Решение по дело №1801/2020 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 136                                        31.05.2021г.                                       гр.Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                   ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на тридесети март                                                                две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Кърпичева-Цинцарска

 

секретар Таня Михова

като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска

гражданско дело № 1801 по описа на БОС за 2020г.

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на И.И.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** Богоров 48, ет. 2, със съдебен адресгр. Бургас, ул. Гурко 18, ет. 1, адв. Минка Топалова срещу М.Р.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***. Видно от изложеното в исковата молба, страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила решение по гр. д. № 7507/2017г., което е влязло в законна сила на 10.01.2018г. През време на брачното съжителство страните са сключили договор за банков кредит с „Райфайзен Банк България“ ЕАД, който е подписан и от двамата. Договорът за кредит е сключен на 14.12.2007г. За обезпечаване на вземането по този кредит е учредена в полза на банката договорна ипотека върху следните съсобствени имоти-АПАРТАМЕНТ в град Бургас, ул. ”Иван Богоров” № 48, ет. 2, с площ 89,52 кв.м. и ГАРАЖ № 2 в град Бургас, ул. ”Иван Богоров” № 48 - партер, с площ 13,89 кв.м. Договорът за кредит е със срок до 2028 година. Твърди се, че И.Б. и М.Б. са солидарни длъжници по този кредит, но месечните вноски заплаща само И.Б.. Кредитът е в размер на 80 000,00 евро, от който към настоящия момент непогасената сума е около 40 000 евро, и съгласно условията на кредита задължението за погасяване е на двамата. Ищцата твърди, че за изплащане на кредита за периода от 01.05.2015 - 18.11.2019г. никаква част от кредита, нито една вноска или друго плащане не е извършено от М.Б.. За посочения период сумите по кредита са плащани по банков път от И.И.Б., от банкова сметка ***. С оглед поетата солидарна отговорност от М.Б. със сключване на договора за банков кредит, ищцата твърди, че за нея е налице правен интерес да претендира половината от платените суми към банката, тъй като съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД и съдебната практика, солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв, какъвто е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга такъв какъвто е бил в момента на погасяването. Ето защо, ищцата претендира половината от плащанията, извършени в този период в изпълнение на поетите задължения по договора за кредит към „Райфайзенбанк“ ЕАД, ведно с лихва за забава. Иска се осъждането на ответника за следните суми:

- сумата от 14 976,43 евро, равняващи се по курса на БНБ на сумата от 29 291,34 лева, включващи главница, лихви и такси по кредита за периода 01.05.2015г.-18.11.2019г.;

- сумата от 6 869,52 лева, представляваща мораторна лихва върху всяка платена вноска начиная от 01.05.2015г. до 18.11.2019 година, като лихвата е изчислена върху всяка погасена вноска, считано от датата на плащането й до 18.11.2019 година и

- сумата от 247,82лв. - разходи, платени за подновяване на ипотеката /нотариална такса и такса вписване/

Иска се осъждането на ответника да заплати на ищцата законана лихва върху всчики присъдени суми, считано от предявяване на претенции до окончателното им заплащане, както и присъждане на направените съдебни разноски.

В хода на делото, към изтичане на срока за отговор на исковата молба, ответникът е п., като с определение № 260507 от 07.10.2020г., съдът е конституирал като ответник Е.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес гр. София, п. к. 1000, ул. Петър Парчевич 27, Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко“, адв. Иван Церовски и адв. Добрина Павлова, в качеството на наследник на починалия ответник М.Р.Б., с ЕГН **********.

По делото е депозиран отговор на исковата молба, видно от който ответникът счита предявените претенции за неоснователни и се иска тяхното отхвърляне. Изложената от ответника фактология е следната: Не се оспорва факта, че ищцата и починалия ответник са бивши съпрузи, които по време на брака си сключили договор за кредит. Твърди се, че договорът за кредит е бил целеви, а именно за закупуване на конкретен апартамент в гр. София, който имот е закупен и дарен от бившите съпрузи на тяхната внучка, като ищцата си е запазила правото да го ползва пожизнено. Твърди се, че уговорката между бившите съпрузи е била, общият им апартамент в гр. Бургас, който е бил ипотекиран за обезпечение на договора за кредит, да бъде дарен на тяхната дъщеря, като съпругът си запази правото да го ползва пожизнено. Ответникът заявява, че от така постигнатите договорки между бившите съпрузи, е изпълнена само тази, касаеща покупката на имота по целевия договор за кредит и даряването му на внучката, но не е изпълнена другата част-касаеща апартамента в гр. Бургас. Твърди се също така, че практика в семейството на бившите съпрузи е било, всички банкови плащания да се извършват фактически от ищцата, но със семейни средства. Това правило се твърди, че е приложено и по отношение на плащане на задължението на бившите съпрузи по договора за кредит за периода 01.05.2015г.-18.11.2019г. Твърди се, че ищцата е платила от името на солидарно задължените съпрузи със семейни средства. Сумите са постъпили от сметка на ищцата, но са били семейни парични средства.

