Решение №
Гр.
Велинград, 28.04.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Велинградски РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав,
в закрито заседание втори април през две хиляди и двадесет и първа
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА И.
СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 115 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на ищеца Б.И.С. ЕГН ********* ***, представлявана
от пълномощника си адв. Людмила Кремова със съдебен адрес ***- партер, против Р.А.С.,
ЕГН: ********** *** и А.Р.С., ЕГН **********
***.
Предявен
е главен конститутивен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК- положителен
установителен иск за собственост и обусловените от него искове по чл.537, ал.2 от ГПК и чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че с ответника Р.С. са
съсобственици при равни права на недвижими имоти, намиращи се в гр.Велинград и
представляващи:
1. ДВОРНО МЯСТО с площ 623 кв.м.
съставляващо поземлен имот с кадастрален № 10450.502.1034, по картата на
гр.Велинград, при съседи: ПИ 10450.502.1037, ПИ 10450.502.1036, ПИ
10450.502.1033, ПИ 10450.502.1035, ПИ 10450.502.3368 ведно с построените в
имота: 1. ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се два редовни етажа и тавански етаж,
отразени в КК на гр.Велинград като имот № 10450.502.1034.1.1 с площ 104,77
кв.м., имот № 10450.502.1034.1.2 с площ 92,18 кв.м. и имот № 10450.502.1034.1.3
с площ 91,58 кв.м.;
2. ГАРАЖ, с площ 24 кв.м.,
съставляващ имот № 10450.502.1034.2 по кадастралната карта на гр.Велинград;
3. СТОПАНСДКА СГРАДА, с
площ 24 кв.м., съставляваща имот № 10450.502.1034.3 по кадастралната карта на
гр.Велинград;
Правото си на
собственост върху имот № 10450.502.1034.1.2 ищеца притежавал по силата на НА №
638, т.З, нот.дело № 870/1975г. на Велинградския районен съд, вписан в актовата
книга на съда вх.рег. том 41, стр.230, а ответникът притежавал собствеността по
наследство от неговата майка Елисавета И.С.,***, починала на 18.12.2000 год. Другите
имоти, описани по-горе притежавали по наследство от родителите на ищеца,
съответно дядо и баба на ответника /по правоприемство/- Иван Тодоров Стефанов,
б.ж.на гр.Велинград, починал на 04.07.1982 год. и Екатерина Георгиева, б.ж. на
гр.Велинград, починала на 24.09.2004 год.
Твърди също, че
ответника неправомерно се бил снабдил с нотариален акт № 13, том 4, дело №
811/2019 год., вх.рег. № 1497/08.08.2019 год. на Служба по вписванията при
РС-Велинград, за собственост върху целия имот № 10450.502.1034.1.3 с площ 91,58
кв.м., който имот бил изграден от родителите на ищеца. Завладя също и гаража и
стопанската сграда, като го ползвал изключително за негови нужди.
В
две молби-уточнение на искова молба ищецът твърди още, че Георги Агалиев Цинцев
е баща на Екатерина Георгиева С., видно от представеното Удостоверение №
104/16.01.2020 год. за наследници /стр.4, т.7 от същото/. С нот.акт №
61,т.2,н.дело № 159/1955 год. на Велинградски районен съд Георги Агапиев Цинцев
продал на Екатерина Георгиева С. 2/3 ид.части от незастроено дворно място,
съставляващо парцел IX, имот 726 в кв.З по плана на гр.Велинград, от 1949
год..действащ до 1957 год., цялото от 446 кв.м., като в реални цифри закупеното
дворно място се изразява в 297 кв.м.
По силата на съдебна
делба, извършена между наследниците на Георги Агапиев Цинцев и одобрена с
определение, постановено по гр.дело № 250 по описа на Велинградския районен съд
за 1969год. бил поставен в дял на Екатерина Георгиева С. - дворно място с площ
575 кв.м., съставляващо по плана на гр.Велинград парцел VIII-479, в кв.88, в
която делба са взели участие всички преки наследници на Георги Агапиев Цинцев и
неговата съпруга Елена Атанасова Цинцева, видно от представения Протокол от
27.08.1969 год. В протокола било отразено, като ЗАБЕЛЕЖКА, че „в горното дворно
място има построена жилищна сграда, собственост на съпруга на ответницата Е.С.,
а именно Иван Т. Стефанов...“
Въпреки, че не се
налагало да се извършва обстоятелствена проверка за доказване правото на
собственост върху описаното по-горе дворно място Екатерина Георгиева С. се
снабдила и с нот.акт № 531, т.1, н.дело 880/1970 год. на Велинградски районен
съд, с който чрез извършената обстоятелствена проверка била установила правото
си на собственост върху още 303 кв.м., от общо 600 кв.м. от парцел VIII-479, в
кв.88 по плана на гр.Велинград от 1957 година, действащ до 1983год. В същия
нотариален акт намерило отражение обстоятелството, че останалата част от
дворното място Катерина Георгиева С. притежава по силата на нот.акт за
покупко-продажба № 61/1955 год.на Велинградския районен съд. Посочено било
също, че в парцел VIII-479, в кв.88 по плана на гр.Велинград е има изградена
жилищна сграда, собственост на Иван Тодоров Стефанов. За това обстоятелство
било представено и Строително разрешение № 62/28.12.1957 г.
