Мотиви към присъда по ВНОХД № 3515/2020 година
по описа на СГС, НО, IV
въззивен състав.
Производството е по глава ХХІ от НПК.
С
присъда от 17.12.2019 година по НОХД № 14343/2017 година, СРС, НК, 129 състав,
е признал подсъдимия Н.Г.В. за
невиновен в извършването на престъпления по чл.309 ал.1 пр.1 НК; чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26
ал.1НК и чл.308 ал.2 вр. ал.1 пр.1 НК, поради и което го е оправдал изцяло
по повдигнатите обвинения.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпил протест и допълнение към него от
СРП, с които се иска отмяна на присъдата и осъждане на дееца. В протеста и
допълнението не се иска събиране на доказателства.
Въззивният
съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, но е необходимо
изискването на актуална справка за съдимост на подсъдимия.
В
съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП не поддържа
протеста и допълнението към него, но не го оттегля. Счита, че СРС правилно и
обосновано е постановил своята присъда, която почива на пълен доказателствен
анализ, изводите от който напълно споделя.
Представителят
на гражданския ищец етажната собственост – Т.П., моли съда да потвърди
присъдата на СРС.
Защитникът
на подсъдимия – адв. С., моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда
като правилна, законосъобразна и обоснована. По отношение на обвинението по чл.195
вр. чл.194 от НК намира че не е събрано нито едно доказателство пряко за това,
че В. е извършил противозаконно отнемане на чужди движими вещи, като в случая
се касае за договорни отношения, които се разглеждат по друг ред. Намира за
установено, че намерения пистолет не е огнестрелно оръжие, а револвер, който не
се нуждае от разрешително, счита, че липсва предмет на престъплението по чл.
339 от НК, както и че по никакъв начин не се доказва, че подсъдимият е извършил
престъплението по чл.308 НК, поради което моли съда да потвърди първоинстанционния
съдебен акт.
Подсъдимият
В. моли съда да потвърди присъдата на СРС, сочейки, че извършваната от него
професионална дейност през цялото време е била изцяло и в контекста на Наредбата
за безопасна експлоатация и технически надзор
по асансьори.
Софийски
градски съд обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в
съдебното заседание‚ подложи на анализ материалите по делото и след като
провери изцяло правилността на атакуваната присъда в съответствие с чл. 313 и
чл. 314 от НПК, счете, че са налице основания за приемане на нови фактически
положения относно обвиненията по чл.339 от НК и чл.308 от НК и прие за
установени следните, относими към предмета на делото, факти:
Подсъдимият
Н.Г.В. е роден на *** ***, български гражданин, с висше образование, осъждан,
след датите на деянията, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***2, с ЕГН:**********.
От 2005
година до 2013 година подс. Н.Г.В. се занимавал е дейност, свързана с ремонт и
поддръжка на асансьорни съоръжения. Бил регистриран като „ЕТ - НИК-МИ - Н.В.“ с
ЕИК: *****и в това качество имал сключени множество договори с различни етажни
собствености за поддръжка и ремонт на намиращите се в блоковете асансьорни
съоръжения. Ремонтите и поддръжката се извършвали лично от подсъдимия или от
работници, които имали трудово правоотношение с „ЕТ - НИК-МИ - Н.В.“. В случаите,
в които се налагало подсъдимият използвал и подизпълнители, на които
предоставял демонтирани части от поддържаните асансьорни съоръжения за ремонт.
От 2007 година до 2015 година по трудово правоотношение с „ЕТ - НИК-МИ - Н.В.“
е работил Т.Н.Т., като асансьорен техник, който също се е отзовавал при
подадени сигнали от Етажните собствености, с които „ЕТ - НИК-МИ - Н.В.“ е имал
договор за ремонт и поддръжка на асансьорни съоръжения. „ЕТ - НИК-МИ - Н.В.“ е
имало и други служители.
На
18.01.2006 година между подс. В., като представител на „ЕТ - НИК-МИ - Н.В.“ с
ЕИК: *****от една страна (като изпълнител) и свидетеля Р.И.Н., представител на
домсъвета на жилищна кооперация, намираща се в гр. София, ул. „*****(като
абонат) бил сключен договор, съгласно който изпълнителят се задължавал да
осигурява сервизно обслужване, ремонт и модернизация на асансьорни уредби на
посочения адрес срещу месечна абонаментна такса. На обвиняемия В. били
предоставени ключове за вратите на входа на сградата и на машинното отделение
на асансьора. Правоотношението по договора се развивало нормално и според
уговореното до 2012 година.
На
21.10.2012 година свидетелят Л.Х.П., домоуправител и представител на етажната
собственост на сградата, находяща се на адрес: ул. „*****в гр. София, се
срещнал с обвиняемия В. на домашния си адрес - апартамент 9 в посочената
сграда, след като подс. В. позвънил на входната му врата с искане да му се
заплати паричната сума за извършен ремонт на двигателя на асансьора в блока.
Св. П.поискал от подсъдимия да му предостави документ за сумата за ремонта,
който да се представи на касиерката на блока. Между двамата избухнал спор
относно документите за извършените ремонтни дейности на асансьора в сградата.
