Р Е Ш Е Н И Е
№ 4363, 14.12.2018
г., гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 22.11.2018 г.
В публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9157 по описа
за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът Г.Д.Ш. с ЕГН **********,***, представляван от
пълномощника му адвокат Н.Г. А., твърди, че въз основа на влязло в сила решение
постановено по гр. д. № 5622 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ гр. с. за
2002 г. на 11.09.2003 г. „ЗАД АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ” АД се снабдило срещу него с изпълнителен лист за следните вземания :
за сумата от 839 лева – главница ведно със законната лихва от 12.12.2002 г. до
окончателното й изплащане, за сумата от 264 лева - разноски и за сумата от 200
лева - обезщетение за забава за периода 15.06.2000 г. – 11.12.2002 г., за
принудителното събиране на които на 10.02.2004 г. било образувано изп. д. №***по описа на ДСИ при Районен съд – Пловдив за
2003 г., което било прекратено на 16.03.2009 г. Впоследствие по искане на
ответника на 13.09.2010 г. било образувано изп. д. №***по
описа на *** **** **** за 2010 г., по което на 04.02.2011 г. е наложен запор на
трудово му възнаграждение. Тъй като няма данни за периода от датата на влизане
в сила на съдебното решение до 04.02.2011 г. да са извършвани изпълнителни действия,
то погасило се е правото на принудително изпълнение на дружеството за тези
вземания. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на
ответника заплащане на горните суми, описани в получената от него покана за
доброволно изпълнение по изп. д. №***по описа на ***
**** **** за 2010 г. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 439,
ал. 1 Граждански процесуален кодекс.
Ответникът ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК **********, със седалище в гр. София и адрес на управление –
Община Оборище, бул. „Княз Дондуков” № 59, представляван от пълномощника му
адвокат Д.Г., не оспорва, че по негово искане било образувано изп. д. №***по описа на ДСИ при Районен съд – Пловдив за
2003 г., а впоследствие изп. д. №***по описа на ***
**** **** за 2010 г., но твърди, че в молбата за образуване на последното е
възложил на съдебния изпълнител правомощия по
Продължение на
решение по гр. д. № 9157/18 г. на РСПд – стр. 2/5
чл. 18 от Закон за частните съдебни
изпълнители и по делото са предприети множество изпълнителни действия, които са
прекъсвали давностните срокове и те към датата на завеждане на исковата молба в
съда не са изтекли, поради което моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност приема следното :
Установява се от изпратеното от ДСИ при РС – Пловдив
писмо /лист 38 от делото/, както и от приетия като доказателство заверен препис
на изп. д. №***по описа на *** рег. *** **** ****, за
2010 г., че : на 11.09.2003 г. ответникът
се е снабдил с изпълнителен лист /лист 40 от делото/ въз основа на
влязло в сила решение постановено по гр. д. № 5622 по описа на Районен съд –
Пловдив, ІІ гр. с. за 2002 г. срещу Ш. за следните вземания : за сумата от 839
лв., представляваща изплатено от ЗПАД „Алианц
България” АД обезщетение на ЗПК „Орел” АД – встъпило в правата на третото лице Д.Д.Т.поради плащане на застрахователно обезщетение по
договор за имуществена застраховка „Каско” в размер
на 839 лв. за репариране на повреди по собствения й лек автомобил марка „Деу”, модел „Тико”, рег. № ****,
произтекли от ПТП на 23.12.1999 г. в гр. ***, причинено виновно от Г.Ш., при
управление на лек автомобил „ВАЗ 2104”, рег. № ****, собственост на третото
лице Й.Ш., с която ЗПАД „Алианц България” АД се
намира в застрахователно правоотношение по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със застрахователна полица № *** **** ***/06.01.1999 г.,
след употреба на алкохол ведно със законната лихва от 12.12.2000 г. до
окончателното й изплащане; за сумата от 200 лв. – обезщетение за забава за
периода 15.06.2000 т. – 11.12.2002 г. и за сумата от 264.70 лв. – разноски по
делото, за принудителното събиране на които е образувано изп.
д. №***по описа на ДСИ при РС – Пловдив за 2003 г., което е прекратено на
06.02.2009 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като впоследствие по молба
на ответника от 13.09.2010 г. на същата дата е образувано изп. д. №***по описа на *** рег. ***
**** ****, за 2010 г.
Налице е спор дали към
датата на образуване на изпълнително дело №***по описа на *** рег. *** ****
****, за 2010 г. – 13.09.2010 г., се е погасило правото на принудително
изпълнение на дружеството за процесните вземания.
Видно от съдържащия се в
кориците на последното изпълнителен лист, заверен препис на който е приложен на
лист 40 от настоящото дело, на гърба му са направени следните отметки от
държавния съдебен изпълнител : „...призовка за доброволно изпълнение връчена на
10.02.2004 г.”; „Последно действие на 23.03.2004 г.”; „Ищецът получил 167.80
лв. ...”, а в графата „Внесени, но неполучени суми кв. кв. ....” няма отметки.
Продължение на
решение по гр. д. № 9157/18 г. на РСПд – стр. 3/5
Процесните вземания са установени със съдебно решение,
поради което се погасяват с 5-годишен давностен срок съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който започва да тече от датата на влизане в сила на съдебното решение.
