№ 242
гр. П., 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20215200500605 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №238 от 09.04.2021г., постановено по гр.д.
№20205220102695/2020г. по описа на РС- П. по предявените от Б. ИВ. Г., с
ЕГН ********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“ №19 срещу В. З. Г., с
ЕГН********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“ №19 искове с правно основание
чл.109 от ЗС е осъден В. З. Г., с ЕГН********** да премахне преграждаща
стена от тухлена зидария с размери 2,96/2,20м.л. и вградената в нея дървена
врата с размери 1,90/0,80м.л., изградена в коридора на избения етаж на
двуетажна масивна жилищна сграда в УПИ ІІІ-282 в кв.26 по плана на с.Г..
Осъден е В. З. Г., с ЕГН********** да премахне ограда от метална
мрежа, закрепена на 11 броя метални колове с дължина на оградата 19,36м.л.
и височина 1,25м.л., изградена от лицето към дъното на УПИ ІІІ-282 по плана
на с.Г., както и бетонова настилка с площ от 52кв.м., повдигната над нивото
на терена с дебелина на бетона до 0,10м.л.
Отхвърлени са предявените от Б. ИВ. Г., с ЕГН ********** от с.Г.,
Община П., ул.“Ш.“ №19 срещу В. З. Г., с ЕГН********** от с.Г., Община П.,
ул.“Ш.“ №19 искове с правно основание по чл.109 от ЗС, да бъде осъден В.Г.
1
Г., с ЕГН ********** да преустанови неоснователните се действия, като:
отвори врата с размери 1,90/0,80м.л., осигуряваща достъп до общата
стълбищна клетка до подпокривното пространство в двуетажна масивна
жилищна сграда, построена в УПИ ІІІ-282 в кв.26 по плана на с.Г., както и да
възстанови отваряемостта на двукрилен прозорец, намиращ се на стълбището
към избения етаж на двуетажна масивна жилищна сграда.
Отхвърлен е предявения от Б. ИВ. Г., с ЕГН ********** от с.Г., Община
П., ул.“Ш.“ №19 срещу В. З. Г., с ЕГН********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“
№19 иск, с правно основание по чл.109 от ЗС, да бъде осъден В. З. Г., с ЕГН
**********, да премахне паянтова постройка /гараж/, изпълнена с дървена
конструкция, с размери 4.60/2.90м.л. с площ от 13,34кв.м. с дървени
ограждащи стени и покрив от вълнообразен ондулин, изградена откъм лицето
на УПИ ІІІ-282 в кв.26 по плана на с.Г. на уличната регулация.
Осъдена е Б. ИВ. Г., с ЕГН ********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“
№19, да внесе по сметка на РС- П., държавна такса в размер на 160лв.
Против това решение е постъпила възззивна жалба от Б. ИВ. Г., чрез
пълномощника й адв.В.К. в частта му с което е отхвърлен предявения от
последната иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне
паянтова постройка /гараж/ с площ от 13,34кв.м. изграден откъм лицето на
съсобствения УПИ ІІІ-282 по плана на с.Г. на уличната регулация.
Твърди се, че решението е неправилно в тази му част, като искането е то
да се отмени и се уважи иска с присъждане на разноските за двете инстанции.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от страна на В. З. Г., чрез пълномощника му адв.М.П..
Твърди се в същия, че подадената въззивна жалба е неоснователна и
като такава следва да се остави без уважение.
В тази насока се излагат подробни съображения.
Искането е за потвърждаване на решението в обжалваната му част, като
правилно и законосъобразно.
Моли се за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
Против цитираното по- горе решение е постъпила въззивна жалба от В.
З. Г., чрез пълномощника му адв.М.П. в частта, в която първия е осъден да
премахне преграждаща стена от тухлена зидария с размери 2.96/2.20м.л. и
2
вградената в нея дървена врата с размери 1.9м.л./0.80м.л., изградена в
коридора на избения етаж на двуетажната масивна жилищна сграда в УПИ
ІІІ-282 в кв.26 по плана на с.Г. и в частта с която В. З. Г. е осъден да премахне
ограда от метална мрежа, закрепена на 11 броя метални колове с дължина на
оградата 19.36м.л. и височина 1.25м.л., изградена от лицето към дъното на
УПИ ІІІ-282 в кв.26 по плана на с.Г., както и бетонова настилка с площ от
52кв.м., повдигната над нивото на терена с дебелина на бетона до 0.10м.л.
Твърди се, че решението в обжалваните му части е неправилно,
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния
закон.
Относно преустройството на избения етаж се визира, че неправилни и
необосновани са изводите на съда, че строежът е незаконен, както и че с оглед
характеристиката на коридора като обща част, установеното преграждане на
част от това пространство лишава ищцата от пълноценното му ползване
съобразно неговото предназначение като обща част.
В тази връзка се визира, че от заключението на СТЕ се установява, че е
извършено преграждане на коридор, като е изградена паянтово зидария от
единични тухли „итонг“ с дебелина 0.005м.л. и е монтирана на преградата
дървена врата с размери 190м.л./0.80м.л. Преградата с размери 2.96/2.20м.л. и
останалата оградена част от коридора е обособена в складово помещение.
Същото представлява преустройство на съществуващо помещение, без
промяна на предназначението, като е извършено разделяне с обособяване на
нов коридор и склад и отговаря на нормите за строеж, съгласно §5, т.38 от ЗР
на ЗУТ. Извършените строителни дейности са без строителни книжа.
Приема се, че в случая не се променя предназначението на
помещението, като обща част поради което за преустройството не е
необходимо издаване на строителни книжа.
Твърди се, че не е доказано по делото да са създадени действителни
пречки и затруднения на ищцата да упражнява правата си на собственост в
имота след преграждане на помещението, като е наличен коридор по който
свободно може да се придвижи същата до всички входни врати на избените
помещения.
Визира се, че съдът не е взел предвид, че в случая няма ангажирани
доказателства за това, че Г. като е изградил преградна стена- пречи на ищцата
3
да полза нормално избения етаж.
Счита се, че не са налице кумулативните предпоставки за уважаване на
негаторния иск, както неправилно и необоснова е приел първоинстанционния
съд.
Относно поставянето на мрежа- ограда и бетонова настилка се твърди,
че необосновано и неправилно съдът е приел, че всяко действие от ответника,
изразяващо се в поставяне на ограда от метална мрежа по протежение на
имота от лицето към дъното с цел фактическо обособяване на своята
половина от дворното място и изграждането на бетонова площадка в
обособената от металната ограда част от дворното място е едно неправомерно
действие по смисъла на чл.109 от ЗС и следва да бъде санкционирано.
Сочи се, че не става ясно в конкретния случай, кои са кумулативните
предпоставки по чл.109 от ЗС, които съдът приема, че са налице- установени
по делото от ищцата за мрежата- ограда и бетонова настилка.
Визира се, че от заключението на СТЕ се установява, че в
северозападната част на двора е извършено преграждане на терена от лицето
му към дъното с материализирането на метална мрежа закрепена на 11 броя
вертикални метални колове, забити в земята. Общата дължина на мрежата е
19.36м.л. и височина до 1.25м.л. В ограденото място от металната мрежа е
изпълнена бетонова настилка на терена с площ от 52.00м.кв. и е повдигнат
терена с дебелина на бетона до 0.10м.л. Изпълнените строителни дейности
представляват ограда със съоръжение /изграждане на оградена бетонова
площадка/ и отговоря на нормите на строеж, съгласно §5, т.38 от ЗР на ЗУТ.
За извършените строителни дейност няма строителни книжа. С изграждането
на преградата от метална мрежа към дъното на дворното место между
оградата и жилищната сграда се е образувала пътека с ширина откъм лицето
от 1.55м.л. и към дъното до 0.60м.л. По така образувалата се пътека не могат
да се пренасят отоплителни и други материали при минимална ширина за
обслужване от 1.20м.л., съгласно нормите на Наредба №7 за ПИУОВТУЗ-
съгласно СТЕ.
Сочи се, че в съдебно заседание, проведено на 09.03.2021г., вещото
лице Г. е установило, че пространството до къщата заградено с бордюрчета
стане пътека- в частта й към дъното на двора, то пътеката в частта й към
дъното на двора ще отговаря на законовите изисквания- ширина от 1.20м.л. в
4
тази връзка се визира, че жалбоподателят на 25.04.2021г. е разширил пътеката
в частта й към дъното на двора- по- широка, отговаряща на законовите
изисквания, като е премахнал бордюрчетата и е разширил съществуващата
пътека до външната стена и къщата.
Приема се, че към настоящия момент пътеката- в частта й към дъното
на двора отговаря на законовите изисквания- ширина от 1.55м.л.-
новонастъпило обстоятелство.
Твърди се, че е налице незаконен строеж, в частта на пътеката към
дъното на двора с ширина 0.60м.л., съгласно СТЕ. В този аспект се визира, че
съдебната практика приема, че самия факт на незаконен строеж не е
достатъчен сам по себе си, за да се приеме за основателен негаторния иск за
премахването му, без да е налице установено негативно въздействие върху
възможността ищецът да упражнява в пълен обем правото си на собственост.
Цитира се ТР №4/06.11.2017г., съгласно което за уважаване на иска по чл.109
от ЗС се изисква във всички случаи, ищецът да докаже, че не само е
собственик на имота и че върху този имот ответника е упражнил
неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това
действие/бездействие на ответника създава за ищеца пречки упражняването
правото му на собственост и дали тези пречки са по- големи от обикновените.
Визира се, че ищцата твърди в исковата си молба, че частта от пътеката
с ширина от 0.60м.л. към дъното на двора не й позволява да пренася
отоплителни и др. материали и по този начин затруднява ползването на имота
по предназначение в пълния обем на правата й. Липсват твърдения в исковата
молба за бетоновата настилка- по какъв начин й пречи на ищцата. Счита се,
че тези фактически твърдения са останали доказателствено необезпечени.
Сочи се, че ищцата не е ангажирала никакви доказателства дори, че
минава през тази пътека, че я ползва по предназначение като такава, както и
не е установено, че пренася отоплителни или други материали.
Искането е за отмяна на решението, с отхвърляне на предявените искове
по чл.109 от ЗС в обжалваните му части.
Моли се за присъждане на направените съдебно- деловодни разноски за
двете съдебни инстанции.
В срок на тази подадена въззивна жалба от другата страна в процеса- Б.
ИВ. Г. не е постъпил писмен отговор.
5
С Определение №1223 от 02.07.2021г., постановено по гр.д.
№20205220102695/2020г. по описа на РС- П., в производство по реда на
чл.248 от ГПК е допълнено Решение №238 от 09.04.2021г., постановено по
гр.д.№2695 по описа на РС- П. в частта за разноските, като е осъден В. З. Г., с
ЕГН ********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“ №19, да заплати на Б. ИВ. Г., с
ЕГН ********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“ №19, сумата от 1040лв.-
разноски по делото.
Осъдена е Б. ИВ. Г., с ЕГН ********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“
№19, да заплати на В. З. Г., с ЕГН ********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“
№19, сумата от 120лв.- разноски по делото.
Против това определение е постъпила въззивна частна жалба от
адв.М.П., в качеството й на пълномощник на В. З. Г. в частта му с която е
осъден В. З. Г. да заплати на Б. ИВ. Г. сумата от 1040лв.- разноски по делото.
Твърди се, че определението в тази му част е неправилно в нарушение
на материалния закон- по прилагането на чл.78, ал.5 от ГПК и е
необосновано.
В тази връзка се визира, че неправилно съдът не е взел предвид и е
игнорирал направеното в съдебно заседание на 09.03.2021г. с изложени
аргументи в Писмени бележки от 15.03.2021г.- възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото по чл.78, ал.5 от ГПК.
Сочи се, че необосновано съдът не е изложил никакви мотиви за това-
защо е приел, че адвокатското възнаграждение следва да е 800лв.- договорено
между ищцата и пълномощника й, а не 600лв.- след направено възражение за
прекомерността му.
Твърди се, че са предявени по делото пет иска по чл.109 от ЗС и един по
чл.108 от ЗС, както и са проведени две съдебни заседания, разпитан е едни
свидетел и е приета СТЕ. В този смисъл се приема, че в конкретния случай е
приложима разпоредбата на чл.7, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл се
визира, че делото не е с голяма действителна правна и фактическа сложност,
поради което присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. ли
съразмерно уважен такъв е справедливо и законно.
Сочи се, че ако съдът остави без уважение настоящата жалба, на
6
основание чл.78, ал.5 от ГПК се прави възражение за прекомерност, ако то е
над 200лв.
Искането е да бъде отменено определението в обжалваната му част,
като се намали размера на адвокатския хонорар, който е осъден да заплати В.
З. Г..
Писмен отговор на така подадената въззивна частна жалба от другата
страна в процеса- Б. ИВ. Г. не е постъпил в указания срок.
В съдебно заседание, жалбоподателят- ищец Б. ИВ. Г. се явява лично и
с пълномощника й адв.К.. От страна на последния се поддържа подадената от
него въззивна жалба, като се моли същата да се уважи. Съответно се оспорва
подадената въззивна жалба и въззивна частна жалба подадени от страна на В.
З. Г.. В този аспект излага подробни съображения.
Искането е да се уважи подадената от него въззивна жалба. Моли за
присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Жалбоподателят- ответник- В. З. Г. се явява лично и с пълномощника си
адв.М.П.. От страна на последния се поддържа подадената от нея въззивна
жалба и въззивна частна жалба. Оспорва се съответно подадената от страна на
жалбоподателката Г. въззивна жалба. Моли се за уважаване на първите две и
оставяне без уважение на третата. Иска се да се отмени решението в
обжалваната му част и се постанови друго с което се отхвърлят предявените
от Б.Г. искове по чл.109 от ЗС. По въззивната жалба на последната се моли да
се потвърди обжалвания от нея иск по чл.109 от ЗС.