В случай, се съдът приеме се доказано, че ищцата е платила и частта от солидарното задължение на ответника и уважи претенцията, са направени възражения за прихващане в условията на евентуалност. След направени уточнения на същите, в съдебно заседание на 09.02.2021г. съдът е приел разглеждането на същите, както следва:

-възражение за прихващане, касаещо дължими от ищцата на ответника суми по договор за аренда, сключен между ищцата и „Единство 2006“ ООД за ПИ № 036047, парцел № 47 от масив 36 по плана за земеразделяне на землището на с. Сноп, община Генерал Тошево за периода 01.05.2015 г.- 30.10.2020г. в размер на 2 499,80 лева. Твърди се, че се касае за получен доход от съсобствена вещ, без половината от сумата да получена от ответника;

-възражение за прихващане, касаещо дължими от ищцата на ответника суми по договор за аренда, сключен между ищцата и „Стив – 98“ ООД за ПИ № 72624.242.49, находящ се в гр. Добрич за периода 01.05.2015 г.- 30.10.2020г. в размер 3 824,78 лева. Твърди се, че се касае за получен доход от съсобствена вещ, без половината от сумата да получена от ответника;

-възражение за прихващане, касаещо дължима от ищцата на ответника сума в размер на 9 800 лв., представляваща ½ от получения наем за апартамент, находящ се в гр. ***за периода 18.06.2018 г.- 28.10.2020 г.,

-възражение за прихващане за дължими от ищцата на ответника суми в размер на половината от платените суми за данъци, такси и режийни разноски за поддръжка на апартамента, находящ се в гр. Бургас, с идентификатор  07079.608.56.1.2 и за гараж № 2, находящ се в гр. Бургас, с идентификатор 07079.608.56.1.5 за периода 01.05.2015 г.- 30.10.2020г. в неуточнен размер.

-възражение за прихващане за дължими от ищцата на ответника суми в размер на половината от платените суми за данъци, такси на съсобствения между страните апартамент, находящ се в гр. ***за периода 2007г.-.2018г. в размер на 1 755,40 лева.

Претендират се разноските, направени от ответника в съдебното производство

 

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите във вр. чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството, а именно  за осъждане на ответника, в качеството му на наследник на солидарен длъжник по договор за кредит да заплати на ищцата платеното от нея в повече от нейната солидарна отговорност по договора. На основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във вр. чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството се претендира мораторна лихва в размер на законната.

Съдът намира, че по делото не е спорна фактическата обстановка, че ищцата И.И.Б. и първоначалният ответник М.Р.Б., са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила решение по гр. д. № 7507/2017г., което е влязло в законна сила на 10.01.2018г. През време на брачното съжителство страните са сключили договор за банков кредит с „Райфайзен Банк България“ ЕАД, който е подписан и от двамата. Договорът за кредит е сключен на 14.12.2007г., със срок за погасяване до -5.01.2028г. Договорът за кредит е за сумата от 80 889,71 евро, като същият е целеви, а именно получената от него сума в размер на 30 000 евро е за закупуване на жилище-апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1А“, бл. 458, вх. А, ет. 5, а остатъка от сумата в размер на 50 889,71 евро е за ремонт и довършителни работи на имота. Страните не спорят и относно факта, че с получения кредит е закупен именно посочения в договора апартамент, който е станал съпружеска имуществена общност между бившите съпрузи. Видно от представения на лист 204-206 от делото нотариален акт, съпрузите са се разпоредили с този имот, като са го дарили на своята внучка през 2017г. През 2018г. е влязло в сила решението за развод между съпрузите. На 27.09.2020г. е п.М.Р.Б., чийто единствен наследник е конституираната по делото ответничка Е.М.Б..

Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Семейния кодекс, разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, които отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Съдът намира, че от така приетите неспорни факти, които се подкрепят от представените доказателства, задължението на бившите съпрузи по сключения от тях договор за банков кредит за връщане на същия безспорно е солидарно. Сумата, получена по кредита е използвана за закупуване на жилище, което е станало съпружеска имуществена общност между страните, следователно е била използвана за нужди на семейството. Даряването на това жилище и твърденията, че бившите съпрузи, са смятали да уредят отношенията си и по повод други притежавани от тях имоти в режим на съпружеска имуществена общност, са ирелевантни за настоящия спор, който касае твърдение за договорно неизпълнение на солидарен длъжник и претендиране на неплатеното от него от другия длъжник, който твърди, че е заплатил цялото задължение.

Твърденията на ищцата са, че за периода 01.05.2015г.-18.11.2019г. е заплащала по банков път, чрез свои средства, погасителните вноски по кредита, като през този период от време са били или във фактическа раздяла или вече в развод с бившия и съпруг, който не е участвал със средства за плащане на тези погасителни вноски.

Съдът намира, че ищцата успя да докаже тези свои твърдения по делото.

Съдът намира за безспорно по делото, че бившите съпрузи не живеят заедно от месец май 2015г. Този факт не е бил спорен между съпрузите в бракоразводното производство и съдът го е констатирал в решението, с което прекратил брака им. От изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза от вещото лице Н. става ясно, че кредитът се е погасявал от съвместна банкова сметка ***, която е захранвана от лична банкова сметка ***. По същество ответната страна не е оспорила факта, че банковите преводи са били правени именно от ищцата. Отношенията между солидарните длъжници в хипотезата на плащане на цялото задължение само от един от тях се урежда от правилата на неоснователното обогатяване или на воденето на чужда работа без пълномощие. Независимо дали е хипотезата на чл. 59, ал. 1 или 61, ал. 1 от Закона за задълженият и договорите, платилият в повече солидарен длъжник следва да докаже факта на плащането, а неплатилият следва да докаже, че е имало някакво основание заради, което другият е платил вместо него. В настоящия случай, предвид на доказаността, че плащането е ставало от парична сметка на ищцата, ответната страна следваше да установи твърдението си, че се касае за плащане със семейни средства. По делото не бяха събрани никакви доказателства, които да установят втория твърдян факт. Предвид на факта, че за процесния период на платени вноски по кредита, солидарните длъжници не са живели вече като семейство, ответникът следваше до докаже, че в паричната сметка на ищцата, от която се е захранвала сметката за покриване на кредита, са вложени семейни средства. Доказателства в тази насока не бяха ангажирани.

Предвид на така изложеното съдът намира, че ищцата доказа претенцията си правно основание чл. 127, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Изготвената икономическа експертиза установи, че за процесния период 01.05.2015 - 18.11.2019г. по кредита са платени  29 959,12 евро, от които 19 469,12 евро-главница, 9 598,17 евро-лихви, 549,17 евро-комисионна управление и 342,66 евро-застраховка имущество. Предвид на солидарността на задължението, половината от така платената сума в размер на 14 979,56 евро се дължи от солидарния длъжник М.Р.Б., а след наследяване на задължението му от наследничката му- ответничката Е.М.Б., се дължи от последната. Ищцата претендира сумата от 14 976,43 евро, равняващи се по курса на БНБ на сумата от 29 291,34 лева, в който размер следва да се уважи претенцията.

Основателна е и претенцията на ищцата за сумата от 247,82 лв., представляваща половината от направения от нея разход от 443,48 лева-нотариална такса и 52,16 лева-такса вписване, за подновяване на ипотеката по договора за кредит. На лист 131-133 от делото са налични доказателства че по договора за кредит е направен такъв разход, същият има характер на солидарно задължение, което е платено от ищцата и съответно другият солидарен длъжник дължи плащане на половината от същия.

