Решение по дело №4598/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 620
Дата: 6 май 2022 г.
Съдия: Албена Славова
Дело: 20213110204598
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 620
гр. Варна, 06.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110204598 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от ИВ. П. Т. против НП № 21-0819-001042/26.03.2021 г. на
Началника на група в сектор ПП при ОД на МВР – Варна, с което на основание чл. 183
ал.4 т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50
/петдесет/ лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 186 ал.7 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10/десет/ лева за нарушение
на чл. 100 ал.1 т. 1 от ЗДвП.
С жалбата се оспорва фактическата обстановка посочена в НП. Иска се НП да
бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззимаемата страна, редовно уведомено не изпраща представител. Постъпили
са писмени бележки от юк Л., в което се излага становище, че НП е законосъобразно и
обосновано. Иска се същото да бъде потвърдено и да се присъди в полза на
въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение.
След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
1
На24.02.2021 г., около 22.45 часа въззивникът управлявал л.а. Мерцедес с ДК№
В 5328 НС по бул. Цар Освободител в гр. Варна. До № 6 бил разположен полицейски
автопатрул в състав – свид. Х.С. и свид. И.Т., служители при ПП-КАТ при ОД на МВР-
Варна. По същото време при управлението на автомобила жалбоподателят използвал
мобилния си телефон без устройство, позволяващо ползване на телефона без участие
на ръцете. Полицейските служители възприели извършеното нарушение и спрели
водача за проверка. В хода на проверката последният не представил контролен талон.
Било установено, че водачът управлява превозното средство с наложено му наказание
„Глоба“ с фиш серия Х/248615 от 13.09.2020 г., незаплатена в срока за доброволно
заплащане. За констатираните нарушения св. Х.С. съставил на въззивника АУАН, въз
основа на който е издадено обжалваното НП.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят и свидетелят по акта. Приобщени са към материалите по делото
материалите по АНП.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 21-0819-001042/26.03.2021 г. е издадено от
компетентен орган - от Началник на група в Сектор „ПП” - КАТ при ОД на МВР -
Варна, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.12 от ЗДвП и видно от приобщеното по
делото копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи. АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава, като са посочени нарушените материално правни норми.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
1/ по отношение на пункт 1/ и 3/ от обжалваното НП, с които е ангажирана
отговорността на въззивника за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и за нарушение
на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
2
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал безспорно бе
установена фактическата обстановка, описана в НП. По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта в качеството им на
преки доказателства, относно извършените нарушения, които се подкрепят и от
писмените такива, приобщени по делото чрез АНП.
Съгласно нормата на чл. 104а от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство
е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното
средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му.
Според разпоредбата на чл. 100 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него.
Като не е спазил цитираната в чл. 104а от ЗДвП забрана и не е изпълнил
предписанието на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, жалбоподателят безспорно е извършил
описаните в НП и АУАН нарушения, поради което правилно е ангажирана
отговорността му на основание чл. 183 ал. 4 т. 6 от ЗДвП съотв. на основание чл. 183
ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, които предвиждат цитираните нарушения в диспозицията си.
Същевременно въззивникът не е ангажирал доказателства, които опровергават
посочените в НП констатации по отношение на обсъжданите пунктове, в т.ч. такива,
установяващи наличието на обективни причини, възпрепятствали го да представи
изискания от полицейските служители контролен талон.
Като съобрази, че санкционните разпоредби предвиждат наказание в твърд
размер за всяко от констатираните нарушения , съдът не намери за необходимо да се
произнася по отношение на индивидуализацията на санкцията.
2/ по пункт втори от обжалваното НП, с което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника за нарушение на чл.
186 ал.7 от ЗДвП.
Съдът намира, че издаденото НП в тази му част е незаконосъобразно, поради
нарушение с материалния закон. Разпоредбата на чл.186 ал.7 от ЗДвП не съдържа
белезите на административно нарушение. Единствената последица от незаплащане на
глобата, наложена с фиш в срока за доброволно изпълнение е изпращане на преписката
на публичния изпълнител за нейното принудително събиране. С оглед на изложеното
НП следва да бъде отменено в частта по пункт втори на същото.

С оглед направеното искане за присъждане в полза на въззиваемата страна
на юрисконсултско възнаграждение, съдът взе предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
3
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение
на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП.
Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски
единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на
изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл.
144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2
от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, , съразмерно на
уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в две съдебни
заседания, в което процесуалният представител на въззивника не е взел участие, съотв.
същото не представлява фактическа и правна сложност, намира, че на юрисконсулта
следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата 80/осемдесет/ от лева. В съответствие с
правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени
пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а
именно за сумата от 60/шестдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0819-001042/26.03.2021 г. на Началника на група в
сектор ПП при ОД на МВР – Варна, в частта, с което на ИВ. П. Т. на основание чл.
183 ал.4 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50
4
/петдесет/ лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, и на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2
от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10/десет/ лева
за нарушение на чл. 100 ал.1 т. 1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ НП № 21-0819-001042/26.03.2021 г. на Началника на група в сектор
ПП при ОД на МВР – Варна, в частта, с която на ИВ. П. Т. на основание чл. 185 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/
лева за нарушение на чл. 186 ал.7 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ИВ. П. Т. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от
60 /шестдесет/лева за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр.
чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5