Моли се за присъждане на направените разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Производството пред РС- П. е образувано по повод на подадена искова
молба от ищецът Б.Г. срещу ответника В. З. Г..
Твърди се от страна на ищцата, че приживе съпругът й- С.З. Г., починал
на 28.04.2009г. и ответникът, който е негов брат, по силата на договор за
дарение, извършен с Нотариален акт №36 от 16.06.1998г. са придобили
правото на собственост върху УПИ- III-282 в кв.26 по плана на с.Г., с площ от
880кв.м. и право на собственост върху обособени обекти от построената в
същия имот двуетажна масивна жилищна сграда както следва: първия
7
жилищен етаж на С. Г., а втория жилищен етаж на В.Г..
Твърди се, че сградата се състои от два редовни етажа, избен етаж и
тавански етаж /обитаемо подпокривно пространство/. Наследодателят на
ищцата освен правото на собственост върху първия етаж е придобил и
1/2ид.част от правото на собственост върху земята и 1/2ид.част от избения и
тавански етажи както и 1/2ид.част от общите части на сградата.
Визира се, че ответникът е собственик на втория жилищен етаж и на
1/2ид.част от земята, от избения етаж, от таванския етаж и 1/2ид.част от
общите части на сградата. След смъртта на С. Г. по силата на наследствено
правоприемство неговите права в имота са преминали върху ищцата и двете
им деца С. Г. и М.С. при съсобствени равни части или по 1/6ид.част за всеки
от тях.
Твърди се, че след смъртта на съпруга й, ищцата останала да живее в
имота, но съществуващото дотогава нормално съжителство между двамата
братя и техните семейства приключило.
Сочи се, че през 2015г. без съгласието на ищцата ответникът поставил в
общата стълбищна клетка обслужваща етажите, дървена врата с размери
1.90/0.80л.м., която заключил и по този начин ограничил достъпа на ищцата
до обитаемото подпокривно пространство. През 2019г., ответникът без
съгласие на ищцата е извършил фактическо преустройство на избения етаж,
който до този момент се е състоял от общ коридор и три отделни помещения
като извършил преграждане на коридора с паянтово- тухлена зидария с
размери 2.90/2.20л.м. с монтаж на преградна дървена врата с размери
1.90/0.80л.м. като по този начин ограничил достъпа на ищцата до останалата
половина на коридора.
Твърди се, че ответникът заковал с пирони съществуващият в
стълбището към избите двукрилен дървен прозорец и по този начин
прозорецът не можел да се отваря и избите не могат да се вентилират, което
допълнително затруднявало ползването на избите по предназначение.
Сочи се, че през 2017г. без съгласието на ищцата ответникът изградил
откъм лицето на имота на уличната регулация паянтова постройка с размери
6.00/2.80л.м., изпълнена от дървена конструкция с ограждащи стени и покрив
от вълнообразен ондулин с монтирана входна метална врата с отварящ се
механизъм, която използва за гараж. Освен, че постройката е изпълнена без
8
строителни книжа и разрешение по смисъла на ЗУТ същата ограничавала
правото на ищцата да ползва в пълен обем правото си на собственост върху
земята, отнемайки около 17кв.м. площ.
Твърди се, че през лятото на 2020г. без съгласието на ищцата,
ответникът извършил преграждане на терена от лицето към дъното на
парцела с изграждане на ограда от метална мрежа, закрепена на 8 броя
метални колове с обща дължина 18л.м. и височина 1.20м. като в ограденото
място изпълнил и 60кв.м. бетонова настилка, издигаща се над нивото на
терена с около 0.10л.м. С изграждането на металната ограда между нея и
бетоновата настилка се образувало пътека с ширина около 0.60м., която не
позволявала на ищцата да пренася отоплителни и други материали и по този
начин се затруднявало ползването на имота по предназначение в пълен обем.
Искането е да се постанови решение, с което се осъди ответника да
отвори врата с размери 1.90/0.80л.м., осигуряваща достъп до общата
стълбищна клетка до подпокривното пространство в двуетажната жилищна
сграда или да предаде ключ от същата на ищцата.
В условията на евентуалност се иска да се приеме за установено, че
ищцата е собственик на 1/6ид.част от подпокривното пространство, като се
осъди ответника да предаде владението върху тази 1/6ид.част.
Иска се да бъде осъден ответника да премахне преграждащата общия
коридор на избата стена от паянтово- тухлена зидария с размери 2.90/2.20л.м.,
включително вградената в нея дървена врата с размери 1.90/0.80л.м.
Иска се да се възстанови отваряемостта на съществуващия в
стълбището към избите дървен двукрилен прозорец. Да се осъди ответника да
премахне паянтовата постройка, изградена на лицето на УПИ-ІІІ-282 към
уличната регулация с размери 6.00/2.80л.м., изпълнена от дървена
конструкция с ограждащи стени и покрив от вълнообразен ондулин с
монтирана входна врата с отварящ се механизъм. Да се осъди ответника да
премахне оградата от метална мрежа, закрепена на 8 броя метални колове с
обща дължина 18.00 л.м. и височина 1.20 м. , изградена от лицето към дъното
на УПИ ІІІ-282, както и бетоновата настилка, издигаща се над нивото на
терена около 0.10л.м. на площ от 60кв.м.
Претендират се сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника В. З. Г. е подаден писмен
9
отговор. В него последният не оспорва правата на собственост на ищцата
досежно избения етаж, тавана и дворното място. Не оспорва твърдението, че
през 2015г. е поставил дървена врата на входа на подпокривното
пространство, която по- късно заключил. Оспорва твърдението, че е
ограничил достъпа на ищцата до подпокривното пространство, тъй като
съпругата му дала на ищцата ключ от вратата, който ключ ищцата отказала да
получи.
Твърди се от страна на ответникът, че е сложил вратата, тъй като през
отворите на подпокривното пространство влизали много птици, боклуци и
вятър, което възпрепятствало там да се държи багаж. Първоначално вратата
не била заключена, но тъй като ответникът постоянно затварял вратата, а
ищцата я отваряла, това наложило през 2017г. да заключи вратата.
Сочи се от страна на ответникът, че след получаване на препис от
исковата молба е отключил вратата за подпокривното пространство и в
момента вратата е отключена. Същият не оспорва твърдението, че през 2019г.
е изградил в избения етаж стена с врата и така обособил пространство от
около 10 кв.м., където си държи бурканите, бидоните с вино и други негови
вещи.
