МОТИВИ по ВНОХД № 4448/2020 г. на СГС, Наказателно
отделение, ХІV въззивен
състав
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 20239032 от 29.10.2020 г., постановена по
НОХД № 1420/2020 г., по описа на СРС, Наказателно отделение, 11 състав, съдът е
признал подсъдимия Х.Д.Д. за
виновен в това, чe на 27.08.2019 г., около 20:50 ч.,
в гр. София, от ул. „Буенос Айрес“ към бул. „Г. М. Д.“ е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел „745 И“, с рег. № СВ *****,
след употреба на наркотични вещества – амфетамин и канабис, установено чрез
техническо средство „DRUG TEST 5000“ с № ARLK-0001, проба № 083, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 вр. чл.
54, ал. 1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година и шест месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е било отложено
за срок от три години, както и наказание „глоба“, в
размер на 700 лв.
На основание чл. 343г НК, съдът е наложил на
подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една
година и шест месеца.
На основание чл. 59, ал. 4 НК, съдът е приспаднал от
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ периода, през който подсъдимият
е бил лишен по административен ред.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на
подсъдимия са възложени направените по делото разноски в досъдебното
производство, в размер на 201,60 лв. и разноски в съдебното производство, в
размер на 30 лв.
Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319,
ал. 1 НПК е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от подсъдимия Х.Д.Д., чрез упълномощения му
защитник адв. А.А., в които се посочва, че обжалваната присъда е неправилна, незаконосъобразна
и необоснована, а така определеното наказание е явно несправедливо. Излага се, че присъдата е необоснована, тъй
като направените от първоинстанционния съд изводи не се подкрепят от доказателствената съвкупност по
делото. Поддържа
се, че обвинението
не е доказано по категоричен и несъмнен начин, като според жалбоподателя не са
събрани категорични доказателства, които да обосновават извод за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Сочи се, че първостепенният съд е игнорирал допуснатите грешки в обвинителния акт, където подсъдимият е бил
назоваван с различни имена, в който смисъл твърди, че е нарушено правото му на
защита и същият не е могъл да разбере в какво е обвинен. Релевират се
оплаквания, че решаващият съд не е формирал своето вътрешно убеждение,
позовавайки се на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото. Твърди се, че протоколът за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества от 27.08.2019 г. страда от
множество пороци, които били игнорирани от районния съд. Сочи се, че СРС е
кредитирал единствено доказателствата, които обслужват обвинителната теза, а
немотивирано е игнорирал тези, подкрепящи защитата. Моли се атакуваният акт да бъде отменен, а подсъдимият
да бъде признат за невинен, алтернативно се иска присъдата да бъде отменена, а
делото върнато за ново разглеждане, поради допуснати отстраними съществени нарушения
на процесуалните правила.
В закрито заседание на 16.12.2020 г. въззивният съд,
по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно
следствие във въззивната инстанция.
В откритото съдебно заседание
по решаване на делото, бе проведено съдебно следствие, в което по реда на чл. 283 НПК бяха допуснати и приети като писмени доказателства по делото: справка от 01
РУ-СДВР относно издадени актове за установяване на административно нарушение на подсъдимия Х.Д.Д.; докладна записка от 27.08.2019 г.; протокол за полицейска проверка на лични
вещи на лица и превозни средства от 22.08.2019 г.; писмо от
СДВР, отдел „Пътна полиция“ относно издадени актове за установяване на административно нарушение на К.М.С.;
справка - картон на водача К.М.С.; справка - картон на водача на подсъдимия Х.Д.Д.; АУАН № 364246/27.08.2019 г.; докладна записка от 31.01.2019 г.; протокол за
личен обиск на лице от 31.01.2019 г. и декларация от 31.01.2019 г.
Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия - адв. А.А.
поддържа депозираната въззивна жалба и допълнението към нея. Застъпва
становището, че присъдата е необоснована, тъй като изводите на
първоинстанционния съд не се подкрепят от доказателствената съвкупност, като не
може да се обоснове извод, че подсъдимият е извършил престъплението по чл.