Що се касаело до
построените в описаното дворно място сгради, включително и допълващо
застрояване, то те били строени след 1975 година, за тях не притежавали
документи за собственост.
Ищецът
твърди и, че с ответника са съсобственици при равни права на недвижимия имот,
представляващ: Тавански етаж с идентификатор 10450.502.1034.1.3 с площ 91,58
кв.м., изграден над втория жилищен етаж от жилищната сграда, построена в
дворното място с кад. № 10450.502.1034, като наследници на родителите на ищеца
и съответно дядо и баба на ответника-Иван Тодоров Стефанов и Екатерина
Георгиева С.. Това било така, тъй като този имот притежавали по наследство от
Иван Тодоров Стефанов /починал на 04.07.1982г./ и Екатерина Георгиева С.
/починала на 24.09.2004г./, като ответника бил наследник по провоприемство на
неговата майка Елисавета И.С., починала на 18.12.2000г.
Твърди, че жилищната
сграда била построена първоначално през 1957г. на основание Строително
разрешение № 62/28.12.1957г. А след земетресението била реставрирана и
надстроена на основание Строително разрешение № 192/21.07.1978г., като тогава
били изградени в настоящия си вид редовен втори етаж и тавански етаж. Нито
родителите на ищцата нито наследниците им – ищцата и сестра й – не се били
снабдявали с констативен НА за жилищната сграда. Използвайки обстоятелството,
че ищцата продължително време отсъствала от страната, работейки в Италия, без
нейно знание, ответникът се снабдил с чрез извършена обстоятелствена проверка с
документ за собственост – НА №13 с вх.рег.№ 1497/08.08.2019г. върху целия
тавански етаж, представляващ с
идентификатор 10450.502.1034.1.3 с площ 91,58 кв.м., включително и за ½
ид.част на ищцата от него, тъй като този имот бил строен от родителите на
ищцата и като такъв бил наследствен за двамата при равни права.
Твърди още, че в същия
месец ответникът Р.С. прехвърлил имота чрез покупко-продажба на сина си А.
Сусиязов, за която сделка бил съставен НА №47/2019г. По този начин
неправомерните си действия се разпоредил с чужда вещ, като заобиколил чл.5,
ал.1 от ЗН и добрите нрави и сключил един частично нищожен договор по смисъла
на чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска от
съда да приеме, че на основание наследство ищеца е собственик на 1/2
ид.част от имот № 10450.502.1034.1.3 с площ 91,58 кв.м., представляващ тавански
етаж, намиращ се в жилищна сграда, построена в поземлен имот с кадастрален №
10450.502.1034, по картата на гр.Велинград, при съседи: ПИ 10450.502.1037, ПИ
10450.502.1036, ПИ 10450.502.1033, ПИ 10450.502.1035, ПИ 10450.502.3368, като и
да бъде прогласен за частично нищожен, а именно за 1/2 /една втора/ идеална
част от описания имот в констативния НА № 142, рег. 1155, н.дело № 139/08.08.2019
год., вписан в Служба по вписванията при PC-Велинград вх.рег. № 1497/08.08.2019
год., акт № 13, том 4, дело № 811/2019 год., с който нотариус Георги Халачев,
вписан в регистъра на нотариалната камара под № 156, с район на
действие-Районен съд Велинград, с който е обявен Р.А.С., ЕГН ********** *** за
собственик на описаният в акта имот. Иска се и бъде да призната относителна и
частична недействителност на сделката, изповядана с Нот.акт № 47,т.1, рег.664,
нот.дело № 45/29.08.2019 год., на нотариус Мильо Панчев, вписан в регистъра на
нотариалната камара под № 729, с район на действие Районен съд-Велинград,
сключена между ответника Р.А.С. в качеството му на продавач и негов син А.Р.С.
като купувач, за покупко-продажба на целия ТАВАНСКИ етаж, представляващ имот с
идентификатор 10450.502.1034.1.3, с площ 91,58 кв.м., за който ищеца е
собственик на 1/2 ид. част.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника А.Р.С.,
чрез пълномощника му адв.Любен Ив. Колев от ПАК, в който изразява следното
становище: Настоящото дело е образувано по предявени от ищеца Б.И.С., два
обективно съединени искове, както следва: 1. Отрицателен установителен иск, с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК, за признаване за установено на относителна и
частична недействителност на сделката извършена с нотариален акт №116, т.6,
дело № 907/2019 год. на Служба по вписванията при Районен съд-Велинград за 1/2
идеална част от имот №10450.502.1034.1.3 с площ 91.58 кв.м. представляващ
тавански етаж, намиращ се жилищна сграда, построена в поземлен имот ПИ
10450.502.1036, ПИ 10450.502.1033, ПИ 10450.502.1035, ПИ 10450.502.3368. 2.Положителен
установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че е ищцата
е собственица на 1/2 идеална част на имот №10450.502.1034, по картата на гр.
Велинград, при съседи: ПИ 10450.502.1037, ПИ 10450.502.1036, ПИ 10450.502.1033,
ПИ 10450.502.1035, ПИ 10450.502.3368, на основание наследство да се прогласи за
нищожен Нотариален акт №13, т.4, дело №811/2019 год., вх.рer.
№1497/08.08.2019г. на Служба по вписванията при Районен съд-Велинград за 1/2
идеална част от описания имот.