Ищцата претендира и мораторна лихва за забава върху всяка платена от нея вноска от датата на плащане до 18.11.2019г. Както вече беше казано, отношенията между солидарните длъжници се базират на плоскостта на неоснователното обогатяване. Следователно когато само един от тях е платил, може да претендира от другия лихва за забава за заплатеното негово задължение, ако е поканил последният, да заплати своята дължима част. Солидарните длъжници по договора за кредит имат конкретен падеж на плащане и съответни са в забава при неплащане на същия, но това касае отношенията им с кредитополучателя. В отношенията межди солидарните длъжници е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, тъй като между солидарните длъжници няма уговорен падеж. Следователно за да има забава, трябва да има отправена покана. Ищцата неоснователно твърди забава на ответника от датата на която тя е платила солидарното задължение, тъй като няма твърдения и доказателства, да е поканила ответника да плати своята част от солидарното задължение. При липсата на такава покана, ролята на покана може да се приеме че играе подадената искова молба. Претенцията на ищцата за заплащане на сумите по кредита обаче е заявена във втората фаза на делбеното производство, което е след периода, за който се претендира забава, следователно претенцията за мораторна лихва е изцяло неоснователна.

Ищцата претендира присъждане на законна лихва върху търсените от нея суми от влизане в сила на съдебното решение. Претендирането на законна лихва по отношение на главния иск е основателно, но по отношение на искането за присъждане на законна лихва върху акцесорния иск, искането е недопустимо, предвид законовата забрана да се претендира лихва върху лихва.

Предвид на становището на съда за основателност на предявения иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, следва да бъдат разгледани възраженията за прихващане, направени от ответника. Съдът е дал възможност на ответника да конкретизира възраженията си, както и да посочи поредност на разглеждането на същите. Със становище на лист 325-327 от делото и молба на лист 340-343 от делото, са уточнени по размер и период възраженията с изключение на едно от тях. Посочена е и поредност на разглеждането им.

Съдът намира, че следва да остави без разглеждане възражение за прихващане, направено от ответника за дължими му от ищцата суми в размер на половината от платените суми за данъци, такси и режийни разноски за поддръжка на апартамента, находящ се в гр. Бургас, с идентификатор  07079.608.56.1.2 и за гараж № 2, находящ се в гр. Бургас, с идентификатор 07079.608.56.1.5 за периода 01.05.2015 г.- 30.10.2020г., тъй като констатира, че в уточнителните молби липсва посочен размер на претендираната сума.

По допустимите възражение за прихващане съдът намира следното:

-          Като първо посочено по ред за разглеждане възражение е това за дължими от ищцата на ответника суми по договор за аренда, сключен между ищцата и „Единство 2006“ ООД за ПИ № 036047, парцел № 47 от масив 36 по плана за земеразделяне на землището на с. Сноп, община Генерал Тошево за периода 01.05.2015 г.- 30.10.2020г. в размер на 2 499,80 лева. Твърди се, че се касае за получен доход от съсобствена вещ, без половината от сумата да е получена от ответника. По делото не е спорно, че този имот е бил съсобствен между бившите съпрузи, като това е установено със сила на присъдено нещо в делбеното дело. За посочения имот е наличен договор за аренда на лист 271-272 от делото, от който е видно, че имотът е отдаден под аренда за седем стопански години, считано от 01.10.2018г. Налице са доказателства, че имотът е отдаван под аренда считано от стопанската 2014 година, което значи от 01.10.2014г. На лист 344 от делото е предоставена бележка от арендатора, какви суми са получени по банкова сметка ***-2019г., а именно такива в размер на 4 999,60 лева. Основанието на възражението е с правно основание чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството във вр. чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. След като по делото е установено че от 2015г. бившите съпрузи са във фактическа раздяла, а има доказателства, че арендните суми са получени от ищцата, то в тежест на същата беше да установи или че сумата е ползвана за семейни нужди или пък, че след развода, частта от от тази сума, дължима на бившия съпруг в размер на ½ от сумата, му е била заплатена. По делото няма доказателства арендната сума от съсобствения имот да е използвана за семейството, нито доказателства, другия собственик да е получил половината от нея, следователно съдът приема, че половината от сумата в размер на 2 499,80 лева е дължима на М.Р.Б. съответно на неговата наследничка-ответничката Е.М.Б..

С оглед на становището на съда за основателност на първото възражение за прихващане на ответника, от присъдената в полза на ищцата сума в общ размер от 29 539,16 лева, следва да се приспадне сумата по възражението в размер на 2 499,80 лева или остава дължима сумата от 27 039,36 лева.

