№ 186
гр. Стара Загора, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
в присъствието на прокурора Г. В. В.
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20235500500301 по описа за 2023 година
Производството се води по реда на чл.258 от Граждански процесуален
кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на Република
България против решение № 56/27.01.2023 г., постановено по гр.д.№
4253/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в осъдителната му
спрямо въззивника част.
С обжалваното решение Прокуратурата е била осъдена да заплати на Г.
А. М. сумите от 3 000 лв. и от 4680 лв., представляващи съответно
обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за имуществени вреди,
причинени от незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху тях,
считано от 05.11.2021 г. до окончателното й изплащане, както и съдебно-
деловодни разноски по съразмерност в размер на 1437 лв. В останалите им
части до размерите съответно от 4000 лв. и от 6960 лв. исковете са били
отхвърлени.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението на
първоинстанционният съд в обжалваната му част е неправилно, поради
постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение,
нарушение на материалния закон и необоснованост.
Сочи се, че фактическите и правните изводи на съда за наличието на
претърпени от Г. А. М. неимуществени вреди и причинно-следствената връзка
1
между тях и незаконното обвинение не са били направени след съвкупен и
цялостен анализ на събраните по делото доказателства, и са необосновани
поради липсата на доказателства, които да ги установяват при условията на
пълно и главно доказване.
Досежно постановяването на обжалваното решение в нарушение на
материалния закон се сочи, че определеното обезщетение за неимуществени
вреди не е съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и с релевантните
обективни обстоятелства, от значение при определяне на размера му.
Претендира се отмяна на решението и постановяването на ново, с което
предявеният иск бъде отхвърлен изцяло, а евентуално – частична отмяна на
обжалваното решение като присъденото обезщетение бъде намалено, както и
съответно да бъдат намалени присъдените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок въззиваемата Г. А. М., действащ чрез адв. П.
К., е представил отговор на жалбата, с който я е оспорил като неоснователна.
Изложени са съображения, че при обсъждане на доказателствата
първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение и правилно
е кредитирал събраните по почин на ищцата /сега въззиваема/ свидетелски
показания, които установяват пряко търпените от Г. А. М. неимуществени
вреди в резултат на незаконното обвинение срещу нея и са обсъдени в
съвкупност с всички останали относими доказателства.
Досежно твърдените нарушения на материалния закон се излагат
доводи, че определеното от съда обезщетение съответства на мярата за
справедливост.
По отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди се
излагат доводи за обоснованост и материална законосъобразност на
обжалваното решение.
Относно изводите на първоинстанционния съд за наличието на
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и претърпените
от въззиваемата вреди се излагат доводи за правилност и обоснованост.
Претендира се потвърждаване на решението в обжалваната му част и
присъждането на разноските във въззивното производство.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от прокурор при
Окръжна прокуратура – Стара Загора, чрез когот поддържа въззивната жалба
и пледира за уважаването й, евентуално – за частична отмяна на обжалваното
решение с оглед присъждане на обезщетение в по-нисък размер. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемият –редовно призован, се представлява от пълномощник-
адвокат, чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване
на обжалваното решение, както и за присъждането на съдебно-деловодни
разноски.
След запознаване твърденията и възраженията на страните, въз
основа на представените доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
2
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, т.к. е
подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт в съответната му част, в предвидения в
закона срок за обжалване.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Г. А. М.
срещу Прокуратурата на Република България, с която са били предявени
кумулативно обективно съединени искове за присъждане на сумите съответно
от 4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и от 6960
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от
незаконно обвинение по ДП № 8245-зм-834/2016 г. по описа на 2-ро РУ
„Полиция“ – Стара Загора, пр. пр. № 3965/2016 г. по описа на Районна
прокуратура – Стара Загора.
Изложени са съображения, че ищцата е била привлечена като обвиняем
по ДП № 8245-зм-834/2016 г. по описа на 2-ро РУ „Полиция“ – Стара Загора,
пр. пр. № 3965/2016 г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора на
17.07.2018 г. за извършено престъпление по чл.172б, ал.2, пр.2-ро вр. ал.1 от
НК, като спрямо нея е била взета мярка за неотклонение „подписка“, а в хода
на производството са били извършени множество процесуално-следствени
действия с нейно участие.
На 01.02.2019 г. наказателното производство спрямо ищцата е било
прекратено, но по жалба на Г. А. М. прекратяването е било отменено по
съдебен ред с определение от 21.11.2019 г. и делото е било върнато за
продължаване на разследването.
С постановление от 10.02.2020 г. е била отменена наложената й мярка за
неотклонение, а с постановление от 16.08.2021 г. наказателното производство
е било отново прекратено.
Срещу това постановление е била подадена жалба от третите ощетени
лица, като с определение от 10.12.2021 г. на Районен съд –Стара Загора
същото е било отменено, а делото върнато за доразследване, но с окончателен
съдебен акт от 17.03.2022 г. прекратяването на наказателното производство е
било потвърдено.
Ищцата е изложила твърдения, че в следствие на незаконното
обвинение психически и емоционално се изтормозила,чувствала се
оскърбена, унизена и потисната, изпитвала срам, страх и безпокойство за
бъдещето си, появили се проблеми със съня й, продължаващи и до днес.
Обстоятелството, че срещу ищцата се водело наказателно производство
станало достояние на роднинският й и близкият й приятелски кръг, което се
отразило негативно на отношенията в семейството й, както и на отношенията
й с познати и приятели и довело до социалната й изолация.
Негативно въздействие наказателното производство имало и по
отношение на трудовата дейност на ищцата.
С депозирания отговор ответникът е оспорил предявените искове по
основание и размер, като е изложил възражения за липсата на доказателства
за реално търпени вреди от незаконното обвинение; за неоснователността на
3
иска за обезщетение за неимуществени вреди по размер предвид
несъобразяването с икономическия стандарт в страната за съответния период
и утвърдената съдебна практика, а за обезщетението за имуществени вреди
поради прекомерност на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е намерил исковете
за частично основателни и ги е уважил съответно до размера на сумата от
3 000 лв. за обезщетението за неимуществени вреди, и от 4680 лв. за
обезщетението за имуществени вреди, като за разликите до пълните им
предявени размери ги е отхвърлил.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства
/писмени, гласни и приложено досъдебно производство/ се установява, че на
17.07.2018 г. Г. А. М. е била привлечена като обвиняем по ДП № 8245-зм-
834/2016 г. по описа на 2-ро РУ „Полиция“ – Стара Загора, пр. пр. №
3965/2016 г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора, с обвинение за
извършено от нея престъпление по чл. 172б, ал.2, пр.2-ро вр. ал.1 от НК.
При повдигането на обвинението спрямо въззивницата е била взета
мярка за неотклонение „подписка“.
В досъдебното производство са били извършени седем процесуално-
следствени действия /две привличания, един разпит и четири предявявания на
разследване/ с участието на Г. А. М. в качеството й на “обвиняем”, а с
постановление от 01.02.2019 г. на наблюдаващият прокурор от Районна
прокуратура – Стара Загора наказателното производство е било прекратено
поради това, че деянието не представлява престъпление.
Срещу постановлението са били подадени жалби от трето ощетено лице
и от въззивницата, като с определение от 21.11.2019 г. по ч.н.д.№ 2817/2019 г.
на Районен съд – Стара Загора същото е било отменено, а делото - върнато на
прокуратурата за изпълнение на указания за извършване на допълнително
процесуално-следствени действия.
С постановление от 10.02.2020 г. на наблюдаващият прокурор от
Районна прокуратура – Стара Загора е била отменена взетата спрямо Г. А. М.
мярка за неотклонение “подписка”.
С постановление от 16.08.2021 г. на наблюдаващият прокурор от
Районна прокуратура – Стара Загора наказателното производство отново е
било прекратено поради това, че деянието не представлява престъпление.
По жалба на трето ощетено лице постановлението за прекратяване на
наказателното производство е било потвърдено с определение №
572/04.10.2021 г. по ч.н.д.№ 2244/2021 г. на Районен съд –Стара Загора.
