Р Е Ш Е Н И Е
№
........................
гр. София, 05.10.2021
г.
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-A въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цветелина Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното
от младши съдия Малоселска в.гр.дело № 7828 по описа
за 2020 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл .273 ГПК.
С решение № 76150 от 24.04.2020
г., постановено по гр. д. № 17484 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 54 състав, е
признато за установено по предявените искове по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД, че „И.9.“ ООД дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата
от 1814,73 лв., представляваща стойност на доставена до топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, бул. „********, кафе 2, код на платеца Т420423 топлинна
енергия за периода от м.12.2012г. до м.04.2014г., с която ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.11.2014г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63219/2014г. по описа на СРС, 57 състав,
като съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59,
ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 1814,73 лв. до пълния предявен размер от
1953,49 лв., както и иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата от 157,25 лв., представляваща обезщетение за забава плащането
на цената на топлинната енергия за периода от 31.01.2013г. до 28.10.2014г.
Недоволен от постановеното решение в частта, с която
предявеният срещу него иск е бил уважен, е останал ответникът в производството,
предвид което е подал въззивна жалба. Жалбоподателят заявява оплаквания, че
обжалваният съдебен акт е недопустим и неправилен, доколкото още в заявлението
за издаване на заповед за изпълнение заявителят е посочил, че вземането му
произтича от договорно основание. В тази връзка се поддържа, че е недопустимо,
след като първоначално е заявено едно основание на претенцията в заповедното
производство, то в исковото същото да бъде заменяно. Ищецът не е предявил
осъдителен иск на друго основание за същото вземане, с оглед което и искът бил
недопустим. Аргументи в подкрепа на изложеното в жалбата жалбоподателят черпи и
от съдържанието на исковата молба, по която производството по чл. 422 ГПК е
образувано, както и от доклада на първоинстанционния съд при първото
разглеждане на делото в тази инстанция. Счита, че съставът на въззивния съд,
разгледал въззивната жалба срещу съдебното решение по гр.д. № 15929/2015 г., е
бил подведен от незаконосъобразното процесуално поведение на ищеца, като
неправилно е обезсилил и е върнал делото за ново разглеждане с указания, че
съдът е бил сезиран с иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, който следва да бъде разгледан.
На следващо място с жалбата се поддържа, че
предявеният иск е останал изцяло недоказан, с оглед което неправилно е бил
уважен от първия съд. Оспорва се достоверността на съдържащата се в
заключението на СТЕ констатация, че в имота е имало монтирани два водомера,
като в тази връзка се позовава на писмо, изх. № 4118/29.08.2013 г., изхождащо от
ищеца. По делото не били представени доказателства за извършен метрологичен
контрол на общия топломер през процесния период. Счита, че заключението на СТЕ
не следва да бъде кредитирано. Също така по делото не било установено
начислената енергия да е въз основа на извършен отчет на уредите в имота,
въпреки че достъп е бил осигурен. В обобщение на изложените в жалбата доводи е
заявено искане за отмяна на решението в обжалваното от ответника част и за
отхвърляне на предявения иск.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна по същата – „Т.С.“ ЕАД.
Третото лице помагач не е заявило становище по
подадената от ответника жалба.
Софийски градски съд, II-B въззивен състав, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предмет на инстанционен контрол е предявеният за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за стойност на потребена на адреса на процесния имот топлинна енергия за
периода м.12.2014. г. – м.04.2014 г., в частта, с която този иск е уважен от
първоинстанционния съд за сумата от 1814,73 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо - в обжалваната от ответника
част. Съдържащите се във въззивната жалба оплаквания за недопустимост на
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД са неоснователни по следните съображения:
Предметът на делото е спорното материално субективно
право – претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието
и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от
съда, съобразно въведените от ищеца твърдения за правнорелевантните за спора
факти.
Видно е, че още в подаденото заявление за издаване
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано
ч.гр.д. № 63219/2014 г. по описа на СРС, 57 състав, заявителят е посочил, че с
претендираните суми длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на
дружеството, с оглед което се претендира сумата, с която ответникът се е
обогатил, спестявайки разходи за цената на топлинната енергия, доставена му от
заявителя на адреса на процесния имот. С исковата молба ищецът е заявил, че ответникът
се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне онова,
с което се е обогатил до размера на обедняването, както и че вземането е за
начислена и ползвана топлинна енергия за стопански нужди, цената за която не е
била заплатена. Следователно, като е разгледал иск, основан на договорно
правоотношение между страните при първото разглеждане на делото, СРС се е
произнесъл по непредявен иск, с оглед което и това решение е било обезсилено с
решението на въззивната инстанция по в.гр.д. № 5528/2018 г. по описа на СГС и
делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне по предявените от ищеца
искове по чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. При постановяване на обжалваното в
настоящото производство решение решаващият състав на първия съд се е съобразил
със задължителните указания, дадени от въззивната инстанция. Ето защо и
решението в обжалваната част е допустимо, с оглед което въззивният съд дължи
произнасяне по доводите за неправилност на съдебния акт, с които е сезиран.
По същество въззивният съд приема, че решението в
обжалваната част е правилно, като във връзка с оплакванията на ответника,
релевирани във въззивното производство, дължи собствен анализ на формираната в
хода на съдебното дирене пред СРС доказателствена съвкупност, както и
излагането на свои мотиви по приложението на закона и основателността на заявената
от ищеца претенция.
С оглед правната квалификация на предявените искове
правилно районният съд е разпределил доказателствената тежест между страните по
спора. С доклада по делото съдът е приел, че е сезиран с претенция, произтичаща
от неоснователно обогатяване, като правилно е разпределил тежестта за същата.
При иск с правна квалификация по чл. 59 ЗЗД спорното
материално право се обуславя от кумулативната даденост на следните
предпоставки: 1) наличие на обогатяване у ответника и обедняване на ищеца, 2)
общ правопораждащ факт, причиняващ едновременно обогатяването и обедняването,
3) липса на основание (конкретен юридически факт) за едновременното настъпване
на обедняването и обогатяването и 4) правен интерес от предявяването на иска,
обусловен от липса на възможност за защита с друг иск. В конкретния случай
посочените предпоставки водят до извода, че в тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с което
ответникът се е обогатил, ползвайки същата и спестявайки дължимата за услугите
цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил задължението си към ищеца.
Обществените отношения, свързани с осъществяването
на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба
период, се регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал. 1, т.
3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
Съгласно § 1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ, "небитов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
От така цитираните разпоредби следва изводът, че за
да е налице договорно правоотношение на покупко-продажба на топлоенергия за
небитови нужди е необходимо да се сключи нарочен писмен договор, който да
обвързва страните и да регламентира правата и задълженията им по
правоотношението, какъвто в случая не се твърди да е бил сключен между страните
за процесния период.
Ето защо въззивният съд следва да даде отговор на
въпроса основателен ли е предявеният иск, с оглед доводите в жалбата и
събраните в първоинстанционното производство доказателства.
Установено е по делото от представените писмени
доказателства, че ответникът е бил собственик на процесното търговско помещение
кафе-аперитив, находящо се в гр. София, бул. „********, код на платеца Т
420423. ж. к.********, през процесния период, като в тази връзка не са наведени
доводи с въззивната жалба, с които да са оспорени изводите на съда в тази
насока.
От заключението на вещото лице по СТЕ, прието при
първото разглеждане на делото пред районния съд, се установява, че сумите за
отопление на имота за периода 2013 г. – 2014 г. са изготвени по показанията на
отчетените след края на отоплителния сезон два топлинни разпределители. За
отоплителен сезон 2012 г. – 2013 г. не е начислявана топлинна енергия за
отопление на имот поради липса на консумация. Разходът на топлинна енергия за
подгряване на вода е отчитан по показанията на 2 броя водомери, монтирани в
имота. Сумите за ТЕ за сградна инсталация са начислени в съответствие с
действащото законодателство според отопляемия обем на помещенията в сградата.
За исковия период, съгласно заключението на експерта, са изготвени две
изравнителни сметки с титуляр на партидата ответното дружество. Общо дължимите
суми за процесния недвижим имот за исковия период след извършеното изравняване
са в размер на 1814,73 лева. Според заключението на вещото лице изравняване не
е било извършено само за м.април 2014 г., с оглед което сумата за прогнозно
потребената топлинна енергия за този месец не е била изравнена. Вещото лице
изрично е посочило, че в изчисленията не са включени суми за дялово
разпределение на топлинната енергия. Съгласно експертизата е представено
свидетелство за метрологичен контрол на общия топломер в абонатната станция,
извършен на 23.03.2012 г.
По делото са представени изравнителните сметки,
изготвени от дружеството, осъществяващо услугата дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата, в която процесния търговски обект се намира. В
сметката, издадена на 05.07.2019 г. е посочено, че изравняването за отчетен
период 01.05.2013 г. – 31.03.2014 г.
Представени са още и документите за извършения
главен отчет, издадени на фирмата на ответника, подписани в поле за потребител
и неоспорени от ответника пред първоинстанционния съд. От съдържанието им се
установява, че в имота е имало монтирани два броя водомери, показанията на
които са били отчитани при извършените посещения в собствения на ответника
недвижим имот. През отоплителния сезон 2013 г. – 2014 г. съгласно съставените
отчети освен топлинна енергия за подгряване на вода, е ползвана и топлинна
енергия за отопление на имот, като в отчета са вписани показанията на двата
разпределителя, посочени и от вещото лице по СТЕ. Ето защо напълно
неоснователни са доводите, съдържащи се в подадената от ответника въззивна
жалба, че в имота е имало само един водомер, а не както е посочено в
заключението на вещото лице по СТЕ – два водомера, по които е отчитан разходът
за топлинна енергия за подгряване на вода. Видно е от неоспорените документи за
извършен главен отчет в имота, че са отчетени показанията на два водомера, като
за ответника е положен подпис в графа „абонат“, който не е бил оспорен в срока
по чл. 193, ал. 1 ГПК. Ето защо дори към датата на съставяне на писмото, на
което въззивникът се позовава в жалбата, в имота да е имало монтиран само един
водомер, през процесния период водомерите в имота са били два, като това
обстоятелство е установено по категоричен начин от събраните по делото
доказателства.
