РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. П., 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500634 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от Национален осигурителен институт, ЕИК *********, с
адрес: гр. С., бул. „А.С.“ № 62-64, чрез ТП на НОИ-гр. П., ЕИК 1210825210124, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Е.Й.“ №15а, представлявано от Е.С.Г. - директор, против Р. Р. В., ЕГН **********, с
адрес- гр.П., ул. „Г.С. Р.“ №9, ет.2,ап.6 и против „ГРГ Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ул. „З.Н.Ч.“ №11, ет. 1, ап. 2.
С Решение № 984/ 05. 09.2022г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 4292/2021г. по описа на същия съд,
предявения иск е отхвърлен, като неоснователен. Осъден е ищеца да заплати в полза на ответника сторените
съдебно –деловодни разноски.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство ,
подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
обжалването решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила , нарушение на
материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови
ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважи предявения иск . Прави се
искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори от въззиваемите страни . В отговорите се
оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се
остави в сила .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на обжалваното съдебното
решение, които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните
доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено
1
следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ищец в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата . Възраженията в
жалбата са относно правилността на постановения съдебен акт.
Районният съд е сезиран с иск по чл. 74 от КТ за обявяване недействителността на трудов договор.
В исковата молба ищеца твърди ,че сключения трудов договор между ответниците е недействителен , тъй като
противоречи на закона и го заобикаля . Противоречието със закона и заобикалянето на закона е мотивирано в
исковата молба с обстоятелството,че трудовия договор е сключен привидно , тъй като ответницата
Радостина Р. В., ЕГН **********, реално не е полагала труд по трудовия договор. Твърди се ,че трудовия
договор е сключен с цел ответницата да ползва осигурителни права и да получава обезщетение за
безработица,без да са налице условията за получаване на обезщетение.
Въззивната инстанция счита ,че обстоятелствата , които са изложени в исковата молба не обосновават
недействителност на сключения трудов договор.
Недействителност на правна сделка( едностранна ,двустранна / договор/ или многостранна ) съществува , когато е
налице порок или във формата или в съдържанието на сделката.
Сделката ще противоречи на закона , когато е сключена в нарушение на императивни законови или подзаконови
разпоредби. Трудовият договор ще бъде сключен в противоречие със закона, когато нарушава императивни
разпоредби на КТ и на подзаконови нормативни актове ,регламентиращи трудовите правоотношения. Като
пример може да се даде сключването на трудов договор с лице , което не е навършило изискуемата възраст за
приемане на работа или с лице, което не притежава необходимото законово образование или професионална
квалификация за заеманата длъжност .
Заобикаляне на закона имаме ,когато с позволени правни средства се постига непозволен от закона правен
резултат, като се използват празноти в закона или на няколко етапа се постига забранения
резултат. В областта на трудовото право заобикаляне на закона ще имаме , когато едно лице ,без да е навършило
16 или 18 години, се приема на работа при тежки ,вредни или опасни условия, като за тази цел в трудовия договор
се записва друга длъжност , която не е в забранителните списъци.
От направения анализ на понятията „ противоречие със закона „ и „заобикаляне на закона „ става ясно ,че
обстоятелствата , които са изложени в исковата молба , като основание за недействителност на трудов
договор № 10 от 29. 04. 2020г. не обективират съдържанието на тези понятия . Обстоятелството дали
работника или служителя реално е полагал труд по трудовото правоотношение е ирелеванто за действителността
на трудовия договор.
Това е достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск.
Отделно от това по делото е безспорно установено ,че осигурителя , търговското дружество „ГРГ Е.“ЕООД,
реално е осъществявало търговска дейност за периода, през който ответницата Р. Р. В. е работила в
дружеството , а именно за периода 29. 04. 2020г. до 14. 09. 2021г.
