Р Е Ш Е Н И Е
№ 2253
гр. Варна, 22.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 14508 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Г.Й.И., с ЕГН ********** и адрес ***,
чрез пълномощника ѝ адв.Б.Л. – АК София срещу „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление ***, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.143,
т.10 ЗЗП и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.143, т.10 ЗЗП за:
Приемане
установено в отношенията между страните, че клаузите на чл.6 от сключен между
тях договор за жилищен кредит от ***г. и чл.9.1 и чл.9.2 от Общите условия на
ответната банка, в приложимата им версия от 30.09.2010г. са неравноправни и
нищожни, в частта, с която „Банка ДСК“ ЕАД има право да изменя лихвения
процент, както и за
Осъждане
на ответната банка да заплати на ищцата сумата от 5378.94 лв. /пет хиляди
триста седемдесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща
сбор от платени без основание месечни суми за лихва за периода от м.август
2013г. до м.август 2018г., изчислени като разликата между действително
платените месечни суми и дължимите по договора за жилищен кредит от ***г., без
да бъде променян лихвения процент по същия.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На ***г. бил сключен договор за жилищен кредит между
страните, като получената от ищцата сума била 50000 лева. За ползване на сумата
ищцата се съгласила да заплаща лихва в размер на 1.5% за първата година, а след
изтичане на този срок дължимата лихва била сбора на базовия лихвен процент на
банката (БЛП) от 3.69% и 5%, или общо 8.69 %.
На ***г. било сключено допълнително споразумение към
договора, с което бил договорен гратисен период от 6 месеца, в който да се
заплаща вноска в размер на 209.39 лева, без да се променя крайния срок на
издължаване на кредита.
На ***г. било сключено второ допълнително
споразумение, с което бил договорен допълнителен гратисен период от 6 месеца,
без да се променя крайния срок на издължаване на договора.
На 13.02.2015г. и 31.03.2015г. ищцата отправила
запитване до ответника защо лихвения процент от 8.69% е увеличен на 10.69%.
Отправяни били и други запитвания в този смисъл.
В отговор на запитванията със становища от
08.10.2015г. и 13.10.2015г., банката отговорила, че:
На 10.09.2007г. БЛП е увеличен от 3.69% на 4.19%,
поради което погасителната вноска на ищцата била преизчислена от 400.90 лева на
417.16 лева;
На 02.04.2008г. БЛП бил увеличен от 4.19% на 4.69%,
поради което погасителната вноска на ищцата била преизчислена от 417.16 лева на
433.58 лева;
На 21.10.2008г. БЛП бил увеличен от 4.69% на 5.69%,
поради което погасителната вноска на ищцата била преизчислена от 433.58 лева на
466.51 лева.
Всички вноски, определени от банката, заедно със
завишените стойности на лихвените проценти, били редовно заплатени.
Ищцата поддържа, че не е имало основание да заплаща
лихва в размер на годишна база над 8.69%, тъй като нямало основание за
увеличаване на БЛП.
В чл.6 от договора било посочено, че банката има право
да променя лихвения процент, но не било посочено при какви обстоятелства.
В общите условия, в приложимата им версия от ***г., в
т.9.1 и 9.2 и следващите било посочено, че лихвения процент есе променя при
„съществено изменение на пазарни условия“, „съществено изменение на суап“,
„съществено изменение на валутен курс“, „съществено изменение на годишната
инфлация“ и други „съществени промени“.
Липсвала ясна методика за определяне на промените,
както и липсвала ясна дефиниция какво означава „съществено изменение“ на
заложените в общите условия дефиниции.
Ищцата поддържа, че клаузите на чл.6 от договора и
чл.9.1. и чл.9.2 от общите условия са неравноправни, като неиндивидуално
уговорени, на основание чл.143, т.10 и т.12 ЗЗП.
Тези клаузи били нищожни, поради което всичко получено
на основание изменение в тези клаузи, подлежало на връщане като получено без
основание.
Исковата претенция за връщане на получени без
основание суми се отнасяла за период от 5 години преди предявяване на иска за
сума формирана като разликата между дължимата и платената лихва, вследствие на
незаконното и увеличение. Претенцията щяла да бъде изменена след назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза, с оглед високата математическа сложност на
изчислението.
Ищцата моли за уважаване на предявените искове, прави
искания по доказателствата и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
в полза на оказалия ѝ безплатна правна помощ адвокат..
В отговор
на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва
предявените искове като допустими, но неоснователни.
Не се оспорва сключването на ***г. на договор за
жилищен кредит между страните, по силата на който на ищцата е предоставен
кредит в размер на 50000 лева, със срок на издължаване 300 месеца. Кредитът бил
усвоен на ***г. по посочената в договора разплащателна сметка на ищцата.
В т.6 от договора било посочено, че за предоставения
кредит ищцата ще заплаща лихва, както следва: за първата година лихва в размер
на 1.5%, като след изтичане на едногодишния период кредитополучателя заплащал
плаваща лихва формирана от базов лихвен процент /БЛП/ за този вид кредит,
определян периодично от кредитора и надбавка, която можела да бъде намалена с
0.5 % съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма
УЮТ.
Неразделна част от договора били и Общите условия за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на физически лица, които ищцата
получила и приела с подписване на договора. В раздел III от ОУ към договора
били регламентирани подробности досежно олихвяване на кредита, които сочат, че
кредитът се олихвява с лихва, състояща се от базов лихвен процент /БЛП/ и
надбавка, посочена в договора за кредит, като кредиторът има право да променя
БЛП, за което уведомявал кредитополучателите по подходящ начин.
Според договора за кредит, банката имала право да
актуализира ОУ, които при изменение продължават действието си в последната им
актуална редакция и са задължителни за Кредитополучателя, като страните
предвидили за всяка промяна той да бъде уведомяван чрез съобщения, поставени на
видно място в салоните на Банката.
През м.септември 2007г. в приложимите към жилищни
кредити Общи условия била въведена нова редакция, като изрично били изброени
обективните фактори, при наличието на които Кредиторът имал право да извършва
промяна в БЛП.
В изпълнение на законовите норми, с оглед измененията
в ЗПК, през 2010г. била въведена ясна и точна методика за определяне на базовия
лихвен процент по кредити, предоставяни от Банка ДКС, като изрично било
предвидено, че методологията, стойностите на БЛП и неговите промени се
оповестяват в офисите на Кредитора и на Интернет страницата му.
На 31.05.2007г. лихвения процент бил променен от 1.5%
на 8.69%, след изтичане на първата година от срока на кредита.
На 10.09.2007г. лихвения процент по кредита бил
променен от 8.69% на 9.19%, на основание решение на компетентния вътрешен орган
на банката и в съответствие с ОУ към договора за кредит. Основание за вземане
на решението за промяна на БЛП било изменение с над 1% за месец на стойностите
на LEONIA и EURIBOR, както и изменение над 0.5% за месец на индекса на
потребителските цени за България (CPI) през последното шестмесечие, както и
въведени рестрикции от БНБ и произтичащо от това оскъпяване на ресурса.
На 02.04.2008г. лихвения процент бил увеличен от 9.19%
на 9.69% на основание решение на компетентния вътрешен орган на банката и в
съответствие с ОУ към договора за кредит. Основание за вземане на решението за
промяна на БЛП било изменение с над 1% за месец на стойностите на LEONIA и EURIBOR,
както и изменение над 0.5% за месец на индекса на потребителските цени за
България (CPI) през последното шестмесечие, както и въведени рестрикции от БНБ
и произтичащо от това оскъпяване на ресурса.
На 21.10.2008г. лихвения процент по кредита бил променен
от 9.69% на 10.69% на основание решение на компетентния вътрешен орган на
банката и в съответствие с ОУ към договора за кредит. Основание за вземане на
решението за промяна на БЛП било изменение с над 1% за месец на стойностите на
LEONIA и EURIBOR, както и изменение над 0.5% за месец на индекса на
потребителските цени за България (CPI) през последното шестмесечие, както и
въведени рестрикции от БНБ и произтичащо от това оскъпяване на ресурса.
За извършените промени на ***г., ***г. и ***г. били
изпращани уведомителни писма на адрес: гр.Варна, ***.
На ***г. кредитът бил преддоговорен с допълнително
споразумение между страните и бил договорен 6-месечен гратисен период за
изплащане на главницата с плащане на част от дължимата лихва, като била
определена месечна вноска в размер на 209.39 лева, считано от 30.01.2010г.
След изтичане на гратисния период, неиздължената част
от лихвата била капитализирана към главницата и месечната вноска била преизчислена
на 481.99 лева, съгласно т.1.2 от споразумението.
На ***г. кредитът отново бил преддоговорен с
допълнително споразумение и бил договорен нов гратисен период за издължаване на
главницата от 6 месеца, считано то ***г.
Ответникът твърди, че през целия период на кредита до
подаване на отговора ищцата многократно била в просрочия относно изпълняване на
ангажимента си за плащане на погасителните си вноски. От представената с
исковата молба кореспонденция било видно, че на ищцата е предложено преструктуриране
на кредита с намаляване на лихвения процент в размер от 10.69% на 9.69%, което
споразумение ищцата отказала да подпише, изисквайки много по-нисък процент,
въпреки нейната недобросъвестност и постоянно неизпълнение на задълженията
ѝ по процесния договор.
Към момента на подаване на отговора лихвеният процент
по кредита бил 10.69%, формиран от БЛП 5.69% и стандартна надбавка от 5%.
Ответникът поддържа, че промените на лихвата по
кредита са извършени напълно законосъобразно, като първото изменение било на
основание т.6 от договора, а останалите три изменения били в следствие на
промяната на обективни фактори на пазара, върху които Банка ДСК като доставчик
на финансова услуга не може да влияе -
изключение от основанията за неравноправност, респ. нищожност, предвидени в
чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП.
Сключеният между страните договор за жилищен кредит не
бил типичен потребителски продукт, защото предметът на услугата е с висока
стойност, срокът е съществено по-дълъг от всеки друг договор за услуга и е извън
рутинното потребление. В ЗПК се предвиждали, че когато Кредиторът прилага
референтен лихвен процент по определена от него методика, то същата следвало да
съдържа ясна и разписана изчислителна процедура (формула), в която се посочват
видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти,
като тя се описва в договора за потребителски кредит и не може да бъде
променяна едностранно от кредитора след сключването му. Това задължение за
кредиторът било въведено с приемането на чл.33а ЗПК и било в сила от ***г.,
след която дата ответната банка публикувала своевременно на своята интернет
страница методологията за определяне на базов лихвен процент, използван при
определяне на лихвения процент по кредити на ФЛ. Следвало да се отчете и факта,
че предоставения на ищцата кредит бил жилищен и за него не били приложими
разпоредбите на ЗПК.
Ответникът поддържа, че всички клаузи по Договора за
кредит с ищцата били уговорени индивидуално, поради което дори да се приемели
за неравноправни не били нищожни на основание чл.146, ал.1 ЗЗП. Доказателство
за това, че клаузите са индивидуално договорени били сключените допълнителни
споразумения между страните на ***г. и на ***г., както и взето на ***г. решение
от страна на банката за преструктуриране на кредита с намаляване на лихвения
процент от 10.69% на 9.29%, което споразумение ищцата отказала да подпише.
Клаузата по договора даваща право на едностранна
промяна на лихвения процент по кредита била допустима и не представлявала неравноправна
клауза по смисъла на ЗЗП, поради което съгласието на длъжника за промяна на
лихвения процент при изменение на пазарните условия следвало да се счита за
предварително дадено.
При сключване на допълнителните споразумения ищцата
изрично договаряла и дължимия от нея процент на лихвата, т.е. било налице
индивидуално договаряне.
Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове,
прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по
делото разноски..
В открито съдебно заседание ищцата не изпраща
представител. С писмена молба постъпила преди заседанието заявява, че поддържа
предявения иск и моли за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът, чрез проц. представител, поддържа изложеното в отговора на исковата
молба и моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на направените по
делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На
***г. е сключен договор за жилищен кредит между страните, с който
ответната банка е предоставила на ищцата кредит в размер на 50000 лева за
закупуване на конкретен недвижим имот. Съгласно чл.6 от договора, за първата
година от срока на договора кредитополучателят заплаща фиксирана лихва в размер
на 1,5%, а за остатъка от договора заплаща плаваща лихва в размер, равен на
базов лихвен процент 3,69% и надбавка в размер на 5 процентни пункта, която
може да бъде намалена с отстъпка от 0,5 пункта при изпълнение на определени
условия /л.16-24/.
На
***г. е сключено допълнително споразумение към договора за кредит, с
което е договорен гратисен период, чрез капитализиране на част от дължимата
месечна лихва и гратисен период за вноската по главница /л.25-34/.
Ново
допълнително споразумение към договора за кредит е сключено на ***г., с
което е признато между страните, че остатъкът от дълга по договора за кредит е
в размер на 48109.53 лева и към датата на допълнителното споразумение лихвата
по кредита е в размер общо на 10.69% /л.35-43/.
В
общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на ответника е
посочено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент. В т.9.2 от същите
е предвидена възможност за едностранна промяна на лихвения процент при наличие
на някое от следните обективни условия: съществено изменение на пазарни-лихвени
индекси; съществено изменение на лихвените нива по новодоговорени депозити от
нефинансови институции, обявявани в статистиката на БНБ по основни валути и
падежи; съществено изменение на суап за кредитно неизпълнение на държавата;
съществено изменение на валутен курс евро/лев, щатски долар/ лев; съществено
изменение на годишната инфлация, измерена въз основа на индекса на
потребителските цени за България; съществено изменение в цената на източниците
за финансиране и възможностите на Банката за инвестиции; въвеждане на
рестрикции от страна на БНБ върху банковата система или ответната банка;
промени в нормативните актове, както и в регулациите на БНБ, засягащи
функционирането на и изискванията към банките; съществена промяна в паричната
политика на БНБ, като премахване на валутния борд, обезценка на лева,
деноминация на лева, смяна на парите. Общите условия на ответната банка към
30.08.2010г. са приобщени към доказателствата по делото /л.44-47/.
С
молба от 13.02.2015г. ищцата е поискала да бъде намален лихвения процент по
процесния договор за кредит позовавайки се на промените в пазарните условия и
намаляването на доходите и нивата на лихвени проценти в цял свят и в България.
Молби за намаляване на лихвения процент по кредита на ищцата са депозирани пред
ответната банка на 31.03.2015г., 01.07.2015г. и 27.08.2015г. /л.48-53/.
С
писмо от 08.10.2015г. ответната банка е предложила на ищцата намаляване на
лихвения процент по договора за кредит до размер на 9.29% при подписване на
допълнително споразумение за преструктуриране на кредита /л.59/.
В
писмо от 13.10.2015г. ответникът е предоставил на ищцата справка за
извършваните промени на лихвения процент по ползвания ипотечен кредит. Според
справката на 31.05.2007г. лихвения процент е променен от 1.5% на 8.69% след
изтичане на първата година от срока на кредита. На 10.09.2007г. е увеличен БЛП
по жилищни и ипотечни кредити с 0.5 процентни пункта и лихвения процент по
кредита на ищцата е увеличен от 8.69% на 9.19 %. На 02.04.2008г. отново е
увеличен БЛП по ипотечни и жилищни кредити с 0.5 процентни пункта и лихвения
процент по кредита на ищцата е увеличен на 9.69%. Ново увеличение на БЛП по
жилищни и ипотечни кредите с 1 процентен пункт е направено на 21.10.2008г. и в
резултат на промяната лихвения процент по кредита на ищцата е променен на
10.69%. В резултат на измененията на лихвения процент месечната вноска на
ищцата е нараснала от 400.90 лева до размер на 466.51 лева, считано то
30.11.2008г. при последното увеличение. Промените на базовия лихвен процент
/БЛП/ се основавали на динамиката в измененията на конкретни показатели или
настъпване на определени условия, които са извън контрола на банката и са
свързани с цената на предоставената финансова услуга /л.55-56/.
С
отговора на исковата молба са представени извлечения от Протокол № ***за
проведено на ***г. редовно заседание на Комитета на управление на активите и
пасивите на „Банка ДСК“ ЕАД, Протокол № *** от ***г. за взето неприсъствено
решение от Комитета на управление на активите и пасивите на „Банка ДСК“ ЕАД и
Протокол № *** от ***г. за взето неприсъствено решение от Комитета на
управление на активите и пасивите на „Банка ДСК“ ЕАД. С посочените решения на
Комитета на управление на активите и пасивите на ответната банка е прието
изменение на БЛП за жилищни и ипотечни кредити на физически лица, като във
всяко решение се съдържат мотиви за предприетото увеличение /л.71-73/.
Ответникът
е представил също методология за определяне на ЗЛП използван за определяне на
лихвения процент по кредити на физически лица и справки за изменение на
индексите LEONIA,
EURIBOR, LIBOR
и индекса на
потребителските цени за България (CPI), извлечени от сайта на БНБ, както и
Общи условия към Договора за кредит от ***г. (версия от ***г.) /л.74-87/.
За
изясняване фактическата страна на спора е назначена съдебно-счетоводна
експертиза.
В
заключението си вещото лице посочва в табличен вид предприетите от банката
изменения на лихвения процент по процесния договор и как е променян размерът на
вноската по кредита вследствие на тези увеличения. За периода от 01.08.2013г.
до 31.08.2018г. са заплатени при лихвен процент 10.69% главница, договорна
лихва, санкционна лихва и заемни такси в общ размер на 29819.49 лева, като при
лихвен процент 8.69 за същият период биха били заплатени суми в общ размер на 26119.22
лева. Промените на БЛП на банката се извършвали съобразно посочените подробно
на сайта на БНБ промени в индексите LEONIA, EURIBOR и LIBOR на база взети
решения от заседания на Комитет за управление на активите и пасивите на банката.
Според вещото лице БЛП, който се използва за определяне на лихвения процент по
кредити на физически лица е функция на обективни фактори, които влияят върху
себестойността за банката на един кредит, без оглед на субективни специфични
характеристики, които произлизат например от целеви сегмент и разнообразните
параметри на конкретния кредитен продукт. Факторите, които банката взимала при
определяне на БЛП били: цената на капитала, лихвени фактори (средната месечна
цена на привлечения ресурс, пазарни лихвени индекси, лихвени нива по
новодоговорени депозити от нефинансови институции, суап за кредитно неизпълнение
на държавата, алтернатива за инвестиции, лихвен риск) и нелихвени фактори
(валутен риск, инфлационен фактор, въвеждане на рестрикции от БНБ, промени в
нормативните актове, съществена промяна в паричната политика на БНБ).
Преценката за промяна на лихвените нива на БЛП била резултат от комплексна
оценка на обективни фактори към определен момент. Всяко едно то трите решения
за увеличаване на БЛП било взето във връзка с изменение над 1% на стойностите
на LEONIA и EURIBOR и изменение над 0.5% на индекса на потребителските цени
през последното шестмесечие. Вещото лице посочва, че в периода от 2006г. до
2008г. се очертава тенденция на нарастване на съотношението между предоставени
кредити и привлечени депозити за населението, а по скъпият ресурс, който
банките използвали за финансиране на собствената си дейност води до повишаване
на цената на кредитите (прилагания лихвен процент по кредитите).
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Няма спор по
делото за това, че между страните е сключен процесният договор за жилищен
кредит и банката е изпълнила задължението си по него да предостави на ищцата
заемната сума.
Липсва спор и по отношение на предприетите от
ответника едностранни изменения на лихвения процент по договора за кредит,
включително по размерът на увеличението и датата, от която е приложено.
С протоколно определение от ***г. изрично е обявено за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване сключването на ***г. на
договор за жилищен кредит между страните, като получената от ищцата сума била
50000 лева. Уговорения между страните размер на дължимата в полза на ответника
възнаградителна лихва е фиксиран на 1.5% за първата година, а след изтичане на
този срок размерът на дължимата лихва бил сбора на базовия лихвен процент на
банката (БЛП) от 3.69% и 5%, или общо 8.69 %; получаването на сумата по
договора от ищцата.; извършените промени на БЛП едностранно от страна на
ответната банка на 10.09.2007г. /увеличаване от 3.69% до 4.19%/, 02.04.2008г.
/увеличаване от 4.19% до 4.69%/ и на 21.10.2008г. /увеличаване от 4.69% до
5.69%/; както и сключване на допълнителни споразумения между страните на ***г.
и на. ***г.
Спорно между страните е дали клаузите, с които е
уговорена възможността ответната банка едностранно да взема решение за промяна
размера на лихвения процент по договора са неравноправни по смисъла на ЗЗП,
дали са нищожни, какви са сумите получени в резултат на едностранното
увеличаване размера на лихвения процент в процесния период и подлежат ли на
връщане като получени без основание. Спорно е също дали тези клаузи са
индивидуално договорени с ищцата.
Съдът не споделя доводът на ответника, че оспорените
клаузи по договора за кредит, предвиждащи възможност за едностранно изменение
на лихвения процент от страна на банката са индивидуално уговорени с ищцата.
Сключването на допълнителни споразумения между страните и отправено предложение
към ищцата за намаляване на лихвения процент от 10.69% до 9.29% не променя този
извод. Със сключените споразумения са договаряни гратисни периоди по договора
за кредит и преструктуриране на задълженията по същия, но не са договаряни
индивидуално оспорените от ищцата като неравноправни клаузи – възможността за
банката едностранно да променя лихвения процент по договора. В чл.146, ал.3 от
Закона за защита на потребителите (ЗЗП) изрично е посочено, че дори някои
условия са индивидуално уговорени, това
не изключва прилагането на преценка за неравноправни клаузи по отношение
на останалата част от договора. Индивидуално би била договорена клаузата при
постигане на съгласие между страните по отношение на размерът на лихвения
процент по договора за кредит, но всяка от страните е отхвърлила насрещните
предложения и приложими са останали клаузите по договора, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Възможността за преценка дали клаузите на чл.6 от
сключен между страните договор за жилищен кредит от ***г. и чл.9.1 и чл.9.2 от
Общите условия на ответната банка, в приложимата им версия от ***г. са
неравноправни и нищожни, в частта, с която „Банка ДСК“ ЕАД има право да изменя
лихвения процент са неравноправни съществува, доколкото тези клаузи не включват
определянето на основния предмет на договора, както и съответствието между
цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще
бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна. Исковата претенция е за
установяване неравноправния характер на клаузата, с която на банката е
предоставена възможност едностранно и без ясна методика и обективни критерии да
променя лихвения процент по договора, а не клаузата за определяне на
възнаградителна лихва като цена на ползваната услуга.