-          Тъй като е налице още възможност за прихващане със сумата, дължима на ищцата, следва да се разгледа следващото възражение на ответницата, което по основание е идентично с по-горе разгледаното. Предявено е възражение, касаещо дължими от ищцата на ответника суми по договор за аренда, сключен между ищцата и „Стив – 98“ ООД за ПИ № 72624.242.49, находящ се в гр. Добрич за периода 01.05.2015 г.- 30.10.2020г. в размер 3 824,78 лева. Твърди се, че се касае за получен доход от съсобствена вещ, без половината от сумата да получена от ответника. В делбеното дело е установено със сила на присъдено нещо, че този имот е бил съпружеска имуществена общност. Налице са писмени доказателства, че имотът е отдаван под аренда, като за стопанските години 2015-2020г. е получен арендно заплащане от ищцата в размер на 7 649,55 лева. По делото няма доказателства арендната сума от съсобствения имот да е използвана за семейството, нито доказателства, другия собственик да е получил половината от нея, следователно съдът приема, че половината от сумата в размер на 3 824,78 лева е дължима на М.Р.Б. съответно на неговата наследничка-ответничката Е.М.Б..

С оглед на становището на съда за основателност на второто възражение за прихващане, от дължимата в полза на ищцата сума в общ размер от 27 039,36 лева, следва да се приспадне сумата по възражението в размер на 3 824,78 лева или остава дължима сумата от 23 214,58 лева.

-         Тъй като е налице още възможност за прихващане със сумата, дължима на ищцата, следва да се разгледа следващото възражение за прихващане, касаещо дължима от ищцата на ответника сума в размер на 9 800 лв., представляваща ½ от получения наем за апартамент, находящ се в гр. ***за периода 18.06.2018 г.- 28.10.2020 г. От изложената в решението на съда фактология е видно, че това жилище е придобито в режим на съпружеска имуществена общност от И.И.Б. и М.Р.Б., с парите, получени от банковия кредит, както и видно от приложения на лист 204-206 от делото нотариален акт за дарение, имотът е подарен на 16.02.2017г. на внучката на бившите съпрузи. Действително по делото е наличен договор за наем на този имот, сключен от ищцата, но ответницата не разполага с основание да претендира суми, получени по този договор. За периода 18.06.2018 г.- 28.10.2020г., за който се претендират сумите, имотът е собственост на трето за делото лице-внучката на И.И.Б. и М.Р.Б.. Към този момент М.Р.Б. не е бил собственик на апартамента, за да претендира доход от същия, съответни неговата наследничка- ответничката Е.М.Б. не наследила правото на такъв доход. Същата няма посочено друго някакво основание, на което да и се полага доход от това жилище, поради което и заявеното от нея възражение за прихващане е неоснователно.

-         Следва да бъде разгледано и последното възражение за прихващане на ответничката, което е за дължими от ищцата на ответника суми в размер на половината от платените суми за данъци и такси за апартамента, находящ се в гр. ***за периода 2007г.-.2018г. в размер на 1 755,40 лева. Ответничката твърди, че за посочения период е плащала всички данъци и такси за имота. Това направено възражение е неоснователно. Очевидно това възражение е с правно основание чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, а именно от ищцата се иска връщане на платени суми от ответничката без основание. Трябва да се отбележи обаче, че беше доказателствена тежест на ответничката да установи, че тя е извършила въпросните плащания на данъци и такси за имота за посочения период, което не се установи по делото. От представените доказателства-справка от Община Столична и приходни квитанции за плащане на данък сгради и смет за имота, не става ясно, кой е направил плащането, още повече, че като платец фигурира името на ищцата. Отделно от това за периода след 16.02.2017г. сумите неоснователно се търсят от ищцата, тъй като считано от тази дата собственик на имота не е ищцата, а трето лице.

 

След разглеждане на направените от ответника възражения за прихващане, съдът намира, че на ищцата следва да се присъди сумата от 23 214,58 лева, до който размер е основателна нейната главна претенция.

            По делото са направени искания за присъждане на разноски и от двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно размера на уважените претенции на ищцата се дължат разноски в размер на 2 420,65 лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответничката също се дължат разноски съобразно отхвърлената част на исковете в размер на 880,60 лева. При компенсация на разноските, в полза на ищцата следва да се присъдят такива в размер на 1 540,05 лева.

