Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. С., ………….

 

В   ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2 състав,  в публично заседание на      шести декември  две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                     СЪДИЯ: АНЖЕЛИНА Х.

 

при секретаря  В.Х.  като разгледа докладваното от съдия Х. т. дело №868 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

                      Предявени са обективно  кумулативно съединени искове на основание чл.79, ал. 1 ЗЗД във вр.  чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал. 1  ЗЗД вр. с чл.99 ЗЗД.

Ищецът  „Л.И.” АДСИЦ твърди, че по силата на договор за цесия  с „М.- МТ” ООД, сключен на 20.07.2011г., придобива вземането на цедента срещу „И.” АД в размер на 288 465.36 лева. Цедираното вземане произтича от договор от 30.05.2007г. за доставка и монтаж на фасадни системи за обект- офис семеен хотел „С.”, гр.П., като длъжникът „И.” АД  изрично признава дълга си с подписването на спогодба на 18.03.2009г. Собствеността върху вземането преминава върху цесионера  с плащането на цедента на цената по чл.4.1. от договора за цесия. С уведомително писмо от 21.07.2011г. на основание чл.99, ал.3 ЗЗД цедентът „М.-МТ” ООД уведомява длъжника „И.” АД за прехвърлянето на вземането.  С уведомление от 27.07.2011г.  ответното дружество изрично признава задължението си в размер на 240 387.80 лева , предвид плащането на дължимото ДДС в размер на 48 077.52 лева.  В тази връзка с анекс към договора за цесия, подписан на 15.08.2011г., „М.-МТ” ООД и ищецът променят размера на цедираното вземане, като приемат, че е 240 387.80 лева. Въпреки признанието на вземането длъжникът не плаща дължимата сума, поради което   ищецът претендира осъждането му да плати сумата 240 387.80 лева, както и сумата  85 130.78 лева лихви за забава  10.04.2009г.-20.08.2012г., както и   законната лихва върху главницата до окончателното плащане  и разноските по делото.

Ответникът „И.” АД  оспорва исковете по основание и размер.  Не оспорва сключването на  договора за доставка и монтаж на оборудване от 30.05.2007г., нито подписването на 18.03.2009г. на спогодба с „М.-МТ” ООД, с която е уточнен размерът на задължението. Не оспорва и получаването на 21.07.2011г. на уведомлението, с  което са уведомени за прехвърлянето на процесното вземане на ищцовото дружество. Твърди обаче, че през 2009г.  вземането е било прехвърлено на трето лице „С.Г.” АД, отново  като длъжник е бил уведомен за цесията, а впоследствие е получил обратно писмо /споразумение от 01.09.2009г. между „М.-МТ” ООД и „С.Г.” АД/ за симулативността на цесията. Предвид изложеното счита, че  и процесният договор  за цесия, въз основа на който ищецът претендира придобиване на процесното вземане, е симулативен и нищожен.    Твърди, че от самите договорни клаузи се установява, че действителната воля на страните не е за прехвърляне на вземането, а само за предоставянето му за събиране от ищеца. Претендира разноски по делото.

Съдът след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа   страна следното:

Между страните е безспорно и съдът и приел за установени правно-релеватните факти относно сключването на 20.07.2011г., на договор за цесия  между ищеца и „М.- МТ” ООД за прехвърляне вземането на цедента срещу „И.” АД в размер на 288 465.36 лева, произтичащо от договор от 30.05.2007г. за доставка и монтаж на фасадни системи;  сключването на 30.05.2007г. на договор между „М.- МТ” ООД и ответното дружество за доставка и монтаж на фасадни системи за обект- офис семеен хотел „С.”, гр.П.; плащането на цедента на цената по чл.4.1. от договора за цесия- сумата 2 307.72 лева; подписването на спогодба на 18.03.2009г., с която   длъжникът „И.” АД  изрично признава дълга си в посочения размер;  получаването от ответника на  уведомително писмо от 21.07.2011г. на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, с  което цедентът „М.-МТ” ООД го уведомява   за прехвърлянето на вземането;  изпращането на уведомление от 27.07.2011г., с което  ответното дружество изрично признава задължението си в размер на 240 387.80 лева , предвид плащането на дължимото ДДС в размер на 48 077.52 лева; подписването  на 15.08.2011г.  на анекс към договора за цесия,  с който страните „М.-МТ” ООД и ищецът се съгласяват, че размерът на цедираното вземане   е 240 387.80 лева.

На 31.07.2013г. между „М.-МТ” ООД,  „И.” АД и „Л.И.” АДСИЦ е подписано тристранно споразумение с нотариална заверка на подписите, с което страните приемат за установено по между си, че задължението на „И.” АД към „М.-МТ” ООД по договор от 30.05.2007г. с предмет доставка и монтаж на фасадни системи за обект офис семеен хотел „С.” и анекси към него е в размер на 240 387.80 лева. Прието е също така, че съгласно договор за цесия от 20.07.2011г., сключен между „М.-МТ” ООД  и „Л.И.” АДСИЦ, „М.-МТ” ООД   е цедирало вземането си в размер на 240 387.80 лева *** „Л.И.” АДСИЦ. Описани са висящите между страните дела във връзка с тези договорни отношения и страните са се съгласили, че „И.” АД се задължава да продаде на „М.-МТ” ООД   описания недвижим имот- сладкарница и магазин за хляб за сумата 100 000 евро, която цена ще бъде заплатена от купувача по банкова сметка на „Л.И.” АДСИЦ  за частично погасяване на задължението на продавача „И.” АД към „Л.И.” АДСИЦ   по договор за цесия от 20.07.2011г., сключен между „М.-МТ” ООД  и „Л.И.” АДСИЦ. Съгласно т.3.1. от споразумението е постигнато съгласие със сумата 100 000 евро да се погаси главница в размер на 100 000 евро от общото задължение на длъжника „И.” АД. Договорен е срок за нотариално изповядване на сделката.

*** 31.07.2013г. между страните е сключен и окончателният договор за продажба, обективиран в нотариален акт №77, том ІV, рег.№25868, дело №628/22013г. на нотариус рег.№274 на НК, като цената е 100 000 евро е договорено, че ще бъде заплатена по банков път по банкова сметка на „Л.И.” АДСИЦ  във връзка с тристранно споразумение от 31.07.2013г. за частично погасяване на паричното задължение на „И.” АД към  „М.-МТ” ООД, цедирано  по договор за цесия от 20.07.2011г. Видно от представената разписка с нотариална заверка на подписите от 31.07.2013г. сумата 100 000 евро е предадена от „М.-МТ” ООД на „Л.И.” АДСИЦ.

 

От правна страна:

По иска  с правно чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1  от ЗЗД и чл.99 ЗЗД.

 

Съдът е сезиран с иск на основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл.99 ЗЗД. Ищецът като цесионер, придобил вземането на цедента /в качеството му на изпълнител по договор за изработка/ срещу възложителя за плащане на цената за изпълнената работа, претендира осъждането на възложителя да му плати процесната сума. 

С оглед доказателствата по делото, съдът намира на първо място, че между  ищеца „Л.И.” АДСИЦ и „М.- МТ” ООД  е възникнало валидно облигационно правоотношение на основание договор за цесия по чл.99 ЗЗД. С договора от 20.07.2011г., изменен с анекс от 15.08.2011г., се прехвърля в патримониума на цесионера „Л.И.” АДСИЦ   вземането на цедента срещу „И.” АД в размер на 240 387.80 лева, произтичащо от    договор от 30.05.2007г. за доставка и монтаж на фасадни системи за обект- офис семеен хотел „С.”, гр.П..   Предвид плащането на първата вноска от цената, договорът е породил своето вещно-прехвърлително действие, като няма спор, че длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД.  

Неоснователни са възраженията на ответника за симулативност на договора за цесия. Фактът, че в предходен период вземането е било предмет на нищожен договор за цесия поради привидност /чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД/, сключен между цедента   „М.- МТ” ООД  и друго лице, е ирелевантен за действителността на процесния договор. Няма спор, че предходният договор за цесия от 2009г. е нищожен, поради което  се установява по безспорен начин и фактът, че цедентът „М.- МТ” ООД   е собственик на вземането, цедирано с договора за цесия от 20.07.2011г. Няма спор и от доказателствата по делото се установява съществуването и размера на цедираното вземане, представляващо цена за договорена и изпълнена работа по договор за изработка /чл.258 и сл. ЗЗД/.

Вярно е, че е налице  противоречие на клаузите на чл.5 и чл.9 от договора за цесия, но следва да се има предвид, че при неяснота или противоречие между отделните разпоредби трябва да се търси действителната воля на страните, а не да се счита договорът за симулативен.  При  търсене на действителната воля на страните следва да се отчита цялостното съдържание на договора, както и съпровождащите сключването му документи. В настоящата хипотеза съдът намира, че действителната воля на страните е договорът да породи своето прехвърлително действие след плащане на първата вноска от цената съгласно чл.5 вр. с чл.4.1. от договора, предвид   клаузите на чл.6, чл.7.2., б.”б” и чл.8 от договора, както и с оглед решението на СД на  „Л.И.” АДСИЦ за сключването на договора от 18.07.2011г. Този извод се потвърждава и от  подписването на приемо-предавателен протокол от 20.07.2011г. в изпълнение на чл.6.1., б.”а” от договора, както и от изпращането на 21.07.2011г. на уведомително писмо до длъжника в изпълнение на чл.6.1., б.”б” и чл.7.2., б.”б” от договора.