Съобразно чл.
116, б. „а” и „в” ЗЗД давността се прекъсва с : признаване на вземането от
длъжника; предприемане на действия за принудително изпълнение, а от
прекъсването на давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова
давност.
Според приетите задължителни по силата на чл. 130, ал.
2 Закон за съдебната власт разрешения в Тълкувателно решение № 2/13 постановено
на 26.06.2015 г. по т. д. № 2 по описа на ВКС на РБ за 2013 г. : „Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ :
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. ...
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ.
... В изпълнителния процес давността не спира. ... Когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433,ал. 1, т. 8 ГПК
... т. нар. „перемция” настъпва по силата на закона,
а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти. ... Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като
новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време
валидно
изпълнително действие.” /т. 10/; „Подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК /отм./ не
представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на
чл. 116, б. „в” ЗЗД.”/т. 14/
Въз основа на установената по-горе фактическа
обстановка и цитираните правни норми и задължителна съдебна практика могат да
се направят следните изводи :
Давността за процесните вземания е започнала да тече от датата на
влизане в сила на съдебното решение постановено по гр. д. № 5622 по описа на
Продължение на
решение по гр. д. № 9157/18 г. на РСПд – стр. 4/5
Районен съд – Пловдив, ІІ гр. с. за 2002 г., като предвид липсват данни
за нея, настоящият състав приема, че към 11.09.2003 г., когато е издаден
изпълнителният лист за процесните вземания по горното
дело, постановеното по него решение е влезнало в сила. Впоследствие е
образувано изп. д. №***по описа на ДСИ при РС –
Пловдив за 2003 г., единственото предприето изпълнително действие по което датира
от 10.02.2004 г. В хода на производството по същото на взискателя са преведени
167.80 лв., с която сума в съответствие с чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да се
приеме, че е погасено вземането на ответника за разноски до размера на сумата
от 96.20 лв., с оглед на което невярно е твърдението на ищеца, че вземането за
разликата от 96.20 лв. до присъдените 264 лв., възлизаща на 167.80 лв. е
погасено по давност и установителният иск за същата като неоснователен следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
След 10.02.2004 г. не се установява ответникът
да е поискал извършването на изпълнителни действия, поради което по силата на
закона – чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК /отм./ изпълнителното производство е
прекратено на 10.02.2006 г., а впоследствие на 10.02.2009 г., т. е. още преди
датата на образуване на изп. д. №***по описа на ***
**** **** за 2010 г., е изтекъл и 5-годишният давностен срок за погасяване на процесните вземания, с оглед на което погасило се е и
правото на принудително изпълнение за същите, поради което предявените
отрицателни установителен искове следва да бъдат уважение, като по отношение на
вземането за разноските – само до размера на сумата от 96.20 лв.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 543.63
лв. разноски за заплатена по производството съразмерно на уважените искове /150
лв. държавна такса + 450 лв. адвокатско възнаграждение + 24 лв. такса за
издаване на препис на изпълнително дело №***от 2010 г. х 87.12 %/
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 49.46 лв. разноски по производството
съразмерно на отхвърления иск /384 лв. адвокатско възнаграждение х 12.88 %/.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Д.Ш. с ЕГН **********,***, не дължи на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК **********, със седалище в гр. София и адрес на управление – Община Оборище, бул. „Княз Дондуков” № 59, следните вземания по издаден в полза на последното по гр. д. № 5622 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ гр. с. за 2002 г. изпълнителен лист : сумата от 839 лв., представляваща изплатено от ЗПАД „Алианц България” АД обезщетение на ЗПК „Орел” АД – встъпило в правата на третото лице Д.Д.Т.поради плащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществена
Продължение на
решение по гр. д. № 9157/18 г. на РСПд – стр. 5/5
застраховка „Каско” в размер на 839 лв. за репариране на повреди по собствения й лек автомобил марка „Деу”, модел „Тико”, рег. № ****, произтекли от ПТП на 23.12.1999 г. в гр. ****, причинено виновно от Г.Ш., при управление на лек автомобил „ВАЗ 2104”, рег. № ****, собственост на третото лице Й.Ш., с която ЗПАД „Алианц България” АД се намира в застрахователно правоотношение по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица № *** **** ***/06.01.1999 г., след употреба на алкохол ведно със законната лихва от 12.12.2000 г. до окончателното й изплащане; сумата от 200 лв. – обезщетение за забава за периода 15.06.2000 г. – 11.12.2002 г. и сумата от 96.20 лв. – разноски по делото, като за разликата над този размер до пълния предявен такъв от 264.70 лв. – отхвърля предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК като неоснователен, за принудителното събиране на които вземания е образувано изп. д. №***по описа на *** рег. *** **** **** за 2010 г.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК **********, със седалище в гр. София и адрес на управление – Община
Оборище, бул. „Княз Дондуков” № 59, да
заплати на Г.Д.Ш. с ЕГН **********,***, сумата от 543.63 лв. разноски по
производството съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА Г.Д.Ш. с ЕГН **********,***, да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК **********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – Община Оборище, бул. „Княз
Дондуков” № 59, сумата от 49.46 лв. разноски по производството
съразмерно на отхвърления иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ :/п/ Вярно с оригинала.АД