 

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Е.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. София, п. к. 1000, ул. Петър Парчевич 27, Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко“, адв. Иван Церовски и адв. Добрина Павлова, да заплати на И.И.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** Богоров 48, ет. 2, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Гурко 18, ет. 1, адв. Минка Топалова, сумата от 23 214,58 /двадесет и три хиляди двеста и четиринадесет лева и петдесет и осем стотинки/ лева, представляваща част от дължимата сумата от 14 976,43 евро, равняващи се по курса на БНБ на сумата от 29 291,34 лева, включващи главница, лихви и такси по договор за кредит от 14.12.2007г., дължими за периода 01.05.2015г.-18.11.2019г. и сума в размер на 247,82 лева за платена нотариална такса и такса вписване за подновяване на ипотека по този договор, която сума е дължима от Е.М.Б., ЕГН ********** в качеството и на наследник на солидарния длъжник М.Р.Б. по договора за кредит от 14.12.2007г., ведно със законната лихва върху сумата от влизане в сила на настоящото решение до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска над уважената част от 23 214,58 лева до претендираната от 29 539,16 лева като погасен чрез следните възражения за прихващане: възражение за прихващане за дължима от И.И.Б., с ЕГН ********** на Е.М.Б., ЕГН ********** сума в размер на 2 499,80 лева, с правно основание чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството във вр. чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността, за получен аренден доход от съсобствена вещ- ПИ № 036047, парцел № 47 от масив 36 по плана за земеразделяне на землището на с. Сноп, община Генерал Тошево за периода 01.05.2015 г.- 30.10.2020г. и възражение за прихващане за дължима от И.И.Б., с ЕГН ********** на Е.М.Б., ЕГН ********** сума в размер на 3 824,78 лева, с правно основание чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството във вр. чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността, за получен аренден доход от съсобствена вещ- ПИ № 72624.242.49, находящ се в гр. Добрич за периода 01.05.2015 г.- 30.10.2020г.

ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане направено от Е.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. София, п. к. 1000, ул. петър Парчевич 27, Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко“, адв. Иван Церовски и адв. Добрина Павлова, срещу И.И.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** Богоров 48, ет. 2, със съдебен адресгр. Бургас, ул. Гурко 18, ет. 1, адв. Минка Топалова, за дължима и сума в размер на 9 800 лв., представляваща ½ от получения наем за апартамент, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост 1А“, бл. 458, вх. А, ет. 5 за периода 18.06.2018 г.- 28.10.2020 г.

ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане направено от Е.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. София, п. к. 1000, ул. Петър Парчевич 27, Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко“, адв. Иван Церовски и адв. Добрина Павлова, срещу И.И.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** Богоров 48, ет. 2, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Гурко 18, ет. 1, адв. Минка Топалова, за дължима и суми в размер на половината от платените суми за данъци и такси за апартамента, находящ се в гр. ***за периода 2007г.-.2018г. в размер на 1 755,40 лева.

ОТХВЪРЛЯ иска на И.И.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** Богоров 48, ет. 2, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Гурко 18, ет. 1, адв. Минка Топалова за осъждането на Е.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. София, п. к. 1000, ул. Петър Парчевич 27, Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко“, адв. Иван Церовски и адв. Добрина Павлова, да и заплати сумата от 6 869,52 лева, представляваща мораторна лихва върху всяка платена вноска начиная от 01.05.2015г. до 18.11.2019 година, като лихвата е изчислена върху всяка погасена вноска, считано от датата на плащането й до 18.11.2019 година.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1801 по описа на БОС за 2020г.  по отношение на искането на И.И.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** Богоров 48, ет. 2, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Гурко 18, ет. 1, адв. Минка Топалова, за присъждане на законна лихва върху сумата от 6 869,52 лева, представляваща мораторна лихва върху всяка платена вноска по договор кредит от 14.12.2007г., от влизане в сила на настоящото решение до окончателното и изплащане.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1801 по описа на БОС за 2020г.  по отношение на приетото за разглеждане възражение за прихващане от страна на Е.М.Б., ЕГН **********, за дължими и от И.И.Б., с ЕГН ********** суми в размер на половината от платените суми за данъци, такси и режийни разноски за поддръжка на апартамента, находящ се в гр. Бургас, с идентификатор  07079.608.56.1.2 и за гараж № 2, находящ се в гр. Бургас, с идентификатор 07079.608.56.1.5 за периода 01.05.2015 г.- 30.10.2020г.

ОСЪЖДА Е.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: гр. София, п. к. 1000, ул. Петър Парчевич 27, Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко“, адв. Иван Церовски и адв. Добрина Павлова, да заплати на И.И.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** Богоров 48, ет. 2, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Гурко 18, ет. 1, адв. Минка Топалова, сумата от 1 540,05 /хиляда петстотин и четиридесет лева и пет стотинки/ лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: