№ 3276
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513992 по описа за 2021 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20184877 от 14.09.2021 г. по гр.д.№ 7764 по описа за 2021
г. на СРС, Второ ГО, 72-ри състав се признава за установено по предявения от
Т. П. П., иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.55, ал.1 ЗЗД, че
ответникът Агенция „П.и.“ /АПИ/ , дължи сумата 56,07 лв., недължимо
платена цена на електронна винетка № 20031086202851 за МПС, рег.№
8020ТТ, ведно със законната лихва от 02.10.2020 г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 47638/2020 г. по описа на СРС, 72 състав като отхвърля иска за
разликата до пълния предявен размер от 97.00 лв.
Срещу така постановеното от СРС, решение е постъпила въззивна
жалба от Т. П. П., ищец пред СРС.
Решението се обжалва в частта в която претенцията на
ищеца/въззивник по чл.422 ГПК е била отхвърлена като неоснователна.
Излагат се доводи за неправилност на първоинстанционното решение в
1
обжалваната му пред настоящата инстанция, част. Сочи, че е правилен извода
на СРС, че при платена винетна такса за МПС, което не съществува, услугата
не може да бъде използвана и таксата се явява платена без основание поради
което подлежи на връщане. Неправилно, обаче, СРС бил приел, че поради
съвпадане на двете винетни такси за период на валидност – 09.09.2020 г. до
07.04.2021 г., подлежащата сума на връщане следва да бъде намалена. Счита,
че е налице неоснователно обогатяване на ответника със сумата в размер на
97 лв.
Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната му част и да постанови друго с което да уважи
претенцията му в пълен обем. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от АПИ, ответник пред СРС.
Въззиваемият сочи, че е правилен извода на СРС, че въззивникът бил
ползвал „грешната“ винетка до закупуването на втората, т.е. платената пътна
мрежа била ползвана от ищеца. Ако се уважала претенцията в пълен размер
това щяло да доведе до обедняване на ответника. Затова правилно СРС бил
уважил претенцията на ищеца само за сумата за периода в който е налице
покриване на периода. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 20.09.2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 30.09.2021 г.; следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва, предявеният от ищеца /пред СРС/,
въззивник пред настоящата инстанция, иск по чл.422 ГПК вр. с чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД /което е правилната правна квалификация в случая/, е
частично отхвърлен като неоснователен, следователно въззивната жалба е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
2
09.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 47638 по описа за 2020 г. на СРС, 72-ри състав е
съобщена на длъжника на 12.11.2020 г.
Възражението по чл.414 ГПК е подадено на 07.12.2020 г. /по пощата/,
т.е. в срок.
Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на заявителя на
22. 01.2021 г. Исковата молба е предявена на 08.02.2021 г.
По основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по
делото не се спори, че ищецът е закупил последователно две винетки като
първата била за МПС с рег.№ ****, а втората за МПС с рег.№ РВ 8025 ТТ.
Закупуването било сторено на 10.03.2020 г. с валидност 08.04.2020 г.-
07.04.2021 г. на стойност 97 лв. /по първата електронна винетка/ и на
03.09.2020 г. /по втората/ също на стойност 97 лв. с период на валидност
09.09.2020 г. до 08.09.2021 г. Установило се по делото, че МПС с рег.№ ****
не е намерено в активния регистър на превозните средства. От разпечатките
на КАТ-регистрация на ОД МВР Пловдив било видно, че на 13.01.2020 г.
МПС с рег.№ **** било пререгистрирано след промяна на собствеността от
новия собственик към СДВР с нов № ****., т.е. установено било, че към
10.03.2020 г. не съществува МПС с рег.№ ****. Установило се, че ищецът е
собственик на МПС с рег.№ РВ 8025 ТТ. При това положение СРС е приел, че
закупената на 10.03.2020 г. електронна винетка е за МПС, което не
съществува. При този анализ на събраните по делото писмени доказателства
СРС е достигнал до извода, че услугата за която е платена таксата не може да
бъде ползвана обективно, т.е. плащането било без основание поради което
подлежало на връщане. В случая се касаело до фактическа грешка при
изписване на рег.номер на МПС, което се потвърждавало от обстоятелството,
че впоследствие ищецът бил заплатил друга винетка за притежаваното от
него МПС. Това означавало, че за съвпадащия по двете винетни такси период
на налидност от 09.09.2020 г. до 07.04.2021 г. ищецът бил платил два пъти за
една и съща услуга. За този период било налице разместване на имуществени
блага от патримониума на ищеца към този на ответника, което било без
основание, което разместване следвало да бъде възстановено. До плащането
на втората винетна такса ищецът бил ползвал услугата въз основа на първата
винетка. Затова на ищеца се дължала сумата в размер на 56,07 лв., а за
3
разликата над тази сума до претендирания размер от 97 лв. претенцията е
отхвърлена като неоснователна.
По доводите във въззивната жалба:
Не се спори по делото, че ищецът е закупил два броя електронни
винетки, процесната № 20031086202851 на 10.03.2020 г. и впоследствие на
03.09.2020 г. т.нар. втора винетка. За първата е посочил като рег.№ ****, а за
втората - рег.№ РВ 8025 ТТ.
Не се спори по делото, че ищецът е собственик на МПС с рег.№ РВ 8025
ТТ.
Съгласно чл.55 от Закона за пътищата (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2004 г., изм. -
ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. -
ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г., в
сила от 28.09.2018 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019 г.)
невнесените такси по чл. 10 и таксите по чл. 18 се събират от териториалните
поделения на Националната агенция за приходите заедно с лихвите по Закона
за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Възстановяването на
недължимо внесени такси по чл. 10 и по чл. 18 се осъществява по реда на
Закона за държавните такси.
Съгласно чл. 4б от Закона за държавните такси (Нов - ДВ, бр. 62 от
2002 г.) недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата
страна.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че ищецът е отправил искане за връщане на платената сума в
размер на 97 лв. по първата винетка № 20031086202851, но ответника
въззиваем е отказал да стори това.
Съгласно приетото в определение № 14 от 11.05.2020 г. по адм.д.№
12/2020 г. на смесен 5-членен състав на ВАС и ВКС, спорове като настоящия
се уреждат на плоскостта на неоснователното обогатяване – чл.55, ал.1 ЗЗД и
компетентни да разгледат тези спорове са гражданските съдилища.
Спорно по делото е налице ли е неоснователно обогатяване от страна
на ответника АПИ в пълния претендиран от ищеца размер и за периода от
08.04.2020 г.-08.09.2020 г.
4
За да бъде уважен иска по чл.55, ал.1 ЗЗД следва да са налице
предпоставките: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца;
2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това
разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника
да е без правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт,
без да е било възникнало задължение за заплащане.
Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими в пари
и се изразяват или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в
намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои
разходи, които той иначе е трябвало да понесе за сметка имуществото на
претърпялото обедняване лице, т. е. обогатяването и обедняването произтичат
от единството на фактическия състав, който поражда едното и другото.
Тъй като се твърди начална липса на основание, то преценката ще се
извърши към момента на престацията.
Съгласно чл. 10 от Закона за пътищата /ЗП/ (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008
г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г., изм. - ДВ, бр. 80
от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г.) За преминаване по платената пътна мрежа
се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние:
1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г.) такса за
ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни
средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно
пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа;
Съгласно чл.10 а, (3) ЗП Винетната такса се заплаща от собственика
или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на
регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и
периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или
ползвателя му.
Съгласно чл.10 а, ал.(4) ЗП /редакция към 10.03.2020 г./ При заплащане
на винетната такса се издава електронна винетка, която представлява
електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги, удостоверяващ
заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 и съдържащ
5
регистрационния номер на пътното превозно средство, неговата категория,
датата на заплащане на таксата и срока на валидност.
(5) Длъжностните лица, осъществяващи контрол по изпълнение на
задължението за заплащане на пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1, нямат право да
изискват от собствениците или ползвателите на пътното превозно средство да
представят издадената им електронна винетка или доказателства за
извършеното плащане.
Съгласно чл.10 а, ал.(6) ЗП /редакция към 10.03.2020 г./ електронната
винетка, издадена срещу платената винетна такса, следва пътното превозно
средство и в случай на прехвърляне на собствеността на пътното превозно
средство, като запазва валидността си за срока, за който е издадена.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че МПС
с рег.№ **** към 10.03.2020 г. е било регистрирано на лицето Ж.И.В. с рег.№
**** /л.45 и следв. по делото пред СРС/. Промяната в рег.№ на МПС е станала
вследствие на смяната на собствеността на МПС.
Де факто се установява, че МПС съществува, но същото след промяна
на собствеността е с друг рег.№.
Като вид такса винетката представлява плащане за предоставяне на
услуга по искане на потребителя, изразяваща се в правото да ползва
платената пътна мрежа на Република България.
Ищецът не твърди за периода до закупуване на втората винетка да не е
ползвал платената пътна мрежа на страната.
При това положение не можем да приемем, че плащането за този
период се явява без основание.
Действително, ищецът е посочил рег. № на чужд автомобил, а не на
своя, но в този случай „спестяването на обогатения“ не може да се тълкува в
тежест на АПИ.
Решението е правилно в обжалваната му част и поради съвпадане
на крайните изводи на двете съдебни инстанции ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
6
С оглед изхода на спора пред СРС, правилно са разпределени
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива му се следват за
процесуално представителство - юриск.възнаграждение. Последното на
основание чл.78, ал.8 ГПК се определя от съда в размер на 100 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20184877 от 14.09.2021 г. по гр.д.№ 7764
по описа за 2021 г. на СРС, Второ ГО, 72-ри състав, в частта в която се
отхвърля, предявеният от Т. П. П., иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр. с чл.55, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът Агенция
„П.и.“ /АПИ/, дължи на ищеца сумата над 56,07 лв. до пълния предявен
размер от 97.00 лв., платена цена на електронна винетка № 20031086202851 за
МПС, рег.№ 8020ТТ, ведно със законната лихва от 02.10.2020 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 47638/2020 г. по описа на СРС, 72 състав, както и в
частта за разноските.
ОСЪЖДА Т. П. П., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.София,
ул.“****, офис 4-адв.К.В., да заплати на Агенция „П.и.“ /АПИ/ , БУЛСТАТ
****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Македония“ № 3,
сумата в размер на 100 лв., представляваща юриск.възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8