№ 989
гр. в. 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – в. 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110202265 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба от „ЛИДЕР АМТ" ЕООД, против Наказателно постановление № 03-
013403/02.12.2020г. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" - в. с
което на „ ЛИДЕР АМТ" ЕООД е наложено административно наказание
„Имуществена санкция" в размер на 5000 лева на основание чл. 416 ал.5 вр.
чл. 414 ал.3 от КТ.
В жалбата се навеждат доводи, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на
процесуалния и материалния закон. Твърди се, че описаното в
постановлението нарушение не е допуснато, тъй като А. не е изпълнявал
трудова функция на длъжност „общ работник“ с договорено работно време и
заплата изискващи сключването на трудов договор. В заключение се иска
отмяна на постановлението.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество адв. П.
пледира за отмяна на постановлението, доколкото счита, че не е налице
състав на вмененото административно нарушение. Моли да му бъдат
присъдени разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
явява упълномощен представител.
1
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 29.10.2020г., при извършена проверка в строителен обект-
жилищна сграда, находяща се в гр. в. ул. „Генерал Попов“ №12, където
въззивната страна, извършвала СМР, инспектори при Дирекция „ИТ” – гр.в.
сред които св.Б. установили, че лицето Р.А. осъществява трудови функции в
обекта, без да има сключен трудов договор по чл.62, ал.1 и 2 от КТ.
Проверяващите установили, че било допуснато до работа лицето Р.А. в полза
на дружеството, изпълнявайки трудови функции на длъжност „общ
работник“, с определено работно време от 08:00 до 17:00 часа и с договорено
трудово възнаграждение , без да е билс сключен трудов договор в писмена
форма между страните по възникнало трудово правоотношение.
Поради това св. Б. съставила против „ЛИДЕР АМТ“ ЕООД акт за
установяване на нарушение за това, че дружеството в качеството на
работодател е допуснало до работа А., изпълняващ трудови функции на „общ
работник", с определено работно време, трудово възнаграждение, без с него
да е сключен писмен трудов договор. Било прието, че нарушението е
извършено на 29.12.2020г. и квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 вр.
чл.1, ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. При предявяването на акта, както и в срока по
чл.44 ал. 1 от ЗАНН е вписано от представляващата дружеството м.д., че има
възражения и че нарушение не било извършено.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
административно - наказващият орган издал процесното наказателно
постановление, с което изцяло възприел фактическите констатации и
правната квалификация на нарушението по чл.62 ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61
ал.1 от Кодекса на труда и наложил на „ЛИДЕР АМТ“ ЕООД наказание
"Имуществена санкция" в размер на 5000 лв. на основание чл.416 ал.5 вр.
чл.414 ал.3 от КТ.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. А., чиито
показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.
От тях стана ясно, че към момента на проверката А. е извършвал трудова
дейност за въззивното дружество като „общ работник“. Поради това му е била
предоставена за попълване анкетна карта, която лицето само и
собственоръчно е подписало. Свидетелят заяви пред съда, че за първи път е
работил в този обект и към момента на проверката от ДИТ не е имал трудов
договор. Нещо повече в съдебно заседание св. А. заяви, че данните си за
трудов договор е предоставил след извършената проверка от ДИТ.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на гласните доказателства и писмените доказателства по административно-
наказателната преписка , които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
2
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в
предвидения от закона срок и приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна и в шестмесечния
преклузивен срок. То съдържа всички минимално изискуеми от закона
реквизити. Нарушението е описано с необходимата конкретика, като са
посочени датата, мястото и обстоятелствата по неговото извършване, поради
което и възраженията в тази насока са неоснователни. Наказанието за него е
индивидуализирано. Актът също отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.
При неговото предявяване, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били
направени или депозирани възражения, в които да са били наведени спорни
обстоятелства, нуждаещи се от разследване. По никакъв начин не е нарушено
правото на защита на наказаното лице, като същото е реализирано в цялост с
подаването на жалба до въззивната инстанция. Поради изложеното до тук
съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които
да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира,
че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.
Разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ предвижда, че трудовият договор се
сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа. От
доказателствата по делото и от показанията на св. А., е видно че към момента
на проверката в обекта А. е изпълнявал трудови функции на „общ работник“.
От същите доказателства е видно, че този работник е започнал работа преди
проверката, имал е уговорено трудово възнаграждение, работно време,
работно място и т.н., като не е имало сключен нито трудов, нито граждански
договор. С оглед на това съдът намира за недоказани твърденията в жалбата
за това, че А. не е престирал труд в обекта. Напротив, от всички
доказателства по делото се установява, че той е престирал труд в полза на
„ЛИДЕР АМТ“ ЕООД. Поради това съдът намира, че правилно наказващият
орган е приел, че е налице нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, тъй като безспорно
е установено, е работодателят е допуснал до работа работника преди с него да
е бил сключен трудов договор.
