№ 1682
гр. Варна, 11.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на единадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20223100900395 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. К. К., с ЕГН
**********, с адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв.С. А., против “Еос Матрикс“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Малинова
долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК вр. чл.124, ал.1, пр.3 от
ГПК и чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за установяване недължимостта на сумите, за които по ч.гр.д.
№13739/2011г. по описа на РС Варна в полза на праводателя на ответника-“Обединена
Българска Банка“ АД, с ЕИК *********, срещу ищеца са издадени Заповед за незабавно
изпълнение от 26.09.2011г. и Изпълнителен лист от 06.10.2011г., а именно за сумите от
17301.97лв.-главница, ведно със законната лихва върху нея; 17261.85лв.-мораторна лихва за
периода 19.09.2011г.-09.07.2021г. и 152.63лв.-присъдени разноски по заповедното
производство поради погасяване на вземанията по давност, както и за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца недължимо платената на отпаднало основание по
изп.дело №268/2012г. по описа на ЧСИ рег.№711 в КЧСИ сума от 1667.75лв., от която
1167.75лв. преведени на 18.01.2022г. в следствие на наложен запор на банкова сметка на
длъжника и 500лв. преведени на 23.03.2021г. въз основа на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на
ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който се поддържа становище за неоснователност на претенциите.
В депозираната в срока по чл.372, ал. 1 от ГПК допълнителна искова молба, ищецът
поддържа и пояснява фактическите и правните си твърдения, а в отговора на нея, ответното
дружество поддържа становището си за неоснователност на исковете.
1
По допустимостта на предявените искове:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими. От друга страна,
съдът констатира, че в действителност по делото не са представени доказателства за
упълномощаване на адв.С. А. да представлява ищеца, тъй като приложения договор за
правна защита и съдействие, делегира изрични пълномощия на АД “А. и Узунова“ за
извършване на процесуални действия пред РС Варна, както наред с това липсва и
пълномощно от адвокатското дружество /което очевидно не е еднолично/ към някой
конкретен адвокат предвид разпоредбата на чл.71, ал.1, изр.2 от ЗАдв. Ето защо и с оглед
факта, че за надлежното осъществяване на представителната власт, съдът следи служебно
при всяко положение на производството и предвид етапа, на който се намира същото,
делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание като на ищеца се укаже да
отстрани посочената нередовност, като санира действията на пълномощника с обратна сила.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявените искове, попадащи в приложното поле на чл.365 от
ГПК съдът счита, че те следва да бъдат разгледани по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от ищецът писмени доказателства се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
Искането на страните за изискване на преписка от изп.д.№20127110400268, следва да
се уважи, тъй като доказателствата по него са относими, към настоящия спор. Като
допустими и относими следва да бъдат уважени и ищцовите искания за задължаване на
ответника да представи сключения договор за цесия и протокол /приложение/ към него,
касаещи процесните вземания, както и за задължаване на “Обединена Българска Банка“ АД
да представи надлежно заверени за вярност уведомления, отправяни до ищеца за
извършеното прехвърляне.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
УКАЗВА на ищеца, че следва в едноседмичен срок от съобщаването, да поправи
съществуващите при подаване на ИМ пороци на представителната власт, като: -представи
доказателства за упълномощаването на АД “А. и Узунова“ за извършване на процесуални
действия пред ОС Варна и пълномощно от Адвокатското дружество към някой конкретен
адвокат, с оглед разпоредбата на чл.71, ал.1, изр.2 от ЗАдв., като едновременно с това с
нарочна молба следва да потвърди извършените до момента от негово име процесуални
2
действия по делото от АД или -да представи доказателства за упълномощаването на адв.А. за
извършване на процесуални действия по делото, като едновременно с това с нарочна молба
да потвърди вече извършените по делото процесуални действия от адвоката, включително
по подаване на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение в срок на дадените указния, исковата
молба ще бъде върната и производството по делото прекратено.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание
чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от Д. К. К., против “Еос Матрикс“ ЕООД, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК вр.
чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК и чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за установяване недължимостта, поради
погасяване на вземанията по давност, на сумите, за които по ч.гр.д.№13739/2011г. по описа
на РС Варна в полза на праводателя на ответника-“Обединена Българска Банка“ АД, срещу
ищеца са издадени Заповед за незабавно изпълнение от 26.09.2011г. и Изпълнителен лист от
06.10.2011г., а именно: -17301.97лв.-главница, ведно със законната лихва върху нея; -
17261.85лв.-мораторна лихва за периода 19.09.2011г.-09.07.2021г. и -152.63лв.-присъдени
разноски в заповедното производство, както и за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца недължимо платената на отпаднало основание по изп.дело №268/2012г. по
описа на ЧСИ рег.№711 в КЧСИ сума от 1667.75лв., от която 1167.75лв. преведени на
18.01.2022г. в следствие на наложен запор на банкова сметка на длъжника и 500лв.