343б, ал. 3 НК. Сочи, че първостепенният съд е проявил пристрастност към
обвинителната теза, като е дал вяра на доказателства със съмнителна
достоверност, а не е кредитирал такива дадени от непредубедени лица и
подкрепящи обясненията на подсъдимия, каквито са показанията на свидетелите Д.и
Н.. В този смисъл твърди, че мотивите на районния съд почиват изцяло на
показанията на свидетелите С. и К., последният от които има изградено лично
отношение към подсъдимия, рефлектиращо върху твърдението, че Д. на
инкриминираната дата не е управлявал МПС. Поддържа, че посочването на подсъдимия в обвинителния акт с две различни имена,
представлява ОФГ, която не е била отстранена своевременно и по законовия ред от
първостепенния съд, и която може да се разглежда, както като допуснато
съществено процесуално нарушение довело до ограничаване процесуалните права на
подсъдимия, така и като основание за необоснованост на атакувания акт. Навежда
доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при анализа и интерпретацията на фактите по
делото, в резултат на които СРС при достигане на крайните си изводи е формирал
неправилно вътрешно убеждение в противоречие с правилата на формалната логика,
приемайки за установени фактически положения, несъответни на доказателствата по
делото. Излага и че обвинението не е
доказано. Твърди, че са допуснати нарушения на материалния закон, на Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване на наркотични вещества и алкохол, както
и такива за порочност на протокола за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества или упойващи вещества, и на пробата от извършената проверка
за употреба на наркотични вещества. В
заключение, моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена, а
подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно се иска присъдата да бъде отменена,
а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Представителят на Софийска градска прокуратура оспорва
въззивната жалба. Изразява несъгласие с доводите на защитата за недоказаност на авторството на
подсъдимия, като оспорва и твърдението за тенденциозно отношение на свидетеля С.към
подсъдимия Д.. В тази връзка счита, че следва да се кредитират изцяло неговите показания, както и тези на
свидетелите Т., Н.и С.. Счита, че следва да бъдат ценени и всички събрани
писмени доказателства и доказателствени средства. Излага, че сочените от
защитата пропуски в протокола за извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или упойващи такива от 27.08.2019 г. са преодолени чрез извършените разпити
на свидетели. По
отношение твърдяните от защитата противоречия в обвинителния акт относно името
на подсъдимия Д., сочи, че обвинението не е неясно и в този смисъл не засяга
правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице. Поддържа, че
допуснатата неточност не е създала неяснота, респективно обвинението е в
достатъчна степен установено.
Подсъдимият Х.Д.Д., редовно уведомен, не се явява пред
въззивния съд.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във
възивната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след
като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, анализирайки самостоятелно доказателствената съвкупност, констатира,
че са налице основания за нейното отменяване и постановяване на нова присъда, тъй
като приетата от първостепенния съд фактическа обстановка не кореспондира със
събрания доказателствен материал, поради което в този смисъл упражни
правомощията си по чл. 316 НПК и прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Х.Д.Д. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с
висше образование, живущ ***, ЕГН **********.
На 27.08.2019 г., около 20:50
часа, подсъдимият Х.Д.Д. управлявал лек
автомобил марка „БМВ“, модел
„745 И“, с рег. № СВ *****, в гр.София, от ул. „Буенос Айрес“ към бул.
„Г. М. Д.“. В това
време бил спрян за проверка от свидетелите К.С.и М. С. - полицейски служители в
01 РУ-СДВР. Поведението на водача на лекия автомобил им се сторило неадекватно,
поради което полицейските служители решили да му извършат проверка за употреба
на наркотични вещества. За тази цел потърсили съдействие от екип на ОПП-СДВР,
като на място пристигнали свидетелите Н. Н.и М.Т. - полицейски служители в ОПП-СДВР.
Последните пристъпили към извършването на проверка за употреба на наркотични
вещества на подсъдимия Д.. След което го подложили на тест с техническо
средство „Drug Test 5000“ с № ARLK-0001, проба № 083. Свидетелят М.Т. съставил на подсъдимия Д. акт за установяване на
административно нарушение № 364246 от 27.08.2019 г., а свидетелят Н. Н.издал на
подсъдимия Д. талон за медицинско изследване № 0026975, след което подсъдимият Х.Д.
бил съпроводен от свидетелите К.С.и М. С. до „Военно медицинска академия”,
гр.София, за да му бъде взета кръвна проба и урина, където подсъдимият отказал
да даде кръв и урина за химическо изследване.
След това подсъдимият Д. бил задържан за срок от 24 ч. и отведен в 01 РУ-СДВР.
Назначената за нуждите на
досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза установява, че подсъдимият Д. е психично здрав и при него липсва
синдром на зависимост към наркотични вещества. Според експертното становище при
подсъдимия Д. се касае за епизодичен прием на марихуана и стимуланти. Вещите
лицат дават заключение, че по време на инкриминираното деяние липсват данни
подсъдимият да се е намирал в краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието по смисъла на чл. 33 НК, като е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства: обясненията на подсъдимия дадени
пред първоинстанционния съд - частично, показанията на свидетелите М.Т. - (включително приобщените от д.п.), Н. Н.- (включително приобщените от д.п.), К.С.(включително приобщените
от д.п.),
М. С. (включително приобщените от д.п.) - частично, показанията на свидетелите Е. Н. и М.Д.дадени
пред първоинстанционния съд - частично, заключението на
комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза (л. 32-36 от д.п.), както и от писмените доказателства и доказателствени
средства, приети по делото: протокол за очна ставка; талон за медицинско изследване № 0026975
/л. 26 от д.п./, АУАН № 364246 от 27.08.2019 г., заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 4887/27.08.2019
г. /л. 14 от д.п./, амбулаторен лист № 00040/27.08.2019 г. /л. 12 от д.п./, справка - картон на водача, справка от БИМ от
28.02.2020 г., справка от ГД „Национална полиция“ от 17.03.2020 г., справка от
НИМХ от 17.06.2020 г., справка от 01 РУ-СДВР относно издадени актове за
установяване на административно нарушение на Х.Д.Д.; докладна
записка от 27.08.2019 г.; протокол за полицейска проверка на лични вещи на лица
и превозни средства от 22.08.2019 г.; писмо от СДВР, отдел „Пътна полиция“ относно издадени актове за установяване на
административно нарушение на К.М.С.; справка - картон на водача на К.М.С.;
справка - картон на водача на Х.Д.Д.; докладна записка от
31.01.2019 г.; протокол за личен обиск на лице от 31.01.2019 г. и декларация от
31.01.2019 г.,
справка за съдимост и вещественото
доказателство: тест – касета "Drug test 5000".
Въз основа на така изброените гласни и писмени
доказателствени източници, въззивният съд
възприе описаната по-горе фактическа обстановка, основаваща се на събраните и
проверени доказателства, като по този начин стигна до различни фактически, а от
там и правни изводи от тези, до които е достигнал контролираният съд.
Съдът намери, че горепосочените доказателства,
обсъдени в своята съвкупност и поотделно, установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота.
Относно обстоятелството дали на инкриминираната дата
подсъдимият Д. е управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „745 И“, с рег. № СВ *****, в гр. София, от ул. „Буенос
Айрес“ към бул. „Г. М. Д.“ се съдържат две диаметрални групи гласни
доказателства. В подкрепа на обвинителна
теза, че на сочената в обвинението дата, подсъдимия Д. е управлявал процесното
МПС, са показанията на свидетелите С.и С.. От друга страна и в полза на защитната
теза на подсъдимия, че на 27.08.2019 г., не е управлявал лекия си автомобил, са
гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелитеД.и Н..
В показанията си свидетелите С.и С. заявяват, че на 27.08.2019 г., изпълнявайки служебните
си задължения като полицейски служители - екип АП-83 при ОПП-СДВР, около 20:50 ч., забелязали в посока от ул. „Буенос Айрес“
към бул. „Г. М. Д.“ да се движи лек автомобил марка „БМВ“, модел „745 И“, с
рег. № СВ *****, за водач на което МПС при последвалата проверка бил установен
подсъдимият Д.. В тази връзка са и
показанията на свидетелитеТ. и Н., които излагат, че на инкриминираната дата
били изпратени от ОДЧ-КАТ за оказване на съдействие на свои колеги /свидетелите
С.и С./ за извършването на проверка на водач на МПС за наличие на наркотични
вещества, като когато пристигнали на място установили, че свидетелите С.и С.
били спрели от движение управлявания от подсъдимия Д. лек автомобил. Съдът
кредитира показанията на свидетелитеТ. и Н.като обективни и достоверни,
доколкото същите са пристигнали непосредствено след повикването им за
съдействие от свидетелите С.и С., като показанията им са от значение, доколкото
съдържат информация и напълно съответстват на това, което са споделили
полицейските служители – свидетелите С.и С. – относно управлението на лекия
автомобил от подсъдимия Д., тестването за наличието на наркотични вещества от
подсъдимия, съставеният АУАН, издаденият талон за медицинско изследване и
транспортирането на подсъдимия от свидетелите С.и С. до лечебното заведение за
вземането на кръв и урина за изследване. Показанията на свидетелите С., С.,Т. и
Н.са логични, последователни и в синхрон помежду си, ето защо и в частта,
касаеща управлението на МПС от страна на подсъдимия Д. на сочените в
обвинението дата и час, съдът дава вяра на гласните доказателства събрани чрез
разпита на свидетелите С., С.,Т. и Н..
При обсъждане на достоверността на показанията на
свидетелите Н. иД.въззивният съд взе предвид евентуалната тяхна
заинтересованост от изхода на спора, произтичаща от факта, че свидетелкатаД.е
майка на подсъдимия, а свидетелката Н. е нейна приятелка. Съдът не кредитира
показанията на свидетелките в частта, в която заявяват, че подсъдимият Д. не е
управлявал процесното МПС на инкриминираната дата, а само се е запътил към него,
което е било паркирано пред блока на свидетелката Д., за да вземе намиращи се в
него вещи. За да достигне до този извод съдът съобрази на първо място
обстоятелството, че показанията им не се подкрепят от останалия приобщен в хода
на производството доказателствен материал. На второ място, съдът взе предвид,
че между показанията им са налични известни разминавания касаещи разстоянието,
на което те са се намирали от това, на което твърдят да е бил паркиран
въпросният автомобил и към което подсъдимият Д. се е насочил, за да вземе
нужните му вещи, още относно марката на лекия автомобил, както и по отношение
на факта от къде се е появил подсъдимият и дали е минал покрай тях, доколкото
свидетелката Н. заявява липса на спомен от коя посока Д. се е приближил към
колата и дали е минал покрай тях, а свидетелкатаД.с категоричност излага, че
подсъдимият е продължил 15 м. надолу към автомобила от мястото, на което е
станала срещата между Н. и Д.. Ето защо, въззивният съд прие, че показанията на
свидетелите Н. иД.са повлияни от отношенията им с подсъдимия и като такива не
възпроизвеждат фактите от обективната действителност така, както са настъпили.
С оглед на констатираните несъответствия в изложеното от тях, и предвид това,
че свидетелките са заинтересовани от благоприятно развитие на производството в
полза на подсъдимия, настоящият съдебен състав не кредитира същите в частта, в
която описват, че подсъдимият на сочената в обвинителния акт дата не е
управлявал процесният лек автомобил, и дава вяра на гласните доказателствата събрани
чрез разпита на свидетелите С., С.,Т. и Н.касателно управлението на МПС от
подсъдимия на инкриминираната дата.
