РЕШЕНИЕ
№ 597
гр. Варна, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20223110108656 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „Й.Б." ЕАД, ЕИК ***, гр. С.,
срещу Т. Н. Т., в условията на обективно кумулативно съединяване, искове по реда на чл.
422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за установяване дължимостта
на следните суми:
1./ сумата от 232,57 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за времето от
25.04.2019г. до 24.07.2019г. по договор за лизинг от 22.02.2018г., с който е предоставен за
ползване ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК - 23.03.***. до окончателното изплащане на задължението;
2./ сумата от 485,94 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за времето от
25.07.2019г. до 24.08.2019г. по договор за лизинг от 22.02.2018г., с който е предоставен за
ползване ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК - 23.03.***. до окончателното изплащане на задължението;
3./ сумата от 267,97 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за времето от
25.04.2019г. до 24.07.2019г. по договор за лизинг от 08.12.2017г., с който е предоставен за
ползване ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК - 23.03.***. до окончателното изплащане на задължението;
4./ сумата от 382,36 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за времето от
25.07.2019г. до 24.08.2019г. по договор за лизинг от 08.12.2017г., с който е предоставен за
ползване ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК - 23.03.***. до окончателното изплащане на задължението;
5./ сумата от 135,54 лв., представляваща такси абонамент и потребление на мобилни
услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен № ***
от 08.12.2017г. за времето от 25.04.2019г. до 24.06.2019г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 23.03.***. до окончателното
изплащане на задължението;
1
6./ сумата от 106,25 лв., представляваща такси абонамент и потребление на мобилни
услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен № ***
от 22.02.2018г. за времето от 25.04.2019г. до 24.06.2019г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 23.03.***. до окончателното
изплащане на задължението;
7./ сумата от 112,47 лв., представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги за предпочетен № *** в размер на тримесечните абонаментни
такси, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК -
23.03.***. до окончателното изплащане на задължението;
8./ сумата от 112,47 лв., представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги за предпочетен № *** в размер на тримесечните абонаментни
такси, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК -
23.03.***. до окончателното изплащане на задължението;
9./ сумата от 47,64 лв., представляваща неустойка в размер на разликата между
цената на устройството без абонамент и преференциалната цена на устройство *** по
договор за лизинг от 08.12.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК - 23.03.***. до окончателното изплащане на задължението;
10./ сумата от 75,08 лв., представляваща неустойка в размер на разликата между
цената на устройството без абонамент и преференциалната цена на устройство *** по
договор за лизинг от 22.02.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК - 23.03.***. до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед № 1893/25.03.***. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № ***/***. по описа на
Районен съд - Варна;
Претендират се и сторените по делото съдебно - деловодни разноски.
Исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК, са основани на твърдения, че страните
са обвързани от валидно сключени договори за мобилни услуги и допълнителни
споразумения към тях, по силата на които мобилният оператор е поел задължение да
предостави услуги при заплащане на месечни вноски, които потребителят не е заплатил в
пълен размер.
Наред с тях ответникът е сключил договори за лизинг, въз основа на които е ползвал
предоставените му движими вещи, поемайки задължение за заплащане на лизингови вноски,
които не са заплатени в пълен размер.
Претендираната неустойка е в размер на разликата между цената на предоставено за
временно и възмездно ползване устройство и преференциалната обща лизингова цена и
неустойки в размер на тримесечните абонаментни такси.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. Т., чрез особения си представител, оспорва
предявените искове.
Твърди, че между страните не са налице валидно възникнали правоотношения по две
допълнителни споразумения, от които не са възникнали в полза на мобилния оператор нито
неустойки, нито абонаментни такси за ползвани мобилни услуги. Ищецът не е представил
договорите за мобилни услуги, към които по-късно са сключени допълнителни
споразумения. Възразява се срещу претендираните неплатени лизингови вноски, като
неуточнени по размер и основание. Релевирано е възражение за нищожност на
претендираните неустойки, като накърняващи обезпечителната, обезщетителна и
санкционна функция. Неустойката, представляваща разлика между цената на устройството
без абонамент и преференциалната му цена, счита за неравноправна, на осн. чл. 143, ал. 2, т.
19 ЗЗП, оспорва същата като заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68д ЗЗП.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От представените и приети по делото доказателства е безспорно, че между страните
2
за процесните суми е издадена Заповед за изпълнение № 1893/25.03.***., по ч.гр.д.
№***/***. по описа на ВРС.
Съгласно представения по делото договор за мобилни услуги от 20.07.2010г. между
К.Б.М. ЕАД и Т. Н. Т., за предпочетен номер ***, е сключен договор за мобилни услуги със
срок на договора 24 месеца по програма ***.
На 27.06.2013г. е сключен Договор за мобилни услуги между Т.Б. АД и Т. Н. Т., за
срок от 24 месеца, за предпочитан номер *** и абонаментен план 13,99 лева на месец.
Видно от заявление за смяна на номер от 04.10.2017г., ищецът е поскал настоящият
му номер *** да бъде сменен с номер ***.
На 22.02.2018г. между ищцовото дружество и ответника е сключено допълнително
споразумение към договор за мобилни и фиксирани услуги по мобилен номер ***. Съгласно
ценовите условия на договора, потребителя продължава ползването на
мобилните/фиксирани услуги на оператора при условията на абонаментния план, който
ползва към датата на подписване на настоящото споразумение. При подписване на
настоящото споразумение потребителя получава следното устройство: ***, *** ***, сериен
номер ***. Устройството е с обща лизингова цена с абонаментния план: 1943,76 лева.
С подписване на споразумението, срока на договора за мобилен номер *** е
продължен до 22.02.2020г. Видно от т. 4 на договора, в случай на прекратяването му, преди
изтичане на срока по него – 22.02.2020г., по вина или инициатива на потребителя, същият
дължи неустойка в размер на сумата на стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. Потребителя дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия
срок на договора. В случаите на предоставено устройство за ползване на услуги, чийто срок
не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на
договора.
От същата дата, между страните, е сключен и договор за лизинг за устройство ***,
*** ***. Срокът на договора е от 23 месеца и 23 равни месечни вноски в размер на 80,99
лева с включено ДДС. Към договора е приложен погасителен план. Представени са и общи
условия на договор за лизинг на устройство, разписани от Т. Т..
По делото е представено допълнително споразумение към договор за мобилни и
фиксирани услуги по мобилен номер ***, от 08.12.2017г. Абонаментния план по
споразумението е Тотал 44.99 Коледа 2017г. Стандартния месечен абонамент е за сумата от
44,99 лева. При подписване на споразумението Потребителя получава следното устройство:
***, *** ***, сериен номер ***.
С подписване на споразумението, срока на договора за мобилен номер *** е
продължен до 08.12.2019г. Съгласно т. 4 на споразумението, в случай на прекратяването му,
преди изтичане на срока по него – 08.12.2019г., по вина или инициатива на потребителя,
същият дължи неустойка в размер на сумата на стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. По т. 5, в
случаите на предоставено устройство за ползване на услуги, чийто срок не е изтекъл,
потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно
последната актуална ценова листа на оператора за съответното устройство, към момента на
прекратяване на договора и заплатената от него при предоставянето му от Оператора цена в
брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.
На 08.12.2023г. е подписан между страните и договор за лизинг, за устройство ***,
*** ***. Срокът на договора е от 23 месеца и 23 равни месечни вноски в размер на 95,59
лева с включено ДДС. Към договора е приложен погасителен план. Представени са и общи
3
условия на договор за лизинг за устройство, разписани от Т. Т..
Представени са ОУ на Т.Б. ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни
съобщителни услуги /последно изменени на 12.04.2021г./
По делото са представени и следните фактури: 1/ Фактура №********** от
25.08.2019г., с начислени неустойки предсрочно прекратяване на договор, вноски за лизинг
и задължения за предходен период с ДДС; 2/ Фактура №********** от 25.05.2019г., фактура
№ ********** от 25.06.2019г., фактура № **********, с начислени в тях суми за разговори,
данни, съобщения, месечни и еднократни такси, отстъпки данъчна основа, вноска за лизинг,
задължения от предходен период с ДДС.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По исковете по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92
ЗЗД за вземания, произтичащи от Договор за лизинг от 22.02.2018г. и договор за лизинг от
08.12.2017г. В тежест на ищеца беше да установи сключването на всеки един от договорите
за лизинг, по силата на които е поел задължения да предостави конкретно
индивидуализирани вещи, а лизингополучателят да заплати разсрочено лизинговата им
цена, предаването на всяка една от вещите и стойността на лизинговите вноски, постигната
уговорка за заплащане на неустойка в размер на разликата между цената на предоставено за
временно и възмездно ползване устройство без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена, размерът й, както и че при сключването на договора са спазени
изискванията на ЗЗП. В тежест на ответника беше да установи своите възражения, от които
черпи изгодни за себе си последици.
По исковете по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92
ЗЗД за вземания, произтичащи от допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен № *** от 08.12.2017г. В тежест на ищеца беше да установи при
условията на пълно и главно доказване следните кумулативно дадени предпоставки, а
именно: че страните по делото са обвързани от валидно правоотношение по посочения
договор и допълнително споразумение към него, в които е уговорен конкретен размер на
месечна абонамента такса, размерът на заявената претенция, валидна клауза за неустойка,
прекратяване на правоотношението, размерът на претендираната неустойка, както и че при
сключването на договора са спазени изискванията на ЗЗП. В тежест на ответника е да
установи своите възражения, от които черпи изгодни за себе си последици.
По исковете по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92
ЗЗД за вземания, произтичащи от допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен № *** от 22.02.2018г. В тежест на ищеца беше да установи при
условията на пълно и главно доказване следните кумулативно дадени предпоставки, а
именно: че страните по делото са обвързани от валидно правоотношение по посочения
договор и допълнително споразумение към него, в които е уговорен конкретен размер на
месечна абонамента такса, размерът на заявената претенция, валидна клауза за неустойка,
прекратяване на правоотношението, размерът на претендираната неустойка, както и че при
сключването на договора са спазени изискванията на ЗЗП. В тежест на ответника беше да
установи своите възражения, от които черпи изгодни за себе си последици.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът е сключил с
ответника валидни договори за предоставяне на мобилни услуги за мобилни номера *** и
***. Сключени са и договори за лизинг за устройства ***, *** *** и ***, *** *** при
съответните условия. По договора за лизинг към мобилен номер *** ответникът е поел
задължение да заплати 23 равни месечни лизингови вноски от по 80.99 лева с ДДС, а по
договор за лизинг към мобилен номер ***, се е задължил да заплати 23 равни месечни
лизингови вноски от по 95.59 лева с ДДС. Видно от т. 4 и на двата договора за лизинг, с
подписването им лизингополучателят потвърждава, че му е предадено съответното
устройство.
4
Съгласно чл. 18 от ОУ на Т.Б. ЕАД, когато потребител с вече сключен и действащ
индивидуален договор сключи нов индивидуален договор, всички използвани от него услуги
преминават на обща сметка и се заплащат по една фактура.
На осн. чл. 12 от ОУ на Т.Б. ЕАД на договор за лизинг на устройство мобилният
оператор може да обяви предсрочната изискуемост на месечните вноски по договора за
лизинг в случай че лизингополучателят не изпълнява задълженията си по договора.
От представените по делото фактури се установява наличието на задължение по тях
за процесния период. Предвид дължимите лизингови вноски по двата договора за лизинг,
дължимите суми за периода 25.04.2019г.-24.07.2019 г. по договор за лизинг от 22.02.2018г., с
предоставено устройство ***, *** ***, са 242.97 лева., а по договор за лизинг от
08.12.2017г., с предоставено устройство ***, *** ***, са 286.77 лева или общо за този период
е дължима сумата от 529.74 лева за лизингови вноски и по двата договора. За посочения
период съгласно представените фактури е начислена сума за лизингови вноски в общ размер
на 529.74 лева. За периода от 25.07.2019г. до 24.08.2019г., предвид настъпилата предсрочна
изискуемост във връзка с чл. 12 от ОУ, по договор за лизинг от 22.02.2018г., с предоставено
устройство ***, *** *** е дължима сумата от 485,94 лева, а по договор за лизинг от
08.12.2017г., с предоставено устройство ***, *** ***, сумата от 382,36 лева. Съгласно
фактура от 25.08.2019г. е дължима сумата от 868.30 лева вноска за лизинг.
Ответникът по делото не е представил доказателства, а и не са наведени от него
твърдения, за плащане на погасителните лизингови вноски по двата договора за лизинг.
Предвид изложеното ищецът доказа валидно сключени с ответника, договори за
лизинг, по който претендираните лизингови вноски в заявения размер са дължими. От
страна на ответника не бяха доказани направените възражения. Следователно исковата
претенция за сумата от 232.57 лева, произтичаща от Договор за лизинг от 22.02.2018г. и
сумата от 267.97 лева, произтичаща от Договор за лизинг от 08.12.2017г. следва да бъде
уважена.
Функцията на неустойката е обезпечителна и обезщетителна. В случаите когато е
уговорена тя служи за обезщетение на вредите от неизпълнение на поетото задължение, без
да е нужно същите да се доказват. В конкретния казус е уговорено, че в случаите на
предоставено устройство за ползване на услуги чийто срок не е изтекъл, потребителят
дължи и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последната
актуална ценова листа на оператора за съответното устройство към момента на
прекратяване на договора и заплатената от него при предоставянето му от оператора цена в
брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг. Съдът счита, че така
уговорената неустойка НЕ противоречи на добрите нрави, което от своя страна я НЕ я прави
нищожна. Идеята на по – ниската ценя, на която може да бъде взето устройство от мобилен
оператор е именно поради възможността по този начин потребителят да сключи договор с
дружеството. Ще е налице злоупотреба с права, ако съдът допусне потребител да сключва
договор с мобилен оператор, само за да се сдобие е апарат на преференциална цена, а след
това да не изпълнява задълженията си по договора. Следователно и тези искове са
основателни.
Съгласно сключените допълнителни споразумения от 22.02.2018г. за мобилен номер
*** и от 08.12.2017г. за мобилен номер ***, потребителят е следвало да заплаща
договорените абонаменти. Видно от представените фактури от 25.05.2019г. и от
25.06.2019г., ответникът е потребил мобилни услуги на обща стойност по 242.59 лева. Не са
представени доказателства за заплащане на потребените услуги по посочените фактури.
Относно неустойката за предсрочно прекратяване на споразуменията към мобилни
услуги за процесните мобилни номера, съдът счита същата за дължима. Mежду
телекомуникационните компании и КЗП в България бе сключена спогодба, която
ограничава размера на максималната неустойка до три месечни абонаментни такси, която
може да се търси от потребител при прекратяване на договор. Настоящата претенция не
5
противоречи на тази спогодба. Ответникът не представи каквито и да било доказателства, че
е заплатил търсените от ищеца суми, поради което и правилно и законосъобразно
договорите са били едностранно предсрочно прекратени от ищеца. Дължимата сума за
неустойка включва по три абонаментни такси от всеки план.
Исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се
присъдят направените разноски в размер на общо 1613,30 лв. – сбор от държавна такса,
адвокатско възнаграждение и депозит за особен представител по настоящото производство и
предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. с номер ***/22г. по описа на ВРС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Т. Н.
Т., ЕГН: **********, с адрес гр.В., ул. „А.К.“ № ***, ДЪЛЖИ на „Й.Б." ЕАД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр.С., район М., ж.к. М. *, Бизнес парк С., сграда *,
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 1893/25.03.***. по ч.гр.д. №
***/***. по описа на Районен съд - Варна:
*232,57 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за времето от 25.04.2019г.
до 24.07.2019г. по договор за лизинг от 22.02.2018г. сключен между страните, с който е
предоставен за ползване ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК - 23.03.***. до окончателното изплащане на задължението;
*485,94 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за времето от 25.07.2019г.
до 24.08.2019г. по договор за лизинг от 22.02.2018г., с който е предоставен за ползване ***,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК -
23.03.***. до окончателното изплащане на задължението;
*267,97 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за времето от 25.04.2019г.
до 24.07.2019г. по договор за лизинг от 08.12.2017г., с който е предоставен за ползване ***,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК -
23.03.***. до окончателното изплащане на задължението;
*382,36 лв., представляваща неплатени лизингови вноски за времето от 25.07.2019г.
до 24.08.2019г. по договор за лизинг от 08.12.2017г., с който е предоставен за ползване ***,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК -
23.03.***. до окончателното изплащане на задължението;
*135,54 лв., представляваща такси абонамент и потребление на мобилни услуги по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен № *** от
08.12.2017г. за времето от 25.04.2019г. до 24.06.2019г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 23.03.***. до окончателното изплащане на
задължението;
*106,25 лв., представляваща такси абонамент и потребление на мобилни услуги по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен № *** от
22.02.2018г. за времето от 25.04.2019г. до 24.06.2019г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 23.03.***. до окончателното изплащане на
задължението;
*112,47 лв., представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги за предпочетен № *** в размер на тримесечните абонаментни такси,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК -
23.03.***. до окончателното изплащане на задължението;
*112,47 лв., представляваща неустойка поради предсрочно прекратяване на договор
6
за мобилни услуги за предпочетен № *** в размер на тримесечните абонаментни такси,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК -
23.03.***. до окончателното изплащане на задължението;
*47,64 лв., представляваща неустойка в размер на разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната цена на устройство *** по договор за
лизинг от 08.12.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК - 23.03.***. до окончателното изплащане на задължението;
*75,08 лв., представляваща неустойка в размер на разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната цена на устройство *** по договор за
лизинг от 22.02.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК - 23.03.***. до окончателното изплащане на задължението.
*ОСЪЖДА Т. Н. Т., ЕГН: **********, с адрес гр.В., ул. А.К. № *** да заплати на
„Й.Б." ЕАД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление гр.С., район М., ж.к. М. *, Бизнес
парк С., сграда * сумата от 1613,30 лв. – сбор от държавна такса, адвокатско възнаграждение
и депозит за особен представител по настоящото производство и предхождащото го
заповедно производство по ч.гр.д. с номер ***/22г. по описа на ВРС, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок,
който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7