№ 8259
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20231110163116 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от т срещу Г. П. р, с която са предявени
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1434,90
лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периодa от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в **, ведно със
законната лихва от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 281,12 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 13.07.2023 г., сумата от 21,90 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,96
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 15.08.2020 г. до 13.07.2023 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 41832/2023 г., по
описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответника, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
1
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като в случая такава не била заплатена за исковия период.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва предявените искове. Оспорва да се е намирал в твърдяното
облигационно правоотношение с ищеца през исковия период, респ. в имота да е била
доставяна топлинна енергия в претендирания размер. Оспорва дължимостта на
претендираните суми за дялово разпределение и лихва за забава. Моли за отхвърляне
на предявените искове.
Третото лице – помагач „п моли за уважаване на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149
ЗЕ:
Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи
претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия и за дялово
разпределение се обуславя от осъществяването в обективната действителност на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2)
продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното
количество и на претендираната стойност на купувача и 3) изискуемост на
задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на
пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе
обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за
неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия
се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
2
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени
общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1
ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
3
От приетия като писмено доказателство по делото договор за продажба на
държавен недвижим имот, сключен по реда на Наредба за държавните имоти, се
установява, че на 21.09.1989 г. собствеността върху процесноя недвижим имот,
представляващ апартамент № 68, находящ се в **, е била придобита от дс ра, Г. р А. и
си А.а, при квоти, както следва: 1/3 ид.ч. за дс ра, и 2/3 ид.ч. за Г. р А. и си А.а.
От приетите като писмени доказателства по делото – препис-извлечение от акт за
смърт № 168/16.04.2009 г. и удостоверение за наследници с изх. № РИС21-УФ01-
723/30.12.2021 г., се установява, че дс ра е починала на 16.04.2009 г., като е оставила за
свой единствен наследник по закон Г. р А. (син).
От приетите като писмени доказателства по делото – препис-извлечение от акт за
смърт № 296/19.07.2003 г. и удостоверение за наследници с изх. № РИС21-УФ01-723-
1/30.12.2021 г., се установява, че си А.а е починала на 19.07.2003 г., като е оставила за
свои наследници по закон Г. р А. (съпруг), п г А. (син) и д г А. (син). Установява се
още, че п г А. е починал на 15.04.2015 г., като е оставила за свой единствен наследник
по закон ответника Г. П. А. (син), а д г А. е починал на 13.02.2020 г., като е оставил за
свой единствен наследник по закон Г. р А. (баща).
Следователно, Г. р А. е придобил на основание договор за покупко-продажба и
наследствено правоприемство от дс ра, си А.а и д г А. (арг. от чл. 5, чл. 6 и чл. 9 ЗН)
16/18 ид.ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот, а ответникът Г.
П. А. е наследил от своя баща (арг. чл. 5 ЗН) 2/18 ид.ч. от правото на собственост върху
същия имот.
Като писмено доказателство по делото е прието саморъчно завещание, съставено
от Г. р А., с което последният е извършил разпореждане по повод на смърт със
собствения му недвижим имот, находящ се в **, в полза на спк и Г. П. А., при равни
дялове. Завещанието е обявено с протокол от 12.01.2022 г., съставен от нотариус хв.
Съобразно принципа, че никой не може да прехвърли повече права от колкото
притежава, и доколкото към датата на смъртта си наследодателят Г. р А. е бил титуляр
на 16/18 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот, то всеки от
приобретателите на наследството по завещание, се е сдобил с по 16/36 ид.ч.
Следователно, ответникът Г. П. А. притежава общо 20/36 или 5/9 ид.ч. от правото на
собственост върху имота, а третото за спора лице – спк – 16/36 или 4/9 ид.ч.
Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че по отношение
ответника е доказано, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по
отношение процесния обект.
За установяване на обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за
процесния период, съответно на каква стойност, по делото е прието заключение на
СТЕ, което съдът, съобразно правилата на чл. 202 ГПК, кредитира като обективно,
4
компетентно и добросъвестно изготвено. От последното се установява, че за
процесния имот и период стойността на потребената топлинна енергия е в размер на
1493,90 лева.
С оглед на горното и съобразно притежаваната идеална част от правото на
собственост върху имота, съдът намира, че исковата претенция за установяване
задължението на ответника за плащане на топлинна енергия се явява основателна до
размера от 829,94 лева, като до пълния предявен размер от 1434,90 лева следва да се
отхвърли.
По делото ищецът претендира и вземане за възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че през процесния
период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице, регистрирано по реда
на чл. 139а ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. От приетите и неоспорени по
делото доказателства се установява, че начислената сума за услугата дялово
разпределение за периода 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г. е в размер на 21,90 лева.
Отговорността за заплащането на последната следва да се понесе от ответника
съобразно притежаваната от него идеална част от правото на собственост върху имота,
поради което и исковата претенция следва да се уважи до размера от 12,17 лева, като
до пълния предявен размер от 21,90 лева следва да се отхвърли.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове се предпоставя от наличие на главно
задължения и забава в погасяването им.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на т, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32, ал.
1 и ал. 2 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата
5
за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет),
се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
В чл. 32, ал. 3 от ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020 г.
и 2021 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането
на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за
тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45- дневен срок за
плащане. С оглед изложеното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Предвид изложеното, исковете
за лихви са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил
такива, поради което с оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1,
във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., следва да му бъде присъдена сумата от
275,13 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното и за заповедното производство.
Ответникът е направил своевременно искане за присъждане на разсноски, като е
доказал, че е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно
отхвърлената част от исковете, трябва да му бъде присъдена сумата от 206,84 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и за заповедното
6
производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, предявени от т, ЕИК: ,, със седалище и адрес на
управление: **, срещу Г. П. р, ЕГН: **********, адрес: **, че Г. П. р дължи на т
сумата от 829,94 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периодa от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в **,
ведно със законната лихва от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 12,17 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
от 26.07.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 41832/2023 г., по
описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за разликата над 829,94 лева до пълния предявен
размер от 1434,90 лева, и иска за главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за разликата над 12,17 лева до пълния предявен размер от 21,90
лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: **,
срещу Г. П. р, ЕГН: **********, адрес: **, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Г. П. р дължи на т сумата от 281,12
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 13.07.2023 г., и сумата от 5,96 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до
13.07.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 41832/2023 г., по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА Г. П. р, ЕГН: **********, адрес: **, да заплати на т, ЕИК: ,, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във
вр. чл. 37 ЗПр.Пом, сумата от 275,13 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и за заповедното
производство.
ОСЪЖДА т, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на т,
ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 206,84 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и
7
за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца – „п.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8