РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Бургас , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500471 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.437, вр.чл.435, ал.2, т.2 от ГПК и е образувано по
подадената от В. Ж. О. от *** жалба вх.№ 08851/05.03.2021 г. по описа на ЧСИ
Т.Маджарова, рег.№ 803 на КЧСИ, срещу действията на ЧСИ Т.Маджарова по изп.дело №
20208030402163 по описа на ЧСИ Т.Маджарова, изразяващи се в: налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на жалбоподателя и удържаните суми от заплатата му, „част от
които представляват несеквестируем доход“; налагането на запор и размера на удържаните
по изпълнителното дело суми, включително удържаните неправомерно суми от
запорираната от ЧСИ сметка на жалбоподателя в УниКредит Булбанк АД; налагането на
запор върху лекия автомобил на жалбоподателя; и образуване на изпълнителното дело.
Твърди се, че наложените запори на трудовото възнаграждение и на банковата сметка на
жалбоподателя са незаконосъобразни, тъй като се касае за несеквестируем доход. По
отношение на запора върху лекия автомобил не се посочва основание за
незаконосъобразност на това действие. Излагат се твърдения, че същия изпълнителен титул,
по който е образувано и настоящото изпълнително дело - изпълнителен лист от 31.10.2012
г., издаден на основание чл.410 ГПК по ч.гр.д.803/2012 г. на PC Несебър, вече е имало
образувано друго изпълнително дело - № 20138030400073, прекратено с Постановление за
прекратяване изх.N 20649/18.05.2020 г., поради това, че последното валидно извършено
изпълнително действие по изпълнителното дело е от 22.03.2013 г. Твърди се, че по тази
причина настоящото изп.дело е незаконосъобразно образувано, съотв.всички извършени по
него изпълнителни действия са незаконосъобразни, тъй като „погасителната давност е
изтекла на 22.03.2018 г.“. Претендира се съдът да отмени обжалваните изпълнителни
действия на ЧСИ Т.Маджарова, както и да обезсили изпълнителния лист от 31.10.2012 г. на
PC Несебър и да прекрати настоящото изпълнително дело, като отмени всички извършени от
ЧСИ изпълнителни действия като незаконосъобразни. Претендира се също издаване в полза
на жалбоподателя на обратен изпълнителен лист за неправомерно удържаните суми по
1
запорите на банковите ми сметки и на трудовото му възнаграждение.
В предоставения му срок ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното
дело „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с ЕИК *********, представя писмени
възражения, с които оспорва подадената жалба като недопустима и неоснователна. По
отношение на недопустимостта се твърди, че тя е налице, тъй като наведените от
жалбоподателя доводи за погасяване по давност на вземането по изпълнителния лист от
31.10.2012 г., издаден по ч.гр.д.803/2012 г. на PC Несебър, не попадат в обхвата на чл.435,
ал.2 ГПК. По същество се твърди, че жалбата е неоснователна, тъй като вземането не е
погасено по давност. Излагат се съображения, че поради приетото от ВКС, че
тълкувателното решение има действие от момента на постановяването му, отмяната с ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на ППВС № 3/18.11.1980 г., с
което е прието, че образуването на изпълнително производство прекъсва давността и по
време на изпълнителното производство давност не тече, е загубило сила считано от
26.06.2015 г. В тази връзка се твърди, че от образуването на изп.дело № 73/2013 г. на ЧСИ
Т.Маджарова на 04.01.2013 г. до 26.06.2015 г. има действие ППВС № 3/18.11.1980 г., и
давност не е текла независимо от това, дали има или няма извършени изпълнителни
действия. Сочи се, че началният момент, от който е започнала да тече новата давност е
26.06.2015 г., съотв. датата, на която вземането би се погасило по давност би била
26.06.2020 г. Изброяват се действия, извършени в периода след 26.06.2015 г., които, според
взискателя, са прекъснали погасителната давност. По отношение на обжалваните запори на
трудово възнаграждение, банкови сметки и лек автомобил се твърди, че жалбата е
неоснователна, тъй като жалбоподателят не е доказал, че принудителното изпълнение е
насочено към несеквестируемо имущество. По отношение на искането за обезсилване на
изпълнителния лист се твърди, че то е недопустимо в настоящото производство, поради
което следва да бъде оставено без разглеждане. Сочи се, че е неоснователно твърдението на
жалбоподателя за незаконосъобразно удържане на суми по наложените запори, тъй като
запорите са правомерно наложени от компетентен орган, а изпълнението им от третите лица
е при спазване на ограничителните разпоредби на чл.444 и сл ГПК. Претендира се оставяне
на жалбата без разглеждане, евентуално – без уважение, и присъждане на съдебни разноски
за настоящото производство.
