№ 16012
гр. София, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110131914 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са от ищеца „. срещу ответника . обективно кумулативно съединени
искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 997 лв.,
представляваща неплатена цена на предоставени куриерски услуги за м. февруари 2022 г.,
дължима по договор № .г., както и сумата от 50,13 лв., представляващ мораторна лихва за
периода от 18.03.2022г. до 14.09.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № .г. на СРС, 145 състав.
Ищецът „. твърди, че по силата на договор за предоставяне на куриерски услуги № .г.,
сключен с ответника ., е поел задължение за извършване на доставки на пратки, които е
следвало да се заплащат в срок от 3 работни дни от получаване на фактура съгласно т. 3.5 от
договора. Поддържа, че за подадените през м. февруари 2022 г. 12 броя пратки е издадена
фактура с № **********/08.03.2022г. на стойност от 997 лв. Цената на международните
куриерски услуги се определяла в зависимост от тегловия диапазон на конкретната пратка и
държавата на получателя. Единадесет от процесните пратки били адресирани до ... и ...,
попадащи в ценова зона 4 на държави, ., и една пратка – до ., попадаща в ценова зона 3 на
държави, .. Пратките, адресирани до ... и ... попадали в три теглови диапазона: между 1 кг и
2 кг – с цена от 66 лв. на пратка, между 2кг и 3 кг – с цена от 78 лв. на пратка, между 4 кг и 5
кг – с цена от 104 лв. на пратка и между 6 кг и 7 кг – с цена от 132 лв. на пратка. Пратката,
адресирана до ., попадала в тегловия диапазон между 2 кг и 3 кг и цената й била 71 лв.
Съобразно изложеното всяка отделна пратка от процесните се индивидуализирала, както
следва: 1. Пратка до ... с товарителница ...., приета на 04.02.2022г. с тегло от 4,080 кг на
стойност 104 лв.; 2. Пратка до ... с товарителница ...., приета на 10.02.2022г., с тегло от 1370
кг на стойност 66 лв.; 3. Пратка до ... с товарителница ..., приета на 10.02.2022г. с тегло от
2,550 кг на стойност 78 лв.; 4. Пратка до ., с товарителница ..., приета на 11.02.2022г.с тегло
от 2,640 кг на стойност 71 лв.; 5. Пратка до ... с товарителница ...., приета на 11.02.2022г., с
тегло от 6,260 кг на стойност 132 лв.; 6. Пратка до ... с товарителница ..., приета на
16.02.2022г., с тегло от 2,170 кг, на стойност 78 лв.; 7. Пратка до ... с товарителница .., приета
на 16.02.2022г., с тегло от 2,800 кг на стойност 78 лв.; 8. Пратка до ... с товарителница ..,
приета на 16.02.2022г., с тегло от 2800 кг на стойност 78 лв.; 9. Пратка до ... с товарителница
., приета на 18.02.2022г., с тегло от 2,100 кг на стойност 78 лв.; 10. Пратка до ... с
товарителница ., приета на 18.02.2022г., с тегло от 2,430 кг на стойност 78 лв.; 11. Пратка до
1
... с товарителница ., приета на 22.02.2022г., с тегло от 2,082 кг на стойност 78 лв. и 12.
Пратка до ... с товарителница ., приета на 22.02.2022г., с тегло 2,708 кг на стойност 78 лв.
Ищецът твърди, че издадената за извършените куриерски услуги фактура била изпратена на
ответника на електронна поща и чрез куриер, но ответникът отказал да получи пратката на
10.03.2022г., което било отразено в товарителницата, и не изпълнил задължението си
заплащане на цената на извършените услуги. С оглед изложеното моли за установяване на
вземането за цена на извършени куриерски услуги за м. февруари 2022г. на обща стойност от
997 лв., както и на вземане за мораторна лихва в размер на 50,13 лв. за период на забавата от
18.03.2022г. до 14.09.2022г. Твърди, че за посочените вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № .г. на СРС, 145 състав, срещу дължимостта на които
ответникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което е инициирано и настоящото
производство. Претендира се и законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 14.09.2022г. и разноските за производството.
Ответникът . е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който
оспорва предявените искове с твърдения, че ищецът е неизправна страна по сключения
между страните договор за куриерски услуги № .г. при общи твърдения за неизпълнение на
конкретни клаузи от същия – чл. 6.1 от договора и чл. 19, чл. 20.3, чл. 34, чл. 36.4, чл. 36.8 и
чл. 41 от ОУ към договора във връзка с точното в качествено, количествено и срочно
отношение изпълнение, но обосновани с правоотношение на ищеца с трето за спора лице – ..
Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за производството.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното от фактическа и правна страна:
Предявен са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Основателността на този иск произтича от установяване от страна на ищеца на
елементите от фактическия състав на спорното право, а именно: възникването на
облигационно правоотношение с ответника по силата на процесния договор № .г. с
твърдяното съдържание, надлежно изпълнение на задълженията по него в съответствие с
уговореното, както и размера на вземането, представляващо цена за предоставени куриерски
услуги за м. февруари 2022 г.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорно и неподлежащо
на доказване между страните е отделено обстоятелството, че между тях е сключен договор за
предоставяне на куриерски услуги № .г., факт който се установява и от представянето на
този Рамков договор по делото, ведно с неговите приложения от № .. Договорът е сключен
при Общи условия, които също са приети като доказателства по делото. Предмет на
договора съгласно чл. 1 от същия е извършване от ищеца по възлагане на ответника на
куриерски услуги (по приемане, пренасяне и доставка на куриерски пратки) и извършване
на други услуги, както следва: 1.1. Вътрешни куриерски услуги – .. Международни
куриерски услуги – .; . Допълнителни услуги.
Уговорена е цена на всяка една от услугите, като за международни куриерски пратки
това е цената, посочена в Приложение № 3, като държавите са разпределени в ценови зони, а
конкретния размер на цената се определя от теглото на пратката със стоково съдържание.
Съгласно чл. 14 от Общите условия (ОУ) на договора с потребителите на куриерски
услуги, извършвани от Специализираното поделение . на „. при приемане на куриерска
пратка подателят попълва адресен етикет (товарителница), представен от оператора.
Съгласно чл. 9.1 от ОУ договорът за куриерска услуга между оператора и потребителя се
счита за сключен с приемане на пратката от подателя, удостоверено с подписа на подателя и
служителя на оператора върху адресния етикет (товарителница) или върху приемо-
предавателния протокол, освен в случаите по т. 2 (сключване на индивидуален договор,
какъвто не се твърди в настоящия случай), а съгласно чл. 9.2 и 9.3 от същите ОУ договорът
за куриерска услуга между оператора и потребителя се счита за изпълнен с предаване на
пратката на получателя, удостоверено с подписите на получателя и куриера върху адресния
етикет (товарителницата) и/или листа за доставка или се счита за изпълнен с връщането на
2
пратката на подателя, в случай на невъзможност същата да бъде доставена на получателя.
По делото са представени и приети като доказателства фактура с № ********** от
09.03.2022г. на стойност 997 лв., издадена от ищеца и с получател ответника с основание „. .
– съгласно приложение“, каквото приложение не е представено по делото, както и 12 броя
манифести за експедиране от м.02.2022г. на международни пратки, сред които и тези с
процесните номера ...., ...., ..., ..., ...., ..., .., .., ., ., . и ., чрез въздушен превозвач до съответния
получаващ оператор в ..., ... и .. Посочените манифести представляват хартиено извлечение
от софтуерен продукт, използван от ищеца за обработка на международни пратки и същите
не носят нито подпис на ищеца, нито на ответника. Неподписана от ответника е и
представената фактура от 09.03.2022г.
При така събраните по делото доказателства съдът намира, че предявеният иск за
установяване на вземане за цена на извършени куриерски услуги за периода от 04.02.2022г.
до 22.02.2022г. е неоснователен поради непроведено от страна на ищеца успешно пълно и
главно доказване на сключен и изпълнен договор във връзка с конкретните услуги. По
делото се доказа единствено, че между страните е било сключено рамково споразумение за
извършване на куриерски услуги срещу заплащане, но не се доказа нито сключването
(възлагането), нито изпълнението на договора във връзка с конкретните пратки, за
доказването на които факти е предвиден специален ред в чл. 9 от ОУ към договора, а именно
чрез съставяне на адресен етикет (товарителница) и съответните отбелязвания върху нея,
включително за предаване на стоката на получателя. Ищецът не доказа възлагането на
съответните услуги, както и изпълнението им, и с други доказателствени средства.
Представените в тази връзка документи (фактура от 09.02.2022г. и манифести за
експедиране), освен че са неподписани от ответника, представляват частни свидетелстващи
документи, изходящи от ищеца, които не могат да служат за доказателства в негова полза. В
частност, не е ясно за кои конкретни услуги е издадена процесната фактура предвид
обстоятелството, че по делото не е представено приложението към нея, посочено и в самата
фактура, от което приложение би могло да се направи извод, че фактурата обективира
конкретните уговорки между страните за процесните услуги. На следващо място, от
представените манифести за експедиране не може да се направи извод кое е лицето
възложило услугите за извършване на международни куриерски услуги, включително дали
това е ответникът, а още по-малко с тях се доказва изпълнението на услугите, тъй като върху
тях не е отбелязано доставянето им до получателя. Посочените манифести се ползват с
доказателствена стойност единствено относно изпращането на товари от ищеца на
съответния опериращ получател в конкретната страна чрез въздушен транспорт, но не и
относно възлагането, респ. изпълнението на договор, сключен с ответника, за твърдените
пратки.
Неоснователен е доводът на ищеца, че ответникът не е оспорвал изпълнението на
услугите, вземането за чието заплащане се претендира да бъде установено в настоящето
производство. Напротив, ответникът е направил общо възражение за неизпълнение на
задълженията на ищеца по сключения между страните Рамков договор, като липсата на
конкретно оспорване на всяка една от твърдените услуги, не е равнозначно на признание на
тяхното възлагане, респективно изпълнение, което трябва да е изрично. Именно поради
изложеното съдът е разпределил доказателствена тежест и е дал указания на ищеца, че не
сочи доказателства за изпълнение на услугите.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
сумата от 997 лв. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на посочения иск произтича от доказване наличието на главен дълг,
изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
По делото не се установи съществуването на главното задължение, с оглед на което и
без обсъждане на останалите предпоставки искът за акцесорното вземане за обезщетение за
забава се явява неоснователен. Само за пълнота следва да се посочи, че по делото е
недоказано и поставянето на ответника в забава, доколкото не е ясно какво е било
съдържанието на пратка с баркод № **********, за която са представени доказателства, че е
връчена при отказ на 10.03.2022г.
3
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който е претендирал и
доказал извършване на разноски в размер на 400 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение съгласно вписването в представения договор за правна защита и съдействие
от 08.05.2024г., в която част договорът има характер на разписка. Посочените разноски се
дължат на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и следва да му се присъдят с оглед
изхода от делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 2 ГПК от „., ЕИК **********. със
седалище и адрес на управление: гр. .... срещу ., ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление: гр. ..., искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ., ЕИК .... дължи на „., ЕИК **********.сумата от 997 лв.,
представляваща неплатена цена на предоставени куриерски услуги за м. февруари 2022 г.,
дължима по договор № .г., както и сумата от 50,13 лв., представляващ мораторна лихва за
периода от 18.03.2022г. до 14.09.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № .г. на СРС, 145 състав.
ОСЪЖДА ., ЕИК **********. със седалище и адрес на управление: гр. .... да заплати на
., ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: гр. ..., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 400 лв., представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4