По жалба на друго трето ощетено лице, с определение № 835/10.12.2021
г. по ч.н.д.№ 2245/2021 г. на Районен съд –Стара Загора постановлението за
прекратяване на наказателното производство е било отменено, а делото -
върнато на прокуратурата за изпълнение на указания за извършване на
допълнително процесуално-следствени действия.
По частен протест на прокурор от Районна прокуратура – Стара Загора
и по жалба на въззивницата, с определение № 155/17.03.2022 г. по в.ч.н.д.№
4
179/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора определение № 835/10.12.2021 г.
по ч.н.д.№ 2245/2021 г. на Районен съд –Стара Загора е било отменено,
жалбата на третото ощетено лице е било оставена без разглеждане , а
производството по делото-прекратено.
За процесуална защита и съдействие в досъдебното производство Г. А.
М. е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв., с ДДС, а в
производството по обжалване на определение № 835/10.12.2021 г. по ч.н.д.№
2245/2021 г. на Районен съд –Стара Загора – 960 лв. с ДДС.
От показанията на разпитаната свидетелка се установява, че по време на
воденото наказателно производство въззивницата се сринала психически.
Изживяла обвинението, че е извършила престъпление тежко, била изнервена
и притеснена, че може да бъде осъдена и да влезе в затвора. От
притеснението се разболяла и една –две години приемала лекарства за
нервната система.
Видно от изготвената в наказателното производство справка за
съдимост Г. А. М. е неосъждана. Воденото срещу нея друго досъдебно
производство е приключило през 2017 г. преди привличането й като
обвиняема в производството по ДП № 8245-зм-834/2016 г. по описа на 2-ро
РУ „Полиция“ – Стара Загора, пр. пр. № 3965/2016 г. по описа на Районна
прокуратура – Стара Загора
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна, поради
следните съображения:
Решението на Районен съд –Стара Загора в обжалваната му част е
валидно и допустимо, а по същество е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано.
Меродавен за преценката на законността на обвинението е актът,
слагащ край на наказателното производство и т.к. в случая наказателното
производство срещу въззиваемата М. е приключило с поради това, че
деянието не представлява престъпление, то е налице незаконност на
обвинението.
Щом актът, с който се слага край на наказателното производство води
до оневиняване на лицето, което е било обвинено в извършване на
престъпление, то са налице основанията за ангажиране на отговорността на
държавата, като според чл.4 от ЗОДОВ тя дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дА. са причинени виновно от
длъжностното лице.
5
Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя на базата на критерия на обществото за справедливост, а с оглед
на особеностите на конкретния казус дължимото на увреденото лице
справедливо обезщетение се обуславя от изживените от него негативни
чувства от факта на обвинението, от влошеното му емоционално и
психическо състояние и общо здравословно състояние, от периода през който
е продължило наказателното преследване и от характера на престъплението
по повдигнатото му обвинение, както и от наличието на наложена мярка за
неотклонение, нейният вид и продължителност.
В този смисъл следва да се държи сметка, че незаконното обвинение
срещу Г. М. е започнало на 17.07.2018 г. с привличането й като обвиняем за
извършено тежко умишлено престъпление, наказуемо с „лишаване от
свобода“ от пет до осем години и глоба от десет до петнадесет хиляди лева, и
е продължило до влизане в сила на определение № 572/04.10.2021 г. по ч.н.д.
№ 2244/2021 г. на Районен съд – Стара Загора на 05.11.2021 г.
Следва да се има предвид, че вследствие на незаконното обвинение за
период от една година и седем месеца, въззиваемата е била с наложена мярка
за неотклонение “подписка“ и необходимостта от участието й в процесуално-
следствените действия са накърнили редица лични нейни права.
Незаконното обвинение се е отразило в негативен аспект както на
емоционалното и психическо състояние на въззиваемата, така и на общото й
здравословно състояние, което се е влошило до степен необходимост от
прием на медикаменти.
Следва да се отчете и обстоятелството, че Г. М. не е била осъждана,
поради което наличието на образувано срещу нея наказателно производство с
обвинение за тежко умишлено престъпление е довело до значителни
притеснения и страхове за нейното и на семейството й бъдеще, причинило е
неудобства, накърняване на честта и достойнството му и опетняването на
доброто му име в обществото.
Предвид това въззивният съд намира, че обезщетение за причинените от
незаконното обвинение в случая неимуществени вреди в размер на 3000 лв.
съответства на справедливостта и в този смисъл възражението на въззивната
прокуратура за неправилност на първоинстанционното решение в
обжалваната му част е неоснователно.
Неоснователно е и възражението за необоснованост на обжалваното
решение поради недоказаност на исковата претенция.
Съдебната практика по сходни казуси възприема разбирането, че при
наличието на незаконно обвинение срещу дадено лице, и без необходимостта
от събрани нарочни доказателства в тази насока е без съмнение
обстоятелството, че за това лице са произтекли неимуществени вреди, които
следва да бъдат репарирани. / в този смисъл решение № 457/25.06.2010 г. по
гр.д. № 1506/2009 г. на ІV – то г.о. на ВКС и решение № 427/16.06.2010 г. по
гр.д. № 273/2009 г. на ІІІ – то г.о. на ВКС/.
В настоящият случай тази практика е приложима, като следва да се има
6
предвид и наличието на събрани гласни доказателства, които установяват в
достатъчна степен част от твърдените от Г. М. неимуществени вреди и
причинно-следствената им връзка с незаконното обвинение срещу нея, а
именно емоционалните и психологически вреди, които й е причинило
обвинението.
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба за неправилно
приложение на материалния закон във връзка с определянето на размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Изискването за справедливост е изцяло спазено, като се има предвид
сравнително дългата продължителност на воденото срещу въззиваемата
наказателно производство /над три години/ и тежестта на самото обвинение,
съобразени с икономическата конюнктура в страната през времетраенето на
производството, т.к. остойностени спрямо тях неимуществените вреди на
въззиваемата се оценят на близо 77 лв. месечно.
По отношение на присъденото с обжалваното решение обезщетение за
имуществени вреди във въззивната жалба не са посочени конкретни
оплаквания, а въззивният съд не констатира нарушаване от страна на
първоинстанционния съд на императивна правна норма при постановяване на
решението в тази му част.
По изложените съображения въззивният съд счита, че решението на
Районен съд – Стара Загора в обжалваната му част, отнасяща се за
присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото въззиваемата има право на разноски в
настоящото производство по силата на чл.78, ал.3 от ГПК.
Такива следва да му се присъдят в размер на 1644 лв., с начислен ДДС
за платеното адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за
правна защита и съдействие.
Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение е неоснователно, т.к. възнаграждението е съответно на
предвидения в наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
минимум, определен върху обжалваемия интерес и броя на предявените
искове, при правилно включване на дължимия от адвоката ДДС.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК Окръжен
съд – Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 56/27.01.2023 г., постановено по гр.д.№
4253/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта му, в която
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. А. М., ЕГН
– **********, с адрес: гр.С.З., *** сумите съответно от 3 000 лв. /три хиляди
7
лева/ и от 4680 лв. /четири хиляди шестстотин и осемдесет лева/,
представляващи съответно обезщетение за неимуществени вреди и
обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по
ДП № 8245-зм-834/2016 г. по описа на 2-ро РУ „Полиция“ – Стара Загора, пр.
пр. № 3965/2016 г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора, ведно със
законната лихва върху тях, считано от 05.11.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и съдебно-деловодни разноски по съразмерност в размер на
1437 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Прокуратурата на
Република България, БУЛСТАТ № ***, със седалице и адрес на управление:
гр.С., ***, представлявана от главния прокурор И.С.Г. да заплати на Г. А. М.,
ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З., *** сумата от 1644 лв. / хиляда
шестстотин четиридесет и четири лева/ - съдебно-деловодни разноски пред
въззивната съдебна инстанция за платено адвокатско възнаграждение с
начислен ДДС.
В останалата му част решение № 56/27.01.2023 г., постановено по гр.д.
№ 4253/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, като необжалвано е
влязло в сила.
Решението на основание чл.280, ал.3 т.1 от ГПК подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок, считано от връчването му на страните в частта му, касаеща
обезщетението за имуществени вреди.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8