При преценката на основателността на възраженията на ответника следва да се отчете и обстоятелството, че длъжникът „И.” АД  неколкократно и изрично признава дълга си към първоначалния кредитор „М.- МТ” ООД, а след  цесията и към новия кредитор  „Л.И.” АДСИЦ /спогодба  от 18.03.2009г.;  тристранно споразумение от 31.07.2013г., нотариален акт  за покупко-продажба на недвижим имот в изпълнение на задължение №77/2013г./.

Предвид изложеното, съдът намира, че в полза на ищцовото дружество е възникнало правото да претендира от ответника плащане на сумата 240 387.80 лева на основание чл.266, ал.1 вр. с чл.99 ЗЗД.

Установява се по категоричен начин извършено в хода на делото частично изпълнение от страна на ответника на задължението му към ищеца. С получаването на 31.07.2013г. на сумата 100 000 евро /с левова равностойност в размер на 195 583.00 лева/, на основание тристранно  споразумение от 31.07.2013г. и договор  за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №77/2013г.,  ищцовото дружество  получава плащане на част от дължимата главница.

Воден от горното, настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция следва да бъде уважена за останалата непогасена част от главницата или сумата 44 804.80 лева.  

 

По иска  с правно чл.86  от ЗЗД.

Забавата за изпълнение на парично задължение обуславя отговорността на неизправната страна за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ищецът в качеството му на цесионер придобива вземането с изтеклите лихви /чл.99, ал.2 ЗЗД/. В настоящия случай, с оглед клаузата на чл.2 от спогодба от 18.03.2009г., възложителят изпада в забава на 10.04.2009г. /за първата вноска/, 20.04.2009г. за втората и 20.05.2009г. за третата. От тези дати за изпълнителя   възниква правото да претендира обезщетение по реда на чл.86 от ЗЗД. Предвид приложените справки, съдът приема, че размерът на дължимата мораторна лихва за целия период на забавата 10.04.2009г.-20.08.2012г. е 85 130.78 лева.  Предвид изложеното претенцията на ищеца на основание чл.86 от ЗЗД за  периода  10.04.2009г.-20.08.2012г.   се явява изцяло основателна.

 По отношение на претенцията за законна лихва от предявяване на иска до окончателното плащане следва да се отчете извършеното в хода на делото на 31.07.2013г. плащане на част от главницата. С оглед изложеното следва ответникът да бъде осъден да плати законната лихва върху главница в размер на 240 387.80 лева за периода 19.11.2012г. /предявяването на иска/ до 31.07.2013г. и върху главница в размер на 44 804.80 лева за периода 31.07.2013г. до окончателното плащане.

 

Разноските по делото.

С оглед изхода на спора  и  предвид факта, че частичното отхвърляне на иска за главница е резултат от    извършено в хода на процеса частично плащане от страна на ответника, съдът намира, че на ищеца следва да се присъдят в пълен размер направените деловодни разноски.   Предвид изложеното ответникът следва да плати сумата 19 980.74 лева /държавна такса и адв.възнаграждение/. Неоснователна е претенцията на ищеца за присъждане едновременно с адвокатското възнаграждение и на възнаграждение за юрисконсулт с оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК.

 

Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :  

 

ОСЪЖДА  „И.” АД, ***  да заплати на „Л.И.” АДСИЦ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Ц.Ш.” №*******, Бизнес-център „Е.”, ет.* офис *  на основание чл.79, ал.1 вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.99 ЗЗД  сумата от  44 804.80 лева дължимо възнаграждение по договор от 30.05.2007г. за доставка и монтаж на фасадни системи за обект- офис семеен хотел „С.”, гр.П. и договор за цесия от 20.07.2011г.,  ведно със законната лихва  върху главница в размер на 240 387.80 лева за периода 19.11.2012г. /предявяването на иска/ до 31.07.2013г. и върху главница в размер на 44 804.80 лева за периода 31.07.2013г. до окончателното плащане, на основание чл.86 от ЗЗД за периода на забавата 10.04.2009г.-20.08.2012г. сумата  85 130.78 лева,  на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 19 980.74 лева разноски  по делото /държавна такса и адв.възнаграждение/.      

ОТХВЪРЛЯ  иска с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.99 ЗЗД  за разликата до пълния предявен размер.

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва с въззивна жалба пред САС  в 2-седмичен срок от съобщаването.

 

 

                                             СЪДИЯ :