Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. Враца, 10 август 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично
заседание на 23.07.2020 г. в състав:
Районен
съдия: Иван Иванов
при участието
на секретаря А. П.
като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 4822 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред
на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация-Враца“
ЕАД с ЕИК *********, гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9 срещу Й.Л.И. с ЕГН **********
***.
Ищецът поддържа, че с ответницата са се
намирали в облигационни отношения, по силата на които й е доставял през
процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна последната се
явява неизправна страна, тъй като е останала задължена за стойността на
доставената й и потребена топлоенергия за процесния период. Междувременно
ищецът поддържа, че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 3395/2019 г. на
Врачански районен съд, която била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК-чрез залепване на уведомление на
постоянния й и настоящ адрес. В срока по чл. 414 от ГПК ответницата не е подала
възражение срещу заповедта за изпълнение, а от служебно изисканата от съда справка
е видно, че длъжникът няма действащи трудови договори, поради което е предявен
настоящият иск.
Искането към съда е да приеме за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата 507,78 лв. – главница за доставена топлинна енергия (за
отопление, битово горещо водоснабдяване и сградна инсталация) за периода от
31.07.2016 г. до 30.06.2018 г. за имот, находящ се в гр. ***** и сумата 97,15
лв., представляваща мораторна лихва върху главното задължение за периода от
31.08.2016 г. до 20.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главното
задължение, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
21.08.2019 г. до окончателното му изплащане. Претендират се разноски.
Предявените обективно кумулативно
съединени искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с
чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Й.Л.И.,
чрез особения си представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. И.К., е подала
писмен отговор, с който оспорва исковете по следните съображения: между
страните липсва валидно облигационно правоотношение; в представените с исковата
молба справки липсва индивидуализация на дълга, поради което остава неясно
исковата претенция за какъв вид топлинна енергия се отнася; претендираните с
исковата молба суми не съответстват на действителното фактическо потребление на
топлинна енергия и са неправилно определени.
В заповедното
производство-ч. гр. дело № 3395/2019 г. на Врачанския районен съд липсва
подадено от длъжника Й.Л.И. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като
исковата молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с исканията и възраженията на страните, приема
за установено следното:
От фактическа страна:
От представените с исковата
молба писмени доказателства, както и от заключението на
съдебно-техническата експертиза по делото се установява, че на името на ответницата Й.Л.И.,***, е открита партида в „Топлофикация Враца”
ЕАД гр. Враца с абонатен № 14545, че етажната собственост на адрес *****, е взела решение за сключване на договор с „Бруната” ООД гр. София за
отчитане на водомерите и разпределяне на топлинна енергия, както и че такъв
договор действително е сключен и фирмата за дялово разпределение е извършвала
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение за отопление и топла вода, включително издаване на общи и
индивидуални сметки.
Видно от справка от Служба по вписванията гр. Враца (л. 61-64 от делото),
Й.Л.И. на 21.05.2010 г. е придобила чрез покупко-продажба собствеността върху
процесния апартамент № 46, находящ се в *****, а на 08.06.2017 г. е престанала да бъде собственик на имота
поради придобиване на същия от трето за делото лице – К.В. М., въз основа на извършена
публична продан по изпълнително производство, като
относно публичната продан е представено и постановление от 31.03.2017 г. за
възлагане на недвижим имот на ЧСИ Г. Б. с рег. № 722 по изпълнително дело №
905/2014 г., влязло в сила на 27.04.2017 г. и протокол от 01.10.2017 г., с
който купувачът по публичната продан е въведен във владение на имота.
От гореописаните писмени
доказателства и
съдебно-техническа експертиза се установява, че ответницата,
като носител през част от процесния период на правото на собственост на
самостоятелен имот в сграда-етажна собственост, която е взела решение за
доставка на топлинна енергия, е придобила качеството си на потребител на топлинна
енергия по смисъла на Закона за енергетиката.
От извлечение от сметка за
абонатен № 14545 на името на ответника се
установява, че за периода от 31.07.2016 г. до 30.06.2018 г. са
изчислени задължения за доставена топлинна енергия на абоната в размер на 507,78 лева и
лихва за забава в размер на 97,51 лева.
Представени са общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Враца” ЕАД на потребители от гр. Враца.