По
отношение на първия предявен иск счита, че така предявеният иск е недопустим и
неоснователен, тъй като:
Ищцата по никакъв начин
не се легитимирала като собственик на процесния имот- не представяла
доказателства в подкрепа на нейните твърдения, а само декларативно твърдяла, че
притежава идеална част от процесния имот.
Съгласно чл. 124, ал. 1
от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това. В тази връзка правната теория и съдебната практика еднозначно приемат,
че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта и
надлежното предявяване на установителния иск - положителен или отрицателен.
Липсата на правен интерес от предявяване на съответния положителен респективно
отрицателен установителен иск от своя страна води до неговата недопустимост.
В настоящия случай бил
предявен иск за нищожност на договора поради противоречието му със закона
евентуално поради неговото заобикаляне с правна квалификация по чл.26, ал.1 от ЗЗД и съгласно трайната съдебна практика представлявал по същността си
отрицателен установителен иск (напр. Определение № 208/20.05.2011г. на ВКС по
ч.гр.д. № 221/2011г., I г. о., ГК, Определение № 987/24.10.2011г. на ВКС по
гр.д. № 1500/2010г., I г. о., ГК ). По тези съображения спрямо допустимостта на
същият важало общото правило на чл.124, ал.1 от ГПК, като е необходимо за ищеца
да е налице правен интерес от търсеното по съдебен ред установяване.
Когато искането за
прогласяване нищожността на сделка на основанията по чл.26 ЗЗД обаче е от лице,
която не е страна по сделката, за същото следвало да е налице правен интерес от
връщането на разпореденото по сделката имуществено благо в правната сфера на
страната по сделката. Такъв интерес щял е налице ако това връщане на
имуществото в правната сфера на страната по сделката би довело до някаква полза
за лицето, което търси прогласяване на нищожността. Ако обаче връщането на
разпореденото по сделката имуществено благо ще се върне в правната сфера на
страната по сделката, без да облагодетелства страната по делото, заявила
нищожността, постановеното решение е недопустимо, поради липсата на правен
интерес (в този смисъл -Решение № 334/3.11.2014г. на ВКС по гр.д. № 570/2014г.,
IV г.о.).
Предвид заявените в
исковата молба факти и твърдения, било разбираемо, че интересът на ищцата от
предявеният иск е обусловен от възможността й да реализира правото си чл.33,
ал.2 от ЗС. В конкретния случай обаче това право не можело да бъде реализирано
дори предявените искове да бъдат уважени, поради което за ищцата липсвал правен
интерес от последният.
Относно иска за
нищожност на договора за покупко-продажба на посоченият извод следвал от
обстоятелството, че на първо място иск за изкупуване по реда на чл.33, ал.2 от
ЗС изобщо не е заявен от ищеца в настоящото производство, като липсват данни
такъв да е предявен в рамките на друг процес. В този смисъл съсобственикът ищец
няма правен интерес да оспорва придобивната сделка, при положение, че не е
предявил срещу прехвърлителя бивш съсобственик и приобретателя иск за
изкупуване по чл.33, ал.2 от ЗС (в този смисъл Решение № 54/18.03.2013г. по
гр.д. № 627/2012г. на 4-то г.о. на ВКС). На второ място следвало да се вземе
предвид и обстоятелството, че дори правото на изкупуване на ищеца хипотетично
да бъде заявено в друг процес, то последното е обективно преклудирано,
доколкото съгласно чл.33, ал.2 от ЗС същото е ограничено в рамките на
двумесечен срок от транслативната сделка. В случая следвало да се приеме, че
спрямо ищеца посоченият срок тече най-късно от момента на узнаване от негова
страна на атакуваната сделка. В тази насока дори ако за начален момент на този
срок се приеме подаването на исковата молба, когато видно от твърденията му,
ищецът безспорно е знаел за сключената сделка, то към настоящия момент този
срок е изтекъл. Доколкото съгласно трайната съдебна практика последният е
преклузивен, то евентуален иск по чл. 33, ал.2 от ЗС в настоящия случай би бил
недопустим. От където липсвал и правен интерес за ищцата да иска прогласяване
нищожността на договора за покупко-продажба, при положение, че обективно не би
могъл да реализира правото си на изкупуване (напр. Определение №
693/07.12.2009г. по ч.гр.д.№ 672/2009г. на 4-то г.о. ВКС).
Относно
иска за нищожност на договора за покупко-продажба, съгласно трайно установената
съдебна практика намира, че правен интерес от прогласяване на същата въобще не
бил налице, доколкото дори при евентуално връщане на разпореденото имущество в
патримониума на ответника продавач, за съсобственика ищец нямало изобщо да се
породи правото на изкупуване по чл.33, ал.2 от ЗС (напр. Определение №
693/07.12.2009 г. по ч.гр.д. № 672/2009 г. на 4-то Г.О. на ВКС). Посоченият
извод следвал на последно място и от обстоятелството, че за да се породи
правото на изкупуване, то следвало самата покупко-продажба да е действителна
като сделка и в тази връзка да е породила правните си последици. Именно последните
засягали възможността на съсобственика да придобие съответната идеална част от
съсобствената вещ и в тази връзка пораждало законово уреденото му право на
изкупуване. Ако тази покупко-продажба била нищожна, имуществото предмет на
същата ще остане в правната сфера на продавача съсобственик и право на
изкупуване в полза на другия съсобственик въобще нямало да възникне (в този
смисъл са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение №
5/28.11.2012 г. по тълк.д. № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС). (вж. Решение
№125/19.04.2019 год. на ОС-Перник, Г.О., I въз.състав, по в.гр.д. №103 по описа
на съда за 2019 год.)