Двамата се уговорили П.да свика управителния съвета на сградата и на това
събрание да присъства и подс. В.. Уговорили се да се срещнат в 10:00 часа във Вторник
- 23.10.2012 година. На уречените дата и час подс. В. се срещнал с
представители на етажната собственост - свидетелите П., Р.И.Н. и М.С.М.. Тъй
като не постигнали съгласие, доколкото св. П.изисквал от В. да му представи
документ за претендираната от него сума за ремонта, а В. твърдял, че не може да
му предостави такъв документ, св. П.го уведомил, че в такъв случай ще прекратят
договора, като подс. В. обяснил на свидетелите, че трябва да изпратят по куриер
писмено едномесечно предизвестие на адрес: гр.София, бул. *****. Свидетелят П.сторил това и на 25.10.2012 година
предизвестието било получено на адреса. Няколко дни след това асансьорът отново
спрял да работи. Св. Р.Н.се свързал по телефона с подс. В., за да го попита за
причината, при което той му отговорил, че двигателят на асансьора отново е
изгорял и следва да се ремонтира, а също и че му дължат пари за предходния
ремонт, както и за абонаментни такси, ведно с лихвите. Обяснил също, че се
налага повторно да се демонтира двигателя и да се занесе за пренавиване, тъй
като след предходното пренавиване е в гаранция, на което св. Н. по никакъв
начин не се противопоставил, което е прието от подсъдимия за съгласие за
демонтиране на повредената част.
След
това св. Р.Н.на няколко пъти е ходил до адрес: гр. София, бул. *****, за да
заплаща дължими суми на подс. В., като оставял същите на секретарка в офиса,
намиращ се на този адрес, която след разговор по телефона с подс. В. приемала
паричната сума, като издавала разписки с печат на „ЕТ - НИК-МИ - Н.В.“. Подс. В.
обаче претендирал, че му се дължат и лихви за забава, поради което съобщил на
св. Н., че ще монтира двигателя на асансьора, след заплащането на всички суми,
които му се дължат.
След тези
разговори, на 08.12.2012 година, свидетелите П.и Н. разбили вратата на
машинното на асансьора и установили, че от там липсват части. Св. П.се свързал
с друга фирма, която се занимавала с поддръжка на асансьори, представител на
която се явил и констатирал, че от машинното липсват статор на електрически
двигател на повдигателен механизъм за асансьора и командната платка за
командното табло на асансьора. Присъствал и св. Б.П., който също се занимавал с
поддръжка на асансьори и познавал подс. В., като колега. С оглед на това му се
обадил, за да го попита къде се намират частите на асансьора, на което В.
отговорил, че ги е занесъл при „Тео“. По случая св. П.подал жалба до органите
на МВР.
В хода
на съдебното следствие от страна на подс. В. са представени копия на заверени
от него за вярност с оригинала приемо-предавателен протокол от 04.10.2012 година
за предаване от ЕТ „НИК-МИ“ - Н.В.“ на ЕТ ТЕО - Т.Ф.на статор от ел.двигател на
асансьор от обект: *****в гр. София и приемо-предавателен протокол от
26.11.2012 година за връщане на двигателя на ЕТ „НИК-МИ“ - Н.В.“, като в
протокола е отбелязано, че двигателят е пренавит и предаден, но не е заплатена
цената за пренавиването и следва да се заплати до 30 работни дни от датата на
предаването.
На
12.12.2008 година между обвиняемия В., като представител на „ЕТ - НИК- МИ - Н.В.“
с ЕИК: *****, от една страна (като изпълнител) и свидетеля М.П.А., представител
на управителния съвет на сграда на ул. „*****, вх. „Б“ в гр. София (като
абонат) бил сключен договор, съгласно който изпълнителят се задължавал да
осигурява сервизно обслужване, ремонт и модернизация на асансьорни уредби на
посочения адрес срещу месечна абонаментна такса. На обвиняемия В. бил
предоставен чип за отваряне на входната врата на сградата, за да може да
извършват уговорените дейности. Правоотношението по договора се развивало
нормално и според уговореното.
На
неустановена дата в периода от 01.11.2012 година до 31.01.2013 година,
асансьорът в сградата на ул. „*****, вх. „Б“ в гр. София се развалил. Живущите
в блока, сред които и св. П.К., се свързали по телефона с подс. В., който им
обяснил, че има повредени части на асансьора, които следва да се демонтират и
дадат за ремонт. Тъй като живущите са поискали от него да бъде ремонтиран
асансьорът, подс. В. приел това за съгласие и свалил от него части за ремонт. В
края на месец Януари 2013 година св. К.се свързал с него по телефона, за да
попита кога ще бъде пуснат асансьорът, като подс. В. му обяснил, че частите са
ремонтирани, но трябва да бъдат заплатени, след което до три дни ще дойде да ги
монтира и пусне асансьора в движение. Св. К.заплатил сумата от 680,00 лева за
ремонта на асансьора, но до 01.02.2013 година асансьорът не бил пуснат в
движение, поради което св. К.отново се обадил по телефона на подс. В., който му
обяснил, че до 2 часа ще дойде, но така и не дошъл в рамките на този ден. Св. К.отишъл
да се види с подс. В. в офиса, намиращ се на адрес: ***, но не можал да открие
там подсъдимия. Служител от този офис се свързал с него по телефона и дал
възможност на К.да разговаря с В.. При този разговор В. започнал да крещи, че
те не са му приоритет, тъй като още му дължат заплащане на месечни такси, които
не са му платили, че частите може да не ги видят и му затворил телефона.
След
това живущите в блока решили да се свържат с друга фирма, която да поддържа
асансьора. Служители на тази фирма извършили оглед на асансьора и установили,
че от него липсват челюсти за спирачки в комплект с бубина за асансьор,
честотен преобразувател /инвентор/ в табло за управление за асансьор, главна
платка в табло за управление /контролер/ и фазово реле.
На
неустановена дата, но преди месец декември 2012 година между обвиняемия В. и
свидетеля Б.Е.К.бил сключен договор в устна форма, съгласно който В. се
задължил да поддържа асансьора в сградата на адрес: гр. София, ул. „*****“,
като следвало да получава срещу това парична сума в размер на 40 (четиридесет)
лв. месечно. Правоотношението по договора се развивало нормално с години и
според уговореното. На неустановена дата през месец декември 2012 година,
асансьорът в сградата, находяща се на адрес: гр. София, ул. „*****“, спрял да
работи, като е имало заседнал човек в асансьора. Свидетелят Т.В.П.се обадил по
телефона на подс. В., за да съобщи за повредата, подсъдимият дошъл и отстранил
повредата. Вечерта, когато св. П.се прибрал от работа установил, че асансьорът
не работи и се обадил по телефона на подс. В. да го попита какъв е бил
проблемът. Подс. В. му обяснил, че има повредена част, която следва или да се
ремонтира или да се подмени с нова, като обяснил, че новата част ще струва
600,00 лева. Св. П.му казал, че няма проблем, но иска да му се предостави
фактура за ремонта и частта, както и старата част за да може да я депозира пред
Общото събрание на блока. Подс. В. му казал добре и разговорът между двамата
приключил. Подс. В. приел това за съгласие за демонтиране на повредената част,
поради което я демонтирал и дал за диагностика в „Е.“ ЕООД със сервизна карта №
**********/03.01.2013 г. Заключението на
сервиза, съгласно сервизната карта е било, че инверторът не подлежи на ремонт и
следва да се замени с нов.
Междувременно,
през месец декември 2012 година имало проблем с входната врата на блока на
адрес: гр. София, ул. „*****“ и същата била сменена, като чип от новата входна
врата не бил предоставен на подс. В.. По повод на исканите пари в размер на
600,00 лева от страна на подс. В. през м. януари 2013 г. било направено общо
събрание на живущите в блока, на което се взело решение, че ако асансьорният
техник не представи документи за направения ремонт да се преустановят
взаимоотношенията с него, след издължаване на месечните абонаментни такси, а
когато се дават пари за ремонт това да става само срещу надлежни документи и
старата част. Взетите решения на това Общо събрание са обективирани в протокол
от 17.01.2013 г. /л.15, т.6 от ДП/.
На
04.02.2013 г. асансьорът в блока все още не работел, при което св. Т.П., св. А.В.
и св. Б.К.отишли до машинното на асансъора. Вратата на същото била заключена и
без следи от взломяване. Отключили с ключ, с който разполагали и констатирали,
че една част от асансьора е демонтирана и липсва. Веднага след това св. П.се
обадил на подс. В. по телефона и той му обяснил, че той е демонтирал частта и
могат да отидат в неговия офис, за да си я платят. След около 15 мин. на подс. В.
се обадил и св. А.В., като и при разговора с него подсъдимият потвърдил, че той
е свалил частта, тъй като не е била заплатена. Живущите в блока се обадили на
друга фирма за поддръжка на асансьори, от която дошли представители, които
констатирали, че липсващата част е честотен инвертор за асансьор. Липсващата
част била доставена от новата фирма, с която бил сключен договор за поддръжка и
ремонт на асансьора и същият бил пуснат в експлоатация.
В хода
на съдебното следствие от страна на подс. В. е представено копие на сервизна
карта №**********/03.01.2013 г., издадена от „Е.“ ЕООД за оставен на 03.01.2013
г. за ремонт инвертор със сериен № 81679, за който подс. В. и неговата сестра -
св. В.твърдят, че е от адрес: гр. София, ул. «*****и заключението на сервиза,
съгласно сервизната карта, е било, че инверторът е за замяна. Това се
потвърждава и от изискано и представено от „Е.“ ЕООД писмо с изх.
№124/30.05.2019 г.
На
неустановена дата преди м. декември 2012 г., между обвиняемия В. и неустановен
представител на етажната собственост на сграда, находяща се на адрес: гр.
София, ж.к. „Разсадник Коньовица“, бул. „*****, вх. „М“ бил сключен договор в
неустановена форма за поддръжка и ремонт на асансьора в сградата, като тази
дейност се извършвала от обвиняемия В., срещу което вместо да получи парична
сума за месечен абонамент, му било предоставено за ползване помещение в
сградата. Били му предадени и ключове от входа на сградата и асансьорното
помещение. Правоотношението по договора се развивало нормално и според
уговореното.
Живущите
на адрес: гр. София, ж.к. „Разсадник Коньовица“, бул. „*****, вх. „М“ в края на
2012 г. решили да прекратят договорните си отношения с подс. В., тъй като много
често се случвало асансьорът да се поврежда и повредата не била отстранявана за
продължителен период от време. През това време станало ясно и че подс. В. има
претенции към етажната собственост за неизплатени сметки за сума в размер на
600,00 лева, които е предявил по време на разговор, на който присъствали св. Н.Н.,
св. А.К.и св. И.Ц.. Св. А.К.твърдяла, че му е изплатила всичко, поради което
възникнал спор.
През
декември 2012 г. асансьорът в блока отново не работел, тъй като спирачките на
същия били повредени и подс. В. ги свалил за ремонт след получено съгласие от
живущите в блока. По този повод много от живущите в блока се обаждали на
телефонния номер, посочен в асансьорната кабинка и са разговаряли с подс. В.,
като се интересували кога същият ще бъде пуснат, но В. се държал грубо с тях,
като използвал нецензурни думи и твърдял, че следва да се заплати за ремонта.
Поради това, след обсъждане на въпроса между живущите в блока, било подготвено едномесечно
предизвестие за прекратяване на договорните отношения с В., а също бил поставен
и катинар на машинното на асансьора. За предизвестието подс. В. бил уведомен по
телефона от св. И.Ц., в качеството на домоуправител на блока. По това време
асансьорът не работел /видно от показанията на св. З.и В./. Същия ден - през
нощта, когато се прибирал от работа, св. Ц.установил, че асансьорът все още не
работи. Качил се в асансьорното помещение, което се намирало на тавана и видял,
че вратата на същото е разбито /счупен катинар/ и липсвали спирачките на
асансьора. Обадил се в 03 РУ-СДВР, от където дошли полицейски служители, които
го посъветвали да запечатат помещението и сутринта да подадат жалба в Районното
управление.
При
разговори с В., той заявил на живущи в блока, че за да монтира обратно
спирачките и да заработи асансьорът, следва да бъде заплатена сума в размер на
250,00 лева. Сумата била занесена на В. от двама от живущите в блока, но той ги
върнал като казал, че цената вече е 500,00 лева. След това, живущите в блока
преустановили опитите да търсят контакт с В., намерили друга фирма, която да
поддържа асансьора, с която сключили договор, като при пристигане на нейни
служители, освен липсващите спирачки, включващи 2 броя спирачен ел. магнит за
асансьор и 2 броя спирачни накладки за асансьор, установили и липсата на
контролера за управление на асансьора и кабинната бутониера на асансьора, както
и наличието на пясък в маслото на асансьора, което наложило да се смени същото
с нови 7 /седем/ литра масло за асансьор.
На
10.07.2013 година, в хода на разследването по настоящото производство, били
извършени следствен експеримент и претърсване и изземване на адрес: гр. София,
ж.к. „*****, обитаван от подсъдимия Н.В.. Действията били извършени по
установения в НПК ред, в присъствието на поемни лица, технически експерт и
сестрата на подс. В. - свидетелката Д.Г.В.. В хода на провеждането им, в каса,
намираща се в гардероб в спалнята на жилището, което се ползвало единствено от подс.
Н.В., бил открит един брой газово-сигнален револвер марка „EKOL Viper 2,5”,
кал. 9, с фабричен № Е 2 VP – 880193, снаряжен с 6 броя патрона и поставени
пред тях 3 броя сачми, като оръжието заедно с патроните било иззето с протокол
за претърсване и изземване от 10.07.2013 г. /л.63, т.1 от ДП/. Този револвер и
налични боеприпаси подс.В. придобил на неустановена дата и по неустановен
начин, но значително време преди тяхното намиране, още докато живеел в същото
това жилище със своята съпруга – св.Д.В./С./, за което последната дава
категорични сведения.
В същия
апартамент, при направеното претърсване и изземване, са намерени и множество печати,
щемпели, пластики, без СИМ-карти, документи и книжа, приобщени като веществени
доказателства, чрез изземването им с протокол за претърсване и изземване от
10.07.2013 г. /л.63, т.1 от ДП/, сред тях кръгъл печат и щемпел с изписани на
тях имената на нотариус А.Ч., както и черна кожена чанта, запечатана с картон
серия А 161955, в която при направения впоследствие на 26.08.2013 г. оглед на
веществени доказателства, обективиран в протокол за оглед от същата дата /л.5,
т.5 от ДП/, е намерено нотариално-заверено пълномощно, написано на ръка, с
което Д.Й.С.упълномощава Н.В. да управлява и да се разпорежда с лек автомобил
марка Опел, модел Корса с ДК № *****, с щемпел и печат, на които е изписано
името на нотариус Ч., peг. №3826 от дата 07.09.2010 г. Било установено по
експертен път, че документът, в частта на нотариалната заверка, е съставен именно
от подс.В., тъй като е подписан лично от него, като са използвани и част от
намерените в жилището печати.
Съгласно
изготвената и приета по делото балистична експертиза № 834-Е/2013, намереният
при претърсването на адрес гр.София, ж.к. „*****револвер, марка „EKOL Viper
2,5”, кал. 9, с фабричен № Е 2 VP - 880193, представлява стандартен
газово-сигнален револвер и сам по себе си не е огнестрелно оръжие по смисъла на
закона. Не е установено същият да е бил преправен или преработен. Намерените в
револвера боеприпаси, според експертизата, са стандартни револверни
звуково-сигнални боеприпаси и стандартни куршуми за пневматично оръжие тип
„Диабло“ - 5,5 мм. Експертът дава заключение, че с револвера могат да бъдат
произведени изстрели, ако същият бъде снаряден по начина, в който е намерен, а
именно: със сачмите в предната част на отворите на барабана, а зад тях бъдат
поставени от представените за изследване патрони и така снаряден вече представлява
огнестрелно оръжие.
От
изготвените и приети по делото 2 броя Комплексни техническо- графически
експертиза с № 988-Е/2013 от 07.02.2014 г. и № 162-Е/2014 от 09.04.2014г. се
установява, че:
1. В нотариалната заверка на пълномощно с
упълномощител Д.Й.С.и упълномощено лице Н.Г.В. с дата на нотариалния щемпел -
07.09.2010 г.
- подписът за „нотариус“ не е положен от А.П.М./пом. нотариус при нотариус А.Ч. към 2010 г./
или нотариус А.И.Ч.;
- отпечатъкът от кръгъл печат в нотариалната
заверка не е положен от кръглия
печат на нотариус А.Ч. - Нотариус № 310 от НКРБ с район на действие СРС - гр.
София, от който са предоставени сравнителни образци;
- отпечатъкът от правоъгълен щемпел в нотариалната
заверка не е положен от правоъгълния
печат на нотариус А.Ч. - Нотариус № 310 от НКРБ с район на действие СРС- гр.
София, от който са предоставени сравнителни образци
2. В нотариалната заверка на пълномощно с
упълномощител Д.Й.С.и упълномощено лице Н.Г.В. с дата на нотариалния щемпел -
07.09.2010 г.
