№ 261
гр. Шумен, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на десети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Гражданско дело №
20223600100532 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на Гаранционен фонд - гр. София,
представляван от изпълнителните директори М.Н.К. и С.Г.С. чрез юрисконсулт Й.Ш. срещу
К. И. А., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че на основание чл.288, ал.1, т.2, б. “а“ от КЗ / отм. / е заплатил по
щета № 210010/.....2017 г. обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 42 067.57
лева на Н.Т.Н., пострадал като пътник на предна дясна седалка на л.а. „Кия“, рег. № ... при
ПТП, настъпило на 18.11.2015 г., присъдени по гр.д. № 1708/2018 г. по описа на СГС, по
което ответникът е бил трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд. Виновен за
катастрофата е ответникът К. И. А., който, на 18.05.2015 г., около 23.20 часа, на път І-7,
км.247, при управление на л.а. „Кия“, рег. № ... нарушил правилата за движение по
пътищата и изгубил контрол върху управлението на автомобила, при което същият напуснал
пътното платно и се преобърнал. В резултат на удара Н.Т.Н. получил травматични
увреждания. В нарушение на чл.249, вр. чл.259 от КЗ / отм. /, ответникът управлявал
увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „ Гражданска отговорност
“. Н.Т.Н. се обърнал към ГФ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на
основание чл.288 от КЗ / отм./ като, по образувана щета № 210010/.....2017 г. УС на ГФ
отказал изплащане на такова, поради непредставяне на достатъчно доказателства за
установяване основанието за определяне на обезщетение. Н. не се съгласил с постановения
отказ и предявил срещу ГФ иск, въз основа на който било образувано гр.д. № 1708/2018 г.
по описа на СГС. Въз основа на решението по това дело и след получени покани за
доброволно изпълнение, ГФ изплатил на пострадалия следните суми: на 24.07.2019 г. – 39
520.01 лева по сметка на Р.И.М. от които 32 000 лева главница и 7 520.01 лева законна
лихва; на 24.07.2019 г. – 1 141.56 лева по сметка на Р.И.М. представляваща адвокатско
1
възнаграждение. С платежни нареждания от 14.08.2019 г. е заплатена и дължимата сума към
СГС в общ размер на 1 406 лева. Поканили ответника да възстанови изплатеното от ГФ, но
и до днес той не е погасил задължението си. Позовавайки се на изложеното, ищецът моли,
на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.288, ал.12 от КЗ, съдът да осъди ответника да заплати
на ГФ сумата от 42 067.52 лева, представляваща изплатеното по щета № 210010/.....2017 г. и
по гр.д. № 1708/2018 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът К. И. А. не е депозирал отговор на
исковата молба.
Предявеният иск е с правно основание чл.288, ал.12, вр. ал.1, т.2, б.“а“ и ал.8 от КЗ /
отм. /. Същият е заведен с редовна искова молба, от и срещу надлежно легитимирани лица,
допустим и подсъден като първа инстанция на ШОС.
В първото по делото заседание ответникът, редовно призован, не се е явил лично
или чрез представител и не е депозирал искане заседанието да се проведе в негово
отсъствие.
Преди приключване на съдебното дирене процесуалният представител на ищеца е
поискал постановяване на неприсъствено решение.
От представените с исковата молба доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното: Съгласно съдебно споразумение, одобрено с определение
№ 25607.11.2018 г. по НОХД № 832/2018 г. по описа на РС – Ямбол, ответникът К. И. А.,
ЕГН ********** се е признал за виновен в това, че на 18.11.2015 г., около 00.00 часа, на път
І-7, в отсечката автомагистрала „ Тракия „ – с. .... при управление на л.а. „Кия“, рег. № ... е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.3, т.1, чл.8, ал.1, чл.20,
ал.1 и ал.2, чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.67, ал.1 от ППЗДвП, като при движение извън населено
място със скорост 112 км/ч е загубил контрол над управлението на автомобила и напуснал
дясното платно за движение, навлязъл в крайпътни площи, при което е предизвикал ПТП и
по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице – на Н.Т.Н.
от с. .... обл. Ямбол, телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява ключица, което е
довело до трайно затруднение движенията на левия горен крайник и на Г.И.В. от с. .... обл.
Ямбол, две средни телесни повреди, изразяващи се в охлузни рани в областта на главата,
сътресение на мозъка с изпадане в безсъзнателно състояние, белодробна контузия и
травматичен шок, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота му, както
и счупване на дясна раменна кост, довело до трайно затруднение движенията на десния
горен крайник, като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимия 1.57 на хиляда и водачът е неправоспособен – престъпление по
чл.343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК, за което му се налага наказание две
години лишаване от свобода, чието изтърпяване се отлага, на основание чл.66, ал.1 от НК, за
изпитателен срок от четири години.
2
С молба рег. № 24-01-33/.....2017 г. пострадалият Н.Т.Н. е поискал от Гаранционен
фонд - гр. София да му бъде изплатено обезщетение за причинените му при описаното ПТП
неимуществени вреди, в размер на 150 000.00 лева, като с писмо изх. № 24-01-33/30.03.2017
г., искането му е било оставено без уважение, поради липса на доказателства за размера на
причинените вреди.
С решение № 4606/24.06.2019 г. по гр.д. № 1708/2018 г. по описа на СГС, ищецът
Гаранционен фонд – гр. София е бил осъден да заплати на Н.Т.Н., ЕГН **********, на
основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ / отм. /, сумата от 32 000.00 лева – главница,
представляваща обезщетение за претърпените от Н.Т.Н. неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 18.11.2015 г., на път І-7, по вина на К. И. А., управлявал лек автомобил „Кия“,
рег. № ..., без сключен договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на
автомобилистите „ към датата на произшествието, ведно със законната лихва, считано от
31.03.2017 г. до окончателното плащане, както и да заплати на адв. Р.И.М. на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 1 141.56 лева адвокатско възнаграждение, и на СГС – сумата
1 406.00 лева, представляваща държавна такса и депозит за експертизи. Със същото
решение, предявеният иск е бил отхвърлен за разликата над 32 000.00 лева до пълния
предявен размер от 150 000.00 лева и Н.Т.Н. е бил осъден да заплати на Гаранционен фонд –
гр. София деловодни разноски в размер на 158.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 237.00 лева, като е било посочено изрично, че решението е постановено с
участието на К. И. А., ЕГН ********** – трето лице помагач на ответника.
С молба вх. № 24-01-475/23.07.2019 г., ищецът, действащ чрез пълномощника си адв.
М., е поискал от ответника да му заплати необжалваната от последния част от, присъденото
с решението на СГС по гр.д. № 1708/2018 г. обезщетение, след като бъде извършено
прихващане на сумите, които Н.Т.Н. е осъден да заплати на ГФ, в общ размер на 395 лева.
Със същата молба ищецът е поискал изплащане и на присъдения на адв. М. адвокатски
хонорар в размер на 1 141.56 лева.
Въз основа на посочената молба, с платежни нареждания от 24.07.2019 г. ГФ е
превел по указаните от Н.Т.Н. банкови сметки сумата от 39 125.01 лева, с посочено
основание – плащане по гр.д. № 1708/2018 г. на СГС, след прихващане на дължими съдебни
разходи в размер на 395.00 лева, както и сумата от 1 141.56 лева, с посочено основание –
адвокатски хонорар по гр.д. № 1708/2019 г. на СГС.
С платежно нареждане от 14.08.2019 г. ГФ е превел по сметка на СГС сумата от 1
406.00 лева, с посочено основание – държавна такса по гр.д. № 1708/2018 г. на СГС.
На 24.01.2022 г. ищецът е изпратил до ответника регресна покана, с която го е
поканил в едномесечен срок от получаването й, да възстанови сумата от 42 067.57 лева –
изплатена на Н.Т.Н..
Видно от приложеното известие, поканата е била върната на 14.02.2022 г., с
отметка, че адресата отсъства от адреса, на който е била изпратена. Видно от приложената
по делото справка, същият адрес е бил деклариран от ответника, като негов настоящ и
3
постоянен.
Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл.131, не се явява в съдебно
заседание и не възразява относно изложените факти, нито представя доказателства, че е
изпълнил задължението си за заплащане на претендираните от ищеца суми.
При така установените факти, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен
с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съгласно чл.239, ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по
същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Според цитираните разпоредби и трайната съдебна практика, включая задължителна
такава, когато съдът е сезиран своевременно с искане за неприсъствено решение, същият е
длъжен да се произнесе по него, след преценка на законовите предпоставки за
постановяване на решение по чл.238 от ГПК, като, ако прецени, че те или само някои от тях
не са налице, следва да се произнесе с определение по чл.239, ал.3 от ГПК, с което да
отхвърли искането и продължи разглеждане на делото. Ако прецени, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът е длъжен да се
произнесе с такова, като, без да разглежда материалния спор по същество, уважи иска, ако
намери, че е вероятно основателен на база преценка на изложените в исковата молба
обстоятелства и представените с нея доказателства, респ. – отхвърли иска, ако намери, че
същият е вероятно неоснователен.
В случая ищецът е предявил искане за постановяване на неприсъствено решение,
поради неподаване отговор от ответника в срока по чл.131 от ГПК и неявяването му в
първото по делото заседание, без да е подал молба то да се гледа в негово отсъствие.
От доказателствата по делото се установява, че ответникът е получил съобщението
по чл.131 от ГПК, чрез неговия баща И.С.Д. на 16.12.2022 г., като със същото са му били
указани изрично последиците от неподаването отговор на исковата молба в срок, както и
последиците по чл.40, ал.2 и чл.41, ал.2 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор.
С призовката за първото по делото редовно заседание, получена чрез съпругата му
З.М.Г.а 04.08.2023 г., ответникът е бил изрично уведомен и за последиците от неявяването
4
му в съдебно заседание без да е направено искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
В първото по делото редовно заседание, на 10.10.2023 г. ответникът не се е явил, не е
изпратил представител и не е участвал по делото, без от негова страна да е била подадена
молба то да се гледа при отсъствието му.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че са налице визираните в чл.238, ал.1 и
чл.239, ал.1, т.1 от ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение по спора.
Относно предпоставката по чл.239, ал.2 от ГПК, като съобрази изложеното в
исковата молба и представените с нея доказателства, съдът намира, че може да се направи
обоснован извод за наличие на визираните в чл.228, ал.12, вр. ал.1, т.2, б. „а“ и ал.8 от КЗ /
отм./ основания за ангажиране регресната отговорност на ответника за претендираните от
ищеца суми, както и за основателност на предявения иск, поради което същият следва да се
уважи изцяло.
Ето защо, счита, че ответникът следва да бъде осъден да за плати на ищеца, на
основание чл.239 от ГПК, вр.чл.228, ал.12, вр. ал.1, т.2, б. „а“ и ал.8 от КЗ / отм./ сумата от
42 067.57 лева, изплатена по щета № 210010/.....2017 г., от която 1/ 39 520.01 лева, изплатена
на Н.Т.Н., на основание решение № 4606/24.06.2019 г. по гр.д. № 1708/2018 г. по описа на
СГС, от която 32 000.00 лева – главница и 7 520.01 лева – законна лихва; 2/ 1 141.56 лева,
изплатен на адв. Р.И.М. адвокатски хонорар, на основание решение № 4606/24.06.2019 г. по
гр.д. № 1708/2018 г. по описа на СГС и 3/ 1 406.00 лева, изплатени по сметка на СГС
деловодни разноски по гр.д. № 1708/2018 г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба – 07.12.2022 г. до окончателното й плащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца 1 682.70
лева – платена държавна такса и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение за първа
инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. И. А., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: с. .... общ.
Тунджа, обл. Ямбол, ул. .... № 18, да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. .... № 2, ет.4, представляван от изпълнителните директори М.К. и
С.С., на основание чл.239 от ГПК, вр.чл.228, ал.12, вр. ал.1, т.2, б. „а“ и ал.8 от КЗ / отм./,
сумата от 42 067.57 лева, изплатена по щета № 210010/.....2017 г., от която 1/ 39 520.01 лева,
изплатена на Н.Т.Н., ЕГН ********** на основание решение № 4606/24.06.2019 г. по гр.д.
№ 1708/2018 г. по описа на СГС, от която 32 000.00 лева – главница и 7 520.01 лева –
законна лихва; 2/ 1 141.56 лева, изплатен на адв. Р.И.М. адвокатски хонорар, на основание
решение № 4606/24.06.2019 г. по гр.д. № 1708/2018 г. по описа на СГС и 3/ 1 406.00 лева,
5
изплатени по сметка на СГС деловодни разноски по гр.д. № 1708/2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 07.12.2022 г.
до окончателното й плащане, вносими по сметка IBAN – BG66 ....... – SWIFT BIC на
„Уникредит Булбанк „ АД.
ОСЪЖДА К. И. А., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: с. .... общ.
Тунджа, обл. Ямбол, ул. .... № 18, да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. .... № 2, ет.4, представляван от изпълнителните директори М.К. и
С.С. 1 682.70 лева – платена държавна такса и 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение за първа инстанция.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
6