№ 186
гр. Свиленград, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20225620100427 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.30, ал.1 от Закона за
наследството.
Ищцата М. И. С. твърди, че е законен наследник - дъщеря на И.К.Б.,
б.ж. на гр. Свиленград, починал на 21.03.2022г. Другият наследник по закон
на починалия й баща била съпругата му Д.И.Б., с която били сключили
граждански брак на 08.03.2010г. Ищцата узнала, че на 11.03.2022г. било
съставено нотариално завещание № 1, том I, peг. № 1452, дело № 2 / 2022г. по
описа на нотариус Милен Крушев, с peг. № 652 по РНК, с което баща й И.К.Б.
завещавал цялото си движимо и недвижимо имущество на ответника Б. В. Х..
Последният не бил роднина на покойния баща на ищцата.
На ищцата били известните недвижими имоти, чийто собственик бил
баща й, както следва: 1/. ЖИЛИЩНА СГРАДА-еднофамилна, на два етажа, с
идентификатор 65677.701.964.1, с адрес на имота: град ************,
придобита след развода му с майка й В.Ж. В.а и преди сключването на
гражданския му брак с Д.И.Б.; 2/. 1/4 ид.част част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 65677.701.964, с адрес на имота: град ************, ВЕДНО с
построените в имота ЖИЛИЩНА CГРАДА - еднофамилна, на един етажа, с
идентификатор 65677.701.964.2 и СГРАДА - селскостопанска, на един етажа,
с идентификатор 65677.701.964.3, придобит от наследодателя й по наследство
от баща му К.И.М., починал на 16.09.2017г.
Ищцата твърди, че в нейна полза наследодателят й И.К.Б. не направил
завещателни разпореждания и дарения, нито й прехвърлил в собственост
имоти, вещи, пари или ценности. Твърди, че с универсалното завещание баща
й накърнил запазената й част от наследството, която възлизала на 1/3 ид.част
1
от наследството.
Тъй като не можела да получи пълния размер на запазената си част от
наследството на И.К.Б., поради извършеното от него в полза на ответника
универсално завещателно разпореждане, ищцата иска от съда да намали
посоченото универсално завещание до размера, необходим за допълване на
запазената й част от наследството и да възстанови на запазената й част от
наследството, възлизаща на 1/ 3 ид. част. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът представя отговор на исковата молба в указания му
едномесечен срок, съгласно чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва иска като
неоснователен. Прави възражение, свързано с приложение на нормата на
чл.30, ал.2 от ЗН, като твърди, че ищцата не била извършила приемане на
наследство по опис на наследодателя си. Твърди също, че с процесното
завещание, извършено от наследодателя на ищеца, не се накърнява запазената
й част от наследството, тъй като тя била получила от баща си преди смъртта
му пари и други ценности. Затова, моли съда да отхвърли иска и да му
присъди направените по делото разноски. Прави и възражение за
прекомерност на претендираните от ищцата разноски за адвокатско
възнаграждение, като моли съда да ги намали, на основание чл.78, ал.5 от
ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, направи следните фактически
констатации:
Ищцата М. И. С. е законен наследник – дъщеря на И.К.Б., починал на
21.03.2022г., наред със съпругата му Д.И.Б., видно от представеното
удостоверение за наследници с № 432/11.05.2022г., издадено от Община
Свиленград. Гражданският му брак с последната е сключен на 08.03.2010г.,
видно от представения Акт за сключен граджански брак № 000/08.03.2010г.
на Община Свиленград. Наследодателят е бил собственик на описаните в
исковата молба недвижими имоти, първият от които е закупил преди брака
си, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 28, том VІІ,
дело № 1114/ 2008 г. на нотариус с рег. № 420 по РНК, а вторият е придобил
по наследство от баща си К.И.М., починал на 16.09.2017г. /Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 135, том І, дело № 340/ 1968 г. на
Свиленградски районен съдия/.