преведени на 23.03.2021г. въз основа на запор на трудовото възнаграждение на длъжника.
В исковата молба се излага, че по силата на Заповед за незабавно изпълнение от
26.09.2011г. и Изпълнителен лист от 06.10.2011г., издадени по ч.гр.д.№13739/2011г. по
описа на РС Варна, ищецът бил осъден да заплати в полза на “ОББ“ АД, горецитираните
суми. По искане на кредитора било образувано изп.дело №268/2012г. по описа на ЧСИ с
рег.№711 в КЧСИ, като към сумата по изпълнителния лист били добавени и 785.34лв.-
разноски по изп.дело. В следствие на получена ПДИ, на 02.03.2012г. и на 05.03.2012г.
ищецът информирал съдебният изпълнител, че желае да заплаща ежемесечно сумата от 50лв.
за погасяване на задължението си. По молба на взискателя от 19.07.2012г., на 29.08.2012г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, суми от който обаче не са
постъпвали, като се преустановени и доброволните плащания. На 12.02.2016г. взискателят
поискал налагането на запор на банкови сметки на длъжника в “ПИБ“ АД, като от своя
страна на 31.03.2016г. ищеца възобновил доброволните плащания, които продължили до
16.01.2019г. На 12.06.2018г. съдебният изпълнител бил уведомен, че вземането по делото е
цедирано в полза на “ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, като длъжника не е
получавал уведомление за цесията. На 03.09.2019г. новият взискател поискал запорирането
на банковите сметки на длъжника, но от сметките на длъжника в “Банка ДСК“ АД и “Първа
инвестиционна банка“ АД, не са постъпвали суми по изп.дело. На 27.11.2019г. е подадена
нова молба за налагане на запор на сметки в същите банки. На 14.06.2021г. съдебният
изпълнител запорирал банковите сметки на длъжника в “Българо-Американска Кредитна
3
Банка“ АД. На 17.06.2021г. било поискано налагането на запор върху трудовото
възнаграждение и банковите сметки на длъжника. В следствие на последното искане, на
25.06.2021г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца, като на 23.03.2021г.
по делото са постъпили 500лв. На 24.06.2021г. е поискано налагането на запор върху
банковите сметки на ищеца в “Българо-Американска Кредитна Банка” АД, в следствие на
което на 18.01.2022г. по делото са постъпили 1167.75лв. Поддържа се, че тъй като в
изп.дело не е искано, а и не са извършвани изпълнителни действия, в продължение на две и
повече години, изп.производство е прекратено по силата на закона, без за това да нужен
нарочен акт на ЧСИ. Поддържа се, че въпросната перемпция, е настъпила, считано от
30.08.2014г.-първият ден след изтичане на две години от последното валидно изпълнително
действие. По тази причина, след посочената дата, задълженията на ищеца не подлежат на
принудително удовлетворяване по изп.дело. Сочи се, че съгласно ТР №2/2013г. по тълк.дело
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсвала единствено с искането за
предприемане на конкретно изп.действие, каквито са гореописаните такива. По отношение
на последните постъпили суми в изп.дело, а имено сумите от 500лв. на 23.03.2021г. и от
1167.75лв. на 18.01.2022г., се твърди, че са били събрани принудително по едно вече
прекратено производство и те не съставляват изрично признание за дължимостта на
задълженията, предмет делото. Твърди се, че правният интерес на ищеца от предявяване на
иска по чл.439 от ГПК, се обосновава от възможността погасяването на вземанията по
давност да бъде установено единствено по съдебен ред и с възможността кредиторът да
засегне негативно правната му сфера, чрез образуването на ново изпълнително дело,
въпреки перемирането на предходното такова и въпреки погасяването на вземанията по
давност. Твърди се, че макар прехвърлянето на вземанията да не е било надлежно съобщено
на ищеца, то иска му следва да се насочи срещу цесионера, тъй като съобщаването за
цесията може да бъде извършено от пълномощник на цедента, включително и в хода на
висящ исков процес, като се сочи относима съдебна практика. Досежно иска по чл.55, ал.1
от ЗЗД интереса се обосновава с неправомерното, след перемиране на изп.дело и
погасяването на вземанията по давност, принудително събиране на сумата в общ размер от
1667.75лв. На следващо място се излага се, че перемпцията е институт, който бил приложим
и при действието на ППВС №3/1980г., като промяната, която е извършена с приемането на
ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, засяга приложимото до 26.06.2015г. схващане, че
давността започва да тече едва след прекратяване на изп.дело /вкл. и чрез перемирането му/,
но не и докато то е висящо. В новоприетото си решение, ВКС е приел, че давност започвала
да тече от последното валидно изп.действие, независимо дали то е било предприето по
искане на взискателя или по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане на
взискателя. Сочи се, че според цитираното тълк.решение давността в изп.дело не се спира,
тъй като развитието на производство зависи изцяло от волята на взискателя. Сочи се още, че
в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изп.производство се прекратява ex lege, а издаваното
от съдебния изпълнител постановление за прекратяване има само декларативен характер. В
този смисъл се поддържа, че предприетите действия, след прекратяването по силата на
закона на процесното изп.дело, не са породили валидни правни последици. По конкретно се
4
поддържа се, че в процесния случай не е налице прекъсване на давността по изп.д.