На следващо място, като неоснователни следва да
бъдат преценени доводите на въззивника, че ищецът не е установил в
производството начислените суми за топлинна енергия да са въз основа на реален
отчет на уредите в имота. Както се посочи в предходния параграф, от страна на
третото лице помагач са представени документите за главен отчет на уредите в процесния
имот за двата отоплителни сезона, включени в исковия период, подписани за
ответника. Автентичността на тези документи, приети като писмени доказателства
по делото, не е била оспорена, с оглед което същите установяват освен че през
процесния имот в имота е ползвана топлинна енергия, а също и че показанията на
уредите са били отчетени.
Видно е също така, че въз основа на реалните отчети
са изготвени и изравнителните сметки за периода, също приобщени като
доказателства по делото. В тази връзка следва да се посочи, че макар в
изравнителната сметка за отоплителен сезон 2013 г. – 2014 г. да е посочено, че
същата касае изравняване до 31.03.2014 г., по данните, съдържащи се в
изравняването, е видно, че са взети предвид показанията на индивидуалните
разпределители и водомерите от отчета, извършен на 28.05.2014 г. Ето защо и
изравняването обхваща целия отоплителен сезон, приключващ на 30.04.2014 г.,
доколкото при извършването му използвани показанията на уредите, намиращи се в
имота, в края на сезона. Тук е мястото да се посочи, че в тази част съставът на
въззивния съд намира, че в заключението си вещото лице по СТЕ неправилно е
посочило, че не е извършено изравняване само за месец април 2014 г., доколкото
в изравнителната сметка са отразени показанията на отчетените единици по
показания на уредите при главния отчет, като не е налице необходимост от
специални знания, за да бъде направен този извод само въз основа на
съдържанието на писмените доказателства, представени по делото. Следователно и
тези доводи на въззивника следва да се преценят като неоснователни.
Не могат да бъдат споделени и оплакванията на
жалбоподателя, че ищецът не е представил по делото доказателства за извършен
метрологичен контрол на общия топломер през процесния период. Вещото лице по
СТЕ е имало за задача да даде отговор на въпроса за метрологичната годност на
общия топломер в абонатната станция. Съгласно заключението, такъв е бил
извършен в края на м. март 2012 г., с оглед което и същият не е подлежал на
нова метрологична проверка в двугодишен срок, съвпадащ с края на втория
отоплителен сезон, включен в периода. По силата на Заповед № А-441/13.10.2011
г. на председателя на ДАМТН, отменена със Заповед № А-333/29.05.2014 г. на
председателя на ДАМТН, топломерите, използвани в абонатни станции, подлежат на
метрологичен контрол на 2 години. Самото обстоятелството, че по делото не са
събрани доказателства за извършени последващи метрологични проверки, не
обуславя извод, че топломерът в абонатната станция не е годно средство за
търговско измерване.
В обобщение на изложеното следва да се заключи, че
правилно районният съд е приел иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за основателен за
сумата съгласно заключението на СТЕ. При липсата на други доводи, с които
въззивният съд да е сезиран, при съвпадение на изводите на двете съдебни
инстанции решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено. В частта, с
която предявените от ищеца искове са отхвърлени, съдебният акт е влязъл в сила,
тъй като не е обжалван от страната, за която е бил налице интерес от това.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд
достигна, право на разноски за въззивната инстанция има само въззиваемия.
Последният обаче не е подал отговор на въззивната жалба, нито е представляван в
единственото проведено пред въззивния съд открито съдебно заседание. Ето защо и
не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 8 ГПК за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на „Т.С.“ ЕАД.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 76150 от 24.04.2020 г., постановено по гр. д. № 17484 по описа за 2019 г. на СРС, II ГО, 54 състав, в частта, с която е признато за установено по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че „И.9.“ ООД, ЕИК ********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, сумата от 1814,73 лв. - стойност на доставена до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „********, кафе 2 топлинна енергия за периода от м.12.2012г. до м.04.2014г., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 18.11.2014г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63219/2014г. по описа на СРС, 57 състав, както и в частта за разноските.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която са отхвърлени иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1953,49 лв., както и иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 157,25 лв. - обезщетение за забава в плащането на цената на топлинната енергия за периода от 31.01.2013г. до 28.10.2014г.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.