На 11.03.2022 г. И.К.Б. е направил универсално нотариално завещание,
оформено под № 1, том І, peг. № 1452, дело № 2/2022 г. по описа на нотариус
с рег. № 652 по РНК, в полза на Б. В. Х., с когото завещателят няма родствена
връзка.
Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Ищцата е низходящ законен наследник на завещателя и като такава има
право на запазена част от наследството му, съгласно чл.29, ал.1 от ЗН. В
случая ищцата сънаследява с преживала съпруга, така че размерът на
запазената й част е 1/3 от наследството, съгласно чл.29, ал.3 от ЗН. При
2
извършено универсално завещание, както е в процесния случай, не е
необходимо да се образува наследствена маса, а намалението на завещанието
става с дробно число.
Съгласно чл.30, ал.2 от ЗН, когато наследникът иска да се възстанови
запазената му част, то, за да упражни правото си “срещу лица, които не са
наследници по закон”, необходимо е да е приел наследството по опис. В
процесния случай, изискването за приемане на наследство по опис не е
предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на
запазена част от наследството, доколкото извършеното универсално
завещание придава на заветника качеството наследник. В този смисъл са
разясненията, дадени в т.4 от ТР № 3/2013г. на ОСГК на ВКС, а именно: „…
изискването за приемане на наследство по опис е предпоставка за
реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследството само когато наследодателят е извършил дарствени
разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато
завещателното му разпореждане е универсално /в последната хипотеза
общото завещателно разпореждане съгласно чл.16, ал.1 ЗН придава на
лицето, в полза на което е направено, качеството наследник, а не на кредитор
на наследството/, както и когато завещание, което не е било известно, е било
открито след приемането на наследството по смисъла на чл.55 ЗН.“.
По изложените съображения предявеният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата
следва да се присъдят разноски по делото, каквито претендира и за които
представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на
направените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение, с искане за
намаляването им, на основание чл.78, ал.5 ГПК. По това възражение, съдът
съобрази, че видно от представения договор за правна защита и съдействие,
ищцата е заплатила възнаграждение за процесуално представителство от
адвокат в размер на 1000,00 лв., в брой. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на
другата страна може да присъди и по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата.
При формиране на преценката относно конкретния размер на
дължимото възнаграждение в настоящия процес, съдът взе предвид
извършените действия с цел защита интересите на ищеца от страна на
процесуалния представител, ангажирането на доказателства и други
процесуални действия /искане за обезпечение на предявения иск/, които
безспорно свидетелстват за проявена процесуална активност. Съдът намира,
че с оглед обема на осъществените процесуални действия, както и предвид
конкретната фактическа и правна сложност на делото, претендираното
възнаграждение от 1000 лв. за исковия процес не се явява прекомерно, с
3
оглед нормата на чл.78, ал.5 ГПК и не следва да бъде редуцирано. Отделно от
това, същото не надвишава значително и необосновано предвидения
минимален размер към датата на заплащането му, а към настоящия момент –
не надвишава размера от 1000 лв., предвиден в чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на М. И. С., с ЕГН **********, от
гр. ************, в размер на 1/3 идеална част от цялото имущество на
И.К.Б., с ЕГН: **********, починал на 21.03.2022г., като НАМАЛЯВА с 1/3
идеална част общо завещателно разпореждане, извършено от И.К.Б., с
ЕГН: **********, починал на 21.03.2022г., в полза на Б. В. Х., с ЕГН:
**********, на 11.03.2022г., чрез Нотариално завещание № 1, том І, peг. №
1452, дело № 2/2022 г. по описа на нотариус с рег. № 652 по РНК, вписано
под № 1, том 1, на 11.03.2022г. в Служба по вписванията – гр. Свиленград.
ОСЪЖДА Б. В. Х., с ЕГН: **********, да заплати на М. И. С., с ЕГН
**********, сумата 1187,69 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4