В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че
жалбата е частично допустима – само по отношение на обжалваните действия по т.1 и 2 от
жалбата, а в останалата си част е недопустима. Твърди се, че по същество жалбата е и
неоснователна.
С оглед твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството по изп.дело № 20208030402163 по описа на ЧСИ Т.Маджарова е
образувано по молбата на взискателя „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с ЕИК
********* против длъжника В.Ж.О. (жалбоподател в настоящото производство), по
приложен към молбата изпълнителен лист, издаден на 31.10.2012 г. по ч.гр.д.803/2012 г. на
PC Несебър на основание чл.410 ГПК, за сумите 804,77 лв главница, 88,89 лв – добавка,
114,26 лв мораторна лихва, законна лихва и 125 лв – разноски, присъдени в полза на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. На гърба на изпълнителния лист е отразено, че по него
вече е било образувано изп.дело № 73/2013 г., прекратено на 18.05.2020 г. на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
2
По искане на взискателя, със запорни съобщения (л.10 и л.12 от изп.дело), ЧСИ е
наложила запор върху всички банкови сметки на длъжника в „Уникредит Бурбанк“ АД и
„Юробанк България“ ЕАД, като в запорното съобщение изрично е посочено, че „във връзка
с чл.446А ГПК, наложеният запор по сметките не следва да се изпълнява по отношение на
постъпления до размера на минималната работна заплата от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи по чл.446 ГПК, както и помощи и обезщетения, детски надбавки, издръжка,
болнични, стипендии, помощи за отопление, плащане на обучение от Дирекция Регионална
служба по заетостта и др., съгласно нормативен акт“. Посочено е също, че запорът следва да
се изпълнява само относно частта на постъпилите суми над несеквестируемия доход на
лицето, както и по отношение на несеквестируем доход, придобил характера на спестявания.
С писмо изх.№ 0890-49-071716 от 09.12.2020 г. (л.15), „Уникредит Бурбанк“ АД е уведомила
ЧСИ Т.Маджарова, че признава за основателно вземането, върху което е наложен запор и
блокира сметката на длъжника В.О.. В писмото е посочено, че по запорираната сметка
длъжникът получава трудово възнаграждение.
С писмо вх.№ 31517/16.12.2020 г. (л.17) длъжникът е поискал от съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното дело, тъй като то е образувано след изтичане на
погасителната давност за вземането по изпълнителния лист.
С Постановление изх.№ 133/04.01.2021 г. ЧСИ е отказала да прекрати
образуваното пред нея изпълнително дело. В мотивите на постановлението са изложени
съображения, че погасителната давност не се прилага служебно и тя следва да се прогласи
по исков ред – по реда на чл.430 ГПК. Постановлението е връчено на длъжника на
05.01.2021 г. (л.22). По делото няма данни против това постановление да е подадена жалба
от длъжника.
До ОДП Бургас – Пътна полиция е изпратено запорно съобщение (л.32) за
налагане на запор върху собствения на длъжника лек автомобил.
Със Запорно съобщение (л.34) до „ЕМОНА 2000“ ЕООД гр.София, е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника О.. Посочено е, че удръжките следва да
се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл.446 ГПК.
С Уточнително писмо изх.№ 8120/22.02.2021 г. (л.41) ЧСИ Маджарова е
уведомила „Уникредит Булбанк“ АД, че запорът следва да не се изпълнява по отношение на
суми с произход трудово възнаграждение , превеждани от „Емона 2000“ ЕООД; трудовото
възнаграждение следва да се изплаща в пълен размер, тъй като е след удръжка от
работодател и има несеквестируем характер. Посочено е още, че запорът следва да се
изпълнява само относно частта на постъпилите суми над несеквестируемия доход на лицето,
както и върху несеквестируеми средства, които са придобили характер на спестявания.
С жалба вх.№ 7381/22.0202021 г. длъжникът О. е обжалвал наложения запор върху
3
трудовото му възнаграждение и върху банковата му сметка. В жалбата е посочено, че за
наложения запор върху трудовото възнаграждение длъжникът е узнал на 16.02.2021 г.
Посочено, че жалбата е бланкетна, за да се спази срокът за обжалване. До длъжника е
изпратено съобщение от ЧСИ за отстраняване в едноседмичен срок на нередовностите на
подадената жалба.
В предоставения му срок за отстраняване на нередовностите на жалба вх.№
7381/22.0202021 г., длъжникът е депозирал настоящата жалба (вх.№ 8851/05.03.2021 г.), с
която на практика е отстранил нередовностите на подадената жалба вх.№ 7381/22.0202021
г., и е изложил допълнителни оплаквания.
В чл.435, ал.2 и ал.3 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните действия,
които подлежат на обжалване от длъжника.
Въпреки подаването на жалбата в законовия срок, считано от узнаването за
налагането на запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника,
съдът намира, че подадената жалба е допустима само в частта, против наложените запори
върху: трудовото възнаграждение на жалбоподателя; върху сметка в „Уникредит Булбанк“
АД, за средствата по която се твърди, че също са от трудов доход и са несеквестируеми; и
върху лекия автомобил на жалбоподателя, макар за него да не е посочено изрично, че е
несеквестируемо имущество по чл.444 ГПК. Тези действия на ЧСИ попадат в обхвата на
обжалваемите от длъжника действия по чл.435, ал.2, т.2 ГПК.
Останалите изброени в жалба вх.№ 8851/05.03.2021 г. действия – по образуване
на изп.дело № 20208030402163 и „всички извършени по него изпълнителни действия“, не
подлежат на обжалване от длъжника предвид лимитативно изброените възможности за
обжалване на действията на съдебния изпълнител от длъжника (чл.435, ал.2 ГПК). Въпреки,
че липсва изрично посочване, че се обжалва отказа на ЧСИ Маджарова да прекрати
изп.производство, следва да се отбележи, че макар да има предоставена от закона такава
възможност (чл.435, ал.2, т.6 ГПК), длъжникът не го е сторил в законовия срок, след като му
е бил съобщено Постановление изх.№ 133/04.01.2021 г. (връчено на длъжника на 05.01.2021
г.), с което ЧСИ е отказала да прекрати образуваното пред нея изпълнително дело, не го е
заявил и в настоящото производство. На следващо място трябва да се посочи, че съдът не
разполага с правомощия да прекрати изпълнителното производство. Ето защо съдът приема,
че не е сезиран с жалба против образуването на изп.дело № 20208030402163 и „всички
извършени по него изпълнителни действия“, вкл.отказа на ЧСИ от 04.01.2021 г. да се
прекрати изп.производство.
По отношение на възражението за погасителна давност следва да се посочи, че
процесуалният ред за защита на длъжник позоваващ се на давност, е исковият ред, а именно
- чрез установителен иск по реда на чл.439 от ГПК, като този иск не може да бъде разгледан
в рамките на настоящото производство по обжалване на действията на съдебния
изпълнител.
В настоящото производство – по чл.435, ал.2 ГПК, няма също процесуална
възможност за обезсилване на изпълнителния лист и за издаване на обратен изпълнителен
лист.
4
Разгледана по същество, жалбата против наложените запори върху: трудовото
възнаграждение на жалбоподателя; върху сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, и върху лекия
автомобил на жалбоподателя, е неоснователна и недоказана.
Съгласно чл.435, ал.2, т.2 ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. При тълкуване на
посочената разпоредба и при съобразяване на задължителните указания, дадени с т.1 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, съдът приема, че с обжалването на наложените запори на практика се
обжалва насочването на принудителното изпълнение срещу имуществени права на
длъжника (вземания за трудови възнаграждения, и за доходи от трудови възнаграждения,
които длъжникът има към трети задължени лица, и запор на собствено МПС), които
длъжникът счита за несеквестируеми.
Както се посочи по-горе, насочването на изпълнението върху определено
имущество може да бъде оспорено пред съда от длъжника само с доводи за неговата
несеквестируемост, каквито са изложени от длъжника по отношение на вземанията му към
работодателя му за трудови възнаграждения и към „Уникредит Булбанк“ АД – за средства от
трудови възнаграждения, като съдът следва да отговори на въпроса секвестируемо ли е
имуществото на длъжника, към което е насочено изпълнението.
С чл.444 и чл.446 ГПК са въведени изключения от възможността принудителното
изпълнение да бъде насочено срещу определени имуществени права на длъжника, които са
обявени за несеквестируеми.
Съгласно чл.446, ал.1 ГПК и при съобразяване на задължителните указания,
дадени с т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк. д. №
2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че в закона е регламентиран
несеквестируем минимум от трудовото възнаграждение на едно лице, към което вземане не
може да се насочи принудителното изпълнение. Той е определен в абсолютна стойност и е
равен на размера на минималната работна заплата за страната, която за 2021 г., през която е
наложен запорът върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение и съответно е
насочено изпълнението към вземанията му за трудово възнаграждение, е в размер на 650 лв.
Несеквестируемостта на трудовото възнаграждение на длъжника, която е уредена с
цитираната законова разпоредба, има за цел да бъде гарантирано, че принудителното
изпълнение срещу това лице ще бъде така проведено, че да не се застрашава възможността
то и неговото семейство да преживяват нормално, като бъдат лишени от месечни доходи в
размер, който се счита за такъв, с който могат да се осигурят минимално необходимите за
живот неща.
Съгласно правилото на чл.446, ал.1 ГПК трудовото възнаграждение и въобще
5
всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми, поради което и
наложеният върху тях запор обхваща само секвестируемата част от тези вземания.
Секвестируемата част се определя по различен начин според величината на дохода /след
приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски/ и
обстоятелството дали длъжникът е с деца, които той издържа. В случая по делото няма
данни длъжникът да има деца, които да издържа.
В разглеждания случай с процесната жалба се атакува запор с твърдението, че
същият е наложен върху несеквестируем доход /чл. 446 ГПК/. От намиращите се в кориците
на изпълнителното дело доказателства не се установява принудителното изпълнение да е
насочено върху несеквестируемо имущество. Видно от намиращите се в изпълнителното
дело запорни съобщения, изпратени до третите задължени лица – работодателя „Емона
2000“ ЕООД и „Уникредит Булбанк“ АД, ЧСИ Маджарова е разпоредила удръжките от
трудовото възнаграждение да бъдат правени ежемесечно от третото задължено лице при
спазване правилата на чл.446 ГПК, т.е. при съобразяване конкретния размер на
несеквестируемия минимум и секвестирумета част /ако има такава/. На „Уникредит
Булбанк“ АД допълнително е изпратено писмо, с което Банката е информирана, че предвид
наложения запор до работодател и започналата удръжка от него, получаваното в сметката на
длъжника при Банката трудово възнаграждение е изцяло несеквестируемо, с изключение на
сумите, придобили характера на спестявания.
По делото няма данни да са нарушени правата на длъжника и да са преведени по
сметка на ЧСИ суми от третите задължени лица, които да не са съобразени с правилата,
установени в чл.446, ал.1 от ГПК.
Ето защо съдът приема, че жалбата против действията на ЧСИ по налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и върху банковата му сметка в
„Уникредит Булбанк“ АД, е неоснователна.
Съдът намира за неоснователна и жалбата против наложения от ЧСИ запор върху
автомобила на длъжника. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства автомобилът му да
попада в някоя от хипотезите на чл.444 ГПК (по-конкретно – в хипотезата на чл.444, т.4
ГПК), за да се приеме, че той има характера на несеквестируема вещ, върху която не може
да се насочи принудително изпълнение.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата против действията на ЧСИ
Т.Маджарова по изп.дело № 20208030402163, изразяващи се в: налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на жалбоподателя и удържаните суми от заплатата му, част от
които представляват несеквестируем доход; налагането на запор и размера на удържаните
по изпълнителното дело суми, включително удържаните неправомерно суми от
запорираната от ЧСИ сметка в УниКредит Булбанк АД; и налагането на запор върху лекия
автомобил на жалбоподателя, следва да бъде оставена без уважение.
6
С оглед постановения резултат, жалбоподателят следва да заплати на взискателя-
ответник по жалбата, съдебни разноски за настоящото производство в размер на 50 лв за
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр.чл.27
от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата (вх.№ 08851/05.03.2021 г. по описа на ЧСИ
Т.Маджарова, рег.№ 803 на КЧСИ), подадена от В. Ж. О. от ***, срещу действията на ЧСИ
Т.Маджарова по изп.дело № 20208030402163 по описа на ЧСИ Т.Маджарова, изразяващи се
в: налагане на запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя; налагането на
запор върху сметка на длъжника в УниКредит Булбанк АД; и налагането на запор върху
лекия автомобил на жалбоподателя.
ОСЪЖДА В. Ж. О. от ***, ЕГН **********, да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с ЕИК *********, съдебни разноски за настоящото производство
в размер на 50 лв (петдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7