В договора за кредит е предвидена възможност банката
едностранно да промени лихвения процент, чрез изменение на БЛП при наличие на
посочени обективни фактори, които са извън контрола на банката. При всяко едно
от предприетите три изменения на лихвения процент е взимано решение от Комитет
за управление на активите и пасивите на банката мотивирано с обективни фактори
изменение над 1% на стойностите на LEONIA и EURIBOR и изменение над 0.5% на
индекса на потребителските цени през последното шестмесечие. Въпреки това изменението не е функция на
обективни фактори, както твърди вещото лице в назначената съдебно-счетоводна
експертиза, която не се кредитира от съда в тази ѝ част. Настъпването на
изменение в обективните условия посочени в чл.9.2 от общите условия за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на банката не означава, че
изменението на лихвения процент е обусловено от това изменение. Изменението на
БЛП е вследствие на решение на ръководен орган на ответната банка, който при
липсата на ясна методика и правила за определяне на БЛП разполага със свобода
дали да съобрази измененията в изброените обективни условия, които точно
изменения да съобрази и по какъв начин, без за кредитополучателя да има
възможност да повлияе по какъвто и било начин на това изменение или да има
възможност да поиска такова изменение на БЛП. Обективните условия изброени в
чл.9.2 от общите условия действително са извън контрола на банката, но дали ще
бъдат използвани за изменение на лихвения процент, кои точно от изброените
условия ще бъдат използвани и конкретните размери, с които ще се измени
лихвения процент зависят изцяло от банката. Това нагледно може да се установи
от представените по делото извлечения на индексите LEONIA, EURIBOR, LIBOR и CPI към 2007г.,
към 2008г. и към 2010г. Така например индексите LEONIA и EURIBOR са се повишили към момента на
вземане на решението за увеличаване на БЛП, но още през 2009г. са намалени до
нива по-ниски от нивата при сключване на договора за кредит, а тази промяна в
обективните условия посочени в чл.9.2 от общите условия не е довела до вземане
на решение за изменение на БЛП и намаляването на същия поне до размера
определен при сключване на договора.
В посочения смисъл е и трайната практика на ВКС. Така
например в решение № 95/13.09.2016г. по т. д. № 240/2015г. на ВКС, ІІ т.о. е
дадено разрешение на правния въпрос, че договорът за жилищен ипотечен кредит не
е сделка, имаща за предмет финансови инструменти и че с оглед въведеното в чл.
58, ал. 1, т. 2 ЗКИ изискване /при отпускането на кредит, банката да обяви
правилата по кредита, съдържащи и посочване на лихвения процент, изразен като
годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията,
при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита/,
конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва - методиката за
изчисление на лихвата, съответно базовия лихвен процент, е съществен елемент от
съдържанието на банковата сделка и като такъв, изключва възможността да бъде
едностранно променян от кредитодателя след сключването на договора, независимо
дали лихвеният процент е фиксиран или променлив. Изведено е, че когато на
потребителя не е предоставена предварително достатъчна конкретна информация как
банката може едностранно за промени цената на доставената финансова услуга,
както и когато методологията на банката, включена във вътрешните й правила, не
е част от кредитния договор, кредиторът не може да се счита за добросъвестен по
смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл.143 ЗЗП, за да е
приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. В решение № 77/ 22.04.2015г.
по гр.д. № 4452/2014г. на ВКС, ІІІ г. о. е даден отговор на въпроса за
приложението на предвиденото в чл.143, ал. 3, т.1 ЗЗП изключение от правилото
за неравноправност на клаузи, даващи право на търговеца да завишава в
значителна степен цената на стоката, без потребителят да има право да се откаже
от договора, по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и
други стоки и услуги, чиято цена се изменя поради външни и независещи от
търговеца фактори /въздействие на свободен пазар и/или държавен регулатор/.
Изведено е, че за преценката дали е налице изключението от общия принцип за
неравноправност, е необходимо методът за индексиране и промяна на цените да е
описан по ясен и недвусмислен начин и потребителят да е получил достатъчно
конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената. С
решение № 424 от 02.12.2015г. по гр.д.№ 1899/2015г. по реда на чл. 291, т. 1 ГПК е обявена за правилна практиката, че не е достатъчно за приложението на
изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП посочването в спорната договорна
клауза на обективните обстоятелства, независещи и извън контрола на банката,
които могат да доведат до промяна на размера на лихвения процент по кредита, а
следва да са отнапред установени и методиката и математическият алгоритъм за
начина на формиране на изменението, и обвързаността на конкретния размер на
промяната на лихвата с конкретния размер на изменението на пазарния индекс, за
да се предотврати възможността търговецът да изменя произволно размера лихвата
по кредита без да се съобрази с конкретното променено ниво на лихвения процент
на финансовия пазар.