Досежно обстоятелството, че на подсъдимия Д. била
извършена проверка за употреба на наркотични вещества чрез техническо средство „DRUG TEST 5000“ с № ARLK-0001, проба № 083. доказателствата по делото са еднопосочни. В тази връзка са както гласните
доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите С., С.,Т. и Н., така и писмените доказателства - талон за медицинско изследване №
0026975 /л. 26 от д.п./, АУАН № 364246 от
27.08.2019 г., заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
4887/27.08.2019 г. /л. 14 от д.п./, амбулаторен лист № 00040/27.08.2019 г. /л. 12
от д.п./, АУАН № 364246 от 27.08.2019 г. В подкрепа на изложеното са и
показанията на свидетелката Д., която също заявява, че е присъствала през
цялото време на вземането на пробата за наркотици на подсъдимия Д.. Съответни в
тази насока са и показанията на свидетелката Н., която възпроизвежда казаното й
от свидетелката Д., че подсъдимият Д. е бил тестван за наличие на упойващи
вещества в организма.
Спорен и централен за правилното решаване на делото е
въпросът дали подсъдимият Д. на инкриминираните дата и час е управлявал лек
автомобил марка
„БМВ“, модел „745 И“, с рег. № СВ *****, след употреба на наркотични вещества, като следва да се отбележи, че доказателствата по
делото са противоречиви и от тях не може да бъде направен несъмнен извод за
това обстоятелство.
Показанията на свидетелите Н.иТ. подобно като тези на С.и
С. не са пряк източник на информация
относно основния факт, подлежащ на доказване по делото – дали именно
подсъдимият Х.Д. е управлявал в процесното време и място лекият автомобил след
употреба на наркотични вещества.
Изгответният протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества от 27.08.2019 г., отразяващ
резултата от осъществената проверка за употребата на такива, страда от пороци,
които не позволяват на съда да се позове на него. Съображенията за това се
свързват с констатирането на редица пропуски при съставянето му, каквито са
липсата на задължителни от гл.т. на съдържанието му реквизити - описание на
посоката на движение и мястото на извършване на проверката, на коя дата е
осъществена тя, подпис на проверяващия и на проверения, както и в случай на
отказ да бъде подписан протокола от проверявания – подпис на 1 свидетел.
Законодателното разрешение, включващо задължение да се
постанови присъда след анализ на всички събрани доказателства, изисква съдът да
извърши прецизна и правдива оценка на обясненията на подсъдимия. В наказателния
процес обясненията имат специфична функция - от една страна те са средство за
защита на привлечения към углавна отговорност деец, а от друга са
доказателствено средство - източник на факти, изхождащи от лице, стоящо
най-близо до изследваните обстоятелства. Доколкото подсъдимият е най-силно
заинтересован от благоприятен за него изход на делото, обясненията му следва да
бъдат преценени внимателно, на плоскостта на собствената им логическа
непротиворечивост и при съпоставката им с останалия събран доказателствен
материал. Обясненията на подсъдимия, че не е управлявал автомобила на
инкриминираните дата и час, съдът не кредитира, доколкото същите са в
противоречие с гласните доказателства събрани чрез разпита на свидетелите С., С., Н.иТ.. Твърдението му за
тенденциозно отношение на свидетеля С., повлияло върху обективността на
извършената проверка за употреба на наркотични вещества, не намира опора в
събрания доказателствен материал. Същевременно съдът намира, че следва да кредитира
обясненията на подсъдимия досежно обстоятелството, че на сочената в
обвинителния акт дата не е употребявал наркотични вещества, доколкото същите не
се опровергават от други достоверни доказателства и доказателствени средства.
На изготвената експертиза съдът даде вяра, като
прецени, че е обективно и компетентно изготвена и има отношение към предмета на
доказване по делото.
Писмените
доказателства кореспондират с показанията на разпитаните свидетели и са
относими към главния факт на доказване в производството.
Фактически
констатации за съдимостта на подсъдимия, съдът изведе от
приложената по делото справка за съдимост.
Съдът намира за необходимо, на първо място, от правна
страна да се произнесе по довода за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се назоваването на подсъдимия Д. в
обвинителния акт едновременно с фамилното му име – Д., както и с името К.. В
действителност се констатират такива противоречия в обстоятелствената част на изготвеното
обвинение, но съдът се солидаризира и с извода на първоинстанционния съд, че не
възниква съмнение в лицето, срещу което е повдинато обвинение, а именно
подсъдимия Д., тъй като същият е достатъчно индивидиулиран със собствено,
бащино име и ЕГН. От изложените твърдения, данните по делото и писмените
документи е видно, че лице с фамилно име К. не е свързано с настоящото
наказателното производство, и в този смисъл техническата грешка, изразяваща се
в посочване на това лице в обвинителния акт, не води до извод, че последният е
неясен и съдържа противоречия, които препятстват възможността на подсъдимия да
узнае за какво и срещу кого е повдигнато обвинението. В този смисъл не е
допуснато процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на подсъдимия.
При така установената фактическа обстановка и след
прецизен анализ на доказателствената съвкупност, въззивната инстанция намира от правна страна, че по делото
не се доказва по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава вмененото му престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
За да е налице съставът на престъплението по чл.
343б, ал. 3 НК е необходимо да се установи обективно управление на моторно
превозно средство и употребата на наркотични вещества. За да е съставомерно
деянието с посочената правна квалификация, е необходимо да се установи по
несъмнен начин, съобразно изискванията на чл. 303, ал. 1 НПК, че при описаната
в обвинителния акт фактическа обстановка, подсъдимият е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел „745 И“, с рег. № СВ *****, след
употреба на наркотични вещества – амфетамин и канабис.
За съставомерността на деянието по чл. 343 б, ал. 3 НК
не е необходимо наличието на наркотично вещество при водача на моторното
превозно средство да е установено по надлежния ред. За разлика от разпоредбата
на чл. 343 б, ал. 1 НК, в която елемент от състава на престъплението е опредЕ.
степен на алкохолна концентрация, установена по надлежния ред, изискване за
установяване по надлежния ред на употребата на наркотични вещества или техни
аналози от водача на МПС по надлежен ред липсва, съобразно формулировката на чл.
343 б, ал. 3 НК. /в този смисъл са Решение № 81/2018 г. по н. д. № 237/2018 г.
на Трето НО, Решение № 116/2016 г. по н. д. № 34/2016 г. на Трето НО, Решение №
126/2019 г. по н. д. № 540/2019 г. на Второ НО, Решение № 25/2020 г. по н. д. №
81/2019 г. на Второ НО/. В цитираните решения се сочи, че действително
съществува регламентиран ред за установяване на употребата на наркотично
вещество, и това е този по Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, но доколкото съставът на престъплението
по чл. 343 б, ал. 3 НК не съдържа изискване употребата на наркотични вещества
или техни аналози да се установи по надлежен ред, то следва да се възприеме изводът,
че това може да бъде сторено с всички допустими доказателствени средства.
От събраните по делото доказателства несъмнено се
установява, че подсъдимият на инкриминираната дата е управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел
„745 И“, с рег. № СВ *****. Не се доказва
по безспорен начин, обаче, подсъдимият да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества - амфетамин и канабис, и така да е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК. Фактът, че подсъдимият е управлявал моторно превозно средство след употреба
на наркотично вещество, не може да се изведе самостоятелно на основата на
показанията на полицейските служители, участвали при проверката, тъй като „подобен
доказателствен подход е възможен, но само спрямо употребата на алкохол,
доколкото тъкмо такива са указанията в Постановление № 1/83, т. 4, б.
"д" на Пленума на ВС на РБ, като тези указания няма как автоматично
да бъдат отнесени към упойващите вещества, по смисъла на § 1, т. 9 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ – /Така Решение № 28 от 24.04.2018 г. на ВКС по н. д.
№ 1222/2017 г., I н. о., НК; /Решение № 184 от 6.10.2017 г. на ВКС по н.
д. № 720/2017 г., I н. о., НК/.
За да постанови осъдителна присъда първоинстанционният
съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите С.и С., чиито гласни
доказателства са основен източник на обвинителната теза, и на тази основа е
приел, че по делото е доказано извършването на деянието от подсъдимия. Според
настоящия съдебен състав, направените от районния съд фактически, а оттам и
правни изводи на база показанията на посочените свидетели са доказателствено
необезпечени. В действителност показанията на
свидетелите С.и С. са последователни досежно обстоятелството, че на
инкриминираната дата в гр. София, от ул. „Буенос Айрес“ към бул. „Г. М. Д.“, подсъдимият Д. е управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „745 И“, с
рег. № СВ *****. В синхрон помежду си са показанията на тези свидетели
и по отношение на възприятията им за неадекватното поведение на подсъдимия Д.,
мотивирало ги да потърсят съдействие от свидетелите Н.иТ. за извършването на
тест за употреба на наркотични вещества на Д.. В случая приносът на двамата свидетели
към процеса на доказване се свежда до описание на лично възприетите от тях
обстоятелства, касателно управлението на МПС от подсъдимия и подозрителното му
поведение. Полицейските служители – свидетелите С.и С., на чиито показания
първоинстанционният съд се е позовал, за да достигне до извод за съставомерност
на деянието, обаче не възпроизвеждат факти от обективната действителност,
свързани с приемане на някакво наркотично вещество от подсъдимия, а съобщават
единствено причините, поради които подсъдимият е бил спрян за проверка,
неговото конкретно поведение и външни признаци, създали съмнение за употребата
на наркотик, както и това, че са възприели резултата от изследването му с
техническото средство. Ето защо, показанията им не удостоверяват употребата на
забранени субстанции от подсъдимия и управлението на МПС под влиянието им. Поради това въззивният съд не може да
основе изводите си на тях, така както е сторил първостепенният съд. Показанията на свидетелитеТ. и Н.също
не могат да обосноват извод, че Д. е управлявал описания по-горе автомобил след
използването на наркотици, тъй като не възпроизвеждат обективни данни относно установяване наличието на наркотични вещества в
организма на подсъдимия. Отсъстват следователно гласни доказателства в подкрепа
на обвинителната теза, доколкото подсъдимият отрича на инкриминараната дата да
е употребявал наркотични вещества, а свидетелските показания, както бе посочено
по-горе, не са в състояние да удостоверят този факт.
Макар за съставомерността на престъплението по чл. 343
б, ал. 3 НК да не се изисква установяване употребата на наркотични вещества да
е по „надлежния ред“, и съответно последният да може да бъде заместен с други
доказателствени източници, според въззивната инстанция липсват и сред
останалата доказателствена маса по делото безспорни доказателства за
установяването на това обстоятелство. За да достигне до този извод съдът
съобрази и разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, съгласно която в случай на отказ на
водача да даде кръв за изследване на употребата на упойващо вещество, тя се
установява въз основа на показанията на техническото средство. В случая отказът
на подсъдимия Д. е отразен в амбулаторен лист № 00040/27.08.2019 г., издаден от лекаря, пред който е направен отказът.
Поначало при отказ на лицето да даде кръв и урина за изследване релевантен е
резултатът от извършения тест със съответното техническо средство. В конкретния
случай, подсъдимият Д. е отказал да предостави биологичен материал за
изследване, следователно и по силата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата, принципно
следва да бъдат зачетени резултатите от проверката с техническото средство. Същевременно
констатираните нередовности при изготвянето на протокола за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 27.08.2019 г., опорочават
доказателствената му стойност и последният не може да служи като валидна
доказателствена основа, за да обоснове обективната съставомерност на
инкриминираното престъпление и да подкрепи обвиненителната теза,
удостоверявайки управление на моторно превозно средство след употреба на
наркотични вещества от страна на подсъдимия. В тази връзка съдебният състав се
съгласява със становището на защитата, че неспазването на изискуемото по
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. съдържание на протокола за извършване на проверка
за употребата на наркотични вещества или техни аналози, компроментира
изготвения протокол от 27.08.2019 г., и последният не е в състояние да обоснове по
годен начин резултата от проведения тест за употреба на упойващи вещества,
съответно позитивния отговор, че подсъдимият е управлявал МПС след употреба на
наркотични вещества. Липсата на съществени белези в изготвения протокол, като дата
и място на извършване на проверката, но най-вече отсъствието на подпис на
лицето, което извършва проверката и на проверявания, респ. на свидетел при
отказ на проверявания да подпише протокола, компроментират обективността и
достоверността на резултата от осъщественото тестване, и въззивният съд не може
да обоснове извод, че по делото е установено, че подсъдимият е употребил тези
два вида наркотични вещества преди да започне управлението на моторно превозно
средство. Изброените пороци на съставения протокол водят до опорочаването му,
респ. до неговата негодност да установи съществения факт, включен в предмета на
доказване – управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Поради
изложеното и с оглед на това, че възниква съмнение относно вярното отразяване
на резултатите от проверката извършена с техническото средство, в случая не
следва да се вземат резултатите от теста, независимо, че са налице изрично
предвидените в чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 предпоставки да се използват
резултатите от него. В тази връзка въззивният съд намира за неправилен извода
на първоинстанционния съд, че пропуските в изготвения протокол могат да бъдат преодоляни
чрез предявяването му на съставителя, вследствие на което се изяснявало кога и
по отношение на кои лица са извършвани съответните действия.
С оглед гореизложеното, обвинителната теза, като
недоказана, се установи, че почива на предположения. Доказателствата по делото
са противоречиви и не водят до еднозначен извод за управление на превозно
средство след употреба на наркотични вещества от подсъдимия.
По аргумент от чл. 303, ал. 2 НПК, за да бъде признато
едно лице за виновно в извършването на определено престъпление, обвинението
следва да бъде доказано по несъмнен начин. Това означава, че събраният и
проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал в неговата
пълнота, следва да обосновава единствено възможния извод, че подсъдимият е
осъществил приписваното му престъпление, каквато процесната хипотеза не е.
Когато са налице неразсеяни съмнения и колебания на съда, по отношение на
твърдяното с обвинителния акт престъпно деяние и съпричастността на подсъдимия
към него, породени от доказателствена непълнота и/или негодни доказателствени
средства, какъвто е и конкретният случай, процесуална последица е постановяването
на оправдателна присъда.
Предвид горното и доколкото постановяването на
осъдителна присъда изисква обвинението да бъде доказано по несъмнен и
категоричен начин, анализът на доказателствените материали поотделно и в тяхната
логическа връзка, не обуславя извод за несъмнена доказаност на осъществено от
подсъдимия престъпление по чл. 343б, ал.
3 НК.
Съобразно нормата на чл. 303, ал. 1 НПК, когато
въпреки предприетите от съда възможни и необходими процесуално - следствени
действия за разкриване на обективната истина и приложените в тази връзка
процесуални способи, обвинението спрямо подсъдимото лице е останало недоказано,
единствено законосъобразен краен акт на съда се явява оправдателната присъда.
Поради изложените аргументи и на основание чл. 336,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 334, т. 2 НПК въззивният съд отмени присъдата на районния
съд и оправда подсъдимия Х.Д.Д. по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл. 343б, ал. 3 НК.
При този изход на делото и на основание чл. 190, ал. 1 НПК направените по делото разноски следва да останат в полза на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.