- подписът за „нотариус“ е положен от Н.Г.В.;
- отпечатъкът от кръгъл печат в нотариалната
заверка е положен от един от
представените за изследване кръгли печати - с диаметър на най-външната
концентрична окръжност 40 мм и текст „А.Ч. Район на действие Р.С. София“ в
центъра и текст „РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НОТАРИУС № 310“ по периферията, с черна
ръкохватка със синя капачка и с диаметър на долната част на ръкохватката 41
мм., намерен при претърсването и изземването на адрес: гр.София, ж.к. „Борово”,
бл.229, ет.3, ап.12, обитаван от подс. Н.В..
От
назначената и приета в хода на съдебното следствие СИЕ се установяват пазарните
стойности на всяка една от асансьорните части, въведени като предмет на
обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1 от НК, към инкриминирания момент, след отчитане на съответната амортизация.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка се установява въз основа на събраните и проверени по
време на съдебното следствие пред първата инстанция доказателствата, както
следва: обясненията на подсъдимия, в частите, в които не са опровергани от
други доказателствени източници; писмените доказателства, приобщени чрез
прочитането им на основание чл.283 НПК; писмените доказателствени средства -
протоколи за доброволно предаване, протоколи за следствен експеримент,
протоколи за претърсване и изземване и приложени към тях фотоалбуми, протокол
за оглед на веществени доказателства и приобщените веществени доказателства, на
част от които е направен оглед и при предявяването им на подсъдимия;
изготвените и приети експертизи - Балистична експертиза, 2 броя Комплексни
технико-графически експертизи; СОЕ, назначена и приета в хода на съдебното
следствие.
По
отношение на обвинението за престъплението по чл.195 вр. чл.194 НК първоинстанционният
съд е извършил подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, като е преценил същите както поотделно, така и в
тяхната съвкупност. Не са допуснати логически грешки при оценката на наличния
доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал
съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.
Извършеният от СРС анализ на доказателствата в тази част напълно се подкрепя от
настоящата инстанция, поради което и съдът не намира за необходимо да го
преповтаря.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че показанията на разпитаните свидетели –
съконтрагенти и етажни собственици, кореспондират с обясненията на подсъдимия
за извършваната от него дейност и сключени договори за поддръжка и ремонт на
асансьори в обслужваните от него жилищни сгради. Не се оспорва обстоятелството,
че някои от инкриминираните части за асансьор са били демонтирани от подсъдимия
или негови служители за поправка, със съгласието на управителите на съответната
Етажна собственост, както и че същият е работил с подизпълнители, които са извършвали
ремонта. По отношение на друга част от инкриминираните вещи настоящият състав,
също като първия, не откри доказателства, които да установяват, че са отнети от
подсъдимия, като намира за неоснователни бланкетните възражения на
прокуратурата, касаещи взломните кражби, които са подробно обсъдени от първата
инстанция.
В случая
безспорно са налице установени гражданскоправни отношения и заявени претенции
от двете страни за неизпълнени задължения по тях, които стоят в основата на обвинителната
теза за противоправно отнети чужди движими вещи. Наличието на подобни
гражданскоправни отношения, при които подсъдимият е имал пълен достъп и право
да ремонтира въпросните съоръжения, реално препятства ангажирането на
наказателната му отговорност, доколкото липсва противоправност на действията му
и същите са били подчинени на установените гражданскоправни отношения. В хода
на проведеното наказателно производство освен това не се установиха достатъчно
доказателства, от които по един несъмнен и категоричен начин да може да се
извлече обективната и субективна съставомерност на това престъпление. Поради това
обосновано районният съд е оправдал подс.В. по обвинението за престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Не могат
обаче да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съдебен състав за
недоказаност на обвиненията по чл.339 от НК и чл.308 от НК. За да достигне до
този извод първостепенният съд в мотивите е извършил непълен и неправилен анализ
на доказателствата и констатираните в тях противоречия, което е довело до
превратно им тълкуване и достигане до необосновани и неправилни фактически и
правни изводи.
На първо
място, СРС е достигнал до правилен извод, че към датата на претърсването,
подсъдимият е обитавал жилището в кв. „*****, в което са намерени
инкриминираните оръжие и документ, за което е изложил подробни съображения. Неправилно
обаче е приел, че от обясненията на подсъдимия и показанията на майка му и
сестра му се установява, че жилището е било обитавано съвместно от подсъдимия и
майка му – П.С.. Предвид близката роднинска връзка с подсъдимия и установени недостатъци
в показанията им, може да се приеме, че тези двама свидетели са били заинтересовани
от изхода на делото, а техните показания, в частта за коментираните две
престъпления по чл.339 НК и чл.308 НК, не са обективни и достоверни.
По
отношение на показанията на св.П.С., майка на подсъдимия, следва да се посочи,
че същите са крайно противоречиви, както сами по себе си, така и с останалите
събрани по делото доказателства. Сведенията, които св.П.С. дава, са непълни и
откъслечни, нелогични и житейски неиздържани. Същото се отнася и за показанията
на св.Д.В., сестра на подсъдимия, които също са противоречиви, нелогични,
непоследователни и в дисонанс с останалите събрани по делото доказателства.
Тук е
може би мястото да се посочи, че районният съд е игнорирал изцяло показанията
на св.Д.В./С./, бивша съпруга на подсъдимия, като изобщо дори не ги е
коментирал в своите мотиви. В противовес на този пропуск, въззивният съд не
само че ги отчита при изграждането на своите изводи, но и ги кредитира с пълно доверие,
доколкото намира същите за обективни, достоверни, логични и непротиворечиви. Съобразно
тези показания, апартаментът в кв. „*****, ет.3 е бил обитаван единствено от
подс. В., като до месец декември 2012 година там е живяла и св.С., след което
подс.В. е продължил да живее сам. В нейните показания никъде не е споменато, че
преди месец декември 2012 година или след това неговата майка – св.П.С. е
обитавала същото това жилище. Тези сведения на св.С. се подкрепят по неоспорим
начин и от приложените по делото писмени доказателствени средства и в частност
протокол за претърсване и изземване и албум към него на жилището, находящо се
на ул.Веслец, където се претендира да е живял подс.В.. От тези доказателствени
материали става ясно, че въпросното жилище на ул.Веслец не е било обитаемо и е
било единствено на замазка и мазилка, без видими признаци на живеене, което е в
директно противоречие с показанията на свидетелките Д.В. и П.С., сестра и майка
на подсъдимия, които твърдят, че към момента на една от инкриминираните дати,
на 10.07.2013 година, подс. В. *** е
живяла единствено неговата майка - св.П.С..
Това
обстоятелство на защитната теза се опровергава и от множеството лични вещи,
дрехи и документи на подс.В., намерени именно в жилището в кв.Борово, което още
веднъж и на самостоятелно основание подкрепя тезата за това, че жилището в
кв.Борово е било обитавано единствено от подс.В..
На
следващо място следва да бъде отчетено и обстоятелството, че при извършените
следствен експеримент и претърсване и изземване на апартамента в кв.Борово е
присъствала сестрата на подс.В. – св.Д.В., която по никакъв начин не се е
противопоставила или опровергала констатацията, че процесното жилище се обитава
именно от подс.В..
Противоречия
в показанията на св.С. се констатират и по отношение на начина, по който
револверът е бил снаряжен и достъпа до него. От нейните показания става ясно,
че същата никога не е използвала сачми при зареждането на револвера, а същото е
било намерено снаряжено именно по този начин, с поставени в барабана първо
сачми и след това газово-сигнални патрони, което очевидно е сторено от подс.В..
Достъпът пък до револвера, отново в противоречие с показанията й, е бил
свободен, тъй като макар и поставен в каса, същата не е описано да е била
заключена, а още по-малко ключът от нея да се е намирал в св.С.. Ето защо съдът
намира показанията й за изключително пристрастни и необективни, дадени
единствено с цел да помогнат на нейния син, който има качеството на подсъдим,
да избегне наказателно преследване.
Показанията
на св.Д.В. също така са изключително противоречиви, непоследователни и
нелогични. Същата поддържа и то с категоричност опроверганата вече теза за
обитаване на жилището на ул.Веслец от подс.В. и то след като първоначално е
поддържала съвсем различна версия. Противоречие се констатира и в знанието й за
придобиването на инкриминираното оръжие, за което първоначално не е знаела
нищо, а впоследствие с категоричност е заявила, че е на нейната майка.
Тези
съществени противоречия в показанията на свидетелките В.и С., които се
опровергават по несъмнен начин от събраните по делото обективни писмени
доказателства, провокират недоверие в настоящия въззивен състав относно всички
изложени от тях сведения, касаещи престъпленията по чл.339 НК и чл.308 НК и в
този смисъл съдът не ги кредитира с доверие.
Нещо
повече, тези показания на сестрата и майката на подсъдимия, се опровергават с
категоричност не само от цитираните писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, но и от показанията на св.Д.С., която с убеденост
заявява, както че в жилището в кв.Борово е живял единствено подс.В., без
неговата майка, така и че подс.В. е имал газов пистолет, който е държал на
същото място, където е и намерен, а именно в каса в гардероба в спалнята на същото
това жилище в кв.Борово.
Така от
показанията на свидетелката С., бивша съпруга на подсъдимия, които районният
съд изцяло е пренебрегнал, се установява, че по време на съвместното им
съжителство подсъдимият е притежавал пистолет, който е съхранявал в сейф на
посочения адрес, като достъп до оръжието е имал само и единствено той, а след
изнасянето ѝ от семейното жилище, е продължил да живее там. Настоящият
състав кредитира показанията на тази свидетелка, намирайки ги за логични,
обективни, безпристрастни и последователни. По отношение на заявеното от нея не
са налице съмнения за тенденциозност, като свидетелката сочи логична причина да
знае за съдържанието на сейфа и признава и неизгодни за нея факти – наложеното
ѝ административно наказание глоба за неспазване на определения режим на
лични контакти, поради което съдът прие, че вярно отразяват фактите от
обективната действителност.
Не
намират опора в доказателствената съвкупност и изводите на районния съд, че
иззетото оръжие не е годен предмет на престъплението. Независимо, че не се
установява същият да е бил преправян или преработен, видно от протокола, с
който е бил иззет, а така също и приложения фотоалбум, пистолетът е открит
снаряжен по определен начин – с три неизстреляни патрона - стандартни револверни
звуково-сигнални боеприпаси - патрони кал. 9 мм, с поставени пред тях 3 броя
стандартни куршума за пневматично оръжие тип „Диабло" 5,5 мм. В протокола
за извършеното действие е описано, че револверът е намерен с 6 бр. патрона,
които са били заредени, видно и от приложените снимки, като пред тях са се
намирали и трите броя сачми/патрони/. Последното обстоятелство е безспорно
установено при разоръжаването на револвера и запечатването на веществените
доказателства, както и при последващото експертно изследване на запечатаните вещи.
Въпросното действие е осъществено по правилата на НПК, поради което е годен
способ за приобщаване на веществени доказателства. Иззетите веществени
доказателства са били подложени на оглед, описани в съответен протокол и
фотографирани, като са приложени към делото, като липсват съмнения в съответствието на иззетите веществени
доказателства с тези предмет на последващите действия. Поради това неправилно
СРС е приел, че начина, по който е бил снаряден револвера, е бил описан за пръв
път в постановлението на разследващия орган за назначаване на експертизата.
От
съществено значение за въззивния съд да приеме, че в случая е налице годен
предмет, е заключението на балистичната експертиза, от което се установява, че
така снаряжен, револверът представлява огнестрелно оръжие. Независимо от факта,
че не е бил преработен, така че да произведе изстрел с куршум или снаряд, същият
е бил снабден с боеприпаси, различни от тези, за които е проектиран и
произведен. Това е позволило да произвежда изстрели, които, видно от
обективираните в експертизата резултати от експериментална стрелба, да нанасят
поражения. В съдебно заседание пред първостепенния съд вещото лице е дало
подробни разяснения относно възможността сигнално-газов револвер да
възпроизведе изстрел като от огнестрелно оръжие и да нанесе значителни пробойни,
като потвърждава отразените в експертизата експертни изводи. Поради това
настоящият състав приема, че иззетия револвер, в състоянието в което е намерен,
е огнестрелно оръжие, съответно е годен предмет на престъплението по чл.339 ал.1
от НК.
Въззивният
съд, също като първоинстанционния, се довери на заключенията на изготвените комплексни
техническо-графически експертизи като обективни, компетентни и в пълнота
отговарящи на поставените въпроси, като от тях се установява неистинността на
документа и авторството на деянието от подсъдимия. Неправилно обаче съдът е приел,
че липсват доказателства за датата на съставяне на документа. Такива
доказателства са налице и същите се извличат от датата на съставяне на самата
заверка, при която е посочена именно датата 07.09.2010 година. Въззивният съд
намира, че при отсъствието на други доказателства за датата на съставяне на
документа, следва да се приеме за житейски логична именно датата, посочена в
него, а това е инкриминираната дата. По делото не са налице каквито и да е било
доказателства, които да опровергават този фактически извод, като предположение в
случая се явява приемането на дата на съставяне на документа, различна от посочената и инкриминирана
такава. Изводът на районният съд би бил основателен, ако по делото имаше поне
някакви индиции за това, че документът не е съставен на тази дата, но такива
доказателства няма. Ето защо следва да се приеме, че обвинението е доказано и в
тази му част по отношение на инкриминираната дата
Житейски
логично е, с оглед обстоятелството, че документът се съставя, за да бъде
използван, в него да бъде посочена дата, отговаряща на тази, на която действително
е изготвен, особено при напредналата възраст на упълномощителката и влошеното
ѝ здравословно състояние – същата е починала по-малко от три месеца след
съставянето на документа. Това е посочената в пълномощното дата и доколкото
липсват доказателства, които да сочат, че подправката е извършена на различна
от нея дата, въззивният съд прие, че именно това е датата на съставяне на
документа.
Въззивният
съд прецени обясненията на подсъдимия с оглед естеството им на важно
доказателствено средство, както и на основно средство за защита и ги прие като
годен източник на информация относно дейността му, свързана с поддръжка и
ремонт на асансьори, но в частите, отнасящи се до намерения револвер и печати
ги прие за защитна теза, тъй като се опровергават от кредитирания от съда
доказателствен материал.
Обосновано
районният съд е кредитирал представените по делото писмени доказателства, които
допринасят за изясняването на обективната истина. Изводите си за съдебното
минало на подсъдимия настоящият състав направи въз основа на приложената по
делото справка за съдимост.
От правна страна:
При така установената фактическа
обстановка въззивната съдебна инстанция констатира, че правилно подсъдимият Н.В.
е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4,
пр.2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, но поведението му изпълва
съставите на престъпленията по чл. 339,
ал. 1, пр. 2
от
НК и чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 от НК,
с оглед на което протестът на прокуратурата се явява частично основателен.
По отношение на деянието с правна квалификация
по чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК:
От
обективна страна, за това, че на
инкриминираната дата подсъдимият е държал огнестрелно оръжие - стандартен газово-сигнален револвер EKOL
Viper 2,5" кал. 9, с фабричен № Е 2 VP - 880193 с три неизстреляни патрона
- стандартни револверни звуково-сигнални боеприпаси - патрони кал. 9 мм с
поставени пред тях 3 броя стандартни куршума за пневматично оръжие тип
„Диабло" 5,5 мм, без да има за това надлежно разрешение.
В случая безспорно се установи, че инкриминираният револвер е огнестрелно оръжие
по см. на чл. 4, ал. 4 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества
и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), като така снаряден, същият е годен да произвежда
изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество.
Категорично
се доказа и че огнестрелното оръжие се е намирало във фактическото
държане на подсъдимия В., който го е съхранявал в каса, намираща се в спалнята на обитаваното от него
жилище. Държането на огнестрелното оръжие е станало без за това
подсъдимият да е имал надлежно разрешение от органите на МВР. Предвид характера
на огнестрелното оръжие, чието държане би могло да доведе до причиняване на
наранявания и човешки жертви, законодателят е въвел специален разрешителен
режим с оглед упражняването на строг контрол върху неговото придобиване и
държане. Подсъдимият не се е съобразил с
този специален режим и е държал огнестрелно оръжие без надлежно разрешение,
видно от характера на самото оръжие.
От
субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия виновно, при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК. В. е съзнавал е общественоопасния
характер на деянието си - че така снаряжено държи огнестрелно
оръжие и че не притежава към
този момент разрешение за придобиване и съхранение на такова.
По отношение на деянието с правна квалификация
по чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 НК:
От
обективна страна, за това, че на 07.09.2010 г. в гр. София подсъдимият В. съставил
неистински официален документ, а именно нотариално удостоверяване на подписа на
Д.Й.С., в пълномощно, удостоверяващо права на ползване и разпореждане с лек
автомобил «Опел Корса» с рег. № *****, в полза на подсъдимия Н.Г.В., като
положил подпис в графа «Нотариус» и положил неистински печат и щемпел, на които
бил придаден вид, че са на нотариус А.Ч. /вписан под №310 на нотариалната
камара с район на СРС/.
В случая
от заключенията на изготвените Комплексни техническо- графически експертизи се
установи, че подписът за „нотариус“ в инкриминирания документ е положен от Н.Г.В.,
а не от лицето, от което е придаден вид, че изхожда конкретното писмено
изявление - нотариус А.И.Ч., поради което съставеният документ е неистински по
см. на чл. 93, т. 6 от НК. Същият е и официален документ, по смисъла на чл. 93,
т. 5 от НК, тъй като на документа е придаден вид, че е издаден по установения
ред и форма от длъжностно лице – нотариус, в кръга на службата му. Престъплението
е формално, на просто извършване, като за съставомерността му е достатъчно в
правния мир да е възникнал неистински документ от посочения по-горе вид или
деецът да е внесъл поправка в правнозначимото съдържание на официален документ,
която е извън волята на неговия автор.
От
обективна страна е налице и квалифициращото деянието обстоятелство по ал. 2 - предмет
на документна подправка е нотариалното удостоверяване в пълномощно, удостоверяващо
права на ползване и разпореждане с лек автомобил.
От
субективна страна, подсъдимият е действал виновно, при форма на вината пряк
умисъл. Съзнавал е, че съставя неистински официален документ от съответния вид,
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици. Установява
се от субективна страна и специалната цел, а именно че инкриминирания документ е
съставен от подсъдимия, за да бъде използван, като същият е в негова полза.
По
отношение на обвинението за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.2, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК правилно подсъдимият е признат за невиновен
и оправдан, като аргументите на първия съд за липсата на нужния обем
доказателства, които да направят единствено възможен извода за наличие обективните
и субективните елементи от състава на престъплението изцяло се споделят и не
следва да се преповтарят.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 339, ал. 1,
пр. 2 НК законът предвижда наказание „лишаване от
свобода“ от две до осем години, а за престъплението по чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1,
пр. 1 от НК - „лишаване от свобода“ до осем години.
При
определяне на наказанията за престъпленията, по които подсъдимият беше признат
за виновен, съдът прие за смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му
съдебно минало, предвид настъпилите към датата на деянието последици на пълната
реабилитация по право, установените му трудови навици и доброто му процесуално
поведение в хода на процеса, а така също и изминалия продължителен период от
време от датите на извършване на престъпленията. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът прецени лошите характеристични данни за подсъдимия,
изразяващи се в множество последвали деянието осъждания, високата обществена
опасност на престъпното държане на огнестрелни оръжия, както и упоритостта при
извършване на документната подправка, предполагаща значителна предварителна
подготовка.
Като
съобрази горните обстоятелства, съдът прие, че констатираните смекчаващи
отговорността обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е такова с
изключителен характер, поради което не са налице предпоставките за приложение
на чл. 55 от НК, като наказанията следва да бъдат определени в рамките на
санкционната разпоредба.
Поради
това съдът наложи на подсъдимия наказание в размер на 2 години лишаване от
свобода за престъплението по чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК, като прецени, че същото в
най-пълна степен ще постигне целите на по чл. 36 от НК и се явява съответно на
степента на обществена опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия.
Същевременно
съдът съобрази, че към момента на извършване на деянието подсъдимият не е бил
осъждан /реабилитиран/, а наложеното му наказание е под 3 години лишаване от
свобода. Като взе предвид това и като прецени, че за постигане целите на
наказанието и най-вече тези на индивидуалната превенция, не се налага
подсъдимият да изтърпи ефективно така наложеното му наказание, на основание чл.
66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на наказанието за срок от 3 години считано
от влизане на присъдата в сила.
За
престъплението по чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 1 от НК съдът прие, че следва
да наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер близък до, но надвишаващ
минималния предвиден в закона, а именно за срок от една година, като съобрази
наличието на споменатите вече отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства за това деяние.
Съдът
прецени, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 66, ал.1 НК и
отложи изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание за изпитателен
срок от три години.
Съдът счете още, че са налице предпоставките
на чл. 23, ал.1 НК за групиране на наложените на В. наказания за двете престъпления, за които беше осъден, доколкото същите са
извършени в условията на реална съвкупност помежду си. С оглед на това
подсъдимият следва да изтърпи едно общо най-тежко наказание, а именно
наложеното му за престъплението по чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК - "лишаване от
свобода" за срок от 2 години.
Няма
пречка за прилагане на условното осъждане по чл. 66, ал.1 НК спрямо
определеното на подсъдимия общо най-тежко наказание, поради което съдът отложи
изпълнението му за изпитателен срок от три години. За постигането на неговите
цели и преди всичко - за поправянето на подсъдимия, съдът намира, че не е
наложително последния да изпълнява ефективно наложената му санкция, като целите
на наказанието биха били постигнати в пълна степен и при условно осъждане,
което ще окаже в необходимата степен поправително и възпитателно - превантивно
въздействие върху подсъдимото лице и останалите членове на обществото.
Предвид
признаването на подсъдимия В. за невиновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1 от НК, съдът счете, че не са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за
ангажиране на гражданската му отговорност, съответно за изменение на присъдата
на районния съд в тази част, още повече че липсва съответна жалба на
гражданския ищец.
С оглед
на това, че подсъдимият беше признат за виновен, съдът, на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК, го осъди да заплати в полза на Държавата по сметка на МВР
направените по делото разноски в досъдебната фаза на процеса в размер на 166.25
лева, както и 5 лева за изпълнителен лист по сметка на СГС, а така също и
направените в съдебната фаза на процеса разноски в размер на 253,84 лева по
сметка на ВСС, както и 5 лева за издаването на изпълнителен лист в полза на държавата
по сметка на СГС.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.