Съдът кредитира показанията на св.А., в частта, в която сочи, че е
полагал труд за възз. Дружества на обекта на контрол още преди да бъде
назначен. Свидетелят сочи, че при влизане на проверяващите е носил
материали и се е подготвял за прави замазки. Сочи, че в последствие бил
назначен на работа у въз.дружество. Данните за съставяне на трудов договор
ги дал след извършване на проверката. Съответно и по тази причина е
3
безспорно, че трудовия договор с въз.дружество е сключен след извършената
проверка и съответно след това е регистриран в НАП. В тази част показанията
му се подкрепят от писмените данни по делото. По отношение факта дали с
въз.дружество е имал договорка да сключи договор то за съда няма съмнение
в този факт, тъй като малко след проверката на место от служители на ДИТ
Варна такъв договор е сключен между въззивното дружество и работника А..
Видно от показанията на двете служителки на Д"ИТ", същите са категорични,
че А. е едно от лицата установени в строителния обект, осъществяващо
функции на „общ работник". Че като такъв работи, в с.з. заяви и самия А..
Двете свидетелки са категорични, че установените в обекта лица, в това число
и свидетелят са заявили, че полагат труд за възз., като са споменали и името
на св.Толоконников. В тази посока са и писмените материали- протокол за
извършена проверка, от който е видно, че А. се е подписал в него, което бе
потвърдено и от лицето в с.з.
По отношение на св.Алексеий Толоконников съдът не кредитира
показанията му в частта, в която сочи, че дружеството е имало договор със
строителния обект, но не било работено от страна на работници на
дружеството. В тази част показанията му са в тотално противоречие с
гласните и писмени доказателства по делото. Те са в противоречие на първо
място с показанията на двете проверяващи, които са категорични, че именно
установените лица в обекта са заявили, че работят за възз. Дружество.
Обстоятелството, че Толоконников и А. твърдят, че не се познават не е от
естеството да компрометира останалите събрани по делото гласни и писмени
доказателства, които са непротиворечиви и еднопосочни, че именно
работника А. е едно от лицата установени в строителния обект да полага труд
за възз. дружество. Ето защо в тази им част показанията на този свидетел не
се кредитират от съда.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и
приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са
непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото
фактическа обстановка.
Правилно наказващият орган е приел, че в случая отношенията между
работника и „ЛИДЕР АМТ“ ЕООД са между „ работник" и „работодател",
като дружеството безспорно има качеството „работодател", тъй като се
явява лице което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение.
Съдът не приема възражението на въззивната страна, че работника А.
не е изпълнявал трудова функция на длъжност „общ работник“ и че страните
не са имали трудовоправни взаимоотношения.
4
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил нарушението, за
което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. От
обективна страна се установява, че към момента на извършената проверка А.
е полагал труд по трудово правоотношение без наличието на сключен писмен
трудов договор с дружеството жалбоподател. Същият е имал установено
работно време, работно място, трудово възнаграждение и е упражнявал
конкретна трудова функция. С оглед на това съдът намира, че по същество е
било налице предоставяне на работна сила, покриващо характеристиките на
трудовото правоотношение.
Предвид изложеното съдът намира, че от събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че на посочените в
наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил от
обективна страна нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, като в
качеството си на работодател не е сключил трудов договор в писмена форма
със свой работник, въпреки че този работник е извършвал трудова дейност
при жалбоподателя, поради което и правилно е била ангажирана
административната му отговорност. Основната нарушена разпоредба е тази на
чл. 62, ал. 1 от КТ, съдържаща и конкретното правило за поведение,
нарушено от санкционираното лице. В тази връзка неоснователни са доводите
в жалбата, че не е посочена нормативна връзка с друга разпоредба на
основния принцип, залегнал в чл. 1, ал. 2 от КТ.
С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се
налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
Санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда за
процесното нарушение налагане на юридическите лица на имуществена
санкция в размер от 1 500 до 15 000 лв. При реализацията на
административнонаказателната отговорност АНО е наложил имуществена
санкция в размер на 5000 лева, която според настоящия съдебен състав се
явява справедлива и обоснована. Както в АУАН, така и в НП ясно и
недвусмислено е посочена нарушената правна норма, поради което няма
неяснота и относно това кое предложение от чл. 414, ал. 3 от КТ е приложимо
в случая. Освен това по арг. от чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Указ № 883 от
24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА "предложението" не е нормативно
5
предвидено за обозначаване на части от правната норма, поради което и
принципно непосочването по кое "предложение" на разпоредбата е наложено
административното наказание не обуславя извод за формална (процесуална)
незаконосъобразност на НП.
Разпоредбата на чл. 415в от КТ предвижда специална спрямо чл. 28 от
ЗАНН хипотеза на отговорност за маловажно нарушение. Законодателят е
приел обаче в ал. 2, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62,
ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ. Освен това съгласно ТР № 3/10.05.2011 година
на ВАС по тълк. дело № 7/2010 година нормата на чл. 415в, ал. 1 КТ е
специална и изключва приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
По разноските:
При този изход на спора и с оглед направеното искане на въззивната
страна за присъждане на разноски, то е направено своевременно, преди
приключване на делото в настоящата инстанция, но с оглед крайния му изход
(НП подлежи на потвърждение) се явява неоснователно и се отхвърля от
съда.
Въззиваемата страна не е направила своевременно искане за
присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по
този въпрос.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
03013403/02.12.2020г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по
труда" - ВАРНА, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414,
ал. 3 от КТ на "ЛИДЕР АМТ " ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 5000 лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и
чл.61, ал.1 от КТ .
6
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд Варна – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7