№ 3220
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110149423 по описа за 2021 година
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу В. Х. Б. - наследник на Х. И. Б. и М. И. Б.,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми: 1037.41 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 07.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба до изплащане на вземането, 192,39 лева – мораторна лихва за забава от
15.09.2018 г. до 01.03.2021 г.; 32,01 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода
от м.02.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането и сумата от 7,54 лева – мораторна лихва за
периода от 01.04.2018 г. до 01.03.2021 г.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по
силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното
имприемане, като в изпълнение на този договор ищецът е доставил за периода от м.05.2017
г. до м.04.2019 г. топлинна енергия. Твърди, че ответника е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не е
погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
По делото е постъпила молба от ответника, в която заявява, че признава предявените
искове и желае да сключи споразумение с ищцовото дружество.
В следствие на изявено от страните желание производството по делото е спряно по
1
взаимно съгласие.
С молба то 05.12.2022г. ищецът е поискал възобновяване на производството, като е
указал е по делото е останала незаплатена сума в размер на 832,90лв., като се иска от съда да
присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните и с оглед разпоредбите на чл. 238 ГПК, приема от
фактическа и правна страна следното:
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
2
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Не е предмет на спор между страните, а и от представените по делото доказателства
се установява, че ответникът е син на Х. и М. Б..
С оглед така представените доказателства, съдът намира, че единствено ответникът
има качеството потребител по смисъла на ЗЕ.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на
собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на
купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи
вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Договорът е
сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
3
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Тъй като по делото е установено, че между ответницата в качеството и на наследник
на починалия собственик на имота и „Т.С.“ЕАД е налице облигационно правоотношение, то
съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху обстоятелството дали е
доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на каква стойност.
Размерът на претенциите на ищцовото дружество не е спорен, доколкото ответникът
е признал с нарочна молба дължимостта на претендираните суми. Доколкото по делото е
налице изявление от страна на ищеца, че са извършвани плащания в хода на процеса и е
останала незаплатена единствено главница за доставена ТЕ в сочения размер от 832,90лв.,
то именно до този размер искът се явява основателен, а в останалата си част исковете
подлежат на отхвърляне, поради извършено плащане в хода на процеса.
По отношение на разноските.
При този изход на спора в тежест на ответника на основание чл.78,ал.1 от ГПК
следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски, в размер на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв., и 60,77 държавна такса.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Х. Б., с ЕГН **********, в качеството му на наследник на Х. И. Б. и М.
И. Б. да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** сумата от
832,90лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м. 01.05.2017г. до 30.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ се в *** ведно със
законната лихва от 26.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл. 78,ал.1 ГПК сумата от 160,77лв – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т.С.” ЕАД искове за осъждане на В. Х. Б. да заплати сумата над 832,90лв.
до пълния предявен размер от 1037.41 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия, за сумата от 192,39 лева – мораторна лихва за забава от
15.09.2018 г. до 01.03.2021 г.; 32,01 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода
от м.02.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането и сумата от 7,54 лева – мораторна лихва за
периода от 01.04.2018 г. до 01.03.2021 г. като погасени чрез плащане в хода на делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5