Р
Е Ш Е
Н И Е № 260012
12.08.2020 година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският районен съд Трети
граждански състав
на четиринадесети
юли през две
хиляди и двадесета
година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня
Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело №3421 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Гаранционен фонд, гр.**************, представляван от
изпълнителните директори Б. И. М. и С. Г. С., със съдебен адрес ***, адв.С.Ф.М.,
против К.А. С. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.558
ал.7 от Кодекса за застраховането /КЗ/ във връзка с чл.45 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
В
исковата молба се твърди, че гаранционен фонд на основание чл.288 ал.1 т.2
б.”а” от КЗ /отм./, сега чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ изплатил по щета
№110351/24.04.2015г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1580,16лв. за
увреден при ПТП, настъпило на 25.10.2014г. в гр.Хасково автомобил, собственост
на Т. Т. Т.. Виновен за катастрофата бил ответникът, който управлявайки лек
автомобил „*********“, собственост на Г. П. А., при движение в гр.Хасково на
кръстовището на бул.“България“ и бул.“Съединение“ не спазил сигналите на
светофарната уредба, преминавайки на червен сигнал ударил л.а.“***** *****“,
който навлизал правомерно в кръстовището на зелен сигнал на светофара, като
така причинил процесното ПТП. В нарушение на чл.461 вр.чл.483 от КЗ ответникът
управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданско
отговорност“. Т. Т. Т. се обърнал към Гаранционен фонд за изплащане на
обезщетение за имуществени вреди на основание чл.557 от КЗ, като по
образуваната щета УС на фонда взел решение да бъде изплатено обезщетение в
размер на 1580,16лв. Т. Т. Т. не се съгласил с решението на УС на ГФ и завел
дело срещу фонда пред СРС, по което ответникът в настоящото производство
участвал като трето лице-помагач на фонда. Въз основа на постановените решения
от СРС ищецът се снабдил с изпълнителен лист и отправил покана за доброволно
изпълнение за сумата от 1579,94лв.,
платена от ГФ на 02.08.2019г. Предвид гореизложеното се иска постановяване на
решение, с което на основание чл.45 от ЗЗД и чл.288 ал.12 от КЗ /отм./, сега
чл.558 ал.7 от КЗ, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
1580,16лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета
№110351/24.04.2015г. обезщетение, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане и направените по делото разноски.
Ответникът
не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не изпраща
представител в съдебно заседание и не взема становище по иска.
В
депозираната молба преди съдебно заседание процесуалният представител на ищеца прави
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът
като взе предвид, че ответникът не депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК,
не изпраща свой представител в съдебно заседание, не взема становище по
предявения против него иск и не прави искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, счита, че са налице визираните в закона условия за постановяване на
неприсъствено решение съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 от ГПК.
Имайки
предвид гореизложеното и като взе предвид, че в случая са налице предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение, както и че от данните по делото може
да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция и предвид
липсата на оспорване на твърденията на ищеца, съдът намира, че следва да се
уважи предявения иск с правно основание чл.558 ал.7 от КЗ. Следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца и направените в настоящото производство
разноски в размер на 64,03лв. – държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.239
ал.2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА К.А. С. с ЕГН:********** ***, да
заплати на Гаранционен фонд, гр.**************, представляван от изпълнителните
директори Б. И. М. и С. Г. С., сумата от 1580,16лв.,
представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета
№110351/24.04.2015г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска – 01.11.2019г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 63,21лв. за държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.239 ал.4 от ГПК.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.