Изслушана е комплексна съдебно-техническа
експертиза, която прави заключение, че етажната собственост, в която се намира
посочения в исковата молба недвижим имот фактически е захранена с топлоенергия
с доставчик-ищцовото дружество, че
отоплителните тела в процесния имот са
затапени и процесните суми са начислени за битово горещо водоснабдяване, два
броя общи отоплителни тела (щранг-лири съответно в коридора и банята на
апартамента) и сградна инсталация, дяловото разпределение през процесния период за
имота на ответника е извършено в съответствие с нормативната
уредба и дължимите суми за топлинна енергия са правилно изчислени. Експертизата, въз основа на събраните по делото доказателства и при съобразяване на изравнителните сметки, изготвени от топлинния
счетоводител „Бруната” ООД гр. София прави заключение, че сумите за топлинна енергия за
процесния период, включващи енергия за битово
горещо водоснабдяване, енергия, отдадена от два броя щранг-лири, енергия,
отдадена от сградна инсталация и корекция на сметките, не са платени от ответницата и са в
размер на 507,78 лева и лихва за забава в размер на 97,51 лева
за процесния период. Съдът възприема заключението на вещото лице, тъй
като съответства на събраните по делото доказателства.
От правна страна:
С мотивите на тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. дело №
2/2016 г. на Върховния касационен съд, ОСГК е прието, че решенията на общото
събрание на етажните собственици и титулярите на вещно право на ползване са
особен вид сделки, те се приемат при осъществяване на формална процедура (срв.
раздел ІІ, глава ІІ от Закона за управление на етажната собственост - ЗУЕС) и
обвързват всички титуляри на право на собственост върху обекти в сградата.
Решенията, когато се стабилизират поради неоспорването им пред съд или ако
оспорването бъде отхвърлено, стават задължителни за изпълнение от всеки етажен
собственик, независимо дали е участвал при приемането им и дали е дал съгласие
за сделката (чл. 38 от ЗУЕС). С приемането на ЗЕ законодателят регламентира
доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като
услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е
персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като
колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на
централно отопление”. С оглед тези съображения с решението се задължават
съдилищата да прилагат за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна
енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, разпоредбите на Закона
за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с
параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
От представените писмени
доказателства се установява, че за част
от процесния период ответницата е била потребител
на топлинна енергия за описания в исковата молба топлоснабден имот, от което
следва извод, че за същия период страните са били обвързани
от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, представени по
делото.
Относно доказателствената
стойност на извлечението от сметката на ответника при ищцовото дружество
съдът приема, че същото отразява направени вписвания в счетоводните книги на
„Топлофикация-Враца” ЕАД относно задълженията му за доставена топлинна енергия през процесния
период. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи,
че счетоводните книги на ищцовото дружество са нередовно водени. В тази връзка
съдът приема, че извлечението от сметка съдържа вписвания в счетоводните книги
на дружество с редовно водено счетоводство, поради което същото представлява
доказателство за задълженията на ответника за потребената от него топлинна
енергия за процесния период.
Съдът счита
предявения иск за основателен за начисленото потребление за периода от 31.07.2016
г. до 08.06.2017 г. и за сумата 349,20 лева, а в останалата част – за
неоснователен и недоказан, като съображения за това са следните:
Видно от представената справка от Имотния
регистър, издадена от Служба по вписванията гр. Враца, през периода от 08.06.2017
г. до 30.06.2018 г. ответницата Й.Л.И. не е била собственик на процесния имот,
поради което през този период не е притежавала качеството „потребител“ по
смисъла на закона и не носи отговорност за заплащане на задълженията за
потребените за този период топлофикационни услуги. За този периода ищецът
следва да потърси плащане от собственика на имота, който е ползвал
предоставените му услуги по силата на правото си на собственост върху топлоснабдения
имот и съответно дължи заплащане на тяхната стойност.
След като ответницата не е притежавала
качеството потребител през така посочения период, няма никакво основание топлофикационното
дружество да претендира стойността на потребените услуги. Нито обстоятелството,
че партидата се води на името ответницата, нито обстоятелството, че въпреки
продажбата на имота не е извършена промяна в партидата, доказват качеството на
потребител на ответницата. Това е така, защото основанието за плащането е
предоставянето на услугата, а задължено е лицето потребител на тази услуга.
Партидата е само средство за идентификация на отделни потребители – собственици
или ползватели на водоснабдяван имот и служи за водене на отчетност от страна
на топлофикационното дружество.
Съдът намира, че разпоредбата на чл. 64,
ал. 1 от общите условия не следва да се прилага, тъй като същата противоречи на
Закона за енергетиката и е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от Закона
за защита на потребителите (ЗЗП).
