№ 12777
гр. София, 24.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:********************
като разгледа докладваното от ******************** Гражданско дело №
20241110104334 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от А. Р. искова
молба насочена против ***************, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 224 КТ за
заплащане на сумите както следва: 1287.71лв. – неизплатено нетно трудово
възнаграждение за периода 01.09.2023г. – 14.09.2023г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, 42.79лв. –
мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода 26.10.2023г.
– 22.01.2024г. и 6371.37лв. – обезщетение за неизползван отпуск 42 дни за периода
18.05.2020г. – 14.09.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1/ Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че по
силата на подписан на 18.05.2020г. трудов договор между страните са възникнали
трудови правоотношение, по силата на които е престирала труд в полза на ответника
на длъжност „технически сътрудник“. Сочи се, че с допълнително споразумение от
01.09.2020г. размерът на трудовото възнаграждение е увеличен на 1935.00лв., със
споразумение от 04.01.2021г. размерът на възнаграждението е увеличен на 2190.79лв.
Твърди се, че със споразумение от 31.05.2023г., ищцата е преназначена на друга
длъжност – „търговски директор“, при трудово възнаграждение в размер на 3427.39лв.
Релевират се съображения, че на 14.09.2023г. ищцата е получила Заповед №
69/14.09.2023г., с която работодателят, считано от 15.09.2023г., прекратил едностранно
трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ, като в заповедта било
посочено, че на А. Р. се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
1
42 дни, като в трудовата книжка бил вписан размер на това обезщетение – 6371.37лв.
На следващо място се навеждат доводи, че на ищцата не е изплатено трудовото
възнаграждение за периода 01.09.2023г. – 14.09.2023г., което за работните дни до
прекратяването на трудовото правоотношение възлизало в размер на 1287.71лв. –
нетно. Претендира се и мораторна лихва върху неизплатената част на дължимото се
трудово възнаграждение в размер на 42.79лв. за периода 26.10.2023г. – 22.01.2024г. По
изложените съображения се прави искане предявените искови претенции да бъдат
уважени.
В срока за отговор такъв не е депозиран от ответното дружество.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са
обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 128, т. 2
КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 224 КТ
3. Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива.
5.Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже по делото, че за процесния период между страните
е било налично валидно трудово правоотношение, по силата на което е престирала
труд в полза на ответното дружество на посочената длъжност, размера на дължимото й
се трудово възнаграждение за исковия период.
В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на претендираното от
ищеца трудово възнаграждение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи изискуемост на вземането за трудово
възнаграждение за исковия период, забава при изплащането на същото и размера на
дължимата се мораторна лихва за индивидуализирания период.
По иска с правно основание чл. 224 КТ
В тежест на ищеца е да докаже по делото, че за процесния период между страните
са били налични валидни трудови правоотношения, по силата на които е престирала
труд в полза на ответното дружество на посочената длъжност, че трудовото
правоотношение е прекратено, както и че е имала неизползван платен годишен отпуск
– 42 дни за периода 18.05.2020г. – 14.09.2023г., за който се дължи обезщетение в
претендирания размер.
В тежест на ответника е докаже или ползването на отпуск за процесния период,
или плащане на обезщетението за неползването му.
ПРИЕМА представените с исковата молба исковата молба документи, като
писмени доказателства по делото.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
2
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 17.05.2024г. от 09.50часа, за
които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на
ответника, ведно с приложенията към него, като същите могат да изразят становище и
да ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3