Оспорва се твърдението, че е ограничил достъпа на ищцата до другата
половина на избата, тъй като от една страна ответникът трябва да си държи
някъде зимнината, а от друга страна ищцата е заключила една от трите стаи,
която е двойна стая/в стаята има две стаи с портал между тях от около
30кв.м.- общо за двете стаи, както и има неин багаж в другата стая от около
20кв.м., която стая е отворена. В избата има и още една стая около 10кв.м.,
която е отворена и ищцата му казала, че е нейна. От цялата квадратура на
избата около 80кв.м., ответникът ползва само 10 кв.м., а останалото се ползва
от ищцата. Ищцата ползва и е заключила двойната стая с около 30кв.м. и има
багаж и в другата стая от около 20кв.м. като му е казала, че и другата празна
стая е нейна. Стаите около 10кв.м. и 20кв.м. са отворени.
Твърди се от ответникът, че преди да починат родителите му, живеели в
избения етаж и това което ищцата твърди, че е коридор, който е преградил, не
е коридор, тъй като родителите му са го ползвали за всекидневна. Това
преградено пространство е непосредствено след отваряне на вратата за избата
в дясно, което е 10кв.м. и ответникът не отрича, че го ползва. Срещу това
10
пространство има стая от около 10 кв.м., която ищцата му казала, че е нейна.
Тази стая е празна и отворена. До тази стая е двойната стая около 30кв.м.,
която ищцата е заключила. Срещу входната врата на избата е другата стая в
дъното с площ около 20кв.м., която е отворена и в която ищцата също има
багаж.
Твърди се от Г., че не е преустроил избения етаж, а е изградил стена, с
която е обособил стая около 10 кв.м., която ползва за неговия багаж. Не
оспорва твърдението, че през 2019г. завил с винт двукрилия прозорец,
разположен в стълбището към избата, за да не се отваря, но го е направил, за
да предотврати влизането на котки в избения етаж. Приема, че с това си
действие не е затруднил проветряването на избите, тъй като всяко избено
помещение има прозорец и може да се проветрява. Процесният прозорец е на
стълбището.
Сочи, че след получаване на исковата молба отвил винта от прозореца и
в момента прозорецът се отваря и затваря. Не оспорва твърдението, че през
2017г. на уличната регулация е изградил паянтова постройка с площ от около
17кв.м., изпълнена с дървена конструкция, която постройка ползва за гараж и
за която няма строителни книжа. Оспорва твърдението, че с това свое
действие препятства ищцата да упражнява правата си в пълен обем, тъй като
от двете страни на тази постройка има две празни пространства с площ от
около 9-10кв.м., които ищцата може да ползва. Не оспорва твърдението, че
през лятото на 2020г. поставил телена мрежа, с която е оградил площ, която
ползвал от години като негова. Тази мрежа отделя пътека за къщата. Върху
тази площ има построена още от родителите му лятна кухня, която той
обновил и подобрил/измазал я, поставил и алуминиева дограма, оправил
покрива/. Площта, която ползвал имала на земята отдолу бетонови плочки,
които били стари, начупени , наклонени и създавали неудобство при стъпване
върху тях. За да създаде удобство върху тази площ и върху плочките
ответникът сложил равна бетонова настилка.Твърди, че телената мрежа,
поставена на колове и отливане на бетонова настилка, го е направил за да
обособи площта, която ползва от години. Оспорва твърдението, че ищцата не
може да пренася отоплителни и други материали и че по този начин и се
пречи да упражнява правата си върху имота, тъй като има широка 2 метра
пътека, през която може да преминава. С поставянето на телената мрежа
оградил своята площ.
11
Искането е предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се
разноски.
От фактическа страна по делото се установява следното:
Не се спорно между страните, а и от приетите по делото писмени
доказателства, а именно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №36,
том V, дело №2659/1998г. по описа на Нотариус при РС-П., удостоверение за
наследници изх.№УН-1517/12.08.2020г., издадено от Община П., че
наследодателят на ищцата С.З. Г. /бивш жител на град П., починал на
28.04.2009г./ и ответника, с когото са братя по силата на договор за дарение,
обективиран в горевизирания нотариален акт са придобили при равни права
/по 1/2ид.част от УПИ-ІІІ- 282 в кв.26 по плана на с.Г. с площ от 880кв.м. и
право на собственост върху обособени обекти в построената в този имот
двуетажна масивна жилищна сграда, като С.З. Г. придобива правото на
собственост върху първи жилищен етаж, а ответника В.Г.- правото на
собственост на втори жилищен етаж. Двамата са придобили право на
собственост при равни права по 1/2ид.част върху избения и таванския етажи
на жилищната сграда и 1/2ид.части от общите части на сградата.След смъртта
на С. Г. по силата на наследствено правоприемство неговите права в имота
/дворно място и жилищна сграда/ са преминали върху ищцата /преживяла
съпруга/ и двете му деца при равни части- по 1/6 ид.част. Правата на ищцата
са в размер на 1/6ид.част.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване бяха отделени следните релевантни за спора
факти, залегнали в обстоятелствената част на исковата молба, а именно: през
2015г. ответникът без съгласието на ищцата поставил в общата стълбищна
клетка, обслужваща етажите дървена врата с размери 1.90/0.80л.м., която
заключил и по този начин ограничил достъпа на ищцата до подпокривното
пространство. В хода на съдебното производство /след получаване на препис
от исковата молба/, ответникът е отключил тази врата. През 2019г.,
ответникът без съгласие на ищцата извършил фактическо преустройство на
избения етаж като преградил коридора с паянтово- тухлена зидария с размери
2.90/1.10л.м. и монтирал преградна дървена врата с размери 1.90/0.80м.л.
През същата година, ответникът заковал с пирони съществуващия в
стълбището към избите дървен двукрилен прозорец, като в хода на съдебното
12
производство след получаване на исковата молба, ответникът отковал
пироните и към настоящия момент прозорецът се отваря и затваря ръчно.
През 2017г. без съгласие на ищцата, ответникът изградил откъм лицето на
имота на уличната регулация паянтова постройка с размери 6.00/2.80л.м.,
изпълнена от дървена конструкция с ограждащи стени и покрив от
вълнообразен одулин с монтирана входна врата с отварящ се механизъм,
която постройка ответникът използва за гараж. През 2020г. без съгласие на
ищцата, ответникът извършил преграждане на терена от лицето към дъното
на парцела чрез изграждане на ограда от метална мрежа, закрепена на 8 броя
метални колове с дължина 18.00м. и височина 1.20м., като в ограденото място
положил 60 кв.м.бетонова настилка, издигаща се над нивото на терена около
0.10л.м. и така между металната ограда и бетоновата настилка се образува
пътека с ширина около 0.60м.
В показанията си св.П. Г.- съпруга на ответника установява, че след
като през 2017г. съпругът й монтирал дървена врата в общата стълбищна
клетка към таванския етаж /представляващ подпокривно пространство/ и
заключил тази врата, свидетелката лично предложила на ищцата да й даде
ключ от тази врата, но ищцата отказала. Ключ бил предложен само през
2017г., като след това вратата останала заключена. След получаване на
препис от исковата молба, съпругът на свидетелката отключил тази врата.
