№ 4911
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110207228 по описа за 2022
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Г. П. З. срещу наказателно постановление №
22 - 4332 – 005705-06.04.2022 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 3 т. 5 пр. 1 от Закона
движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено
административно наказание – „глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева за
нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че при
издаване на НП са допуснати множество нарушения на процесуалните
правила – липса на описание на нарушението, липса на компетентност у
актосъставителя и АНО, съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя без
същия да е бил поканен за това. Поддържа се, че посоченото в НП място на
извършване на нарушение не съответства на фактическата обстановка, а
жалбоподателят е бил съпроводен от полицейски служители до центъра на гр.
София, поради което същият е бил в невъзможност да не се съобрази с
указанията на контролните органи. Твърди нарушение на чл. 40, ал.1 от
ЗАНН, тъй като АУАН не е съставен в присъствие на нарушителя. Поддържа
се, че административно наказание е следвало да бъде наложено на
1
собственика на автомобила, а не на неговия водач. Счита наложеното
административно наказание за несправедливо. Алтернативно претендира
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и
не изпраща представител. В постъпило писмено становище моли да отмяна на
НП по аргументи, идентични с изложените в жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - Началник сектор „Административно обслужване”
в отдел „Пътна полиция“ в СДВР, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя прие за
установено следното от фактическа страна:
На 12.10.2021 г. в 06:30 часа в гр. София, на бул. „Цариградско шосе”
при парк „Врана” полицейски служители спрели за проверка товарен
автомобил марка „М.”, модел „М.” с рег. № ****, управляван от
жалбоподателя Г. П. З..
На 05.01.2022 г. Е. – младши автоконтрольор в ОПП- СДВР съставил
срещу жалбоподателя и в негово отсъствие акт за установяване на
административно нарушение с бл. № 210082/05.01.2021 г. Преди съставяне на
АУАН до жалбоподателя не била изпратена покана за явяване за съставяне на
АУАН.
След съставяне на АУАН същият бил предявен за запознаване на
нарушителя на 18.02.2022 г., който го подписал без възражения.
На 06.04.2022 г. било издадено и обжалването НП, препис от което бил
връчен на жалбоподателя на 01.05.2022 г., а на 13.05.2022 г. чрез куриер била
подадена и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събрания в хода на производството доказателствен материал, а
именно: справка за проверени автомобили, уведомление за провеждане на
протест 12.10.2021 г., съгласувателно писмо, справка „Картон на водач”,
справка от ОПП- СДВР относно изпращана до жалбоподателя покана за
явяване за съставяне на АУАН, копие от заповед № 513з-2509/21.04.2015 г.,
заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. и заповед № 8121-1632/02.12.2021 г. и
двете на министъра на вътрешните работи.
Събраните по делото доказателства установяват, че на посочената в
АУАН и НП дата е била извършена проверка на различни товарни автомобил,
в т.ч. и на управлявания от жалбоподателя Г. П. З., но от тези данни не може
да се установи дали и какво нарушение е извършил жалбоподателя в този
момент. От приетата по делото справка от ОПП- СДВР относно това
конкретно обстоятелство – в справката е отразено, че АУАН е съставен в
отсъствие на нарушителя на основание чл. 40, ал. 4 от ЗДвП.
Съдът кредитира представените по делото заповеди на министъра на
вътрешните работи, от които се установява компетентността на
2
актосъставителя и АНО.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314,
ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
намира, че възражението на жалбоподателя срещу компетентността на
актосъставителя и АНО е неоснователно, а АУАН и НП са издадени от
компетентни за това административни органи. Този извод на съда следва от
приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., на министъра на
вътрешните работи. Видно от т. 2 вр. т. 1.3.2 от приложената заповед
актосъставителят, заемащ длъжността „младши автоконтрольор” е бил
оправомощен да съставя АУАН на ЗДвП. По силата на чл.189, ал.12 от ЗДвП
министърът на вътрешните работи има правото за делегира правомощието си
по издаване на наказателни постановления за нарушения на ЗДвП на
определени от посочения орган длъжностни лица, което е било извършено с
цитираната заповед, съгласно която компетентен да издаде обжалвания акт е
и началник сектор при ОПП /т.3.4/, като от представената заповед № 8121к-
13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи е видно, че издателят
на НП е заемал именно такава длъжност.