Според изложените в
отменителното касационно решение на ВКС мотиви, следва при разглеждане и
решаване на спора по делото да се съобрази константната задължителна практика
на ВКС, в частност на решение №107 от 25.V.2011 г. по гр.д. №1297 от 2010 год.
на ВКС, II г.о. постановено по реда на чл.290 от ТПК, както и Тълкувателно
решение по т.гр.д. №11/2012 год. на ОСГК на ВКС, състояло се на 7.II.2013 год.
Според отменителното касационно решение и цитираната в него задължителна
съдебна практика, при представен по делото констативен нотариален акт за
собственост, в тежест на ОСПОРВАЩАТА ТОЗИ АКТ СТРАНА е да обори изводите на
нотариуса в този нотариален акт относно принадлежността на правото на
собственост.
Ето
защо, в процесния случай, при наличието на издаден в полза на праводателя-
ответник, констативен нотариален акт за собственост №142/08.08.2019г. не било в
тежест на ответника да доказва, че към момента на издаване на този нотариален
акт праводателят му е владял спорния имот в продължение на повече от 10 години
и съгласно чл.79 ал.1 от ЗС го е придобил по давност, а оспорващата този нотариален акт - ищца следвало да докаже
оспорването си, т.е. да обори със съответни допустими, относими и необходими
убедителни доказателства констатациите по нотариалния акт за непрекъснато и
необезпокоявано владение на имота от праводателя -ответник повече от 10 години.
За
установяване собствеността и предаване владението върху процесния недвижим
имот, съобразно указанията на ВКС в посоченото отменително решение, ищцата
следвало да представи доказателства в подкрепа на направеното от нея оспорване
на констатациите на нотариуса в констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот по давност №142/08.08.2019 год. per. №1155, нот.дело
№139/08.08.2019 год. с район на действие Районен съд-Велинград, свързани с
владението на процесния имот от ответника Р.А.С., и праводател, непрекъснато и
необезпокоявано, повече от 10 години към момента на изготвяне на същия
нотариален акт.
По
същество на спора излага следното: Спорът по делото се свеждал до това чие е
правото на собственост върху процесния имот. Ищцата оспорва това право на
ответника Р.А.С., с мотива, че не е бил собственик на продадения от него
процесен имот, тъй като тя е собственик на 1/2 идеална част от същия имот. Всеки
нотариален акт е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ал.1 от ГПК, който доказва с обвързваща доказателствена сила, че фактите, предмет на
удостоверителното заявление на органа, издал документа-нотариуса, са се
осъществили така, както се твърди в него. Няма данни и доказателства по делото,
от които да може да се направи убедителен и категоричен извод, че към момента
на издаване на констативен нотариален акт за собственост на ответника Р.А.С.
върху същия имот по давностно владение №142/08.08.2019год. не е била настъпила
такава придобивна давност в негова полза, респективно че като - праводател на
купувача А.Р.С., в момента на прехвърляне собствеността върху процесния имот с
нотариален акт №47/29.08.2019 год. не съм бил собственик на този имот.
Становище
по отношение на вторият предявен иск: Относно допустимостта на вторият иск:
обосновано счита, че така предявеният иск е недопустим и неоснователен тъй
като:
По отношение на
искането на основание чл.537, ал.2 от ГПК да се отмени нотариалния акт,
обективиращ атакуваната сделка:
Съгласно чл.537, ал.2
от ГПК може да бъде отменен само констативен нотариален акт, когато със съдебно
решение се установи, че този акт засяга правата на трети лица. По този ред не могат
да се обезсилват нотариални актове за сделки. В случая атакуваният нотариален
акт не е охранителен, а обективира в себе си сделка за прехвърляне на право на
собственост, съответно защитата срещу него се осъществява само по съдебен ред
чрез предявяване на съответната искова претенция, както е сторено в настоящия
случай. Поради това искането за неговата отмяна е недопустимо и производството
по него следвало да се прекрати. Касае се за т.нар. легитимиращо действие. За
да отпадне легитимиращото действие на акта, съгласно ТР №11/21.03.2013 год. по
тълкувателно дело №11/2012 год. на ВКС, ОСГК, тежестта за оспорване на
признатото с акта право на собственост се носи от оспорващата страна и не
намира приложение редът по чл.193 ГПК. Необходимо било да се докаже, че
титулярът на констативния нотариален акт не е бил или е престанал да бъде
собственик.
По тези съображения се
иска да бъдат отхвърлени така предявените искове като недопустими, но все пак
се приемат за допустими, то като неоснователни.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника Р.А.С.,
чрез пълномощника му адв.Любен Ив. Колев от ПАК, в който изразява становище,
иденитично с това на ответника А.С..
Съдът
е намерил намира за неоснователни съображенията на ответниците, свързани с
недопустимост на исковете за установяване право на собственост и за унищожаване
на КНА, тъй като те по никакъв начин не са свързани с правото на изкупуване по
чл.33 от ЗС, в каквато насока са съображенията за недопустимостта им. Дори и да е мислимо, че активна легитимация
по конститутивния иск, предявен на основание
чл.26, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на последващата КНА сделка по
покупко-продажба, разполага единствено и само страната по договора, каквото
качество не притежава ищеца, то за него е налице правен интерес от този иск,
като последица от предявените искове по чл.124 и чл.537 ГПК. Ето защо и
възраженията на ответниците за недопустимост на исковете са неоснователни и
като такива ги е оставил без уважение. А и към момента не намира причини да
промени това си становище.
В
о.з. ищецът лично и чрез пълномощника си адв.Кремова, поддържа исковете и иска
уважаването им, с подробни съображения в писмена защита.
В
о.з. ответниците лично и чрез пълномощника си адв.Колев, оспорват исковете,
поддържа възраженията си с подробни съображения в писмена защита.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от ищеца доводи, както възраженията на ответниците, намира следното:
Не се спори, а и от
представения НА № 70/02.07.1955г. се установява, че с него е признато право на
собственост по давностно владение на Георги Агапиев Цинев на следния имот:
Дворно място, незастроено с площ от 446 кв.м., съставляващо парцел IХ,
имот № 726 от кв.3 по плана на гр.Велинград, кв.Лъджене. По силата на НА №61/06.07.1955г.
собственика Георги Агапиев Цинев и
продал на Екатерина Георгиева С. 2/3 ид. части от същия имот - Дворно място,
незастроено с площ от 446 кв.м., съставляващо парцел IХ, имот № 726 от кв.3 по
плана на гр.Велинград.
В последствие по силата
на съдебна делба, обективирана в Протокол за делба от 27.08.1969г. /л.12/, постановен
по гр.д.№ 250/1969г. на РС Велинград, в дял на Екатерина Георгиева С. е
поставен следния имот: Дворно място, с площ от 575 кв.м., съставляващо парцел
VIII, имот № 479
от кв.88 по плана на гр.Велинград, кв.Лъджене. Според забележката в това дворно
място има построена жилищна сграда, собственост на съпруга на Екатерина
Георгиева С. , а именно Иван Т. Стефанов, която е единствено жилище на
съпрузите Стефанови.
По силата на КНА за
собственост № 531/26.12.1970г. е признато право на собственост по наследство,
делба и давностно владение на Екатерина Георгиева С. върху имота -303/600 ид части от
Дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ от 600кв.м., съставляващо
парцел VIII, имот № 479 от кв.88 по плана на гр.Велинград.
При което безспорно се
установява, че имота - Дворно място, съставляващо парцел VIII, имот № 479 от
кв.88 по плана на гр.Велинград, кв.Лъджене е станал собственост на Екатерина Георгиева С..
А построената в този имот жилищна сграда е собственост на същата и съпруга й Иван
Стефанов.
Не е спорно между страните,
че по силата на НА №638/30.03.1975г. съпрузите Екатерина и Иван Стефанови, като
дарители, са дарили на децата си Елисавета и Б. Иванови Стефанов, следния свой
придобит по време на брака имот: Втори етаж от двуетажна къща със ЗП от 90
кв.м., ведно с ½ ид. част от Дворното място, в което е построена- застроено и незастроено, цялото с площ от
600кв.м., съставляващо парцел VIII, имот № 479 от кв.88 по плана на
гр.Велинград.
От представеното
удостоверение за наследници на наследодателя Иван Тодоров Стефанов /л.39/–починал
на 04.07.1982г., се установява, че Екатерина Георгиева С. е била негова съпруга,
която е починала след него и на 24.09.2004г. А след смъртта си е оставила за
свои наследници съпруга и двете си дъщери – Б.И.С. /ищцата/ и Елисавета И.С.. Установява се също, че Елисавета И.С. е починала на 18.02.2000г.,
т.е. след баща и и преди наследодателката си нейна майка –Екатерина С., при
което е заместена по право от своя син Р.А.С.
- ответник по делото.
От констативен НА №
142/08.08.2019г. за собственост по давностно владение, се установява с него да
е призната за собственик по давност ответника Р.А.С. /син на сестрата на ищца/ на
следния имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10450.502.1034.1.3
по КККР на Велинград, с предназначение Апартамент с площ 91,58 кв.м., намиращ
се в жилищна сграда, построена в поземлен имот с кадастрален № 10450.502.1034,
по картата на гр.Велинград, при съседи: ПИ 10450.502.1037, ПИ 10450.502.1036,
ПИ 10450.502.1033, ПИ 10450.502.1035, ПИ 10450.502.3368.
Спорно е по делото дали процестия имот Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 10450.502.1034.1.3 по КККР на Велинград, който
представлява тавански етаж, е могъл да бъде придобит по давност от ответника Р.А.С..
Ищцата твърди, че този
имот е построен от родителите й, при което и има наследствен характер и като
наследници на собствениците – нейни родители с ответника са съсобственици при
равни права на процесния недвижим имот – тавански етаж.
От показанията на
свидетелите Иван Асенов Цинцев, Георги Илиев Цинцев, Милка Тодорова Цинцева
(роднини на страните) и Никола Димитров
Пенкин – без родство, приятел на ответника, при съвпадение на същите се
установява следното: Свидетелите познава страните, както и родителите на ищцата
и нейната починала сестра Елисавета, тъй като
освен роднини са техни съседи. Познават и имота – къща находяща се на
адреса гр.Велинград,, ул.’’Петър Янев” № 16. Специално ответника Р. го познават
от дете. ,Свидетелите твърдят, че къщата на родителите на ищцата е строена от
тях. Цялото семейство живеело на приземния етаж, който били пригодили за
живеене. Когато дъщерите им станали големи и по-специално дъщерята Елисавета се
развела, двете сестри отишли да живеят на жилищния етаж, а родителите им
остнали да живеят в приземния етаж. След земетресението някъде през 1977г. родителите
на ищцата – Иван и Екатерина Стефанови направили ремонт на къщата, като освен
това със съгласието на съседите си вдигнали малко надзида на покрива, изградили
нов покрив и така подпокривното пространство било преустроено в жилище, като
мансарден етаж. В последствие когато през
1982г. починал бащата на ищцата – Иван Стефанов, майката на девет сестри се
качила да живее на етажа при дъщеря си Б., а сестра й Елисавета заедно със сина
си Р. /ответника/ след като постегнали таванския етаж,се пренесли да живеят на
него. Специално св. Милка
Тодорова Цинцева твърди, че Елисавета си
постегнала таванския етаж и си била направила тоалетна на него преди да се качи
да живее там. Тогава Р. е бил ученик във втори -трети клас и на около 8- 9
години. От тогава и до момента в таванския етаж са живеели – първоначално
ответника Р.С. с майка си Елисавета, а в
последствие и семейството на Р. – съпруга и син. Свидетелите твърдят още, че
всяко от жилищата си имало самостоятелно стълбище и самостоятелен вход към
жилището. През цялото това време откакто ищцата Б. със детето си живеела на
етажа от къщата, а сестра й Елисавета със сина си Р. се установила да живее на
таванския етаж, между двете сестри не било имало спорове и никоя от тях не била
проявала претенции за собственост към жилището на другата. Нямало спрове за
собственост и между ищцата и племенника й Р.С., след смъртта на неговата майка
и до момента.
От показанията на свидетеля Никола Пинкин се установява
също, че е посещавал съученика си Р. още от както били ученици в трети клас. На
таванския етаж живеели тогава само ответника Р. и неговата майка. Този свидетел
твърда да е чувал майката Р. да казва, че това жилище е нейно. Не чувал ищцата
да има претенции към този тавански етаж, а той бил обитаван от семейството на Р.
повече от 30 години.
От показанията на
свидетеля Милен Жиханов се установява, в съответствие с показанията на другите
свидетели, че на първия жилищен етаж е живяла ищцата, а ответника Р.С. е живял
на таванския етаж, като когато го търсел се показвал от терасата на третия
етаж. Това продължило за период от 19 години докато свидетеля е бил полицейски
инспектор в кв.Лъджене.През цялото това време всички били в много добри
отношения, не са имали нинкави конфликти или спорове, дори бил виждал ищцата Б.
и съпругата на Р. да си пият заедно кафето на двора.
Съдът кредитира с
доверие показанията на свидетелите, тъй като те са съвпадащи се и взаимно
допълващи се, а се подкрепят от писмените доказателства по делото. Специално от
представеното копие от Проект за построяване на жилищна сграда и Разрешение за строеж
№ 62/28.12.1957г. на такава /л.12/ дадено на Иван Стефанов се установява де е
построена жилищна сграда в п.VIII-479, кв.88 по плана на
кв.Лъджене, гр- Велинград на ЗП от 95,30 кв.м. Според проекта тази сграда се
състой от приземен етаж със светла височина 2,60м., който е на 30 см. под
нивото на терена и редовен жилищен етаж с височина 2,70 м. По проект сградата е
с покривна конструкция, но не предвидено да се изгражда обитаем тавански етаж. Предвидено
е също наличие на вътрешно стълбище за достъп до тавана.
От представената
нотариална преписка по нот.дело №139/901г. на нотариус Халачев, се установява с
молба от 08.07.2019г. ответникът Р.С. да е инициирал производство по издаване
на нотариален акт за собственост по давностно владение за процесния самостоятелен
обект в сграда – тавански етаж от
жилищна сграда на адреса гр.Велинград, ул.Петър Янев №16. Именно в това
производство въз основа на извършена от нотариуса обстоятелствена проверка,
обективирана в Протокол от 08.08.2019г., въз основа на документи и показанията
на трима свидетели е издаден и оспорения КНА № 142/08.08.2029г. за собственост
в полза на Р.С..
Страните не спорят по
обстоятелството, че след снабдяване с КНА № 142/08.08.2029г. за собственост от
ответника Р.С., той е продал на сина си А.Р.С., така придобития от него имот
–Самостостоятелен обект в сграда с идентификатор 10450.502.1034.1.3 по КККР на
Велинград, представляващ Жилище-Апартамент със ЗП от 91,58кв.м., ведно със
ъответните общи части на сградата, построена в имот с адрес на имота гр.Велинград,
ул.Петър Янев №16. Това се и установява от НА №47/29.08.2019г.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна съдът формира и правните си
изводи.
Безспорно
се установява по делото, че в Дворно място, съставляващо парцел VIII, имот №
479 от кв.88 по плана на гр.Велинград, кв.Лъджене, което по действащата КК
съставлява имот с идентификатор 10450.502.1034 е посторена въз основа на
издадено през 1957г. Строително разрешение, законно еднофамилна едноетажна
жилищна сграда, състояща се от призем и
един жилищен етаж. Жилищния етаж, ведно с 1/2 ид.част от дворното място
и общите части на сградата, е подарен от
собствениците Стефанови на двете им дъщери Б. и Елисавета Стефанови по силата
на НА 638/13.03.1975г. До колкото приземния етаж не отговаря на изискванията за
жилище, то той е обща част към основното жилище, собствеността върху което е
прехвърлена. Така дотогавашните собственици Иван и Екатерина Стефанови са
останали собственици само на ½ ид част от дворното място, което всъщност
е било собственост само на Екатерина С.. В последствие някъде през 1977г. е
направено преустойство на подпокривното пространство, като е изграден тавански
етаж, предназначен за жилищни нужди и нов покрив. Това строителството се
установява де е било извършено от Иван и Екатерина Стефанови – родители на Б. и
Елисавета Стефанови.
Установява
се също, че от 1982г. съсобствениците на жилищната сграда Б. и Елисавета
Стефанови, са разпределили помежду си владението на жилищния етаж и
новопросторения тавански етаж, като ищцата Б.С. е живяла в жилищния етаж, а
сестра й Елисавета С., заедно със сина си Р.С. се е установила да живее и
обитава таванския етаж. Това разпределение на жилищата е направено по време,
когато майка им Екатерина С. е била жива, и очевидно с нейно съгласие и
одобрение, тъй като няма данни а не се и твърди да е имало нещо различно от
нейна страна. Това фактическо положение е продължило от 1982г. и до момента, без наличие на
спорове за собственост между сестрите или ищцата и ответника Р.С., след смъртта
на майка му през 2004г.
Безспорно
се установява по делото, че процесния тавански етаж е самостоятелен жилищен
апартамент, за което му е даден и идентификационен код по КККР на Велинград от Агенцията по
кадастъра, а и страните не спорят по това обстоятелство. Установява се също, че
до издаването на оспорения КНА № 142/08.08.2019г. в полза на ответника Р.С.,
нито той нито ищцата са притежавали документ за собственост върху този
имот. Установява се също от показанията
на свидетелите, че процесния тавански етаж, представляващ жилищен апартамент е
строен от общите наследодатели на страните - Екатерина и Иван Стефанови, при
което и той е бил тяхна собственост и от тук по принцип следва да е имал
наследствен характер.
Основателно
съдът намира възражението на ответника Р.С., че е придобил на оригинерно
основание – изтекла в негова придобивна давност за собствеността върху целия процесния
тавански етаж, представляващ по действащата КККР - Самостостоятелен обект в
сграда с идентификатор 10450.502.1034.1.3., като съдът напълно споделя дадените
от ВКС в решение по к.гр.д.№ 325/2020г. съждения, както и по поради следното:
В общата хипотеза на придобиването на недвижим
имот по давност е необходимо упражняване на владение върху него в период от
десет години. Това владение от своя страна изисква едновременното наличие на
двата му елемента: Обективният елемент – упражняване на фактическата власт
върху веща, включваща извършване на фактически действия, които недвусмислено
манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственика; Субективният
елемент на владението – намерението за своене. Точно намерението за своене е
трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят
установява законова оборима презумпция в чл 69 ЗС – предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за
другиго. Намерението за своене се изразява външно чрез различни действия, които
фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика.
В
отношенията между съсобственици не е изключено приложението на презумпцията на
чл. 69 ЗС, но тук отношенията са усложнени, тъй като всеки от тях има право да
ползва вещта. Когато след възникване на съсобственост, някой съсобственик
ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната
част на другите съсобственици. За да придобие частите на останалите
съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на
другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си. Превръщането
на държането във владение не изисква някакъв специален акт, макар че може да
съществува и такъв.
Фактическото
разделяне на наследствените (съсобствените) имоти, при което всеки от
съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен имот, живее
постоянно в него със семейството си със знанието и без възражение на останалите
и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и
стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик
по чл.30, ал.3 или чл.31, ал.2 ЗС, са действия, които преценени комплексно
демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за
себе си - в този смисъл са и мотивите към т.1 от постановление №6/1974 на
Пленума на Върховния съд. Не е необходимо отношенията между съсобствениците или
сънаследниците, които често са близки роднини, както в настоящия случай, да са
се влошили до степен да са преустановени контактите между тях, за да се приеме,
че е променено държането на идеалните части на другите във владение за себе си.
Сам по себе си
фактът на добри или лоши отношения между съсобствениците е без значение за
факта на владение. Същественото
е действията на своене, които покриват съдържанието на правото на собственост,
да са изявени пред съсобствениците по начин, че те да могат да разберат, че
имотът се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа власт върху него.
Заключването на
имота и преустановяването на достъпа на другия съсобственик в него може да
бъдат действия на отблъскване на владението, но това не изключва възможността
съсобствениците фактически да са разпределили съсобствените имоти и всеки да е
започнал да владее за себе си имота, който фактически му е разпределен без
кавги и разправии между тях.
В
случая от показанията на свидетелите се установява, че от 1982г. ответникът Р.С.