От представените от ответника „ГРГ Е.“ ЕООД писмени доказателст ва, от се установява, че дружеството е
имало регистрирано фискално устройство от 18.05.2020 г., позволително за ползване на недървесни горски
продукти, превозни билети от изпълнителната агенция по горите, удостоверения, издадени от Сдружение
„Асоциация на преработвателите на диворастящи гъби и плодове в България”. Установява се, че за обезпечаване
на дейността си, съгласно договор за наем от 20.04.2020 г., дружеството е наело складова база и офис в
землището на с. Мало Конаре, местност „Капаница“. Наело е 10 броя МПС, както и че използва седем
специално обучени кучета, от които три собствени и четири под наем. По делото са представени ведомости,
фактури и цялата документация касаещи извършването на търговска дейност от ответника.
От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/ ,се установява, че
2
продадените количества диворастящи гъби и плодове от ответника „ГРГ Е.“ЕООД за периода от м.
май,2020г. до м. декември,2020г. са 584 670, 424кг. Реализираните приходи от продажбата им възлиза на 9
478 414,59лв., като купувачи на продадените стоки са различни дружества, изброени в заключението на ВЛ. В
счетоводните регистри на ответника „ГРГ Е.“ЕООД има отразени счетоводни записвания за изплатени
заплати на персонала за всеки месец в периода от м. май 2020г. до м. декември 2020г. Продадените количества
продукция по месеци и по вид съответстват на добитите количества.
По реда чл.176 ГПК е изслушана пред съда ответника Р. Р. В.. Обяснила е , че е започнала работа в ГРГ Е.“
ЕООД в края на месец април 2020 г. и е работила там до средата на месец септември същата година, че е беряла
гъби по горите в близост до с. Паталеница, както и в местността „Добра вода“, Дебращица, като е ходила на
работа през всички месеци. Работното й време било в порядъка от 06.00 до 15.00 часа /8 часов работен ден/, като
получавали редовно заплати за свършената работа. Посочва, че трудовото й възнаграждение било в размер от
800 лева, като не било в зависимост от количеството набрани гъби от всеки работник. Обяснила е пред съда
къде и как са се придвижвали до местата, където е трябвало да полагат труд,както и в какво точно са се
изразявали трудовите й задължения.
Като свидетел е разпитано лицето И.Г.Л. От показанията му се установява, че ответницата В. е работила в
„ГРГ Е.“ ЕООД от началото на май, 2020 г. до прекратяване на трудовото й правоотношение. Във фирмата
свидетеля е заемал длъжност „Мениджър“. Обяснил е пред съда ,че дружеството се е занимавало с добив на гъби,
горски плодове и трюфели около селата Црънча, Паталеница и местността Добра вода, където е имало
разрешително за добив за 2020г. Обяснява, че В. основно е беряла гъби и трюфели, като е идвала редовно на
работа и се справяла със задълженията си.Посочва ,че голяма част от работниците били от гр.П., а друга част
ромската махала в с. Мало Конаре, откъдето дружеството ги е извозвало със служебни автомобили. В. била
съсед на свидетеля и много често заедно ходили на работа. Посочва, че по-голяма част от работниците са
получавали възнаграждение в размер на 1000 лева, което се е изплащало в брой и срещу подпис във ведомостите.
Обяснява, че ответното дружество е имало офиси в с. Мало Конаре и в гр. П., както и че имало база с площ от 5
дка в с. Мало Конаре.
При положение ,че фактическите и правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на районния съд ,
обжалваното решение , като правилно и законосъобразно ще следва да се потвърди .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва да се осъди
жалбоподателя да заплати в полза на ответника по въззивната жалба „ГРГ Е.“ ЕООД, ЕИК *********,
сумата 400 лв. , представляваща сторени разноски за възнаграждение на един адвокат пред въззивната инстанция
.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 984/ 05. 09.2022г. на районен съд П. , постановено по гр. д. № 4292/2021г. по описа
на същия съд.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, ЕИК *********, с адрес: гр. С., бул. „А.С.“ № 62-64, чрез ТП на
НОИ-гр. П., ЕИК 1210825210124, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Е.Й.“ №15а, представлявано от
Е.С.Г. – директор,да заплати в полза на търговското дружество „ГРГ Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „З.Н.Ч.“ №11, ет. 1, ап. 2, сумата 400 лв. , представляваща
сторени разноски за възнаграждение на един адвокат пред въззивната инстанция .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 3 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4