№20127110400268/2012г., тъй като предприети от взискателя действия за принудително
изпълнение, са следните: запор върху трудово възнаграждение на длъжника в “Алфа груп“
ЕООД; молба с искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в “Първа
Инвестиционна Банка“ АД от 12.02.2016г.; молба за налагане на запор върху всички банкови
сметки от 03.09.2019г. и съответно изпратените запорни съобщения до “Банка ДСК“ АД на
18.09.2019г. и до “Първа Инвестиционна Банка“ АД на 20.09.2019г.; молба за запор на
банкови сметки в “Банка ДСК“ АД и “Първа Инвестиционна Банка“ АД от 27.11.2019г.;
постановление за запор на банкови сметки в “Българо-Американска Кредитна Банка“ АД от
14.04.2021г.; молба за запор на банкови сметки и трудово възнаграждение от 17.06.2021г.;
молба за запор на банкови сметки в “Българо-Американска Кредитна Банка“ АД от
24.06.2021г. и постановление за налагане на запор върху трудово възнаграждение на
длъжника от 25.06.2021г. Поддържа се още, че тъй като между първото и второто от
посочените действия, е изминал период от време, надвишаващ 2-годишния срок на
перемпция и делото вече е било прекратено, то второто изпълнително действие това от
12.02.2016г., както и всички последващи такива действия, не се ползват с правен ефект и
нямат никакво правно значение за прекъсването на давността спрямо длъжника. Ето защо се
поддържа, че към настоящия момент е изтекъл необходимият период от време за погасяване
на вземането по давност, като на основание чл.119 от ЗЗД с изтичане давността по главното
вземане, се погасяват и акцесорните такива-за лихви и разноски, които наред с това се
погасяват и на собствено основание с изтичане на 3г. по реда на чл.111, б.“в“ от ЗЗД. В
заключение се твърди, че понастоящем както главното, така и акцесорните вземания, са
погасени по давност и не подлежат на удовлетворяване по принудителен ред, съответно
ищеца се позовава изрично на изтекла погасителна давност относно процесните вземания на
ответника. По отношение на иска по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД се поддържат всички въведени
до момента фактически твърдения, като се излага, че общата сума от 1667.75лв. е събрана на
отпаднало правно основание, а именно въз основа на запори, наложени по прекратено
изп.дело и погасено по давност вземане. Твърди се, че по отношение на ищеца е проведено
принудително изпълнение, като с претенцията си неоснователно обогатяване, той се брани,
против материалноправната незаконосъобразност на проведеното принудително
изпълнение, поради липса на изпълняемо право. Сочи се, че искът на длъжника срещу
взискателя, е за връщане на недължимо платено по чл.55, ал.1 от ЗЗД, като по принцип
приложимостта на една от трите визирани хипотези, следва да се прецени /реши/ от съда, но
според ищеца претенцията му попада в условията на третата хипотеза на цитираната правна
норма-дадено на отпаднало основание. Твърди се, че ако отрицателният установителен иск
бъде уважен, то с решението по него ще се отрече съществуването на едно вече събрано
вземане и ще се установи несъществуването на част от изпълняемото право-фактически
събраното вземане по проведено принудително изпълнение, спрямо ищеца. Ето защо се
сочи, че ищецът претендира ответника, да му върне въпросното вземане, като недължимо
платеното при условията на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД в хипотезата на отпаднало основание.
Развити са подробни доводи за приложимостта на цитираната хипотеза на института на
5
неоснователното обогатяване и се сочи относима съдебна практика. В заключение се
поддържа, че удържаната сума в изп.дело сума, не е била платена доброволно или в
изпълнение на нравствен дълг, като и че сумата е станала изискуема от деня, в който е
отпаднало съответното основание или от момента на обедняване на ищеца.
С депозирания от ответното дружество отговор на исковата молба, се оспорват
предявените исковете като неоснователни и недоказани, и се моли за тяхното отхвърляне.