На първо място, разпоредбата на чл. 64,
ал. 1 от общите условия противоречи на Закона за енергетиката (ЗЕ), в който е
дадено легално определение на понятието „потребител“, и следователно приложение
намира законът, а не общите условия. След като според легалното определение,
дадено в ЗЕ, потребители са само собствениците или ползвателите на
водоснабдените имоти, то недопустимо е с общи условия на топлофикационно
дружество този кръг да се разширява неопределено, както и е недопустимо съдът
да се позовава и да прилага норма от общите условия, която противоречи на норма
от закон.
На следващо място, разпоредбата на чл. 64,
ал. 1 от общите условия противоречи и на чл. 113 от Закона за собствеността) ЗС,
според която актовете, които подлежат на вписване, до вписването им не могат да
се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия
собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот и по аргумент за
обратното след вписването актът може да се противопостави на третите лица.
Вписването доказва, че вписаният договор е сключен и всеки може да узнае това.
С извършването на вписването, актът придобива действие спрямо всички, което
действие е не само осведомително, но и може да се противопоставя на трети лица,
включително топлофикационни дружества.
Вписването има действие занапред от момента на вписването. Недопустимо е да
се създават изключения в полза на едно конкретно лице, което освен това е и
публичен снабдител, а освен това изключението е създадено с общи условия на
същия публичен снабдител, които противоречат на закон.
Съгласно Раздел VII от Правилника за вписванията (ПВп),
книгите за вписванията са публични и всеки може да си направи писмена или устна
справка (по конкретно лице, имот или период), както и да има отдалечен достъп.
Отдалеченият достъп се извършва чрез интернет страницата на Агенцията по
вписванията, от която след регистрация всеки може да извърши необходимата му
справка относно собствеността върху конкретен имот, като по настоящото дело
ищецът е представил справка от Служба по вписванията гр. Враца за лицето Й.Л.И.,
изготвена чрез електронната страница, видно от отбелязването в долното поле на
справката.
Относно вземанията за
лихви:
Съгласно разпоредбата на
чл. 31, ал. 1 от Общите условия на „Топлофикация-Враца“ ЕАД купувачите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в
30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съдът приема,
че задължението за потребителя да заплати всяка отделна месечна вноска става
изискуемо в 30 - дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася.
Общият размер на лихвата за
забава върху главница 349,20 лева и за периода 31.08.2016 г.-20.08.2019 г., изчислен с помощта на безплатния
софтуерен продукт на www.calculator.bg, възлиза на 105,25 лева, от които се претендира сумата 97,15 лева, т.е. искът по чл. 86 от ЗЗД
е изцяло основателен и доказан.
Предвид гореизложеното, от
събраните по делото доказателства, съдът приема за доказано, че ответницата Й.Л.И. дължи на ищцовото дружество сумата 349,20 лева – главница за доставена
топлинна енергия за периода от 31.07.2016 г. до 31.05.2017 г., както и сумата от 97,15 лева, представляваща мораторна лихва.
По разноските:
Ищецът е направил по заповедното производство следните разноски: сумата 75,00
лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Юрисконсултското възнаграждение на ищцовото дружество по исковото
производство съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл.
37, във вр. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 100,00 лв.
По исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 605,00
лв. за държавна такса, депозит за особен представител, депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед гореизложеното ищецът има право на
разноски в размер на 55,31 лв. по заповедното производство, както и в размер на
446,14 лв. по исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете
Ответникът не е претендирал разноски и не
е представил доказателства за извършени такива, поради което съдът не му
присъжда разноски.
Така мотивиран,
Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 от ГПК по отношение на Й.Л.И. с ЕГН ********** ***, че дължи на „Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК *********,
гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9 сумата 349,20 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от
31.07.2016 г. до 08.06.2017 г. за имот, находящ се в гр*****, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.08.2019 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 97,15 лева, представляваща мораторна лихва върху
главното задължение за периода от 31.08.2016 г. до 20.08.2019 г., за които суми е издадена заповед № 2103
от 22.08.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3395/2019 г. на Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан предявения иск за главница за разликата от 349,20 лв.
до пълния предявен размер от 507,78 лв. и за периода от 09.06.2017 г. до 30.06.2018
г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Й.Л.И. с ЕГН ********** *** да заплати на „Топлофикация-Враца“
ЕАД с ЕИК *********, гр. Враца, ул. „Максим горки“ № 9 сумата 55,31 лева-разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство-ч. гр. дело
№ 3395/2019 г. на Врачански районен съд, както и сумата 446,14 лева-разноски
за държавна такса, депозит за особен
представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 4822/2019 г. на
Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: