№ 33
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20221100900615 по описа за 2022 година
В исковата молба се твърди, че ищецът К. Ц. М. е кредитор на парично
вземане срещу едноличния собственик на капитала на ответното „П.-**“ЕООД –
С.Ю.Я., за което се е снабдил с изпълнителен лист от 08.10.2020 г., издаден по гр.д.№
19022/2016г. по описа на СРС, 46 състав. Сочи се, че за принудителното събиране на
сумите по изпълнителния лист било образувано изп.д.№20208440402479 по описа на
ЧСИ С.Я. с рег. № 844 на КЧСИ, изпълнението по което е насочено срещу
притежаваните от С.Я. дружествени дялове в ответното „П.-**“ЕООД, представляващи
100 % от капитала му, запорът върху които е вписан в търговския регистър на
30.11.2021 г. Поради липсата на постъпило плащане за погасяване на дълга, ищецът е
овластен от съдебния изпълнител да поиска прекратяване на ответното дружество по
съдебен ред с Постановление от 01.12.2021 г.
Претендира да бъде постановено прекратяване по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК на
„П.-**“ЕООД. Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения срок
за това, в който ответникът оспорва предявения срещу него иск. В тази връзка излага,
че изпълнителните действия срещу него са били предприети след изтичане на период
от 5 години, поради което счита, че са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. Твърди, че е извършил
плащане в полза на ищеца, поради което счита вземането му за погасено.
По делото не е депозирана допълнителна искова молба в установения срок
за това съобразно чл. 372 ГПК.
Образувано е по предявен от К. Ц. М. срещу „П.-**“ЕООД иск с правно
основание чл. 517, ал. 4 ГПК.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото са безспорни фактите, че ищецът К. Ц. М. е взискател по изп.д.
№20208440402479 по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 на КЧСИ, което е образувано въз
основа на изпълнителен лист от 08.10.2020 г., издаден по гр.д.№ 19022/2016г. по описа
на СРС, 46 състав, срещу С.Ю.Я. за принудителното събиране на сумата от 1485 лв. В
подкрепа на това са и представените по делото писмени доказателства – молба вх. №
040358/10.12.2020 г. на К. М. до ЧСИ С.Я. с искане за образуване на изпълнително
дело срещу С.Я. за принудителното събиране на сумите по изпълнителния лист, който
1
е приложен към молбата.
Представено е Запорно съобщение с изх. № 53464/16.11.2021 г., адресирано от
съдебния изпълнител до Търговския регистър за налагането на запор на основание чл.
517 ГПК върху дружествените дялове, притежавани от длъжника С.Я. в капитала на
„П.-**“ЕООД.
Като писмено доказателство по делото е прието и Постановление за овластяване
на взискател по чл. 517, ал. 4 ГПК от 01.12.2021 г. по изп.д.№20208440402479 по описа
на ЧСИ С.Я., с което взискателят К. М. е овластен да предяви иск пред Софийски
градски съд за прекратяване на „П.-**“ЕООД.
Безспорно е между страните, че длъжникът по изпълнителното дело -
представляващ ответното дружество, е извършил плащане за погасяването на
вземанията – предмет на принудително изпълнение по изпълнителното дело, което е
послужило като основание и за прекратяването му и което страните изрично са заявили
в становището си в проведеното по делото открито съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното :
В разпоредбата на чл. 517, ал. 1 ГПК е предвидена възможността за насочване
на принудителното изпълнение чрез налагането на запор върху притежаван от
длъжника дружествен дял в търговско дружество, което поражда действие от момента
на вписване от Агенция по вписванията. При служебно извършена справка съдебният
състав установи вписване налагането на запора върху дружествените дялове по
партидата на „П.-**“ЕООД по подадено Заявление с вх. рег. № 20211130120949 от
30.11.2021 г., което е в изпълнение на изпратеното от съдебния изпълнител Запорно
съобщение от 16.11.2021 г. В периода след вписването на запора и пораждане на
правните последици във връзка с налагането му е било издадено и постановлението за
овластяване на взискателя да предяви иска предмет на разглеждане в настоящото
производство – на 01.12.2021 г.
В разпоредбата на чл. 517, ал. 4 ГПК е предвидена хипотезата за прекратяване
на търговското дружество, когато е наложен запор върху всички дялове в дружеството,
какъвто е и настоящият случай, като за постановяване прекратяването въз основа на
предявен на посоченото основание иск, необходимо е взискателят да е бил надлежно
овластен от съдебния изпълнител за това, да е наложен запор върху притежаваните от
длъжника по изпълнението дружествени дялове в ответното дружество, както и към
датата на приключване на първото по делото открито съдебно заседание да не е
извършено плащане по погасяването на дълга, като тези предпоставки следва да
съществуват кумулативно.
Страните по делото не спорят, че по изпълнителното дело е било извършено
плащане, като взискателят е напълно удовлетворен, в подкрепа на което е отразеното
вписване в търговския регистър по партидата на ответното дружество относно
вдигането на запора върху дяловете, отразено на 31.10.2022 г. и което е въз основа на
акт на съдебния изпълнител – постановление от 19.10.2021 г. По този начин съдебният
изпълнител е изпълнил законоустановеното си задължение съобразно нормата на чл.
433, ал. 3 ГПК, според текста на която дължи служебно вдигане на всички запори и
възбрани при прекратяване на изпълнителното производство, което в случая е въз
основа на акт на съдебния изпълнител, постановен на основание чл. 433, ал. 2 ГПК -
поради погасяване на задължението – предмет на изпълнението и разноските по
изпълнителното дело.
С оглед гореизложеното и доколкото се установи плащането на задължението –
предмет на принудителното изпълнение, както и вдигането на запора върху
дружествените дялове в ответното дружество, не са налице предпоставките за
прекратяването му на основание чл. 517, ал. 4 ГПК, поради което искът следва да бъде
отхвърлен. Плащането е било извършено преди датата на проведеното открито
2
съдебно заседание от 08.10.2022 г., с оглед датата на постановлението за вдигането на
запора – 19.10.2022 г., което води до неоснователност на иска, като изрично е
предвидено като предпоставка за отхвърлянето му в процесуалната норма.
Относно разноските: Въпреки изхода на спора, ответникът следва да бъде
осъден да заплати сторените от ищеца разноски за производството, доколкото е станал
повод за завеждането му. В този смисъл съдебният състав съобрази, че плащането на
дълга по изпълнението е било извършено след завеждане на исковата молба и
получаване на препис от същата за отговор от ответника. Претендираните от ищеца
разноски са в размер на 680 лв. /600 лв. – адвокатско възнаграждение и 80 лв. –
държавна такса/ и следва да бъдат присъдени в пълния претендиран размер, като се
установи плащането им.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Ц. М., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр. София,
ул. ****, офис 505, против „П.-**“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. ****, иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК за
прекратяване на „П.-**“ЕООД, ЕИК ****.
ОСЪЖДА „П.-**“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул. ****, да заплати на К. Ц. М., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр.
София, ул. ****, офис 505, сумата от 680 лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен
срок от връчване на съобщение за изготвянето му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3