с неговата майка Екатерина са се установили да живеят в процесния апартамент на
таванския етаж, със знанието и без противопоставянето на ищцата и на нейната
майка, която е била майка и на сестра й Екатерина. Установява се също че за
целта е направен ремонт, както и е построена баня на таванския етаж. От
показанията на св. Пенкин се установява също, че Екатерина е заявявала, че този
апартамент е неин. Установява се също, че след смъртта на Екатерина в същото
жилище е останал да живее сина й –ответникът Р.С. със своето семейство, като
последния е подържал жилището и го ремонтирал през годините, без участието или
противопоставянето на ищцата. Това фактическо състояние е продължило повече от
30 години. Ето защо и съдът намира, че тези действия покриват съдържанието на
правото на собственост, тъй като при съчетаното им проявление, те установяват
признаците на владението, защото са явни – възприемат се от съсобствениците, не
са смутени от никой от тях и са непрекъснати. Когато се упражняват в
продължение на период от 10 години, предпоставките на придобивната давност,
визирани в чл. 79 ЗС са реализирани. При което и ответникът Р.С. и владял
процесния имот за себе си в периода от 2004г., когато е починала неговата майка
до 08.08.2019г. или за период от 15 години –т.е. повече от 10г. и е придобил
собствеността върху целия процесен тавански етаж, представляващ по действащата
КККР - Самостостоятелен обект в сграда с идентификатор 10450.502.1034.1.3. на
оригинерно основание – изтекла в негова полза придобивна давност по чл.79 от ЗС
Противопоставянето
и оспорването на начина на разпределение след изтичане на придобивната давност,
каквото представлява настоящата искова молба, е без значение, тъй като
позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобиването
по давност.
Ето
защо и съдът приема, че оспорения КНА № 142/08.08.2029г., с който е признато
право на собственост на ответника Р.С.,
поради изтекла в негова полза придобивна давност отразява действително
състояние на собствеността и като такъв не е нищожен, а искът с правно
основание чл.537, ал.2 ГПК за обявяване нищожността му до размера на ½
ид. част от процесния имот е неоснователен и като такъв ще се отхвърли. С оглед
установеното право на собственост на ответника върху поцесния имот, както и
действителността на КНА №
142/08.08.2029г., то неоснователни са исковете на ищеца по чл.124, ал.1 ГПК и
чл.26 от ЗЗД, за признаване на ищеца за собственик на ½ ид част от имота
- Самостостоятелен обект в сграда с идентификатор 10450.502.1034.1.3. с площ 91,58 кв.м.,
представляващ тавански етаж, както и за отмяна до ½ ид. част на
последващата КНА сделка за продажба обективирана в НА №47/2019г. , тъй като не
продадено нещо което не било собственост на продавача, то и тези искова са
неоснователни и като такива ще се отхвърлят.
С оглед изхода от спора
ищецът няма право на разноски, а направените от него такива остават за негова
сметка.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК
ответниците имат право на разноски с оглед отхвърляне на предявените срещу тях искове,
представлявани са от адвокат и са претендирали разноски, а и са предсавени
доказателства за направени от всеки от ответниците разноски в размер на
по1500лв., които и суми за разноски ще се осъди ищецът да им заплати.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на Б.И.С. ЕГН ********* ***, против Р.А.С.,
ЕГН: ********** *** и А.Р.С., ЕГН **********
***, по чл.124, ал.1 ГПК, чл.537, ал.2
от ГПК и чл.26, ал.1 от ЗЗД, за признаване
за установено, че на основание наследство ищеца е собственик на 1/2 ид.част от
имот № 10450.502.1034.1.3 с площ 91,58 кв.м., представляващ тавански етаж,
намиращ се в жилищна сграда, построена в поземлен имот с кадастрален №
10450.502.1034, по картата на гр.Велинград, при съседи: ПИ 10450.502.1037, ПИ
10450.502.1036, ПИ 10450.502.1033, ПИ 10450.502.1035, ПИ 10450.502.3368, прогласяване
за частично нищожен, а именно за 1/2 ид. част от описания имот в констативния
НА № 142, рег. 1155, н.дело № 139/08.08.2019 год., вписан в Служба по
вписванията при PC-Велинград вх.рег. № 1497/08.08.2019 год., акт № 13, том 4,
дело № 811/2019 год., с който нотариус Георги Халачев, вписан в регистъра на
нотариалната камара под № 156, с район на действие-Районен съд Велинград, с
който е обявен Р.А.С., ЕГН ********** *** за собственик на описаният в акта
имот, както и да се призне относителна и частична недействителност на сделката,
изповядана с Нот.акт № 47,т.1, рег.664, нот.дело № 45/29.08.2019 год., на
нотариус Мильо Панчев, вписан в регистъра на нотариалната камара под № 729, с
район на действие Районен съд-Велинград, сключена между ответника Р.А.С. в
качеството му на продавач и негов син А.Р.С. като купувач, за покупко-продажба
на целия ТАВАНСКИ етаж, представляващ имот с идентификатор 10450.502.1034.1.3,
с площ 91,58 кв.м., за който ищеца е собственик на 1/2 ид. част, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Б.И.С.
ЕГН ********* ***, да заплати на Р.А.С., ЕГН: ********** ***, СУМАТА от 1500,0лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща разноски, направени за
производството, както и да заплати на А.Р.С.,
ЕГН ********** *** СУМАТА от 1500,0лв.
/хиляда и петстотин лева/,
представляваща разноски, направени за производството.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишки ОС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………..........…………