По делото се установи, че АУАН е съставен в гр. София на
05.01.2022 г. отсъствие на нарушителя З., като АУАН е бил предявен и връчен
на нарушителя на 18.02.2022 г. чрез началника на ОД-МВР гр. Пловдив, РУ-
Първомай. Принципно, процедиране по гореописания начин от страна на
контролните органи е възможно и би било законосъобразно в хипотезата на
чл. 40, ал.2 от ЗАНН т.е. когато нарушителят е известен, но не може са бъде
открит или ако последният е бил поканен за съставяне на акта, но не се е
явил. Текстът на разпоредбата означава, че актосъставителят, след като
извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извода за
извършеното административно нарушение от страна на конкретно лице е
длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Само при наличието
на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения
ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя ще бъде
законосъобразно. В процесния случай съдът намира, че жалбоподателят не е
бил надлежно поканен за явяване с цел съставяне на АУАН срещу него. По
делото беше установено, че след като получил преписката и снимковия
материал актосъставителят Даскалов директно е пристъпил към съставяне на
АУАН, без да покани лицето, сочено като нарушител за това. В справката,
постъпила по делото от страна на ОПП- СДВР е посочено, че АУАН е
съставен в отсъствие на нарушителя на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН.
Цитираната разпоредба обаче не касае съставяне на АУАН в отсъствие на
нарушител, а допуска съставяне на АУАН в отсъствие на свидетели, ако
нарушението е установено на база официални документи. Следователно, дори
3
и процесното нарушение да е било установено на база официални документи
/което не се доказа от материалите по делото/, то това обстоятелство не
изключва задължението на актосъставителя да покани нарушителя за
съставяне на АУАН, а единствено му предоставя възможност да състави акта
без присъствие на свидетели. Съставянето на АУАН в отсъствие на
нарушителя, без същият да е бил поканен за това, без същият да е уведомен,
че започва административнонаказателно производство срещу него се явява
процесуално нарушение, изначално опорочаващо цялата административно-
наказателна процедура, тъй като съществено е ограничило правото на
нарушителя на защита, лишавайки го от участие в една от фазите в
производството.
Изискването актът да бъде съставен в присъствието на нарушителя
има за цел едновременност и непосредственост при осъществяване на
процедурата по съставяне на акта с участието на посочените в чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН лица, както при неговото съставяне, така и при подписването му, което
е с цел гарантиране правото на защита на нарушителя. Последният винаги
следва непосредствено да възприема действията на актосъставителя и
посочените свидетели, включително дали същите действително са
присъствали при съставянето на акта, както и верността на посочените в акта
обстоятелства от друга страна в т.ч. и относно датата на съставяне на АУАН.
Както вече беше посочено, съставянето на акта в отсъствие на нарушителя,
извън хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, води до нарушаване на правото му
да направи възражения при съставяне на акта и да организира и осъществи
защитата си в образуваното против него
административнонаказателнопроизводство. Обстоятелството, че препис от
АУАН е връчен на нарушителя след съставянето му не може да санира
допуснатото нарушение. Смисълът на изпращането на покана до нарушителя
за явяване за съставяне на АУАН е да се извести лицето за започването на
административнонаказателно производство срещу него и да му се предостави
и гарантира възможност да участва в него и да упражни правото си на защита
още в този най-ранен етап от производството. Като не е изпратил покана до
нарушителя да се яви за съставяне на АУАН, а е пристъпил направо към
съставянето му актосъставителят е лишил от правото на защита на
нарушителя в този етап от производството, което е опорочило изцяло
административно-наказателното производство (в този смисъл са и решение №
389/12.06.2014г. на АССГ по адм.д. № 12042/2013г., решение №
7925/20.12.2017г. по кнад № 11175/2017г. по описа на АССГ, VII касационен
състав).
Установените от чл. 40, ал.2 от ЗАНН правила за съставяне на
АУАН в отсъствие на нарушителя са гаранция за обезпечаване правото му на
защита в административнонаказателното производство и неспазването им
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което
обосновава отмяна на наказателното постановление на самостоятелно
основание.
На следващо място съдът намира, че е допуснато още едно съществено
нарушение на процесуалните правила, а именно на вмененото на Г. П. З.
нарушение не е дадена прецизна правна квалификация.