Оспорва се погасяването на вземанията по давност поради наличието на регулярно искани и
предприемани изпълнителни действия. Твърди се, че дори делото да е било перемирано,
давността е била прекъсната с поисканите и реализирани изпълнителни действия. Сичи се
съдебна практика, според която перемпцията има значение само при действието на ППВС
№3/1980г., тъй като до обявяването му за загубило сила с ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС
на 26.06.2015г., давността е започвала да тече от прекратяването на изп.дело. Сочи се според
нововъзприетото становище давността в изпълнителния процес, се прекъсва многократно, с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ, без значение дали действията по
реализиране на способа са били предприети от съдебния изпълнител или не и дали са дали
резултат. Твърди се, че обстоятелството дали прилагането на способа е поискано от
взискателя или е било предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане на
взискателя, не оказвало влияние за прекъсване на давността ката се цитира относима
съдебна практика. Сочи се, че действията способите прекъсващи давността в изп.процес са
дефинирани в т. 10 от ТР № 2/2013г. На следващо място се сочи, че по аргумент от чл.118 от
ЗЗД погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а само на
възможността за реализирането му по принудителен ред, като така се запазвала
възможността задължението да бъде изпълнено доброволно. Ето защо се поддържа, че
процесният иск с предмет установяване на несъществуване на вземане се явява
неоснователен, тъй като то съществува, без да е възможно да се реализира по принудителен
ред.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с
която поддържа становището си за перемиране на изп.дело и погасяване на задълженията по
давност. По същество се излагат аргументи припокриващи се с тези изложени в
първоначалната искова молба, като се прави уточнение, че доколкото към момента на
перемиране на делото, е било приложимо ППВС №3/1980г., то е следвало да бъдат
съобразявани разясненията, дадени в него по отношение на прекратяването на
изп.производство, началния момент на давността, незачитането и непроявяването на правни
последици на изп.действия, извършени при перемирано производство. В този смисъл с
прекратяването на изп. дело ex lege на 30.08.2014г., е започнала да тече и погасителната
давност, тъй като след перемирането вече е нямало висящо изп.дело, по време на което
давността да е спирала и да не е текла. Твърди се, че давността е изтекла на 30.08.2019г., тъй
като не е била надлежно прекъсната от кредитора, с образуването на ново изп.дело и
предприемането на изп.действия по него. Поддържа се, че доколкото перемпцията, е
6
настъпила при действието на ППВС №3/1980г., а не след постановяването на ТР №2/2013г.,
то в настоящия случай неотносимо е разрешението дадено с Решение №37/24.02.2021г. по
гр.д.№1747/2020 г. на ВКС, IV ГО.
С постъпилият отговор, ответното дружество заявява, че поддържа първоначално
изразеното си становище, доколкото в допълнителната искова молба не се съдържат нови
факти или обстоятелства, а са развити само правни съждения по отношение на приложимата
съдебна практика спрямо вече наведените твърдения.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.439 от ГПК във вр. с
чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК и чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че не са налице права и факти, които
се признават, нито обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от
страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. С оглед конкретния предмет на спора по установителният иск,
ищецът следва да установи, че след издаване на изпълнителният титул за процесните суми,
са настъпили твърдените обстоятелства довели до погасяване по давност на вземането по
същия. Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване правоизключващи
и правопогасяващи спорното право факти, в това число прекъсване на давностният срок.
По отношение на иска по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД в тежест на ищеца, е да докаже
перемирането на изп.производство и събирането на процесните суми в следствие на
ненадлежно осъществени изпълнителни способи. Ответната страна следва да установи
правоизключващите си възражения, в това число и обстоятелството, че изп.дело не е било
перемирано и че сумите са събрани на база валидно извършени изпълнителни действия.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от ищеца, писмени доказателства.
ДА се изиска изпълнително дело №20127110400268 по описа на ЧСИ с рег.№711,
като до съдебния изпълнител се изпрати препис от молбата на ищеца по чл.192, ал.1 от ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл.190 от ГПК да представи заверен за
вярност препис от сключения между него и “Обединена българска банка“ АД договор за
цесия и протокол /приложение/ към него, с който са прехвърлени процесните вземания.
ЗАДЪЛЖАВА “Обединена Българска Банка“ АД да представи заверен за вярност
препис от уведомленията, отправяни до ищеца за извършеното прехвърляне на процесните
вземания, като до банката се изпрати препис от молбата на ищеца по чл.192, ал.1 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по т.д.№395/2022г. на ОС Варна за разглеждане в
открито съдебно заседание на 15.12.2022г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение. На ищеца да се връчат
препис от отговора на ДИМ.
Определението не подлежи на обжалване.
7
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8