Р Е Ш Е Н И Е № 570
гр.Русе, 31.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
Районен съд ,четвърти наказателен състав
в публично заседание на единадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен
съдия: Венцислав Василев
Съдебни заседатели
:
при секретаря Юлия
Острева….……………………………………………………………
и в
присъствието на прокурора.………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 739/2019г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Евробус” ЕООД до Русенския
Районен съд против наказателно
постановление № 38-0000096/15.02.2019г. на Главен инспектор в ОО ”Автомобилна
администрация” - гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема
становище по жалбата; вместо него се явява процесуален представител, който
поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните
доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Наказаното дружество притежавало лиценз на
Общността № 0905 за международен превоз на пътници, валиден до 04.03.2028г. На 22.01.2019г.
в сградата на АНО му била извършена комплексна проверка от св.Д., инспектор към
ОО“АА“ - гр.Русе
относно спазване на Закона за
автомобилните превози и подзаконовите нормативни актове по приложението му. В
хода на проверката св.Д. по документи установил, че двама водачи в дружеството са
извършили обществен международен случаен превоз на пътници с автобус с ДК№ .....,
категория М3, който не бил вписан в регистъра на МПС на притежавания от
дружеството лиценз. За констатираното нарушение св.Д. съставил АУАН против дружеството,
а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му
наложил административно наказание глоба в
размер на 1 500 лв. за нарушение по чл.104з ал.5 пр.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр).
Тази фактическа обстановка съдът приема
за установена от събраните в хода на производството доказателства.
Жалбата е
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице ,което има право на това и в
този смисъл е допустима.
Жалбата,
разгледана по същество е основателна, тъй като в хода на производството
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
На
жалбоподателя е наложено наказание по чл.104з ал.5 пр.2 от ЗАПр, извършени на
територията на Италия, т.е. в чужбина. Същественото в случая е, това че това
наказание е наложено за нарушение на българското законодателство. При това положение
съдът намира, че действително възражението на защитата, че наказателното
постановление е незаконосъобразно на основание чл.4 от ЗАНН е основателно и
като такова следва да бъде уважено. В
тази връзка следва да се направи уточнението, че разпоредбата на чл.4 от ЗАНН
касае единствено български граждани (физическите лица), но не и българските
юридически лица, каквото е въпросното дружество, т.е. последните поначало не
носят административнонаказателна отговорност за извършени от тях
административни нарушения в чужбина на българското законодателство и в този смисъл не е
необходимо да се изследва въпросът дали са засегнати интересите на българската
държава. Това е така, защото е недопустимо чл.4 от ЗАНН да бъде тълкуван
разширително на основание чл.46 ал.3 от Закона за нормативните актове, като
юридическите лица бъдат приравнени на физически. На същото основание
отговорността на юридическите лица не може бъде ангажирана и на основание
субсидиарната разпоредба на чл.83 ал.2 от ЗАНН.
Няма пречка
обаче българско юридическо лице, каквото е наказаното дружество да носи
административнонаказателна отговорност за нарушения на правото на Европейския
съюз, което произтича както от разпоредбата на чл.5 ал.4 от Конституцията, а
съответно и чл.288 т.2 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
Съгласно последната разпоредба пряко приложима по силата на чл.5 ал.4 от Конституцията регламентът
е акт с общо приложение,
той е задължителен в
своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. В този смисъл
съдът намира, че е било възможно да бъде ангажирана отговорността за нарушение
в Италия в случай, че е налице
съвпадение между нарушението по чл.104з ал.5 пр.2 от ЗАПр и норми на
европейското законодателство, пряко приложимо по силата на чл.5 ал.4 от Конституцията, като напр. Регламент (ЕС) № 561/2004г. и Регламент (ЕС) № 165/2014г., които освен това изрично са инкорпорирани
във вътрешното право с разпоредбата на чл.78 от ЗАПр. Именно позоваване евентуално
на разпоредби от Регламенти, съдържащи забрана, идентична с тази по чл.104з
ал.5 пр.2 от ЗАПр би довело до обосновано и законосъобразно наказателно
постановление.
За
пълнота на изложеното следва да се посочи, че също така са допуснати съществени
процесуални нарушения по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като по никакъв начин не са
посочени датата и мястото на нарушението, които са самостоятелни основания за
отмяна на наказателното постановление.
Предвид
изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява необосновано
и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 38 – 0000096/15.02.2019г. на Началника на ОО ”Автомобилна
администрация” - гр.Русе, с което на „Евробус” ЕООД му е наложено
административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 1 500 лв. за нарушение по чл.104з ал.5 пр.2 от Закона за автомобилните превози.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Русенския Административен съд.
Районен съдия :