4
Съгласно разпоредбите на чл. 42, ал.1 т.5 ЗАНН и чл. 57, ал.1 т.6 от
ЗАНН както АУАН, така и НП следва да съдържат посочване на законовите
разпоредби, които са били нарушени. Същевременно, разпоредбата на чл. 53
от ЗАНН допуска издаване на НП дори и при допусната нередовност в АУАН
/например нарушение на чл. 42 т.5 от ЗАНН/ при условие, че е установена
самоличността на извършителя и е безспорно доказано извършването на
нарушението и вината на нарушителя. В процесния АУАН е посочено, че с
действията си на 12.10.2021 г. жалбоподателят З. е нарушил разпоредбите на
чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Същата правна норма е посочена като нарушена и в НП.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП въвежда общо задължение за водачите на
ППС, като участници в движението да съобразяват поведението си със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. Посочената правна норма е бланкетна,
като за да бъде дадена прецизна правна квалификация на нарушението следва
ясно да се посочи коя е правната норма, съдържаща правилото за поведение
на водачите на ППС при наличие на пътен знак В-4, посочен в АУАН и НП
като знак, чиято забрана жалбоподателят не е спазил, като по този начин на
жалбоподателя ще бъде посочено ясно и конкретно кое е задължителното
правило за поведение, което той е нарушил, за да му бъде наложено
съответното административно наказание. Видно от представения АУАН
бланкетната норма на чл. 6, ал.1 от ЗДвП не е била надлежно конкретизирана.
Посочената непрецизност от страна на актосъставителя принципно не
препятства издаването на наказателно постановление (при условията на чл.53
от ЗАНН), като същата подлежи на отстраняване посредством даване на точна
правна квалификация от страна на АНО при издаване на наказателното
постановление. Административнонаказващият орган обаче не само, че не е
отстранил допуснатата от актосъставителя непрецизност, а на свой ред е
допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1 т.6, като при цитиране на
правната квалификация на нарушението се е задоволил единствено да посочи,
че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т.1 от ЗДвП.
Както вече беше посочено разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП
предвижда задължение за участниците в движението да съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Видно от обжалваното
наказателно постановление АНО е приел, че нарушението, извършено от
жалбоподателя З. се е изразило в следното „при наличието на пътен знак В4
/забранено е влизането на товарни автомобили/ не се съобразява и навлиза по
моста. Никъде в НП обаче не е посочено кой е нормативният акт, който
съдържа правилото за поведение на водачите на ППС при наличие на този
пътен знак. Цитираната като нарушена разпоредба на чл. 6 т.1 от ЗДВП не
посочва при какви пътни знаци какви действия следва да извършат
участниците в пътното движение и в частност водачите на ППС.
Съгласно §80 от Заключителните разпоредби към ЗДвП в 6 – месечен
срок от влизане на закона в сила Министерски съвет следва да приеме
5
правилник по прилагането му. Именно в Правилника за прилагане на ЗДвП
/ППЗДВП/ в сила от 01.06.1996 г., приет с ПМС № 36 от 05.03.1996 г. са
уредени задълженията на водачи на ППС при наличие на определени пътни
знаци. Пътен знак В – 4 съгласно чл. 47, ал.3 от ППЗДВП е знак, въвеждащ
забрана, а именно: „Забранено е влизането на товарни автомобили”
Както вече беше посочено в чл.57 ЗАНН са изчерпателно изброени
реквизитите на наказателното постановление, като в т. 6 е предвидено
посочването на „законните разпоредби които са били нарушени виновно”.
Като не е посочил конкретната норма въвеждаща задължение за
жалбоподателя З., в качеството му на водач на товарен автомобил да не
навлиза след поставения пътен знак В-4 АНО не е изпълнил задължението си
да посочи точната правна норма, която е била нарушена.
Непосочването на точната разпоредба, която е нарушена или
посочването само на бланкетната норма е винаги съществено процесуално
нарушение, защото засяга правото на защита на санкционираното лице да
узнае какво точно нарушение му е вменено и кои текстове от закона и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му са предвидили за него
задължения, които той не е изпълнил. Изложеното до тук води на извода за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради което
същото следва да бъде отменено.
При този изход на делото и обективираното искане за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя следва да се присъди на основание чл.
63д, ал. 1 ЗАНН сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща
заплатено от него адвокатско възнаграждение. Видно от представения по
делото договор за правна защита и съдействие /л. 50 – л. 51 от делото/
посоченото възнаграждение е платено в брой при подписване на договора, за
което последният служи като разписка.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2 т.1 вр. ал. 3 т. 1 и чл. 63д,
ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22 - 4332 – 005705-06.04.2022
г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което
на основание чл. 183, ал. 3 т. 5 пр. 1 от Закона движение по пътищата /ЗДвП/
на жалбоподателя Г. П. З., ЕГН ********** е наложено административно
наказание – „глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева за нарушение на чл. 6, т.1
от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да
заплати на Г. П. З., ЕГН ********** сумата от 150 /сто и петдесет/ лева,
представляваща сторени от него разноски в производството за заплащане на
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
6
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7