Свидетелката обяснява, че заградили с телена ограда и бетонирали двора,
защото и ищцата преди 10 години заградила и заключила повече от
половината двор. Ищцата обособила по- голяма част от двора за себе си и
затова ответникът налял бетон и сложил няколко железни кола. Според
свидетелката между бетоновата площадка и телената ограда съществува
пътека с ширина около 2 метра, по която пътека свободно може да се минава
и тази година по тази пътека ищцата прекарала 10 кубика пръст, както и
въглища. Тази свидетелка е разпитана и пред въззивната инстанция, като в
разпита си изяснява, че въпросната пътека е разширена. Следва да се
отбележи, че от другата страна не е оспорен този факт.
Видно от заключението на съдебно- техническа експертиза се
установява, че след извършване на оглед на мястото вещото лице е
установило, че откъм лицето на имота на уличната регулация е изградена
паянтова постройка с размери 4.60/2.90м.л., изпълнена от дървена
конструкция с ограждащи стени с плоскости от дървени частици и покрив с
13
вълнообразен ондулин. За обслужване е монтирана входна метална врата с
отварящ се механизъм. Вещото лице установява, че тази паянтова постройка
се използва за гараж. Представлява постройка на допълващо застрояване и
отговоря на нормите за строеж съгласно пар.5, т.38 от ЗР на ЗУТ, като за
извършените строителни дейности на вещото лице не са представени, респ. не
са открити строителни книжа и документи. Вещото лице заключава, че тази
постройка заема площ от 13.34кв.м. от дворното място.
Констатирано е, че в северозападната част на двора е извършено
преграждане на терена от лицето към дъното с материализирането на метална
мрежа, закрепена на 11 бр. вертикални метални колове, забити в земята.
Общата дължина на мрежата е 19.36м.л. и височина до 1.26м.л. В ограденото
от металната мрежа място е изпълнена бетонова настилка на терена с площ от
52.00кв.м. и е повдигнат терена с дебелина на бетона от 0.10м.л. С
изграждането на преградата от метална мрежа към дъното на дворното място
между оградата и жилищната сграда се е образувала пътека откъм лицето от
1.55м.л. и към дъното до 0.60м.л. Изпълнените строителни дейности
представляват ограда със съоръжение /изграждане на оградена бетонова
площадка/ и отговарят на нормите на строеж по пар.5, т.38 от ЗР на ЗУТ като
за извършените строителни дейности не са представени строителни книжа и
документи. По така образувалата се пътека с минимална ширина от 0.60м.л.
не могат да се пренасят отоплителни и други при минимална ширина за
обслужване от 1.20м.л. Вещото лице е констатирало, че на общото вътрешно
стълбище, обслужващо самостоятелните обекти в жилищната сграда на входа
към обитаемото подпокривно пространство е поставена дървена врата с
размери 1.90/0.80м.л.В избените помещения на сградата и състоящи се от
коридор и три помещения е извършено преграждане на коридора като е
изградена паянтова зидария от единични тухли „итонг“ с дебелина от 0.05м.л.
и е монтирана на преградата дървена врата с размери 1.90/0.80м.л. Преградата
е с размери 2.96/2.20м.л. и оградената част от коридора е обособена в
складово помещение. Според вещото лице е налице преустройство на
съществуващо помещение без промяна на предназначението като е
извършено с разделяне с обособяване на нов коридор и склад и отговаря на
нормите на за строеж съгласно пар.5, т.38 от ЗР на ЗУТ. За извършените
строителни дейности не са представени, респ.открити строителни книжа и
документи. Установено е, че в общото стълбище към избените помещения на
14
площадката срещу входа им съществува двукрилен прозорец с размери
0.90/0.80м.л. като вещото лице е констатирало, че този прозорец се отваря
свободно с двете си крила и може да се ползва по предназначение. Така
описаните констатации вещото лице е онагледило в две скици, съдържащи се
на лист 57 и 58 от делото, като първата скица се отнася до дворното място, а
втората скица до преустройствата, направени от ответника в избения етаж.
Вещото лице разяснява, че на първата скица защрихованото в червено е
оградената бетонова площадка, в червено е означена и металната ограда.
Вещото лице е обособило на скицата едно пространство, оцветено в зелено,
което пространство е разположено в западната част на жилищната сграда,
долепена до нея и представлява градинка, тоест пръст, земя огладена с
бетонови бордюрчета и в тази част са насадени розови насаждения, асми.
Тези бордюрчета, с оградата, която е направил ответника се ограничава една
пътека с ширина 0.60м.л. Заградената бетонова площадка ограничава достъпа
до дъното на двора с ширина на пътеката от 60см. Ако се премахне
градинката ширината на пътеката ще стане 1.55 линейни метра, което е в
нормите за проход за преминаване.
При тези данни, настоящата инстанция от правна страна намира
следното:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираните жалби и констатира, че същите са
редовни и допустими- отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,
подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащи на
обжалване съдебни актове.
С оглед на извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от
ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение и
определение са валидни и с оглед обхвата на обжалването допустими.
По отношение на подадената въззивна жалба подадена от Б.Г. против
Решение №238/09.04.2021г.
В конкретният казус с тази жалба се оспорва решението единствено в
частта му, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателката иск по чл.109
от ЗС за осъждане на ответника В.Г. да премахне паянтова постройка /гараж/
с площ от 13,34кв.м. изграден откъм лицето на съсобствения УПИ ІІІ- 282,
кв.26 по плана на с.Г. на уличната регулация.
15
Първата инстанция е приела, че иска на ищеца по чл.109 от ЗС против
ответникът е неоснователен и като такъв го е отхвърлил. В тази връзка е
констатирал, че по делото не се ангажират доказателства, от които да се
установи именно заетата от процесната паянтова постройка с площ от
13,34кв.м. смущава правото на собственост на ищцата, което право се
разпростира в обем- 1/6ид.ч. от дворното място. Приел е, че липсват
твърдения и доказателства, че именно тази реално площ от 13,34кв.м. от
дворното място, върху което ответникът през 2017г. е изградил на уличната
регулация процесната паянтова постройка, да се е ползвала преди
застрояването трайно от ищеца за други цели. Съответно е прието, че
изграждането на тази постройка не пречи на ищцата да упражнява правото си
на собственост върху притежаваните от нея 1/16ид.ч. и защото площта и
/13,34ид.ч./ е много по- малка от 1/2ид.ч. от общата площ на съсобственото
дворно място.
В случая, настоящата инстанция няма основание да сподели изложените
правни доводи на първоинстанционният съд за да отхвърли така предявения
иск и в този смисъл приема, че подадената въззивна жалба е основателна.
В тази насока следва да се посочи, че правото на собственост е
абсолютно вещно право, което дава възможност на неговия титуляр да
изисква от всеки правен субект поведение, с което да не препятства или
затруднява упражняването на правомощията владеене, ползване и
разпореждане с вещта, както да изисква поведение, с което да не се нарушава,
уврежда или унищожава тази вещ /Решение №5 от 12.06.2017г. на ВКС по
гр.д.№2844/2016г., II г.о./. Въпреки този абсолютен характер, законодателят
допуска в определени хипотези правото на собственост или някое от неговите
правомощия да търпят ограничение. Такова ограничение на собствеността
може да има по силата на сервитутно право или друго ограничено вещно
право /Решение №23 от 9.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5465/2013г., II г.о./.
Правото на строеж, като ограничено вещно право, се състои във
възможността да се придобие собственост върху сграда, построена върху
чужда земя и да се ползва чуждата земя, доколкото е необходимо за
използване на сградата според нейното предназначение. При реализирано
право на строеж е налице разделна собственост между земята и сградата, като
собственикът на земята е длъжен да търпи сградата, както и използването на
земята от суперфициарния собственик в рамките на правата по чл.64 ЗС-
16
Решение №264 от 24.04.09г. по гр.д.№5514/2007г. на ВКС, IV-то г.о.
Съгласно разясненията в т.1 на ТР №4/2017г. на ОСГК на ВКС, предмет
на иска по чл.109 ЗС е несъществуването на сервитут, ограничено вещно
право или на друго бреме върху имота, което да задължава собственика да
търпи различни по характер въздействия върху имота, които само смущават
упражняването на неговото право на собственост повече от допустимото, но
без да отнемат неговото владение.
Собственикът на земята може успешно да проведе иск по чл.109 ЗС
срещу суперфициарния собственик и да иска събаряне на построената от него
сграда или част от тази сграда, ако въпреки валидно учреденото право на
строеж сградата е незаконна и му пречи да упражнява пълноценно правото си
на собственост. Такава би била например хипотезата, при която сградата е
построена извън определеното от застроителния план и издадените книжа
строително петно и това създава пречки за собственика на земята- било
защото пречи на застрояването на друго строително петно в имота, било
поради нарушаване на необходимото отстояние от други сгради в имота или
по други причини.
Собственикът на земята не е длъжен да търпи в имота си сграда, която е
изградена от носителя на правото на строеж извън рамките на това право.
Когато суперфициарният собственик извърши пристройка към своята сграда,
без да му е било надлежно учредено право на строеж за пристройката, той
става неин собственик на основание чл.97 ЗС, ако тя не притежава
характеристиките на самостоятелен обект на правото на собственост. В този
случай е преодоляна презумпцията на чл.92 ЗС, че собственикът на земята е
собственик и на постройката. Собственикът на земята обаче не е длъжен да
търпи тази пристройка, тъй като строителството представлява
неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС, доколкото тя е построена
без надлежно учредено право на строеж. По този начин се намалява без
негово съгласие свободната площ от дворното място, което той има право да
ползва като едно от правомощията на правото му на собственост върху
земята, а за сметка на това се увеличава неправомерно площта по чл.64 ЗС,
която ще ползва суперфициарният собственик. Този нарушен баланс между
правата на собственика на земята и суперфициарния собственик представлява
пречене по смисъла на чл.109 ЗС, като предпоставка за уважаване на
17
предявения негаторен иск. Но дори ако пристройката е самостоятелна вещ и
по силата на приращението по чл.92 ЗС стане собственост на собственика на
земята, той може да иска събарянето , защото само той, а не
суперфициарният собственик, може да решава дали да застроява
допълнително земята си или не.
Горните разсъждения следва да се приложат и в хипотеза на
съсобствено дворно място. Според Тълкувателно решение №31/84г. от
6.II.1985г. по гр.д.№10/84г., ОСГК, защита по чл.109 ЗС може да се търси и
срещу съсобственик на недвижим имот за прекратяване на създаващо пречки
за ползване на съсобствения имот неоснователно действие, съставляващо
строеж, изграден при отклонение от разрешението за строеж и от другите
строителни книжа или в нарушение на действащи разпоредби. Съобразно
изложеното по- горе в настоящото решение, когато един от съсобствениците
на дворното място притежава в него сграда в индивидуална собственост въз
основа на учредено право на строеж, той не може да взема в нарушение на
чл.31 и чл.32 ЗС еднолично решение за извършване на пристройка към нея,
защото с това ограничава съществуващото право на другите съсобственици на
дворното място да го ползват в неговата незастроена част и да решават в
какъв обем то да бъде застроено. Това важи с още по- голяма сила в хипотеза,
при която пристройката създава и други пречки за останалите собственици,
например поради неспазено отстояние от друга сграда в имота. Тези от
съсобствениците, които не притежават мнозинство по смисъла на чл.32, ал.1
ЗС, могат да искат при застрояване на общия УПИ да се спазва стриктно
застроителния план и съответно- да се премахне този строеж, който не
съответства на плана, на строителните норми и издадените строителни книжа
и при наличието на пречене по смисъла на чл.109 ЗС. В този аспект е Решение
№42 от 08.06.2020г. на ВКС, І г.о.
Изхождайки от така постановеното, в цитираната съдебна практика
следва да се приеме, че ответника Г., който е съсобственик с ищцата Г. и с
още две лица, също съсобственици без да ги уведоми е усвоил част от
пространството на съсобствения им имот, като е построил процесната
незаконна постройка. С това на практика, същият намалява свободната площ
на двора, респ. намалява и обема, които другите съсобственици може да
ползват. Категорично е установено, че постройката от 13,34кв.м. е изградена
без строителни книжа, т.е. без надлежно разрешение за строеж с оглед на
18
което е и налице незаконна постройка. От страна на другите съсобственици
не се установява, същите да са му давали каквото и да е съгласие да строи в
съсобствения им имот и конкретно ищцата.
При тези данни следва да се приеме, че предявения от страна на Б. ИВ.
Г. иск с правно основание по чл.109 от ЗС е основателен и като такъв следва
да се уважи.
С оглед този извод на настоящата въззивна инстанция, решението в тази
му обжалвана част, с която е отхвърлен иска на ищцата Г. срещу В.Г. да
премахне паянтова постройка /гараж/ изпълнена от дървена конструкция, с
размери 4,60/2,90м.л., с площ от 13,34кв.м., с дървени ограждащи стени и
покрив от вълнеобразен ондулин, изградена откъм лицето на УПИ ІІІ-282 по
плана на с.Г. на уличната регулация следва да се отмени, като неправилно. В
последица от това, предявеният от ищцата Г. следва да се уважи, като се
осъди В. З. Г., на основание чл.109 от ЗС да премахне паянтова постройка
/гараж/ изпълнена от дървена конструкция, с размери 4,60/2,90м.л., с площ от
13,34кв.м., с дървени ограждащи стени и покрив от вълнообразен ондулин,
изградена откъм лицето на УПИ ІІІ-282 по плана на с.Г. на уличната
регулация.
По отношение на подадената жалба от В. З. Г. против Решение
№238/09.04.2021г., в частта с която последния е осъден да премахне
преграждаща стена от тухлена зидария с размери 2.96/2.20м.л. и
вградената в нея дървена врата с размери 1.9м.л./0.80м.л., изградена в
коридора на избения етаж на двуетажната масивна жилищна сграда в УПИ
ІІІ-282 в кв.26 по плана на с.Г. и в частта с която В. З. Г. е осъден да
премахне ограда от метална мрежа, закрепена на 11 броя метални колове с
дължина на оградата 19.36м.л. и височина 1.25м.л., изградена от лицето към
дъното на УПИ ІІІ-282 в кв.26 по плана на с.Г., както и бетонова настилка с
площ от 52кв.м., повдигната над нивото на терена с дебелина на бетона до
0.10м.л.
В конкретният казус от страна на първоинстанционният съд са
изложени доводи които няма основание да се споделят изцяло. В този аспект
следва да се посочи, че възраженията на жалбоподателят изложени в
подадената от него жалба не се приемат относно изводите на
първоинстанционния съд да приеме, че ответника следва да премахне
19
преграждаща стена от тухлена зидария с размери 2.96/2.20м.л. и вградената в
нея дървена врата. Съответно те се приемат относно доводите за премахване
на процесната ограда, както и бетонова настилка.
Налице е в случая фактическо преустройство на избения етаж отново
без съгласието на съсобствениците, респ. един от който е ищцата. Следва да
се отбележи, че реално, след като е налице преграждане на част от това
процесно пространство, на практика се лишават останалите съсобственици,
респ. ищцата от пълноценно му ползване, съобразно предназначението му
като обща част. Няма основание да се приеме възражението, че неправилен и
необоснован е извода на съда, че „строежът“ /преграждането няма строителни
книжа- след като няма строителни книжа е незаконен. На практика изводите
на първоинстанционният съд реално не са база тези изводи, а напротив. Не са
налице данни, че ответникът Г. е поискал съгласие от ищцата и от другите
двама съсобственици да изменя вещта, като е изградил преграждаща стена от
тухлена зидария и е вградил в нея дървена врата.
Относно премахването на оградата и бетоновата настилка, то следва да
се приеме, че няма основание да се споделят изводите на районния съд, че
всяко действие от ответника, изразяващо се в поставяне на ограда от метална
мрежа по протежение на имота към лицето към дъното с цел фактическо
обособяване на своята половина от дворното място и изграждането на
бетонова площадка в обособената част от металната ограда част от дворното
място е неправомерно действие по смисъла на чл.109 от ЗС.
В случая не могат да се приемат за това изграждане- врежа и бетонова
настилка, че са налице кумулативните предпоставки на чл.109 от ЗС.
В заключението си вещото лице визира, че процесните изпълнени
строителни дейности отговарят на нормите на строеж, съгласно §5, т.38 от ЗР
на ЗУТ. За тези извършени строителни дейности няма строителни книжа. Не е
оспорена констатацията му, че с изграждането на преградената от метална
мрежа към дъното на дворното място между оградата и жилищната сграда се
е образувала пътека с ширина откъм лицето 1,55м.л. и към дъното от 0,60м.л.
По така образувалата се пътека с минимална ширина от 0,60м.л. не могат да
се пренасят отоплителни и други материали при минимална ширина за
обслужване от 1,20м.л., съгласно Нормите в Наредба №7 за ПИУОВТУЗ,
съгласно СТЕ. Визира се от вещото лице в съдебно заседание пред
20
първоинстанционния съд, че ако пространството до къщата, заградено с
бордюрчета стане пътека- в частта й към дъното на двора, то пътеката- в
частта към дъното на двора ще отговаря на законовите изисквани- ширина от
1,20м.л.
От разпита на св.Г. проведен пред въззивната инстанция, показанията
на които не са оспорени от ответната страна се установява, че ширината на
пътеката в частта й към дъното на двора е към 1,50м.л. което е индиция, че
същата отговаря на законните изисквания.
В исковата си молба, ищцата единствено твърди, че частта от пътеката с
ширина от 0,60м.л. към дъното на двора не й позволява да пренася
отоплителни и други материали и по този начин затруднява ползването на
имота по предназначение в пълния обем на правата й. Съответно липсват
каквито и да е било твърдения в насока, с какво пречи изградената бетонова
настилка.
При тези данни, настоящата инстанция приема, че твърдяното
нарушение е отстранено с оглед на установеното ново обстоятелство касаещо
разширяването на пътеката.
С оглед на тези данни, въззивния съд приема, че въззивната жалба на Г.
следва да се уважи в частта й с която първоинстанционния съд е осъдил
последния да премахне ограда от метална мрежа, закрепена на 11 броя
метални колове с дължина на оградата 19,36м.л. и височина 1,25м.л.,
изградена от лицето към дъното на УПИ ІІІ-282 по плана на с.Г., както и
бетонова настилка с площ от 52кв.м., повдигната над нивото на терена с
дебелина на бетона до 0,10м.л. Ето защо предявения иск на Б.Г. с правно
основание чл.109 от ЗС в тази му част следва да се отхвърли.
Съответно, въззивната жалба в частта й, в която е осъден В. З. Г., да
премахне преграждаща стена от тухлена зидария с размери 2,96/2,20м.л. и
вградената в нея дървена врата с размери 1,90/0,80м.л., изградена в коридора
на избения етаж на двуетажна масивна жилищна сграда в УПИ ІІІ-282 в кв.26
по плана на с.Г., като неоснователна следва да се остави без уважение и се
потвърди решението в тази му обжалвана част.
Решението в останалата му част, с която отхвърлени предявените от Б.
ИВ. Г., срещу В. З. Г., искове с правно основание по чл.109 от ЗС, да бъде
осъден В.Г. Г., да преустанови неоснователните се действия, като: отвори
21
врата с размери 1,90/0,80м.л., осигуряваща достъп до общата стълбищна
клетка до подпокривното пространство в двуетажна масивна жилищна сграда,
построена в УПИ ІІІ-282 в кв.26 по плана на с.Г., както и да възстанови
отваряемостта на двукрилен прозорец, намиращ се на стълбището към
избения етаж на двуетажна масивна жилищна сграда и в частта в която Б. ИВ.
Г. е осъдена да заплати по сметка на РС- П., ДТ в размер на 160лв. като
необжалвано от страните е влязло в законна сила.
По отношение на подадената въззивна частна жалба от В. З. Г.
против Определение №1223/02.07.2021г..
В случая обжалвания съдебен акт е постановен в производство по
чл.248 от ГПК и с него частично са уважени молбите на страните по делото
за изменение на решението в частта му за разноските.
С оглед на настоящия изход на делото, съдът не намира, че следва да се
произнася по същество на изложените в нея съображения да бъде допълнено
решението, тъй като счита, че то следва да бъде отменено предвид на
обстоятелството, че разноските следва да бъдат присъдени наново.
В тази насока няма основание да се приеме установеното от районният
съд, че в постановеното от него решение от 09.04.2021г., последният е уважил
два от исковете по чл.109 от ЗС- първия за премахването на тухлена зидария,
а втория да премахне ограда от метална мрежа и бетонова настилка и е
отхвърлил три от исковете. Първия от тези два иска е ответника да
преустанови неоснователни действия, като отвори врата осигуряваща достъп
до обща стълбищна клетка, а втория да възстанови отварянето на прозореца
на стълбището към избения етаж. Основанието да бъдат отхвърлени тези два
иска е, не защото не са съществували твърдените от ищеца неоснователни
действия от страна на ответника, а защото нарушенията са отстранени в хода
на съдебното производство. Последният отхвърлен иск касае премахването на
паянтова постройка /гараж/ от ответника. Във връзка с този иск следва да се
посочи, че пред настоящата въззивна инстанция, този иск се приема, че
следва да бъде уважен, като се отмени решението в тази му обжалвана част.
Пред настоящият съд е уважена въззивната жалба на жалбоподателят-
ответник срещу решението в частта, в която е уважен иска за премахване на
метална ограда и бетонова настилка. В този аспект следва да се посочи, че
нарушението също е отстранено в хода на съдебното производство от
22
ответника, в последица от което същия няма право на разноски, тъй като е
станал причина за завеждане на делото, а такива следва да се присъдят на
другата страна в процеса.
Във връзка горното съдът приема, че е налице основание да се присъдят
на ищцата разноски в общ размер на 1310лв., така, както са претендирани
пред първата инстанция, от които 800лв.- адвокатски хонорар, 300лв.-
възнаграждение за вещо лице, както и ДТ в размер на 210лв.
Относно разноските пред въззивната инстанция, от страна на
жалбоподателя- ищец Г. се претендират разноски в общ размер от 900лв.- от
които по възивната жалба- 600лв., а по въззивната частна жалба- 300лв.
В тази връзка следва да се посочи, че претендирания адвокатски
хонорар в размера от 600лв., следва да се уважи изцяло, тъй като въззивната
жалба на Г. се уважава изцяло.
Относно разноските направени от В.Г., то такива не следва да му се
присъждат, както за първата инстанция направени от него, така и тези пред
въззивната инстанция. Както бе посочено по- горе, жалбата му се уважава по
единия иск по чл.109 от ЗС, които се отхвърля на практика от въззивния съд,
но нарушението реално е отстранено в хода на съдебното производство след
произнасянето от районния съд и той е станал причина да се направят
разноски от другата страна.
С оглед на отмяната на определението с което се допълва решението на
първоинстанционния съд по съображения неизложени в подадената въззивна
частна жалба, то няма основание да се присъждат такива и те следва да
останат, така както са направени от страните по делото. В този аспект не
следва да се присъждат и разноски на другата страна- Б.Г., претендирани в
размер на 300лв.
Предвид на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение №238/09.04.2021г., постановено по гр.д.
№20205220102695/2020г. по описа на РС- П., в частта с която е отхвърлен
иска, с правно основание чл.109 от ЗС на ищцата Б. ИВ. Г. срещу В. З. Г., да
премахне паянтова постройка /гараж/ изпълнена от дървена конструкция, с
23
размери 4,60/2,90м.л., с площ от 13,34кв.м., с дървени ограждащи стени и
покрив от вълнообразен ондулин, изградена откъм лицето на УПИ ІІІ-282 по
плана на с.Г. на уличната регулация вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. З. Г., на основание чл.109 от ЗС да премахне паянтова
постройка /гараж/ изпълнена от дървена конструкция, с размери 4,60/2,90м.л.,
с площ от 13,34кв.м., с дървени ограждащи стени и покрив от вълнообразен
ондулин, изградена откъм лицето на УПИ ІІІ-282 по плана на с.Г. на уличната
регулация.
ОТМЕНЯВА Решение №238/09.04.2021г., постановено по гр.д.
№20205220102695/2020г. по описа на РС- П., в частта с която осъден В. З. Г.,
да премахне ограда от метална мрежа, закрепена на 11 броя метални колове с
дължина на оградата 19,36м.л. и височина 1,25м.л., изградена от лицето към
дъното на УПИ ІІІ-282 по плана на с.Г., както и бетонова настилка с площ от
52кв.м., повдигната над нивото на терена с дебелина на бетона до 0,10м.л.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. ИВ. Г. срещу В. З. Г. иск с правно
основание по чл.109 от ЗС, да се осъди В. З. Г., да премахне ограда от метална
мрежа, закрепена на 11 броя метални колове с дължина на оградата 19,36м.л.
и височина 1,25м.л., изградена от лицето към дъното на УПИ ІІІ-282 по плана
на с.Г., както и бетонова настилка с площ от 52кв.м., повдигната над нивото
на терена с дебелина на бетона до 0,10м.л.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №238/09.04.2021г., постановено по гр.д.
№20205220102695/2020г. по описа на РС- П., в частта с която е осъден В. З.
Г., с ЕГН********** да премахне преграждаща стена от тухлена зидария с
размери 2,96/2,20м.л. и вградената в нея дървена врата с размери
1,90/0,80м.л., изградена в коридора на избения етаж на двуетажна масивна
жилищна сграда в УПИ ІІІ-282 в кв.26 по плана на с.Г..
Решението в частта му, с която отхвърлени предявените от Б. ИВ. Г., с
ЕГН ********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“ №19 срещу В. З. Г., с
ЕГН********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“ №19 искове с правно основание
по чл.109 от ЗС, да бъде осъден В.Г. Г., с ЕГН ********** да преустанови
неоснователните се действия, като: отвори врата с размери 1,90/0,80м.л.,
осигуряваща достъп до общата стълбищна клетка до подпокривното
пространство в двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ ІІІ-282
24
в кв.26 по плана на с.Г., както и да възстанови отваряемостта на двукрилен
прозорец, намиращ се на стълбището към избения етаж на двуетажна масивна
жилищна сграда, както и в частта с която е осъдена Б. ИВ. Г., да внесе по
сметка на РС- П. държавна такса в размера на 160лв. не е обжалвано, с оглед
на което е и влязло в законна сила.
ОТМЕНЯВА Определение №1223/02.07.2021г., постановено по гр.д.
№20205220102695/2020г. по описа на РС- П..
ОСЪЖДА В. З. Г., с ЕГН********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“ №19,
да ЗАПЛАТИ на Б. ИВ. Г., с ЕГН ********** от с.Г., Община П., ул.“Ш.“
№19 сумата в общ размер от 1910лв., от които: 1310лв., представляваща
разноски пред първата инстанция, а пред въззивната инстанция в размер на
600лв.- за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването до страните, при предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25