В този смисъл исковата претенция за приемане
установено в отношенията между страните, че клаузите на чл.6 от сключен между
тях договор за жилищен кредит от 29.05.2006г. и чл.9.1 и чл.9.2 от Общите
условия на ответната банка, в приложимата им версия от 30.09.2010г. са неравноправни
и нищожни, в частта, с която „Банка ДСК“ ЕАД има право да изменя лихвения
процент се явява доказана и следва да бъде уважена.
При извод за нищожност на клаузата за едностранно
изменение на лихвения процент по договора за кредит, от получените от ответника
суми вследствие на това изменение са получени без правно основание и подлежат
на връщане.
Според заключението на вещото лице в процесния период
ищцата е заплатила суми в общ размер на 29819.49 лева, които са осчетоводени от
ответника за погасяване на задължения по договора за кредит, както следва:
5699.31 лева –главница, 23906.13 лева – договорни лихви, 24.05 лева –
санкционни лихва и 190 лева – заемни такси. За същия период при лихвен процент
8.69% и месечна анюитетна вноска от 414.52 лева, общия размер на заплатените от
ищцата суми би бил 26119.22 лева, от които 6758.53 лева главница, 18527.19 лева
договорни лихва и 833.50 лева заемни такси. Според заключението на вещото лице
разликата между получената от ответника договорна лихва и дължимата от ищцата,
в случай, че не е изменян лихвения процент по договора за кредит е 5378.94
лева. Неправилно е тълкуването на ответната страна, че платеното без основание
би било разликата между общите сборове дадени за процесния период при изменение
на лихвения процент и при липса на такова изменение. Действително при липса на
направеното въз основа на неравноправна клауза изменение на лихвения процент
ищцата би заплатила главница в размер на 6758.53 лева, а не 5699.31 лева. Тази
разлика обаче сума обаче е отнесена в счетоводството на ответната банка за
погасяване на задълженията за договорни лихви, а не за намаляване на
задължението на ищцата за главница по договора. Получени без основание и
подлежащи на връщане от ответника суми са тези, които са отнесени за погасяване
на задължението на ищцата за договорна лихва по договора за кредит, в частта им
която надхвърля дължимата договорна лихва за същия период и при първоначално
уговорения между страните лихвен процент. В този смисъл исковата претенция с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.143, т.10 ЗЗП се явява доказан по
основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.
В полза на процесуалния представител на ищцата следва
да бъде присъдено възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по реда на
чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на 1080 лева, с включен ДДС.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на ВРС таксите и разноските в производството в общ размер на
395.16 лева, от които 100 лева депозит за възнаграждение на вещо лице, 80 лева
държавна такса по предявения неоценяем иск за прогласяване нищожността на
клаузи от договора за кредит и 215.16 лева по иска с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните Г.Й.И., с ЕГН ********** и адрес *** и „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление ***, че клаузите на чл.6 от сключен
между тях договор за жилищен кредит от ***г. и чл.9.1 и чл.9.2 от Общите
условия на ответната банка, в приложимата им версия от ***г. са неравноправни и
и като такива – нищожни, на основание чл.146, ал. 1, вр. с чл. 143 от Закона за
защита на потребителите, в частта, с която „Банка ДСК“ ЕАД има право
едностранно да изменя лихвения процент по договора.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Й.И., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от
5378.94 лв. /пет хиляди триста седемдесет и осем лева и деветдесет и четири
стотинки/, представляваща сбор от платени без основание месечни суми за лихва
за периода от м.август 2013г. до м.август 2018г., изчислени като разликата
между действително платените месечни суми и дължимите по договора за жилищен
кредит от ***г., без да бъде променян лихвения процент по същия, на основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „В. и Л.“, вписано в
регистъра на адвокатските дружества под личен номер *** с решение на Адвокатски
съвет – София сумата от 1080 /хиляда и осемдесет/ лева, на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес
на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски районен съд сумата от
395.16 лв. /триста деветдесет и пет лева и шестнадесет стотинки/,
представляваща дължими държавни такси и разноски в производството, на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: