П Р О Т О К О Л
Година 2020, 26.06. град Бургас
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД Наказателно отделение
на двадесет и
шести юни две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ ГАГАШЕВ
Секретар: Жанета
Кръстева
Прокурор: Росица
Дапчева
сложи за разглеждане
докладваното от съдия А. Гагашев
НОХ дело № 684 по описа за 2020 година.
На именното
повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимият
С.З.С., редовно призован, се явява лично, доведен от органите на РД „Охрана“
Бургас.
Явява
се адв. Димитринка Радева от Адвокатска колегия Бургас като упълномощен
защитник на подсъдимия Радев.
За
Окръжна прокуратура Бургас се явява прокурор Дапчева.
Съдът
ПРИКАНИ страните да изразят становищата си подаване ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на делото.
АДВ.
РАДЕВА: Да се даде ход на делото.
ПОДС.
С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ,
след като установи, че се явяват лицата, чието присъствие е задължително
съгласно разпоредбата на чл. 382, ал. 3 от НПК, след като изслуша тяхното
становище и съобрази данните по делото, намира, че липсват процесуалните пречки
за разглеждането му в днешното съдебно заседание.
Предвид
изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО
СНЕ СЕ
самоличността на подсъдимия, както следва:
С.З.С. – роден
на *** ***, *** гражданин, ***
образование, ***, ***, работи като ***, постоянен адрес:***, в момента в Следствен арест
Бургас, ЕГН **********.
На основание чл.
274 и чл. 275 от НПК, СЪДЪТ РАЗЯСНИ на страните правата им в настоящия процес,
включително правото им да искат отвод на съда, прокурора и съдебния секретар, а
също и да искат събиране на нови доказателства.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам искания за отводи и за събиране на нови доказателства.
АДВ. РАДЕВА: Нямам искания
за отводи и за събиране на нови доказателства.
ПОДС. С.:
Разяснени са ми правата. Няма да се ползвам от правото на отвод на съда,
прокурора и съдебния секретар. Нямам искания за събиране на нови доказателства.
СЪДЪТ ЗАПИТА
страните, придържат ли се към представеното в писмен вид споразумение и искат
ли да внесат някакви промени в неговите параметри.
ПРОКУРОРЪТ:
Поддържам представеното споразумение. Няма да правим промени в съдържанието му.
Моля да одобрите представеното в писмен вид пред Вас споразумение за решаване
на делото като непротиворечащо на закона и морала.
АДВ. РАДЕВА: Моля да
одобрите представеното пред Вас в писмен вид споразумение за решаване на делото
като непротиворечащо на закона и морала.
ПОДС. С.: Моля
да одобрите споразумението.
На основание чл.
382, ал. 4 от НПК, СЪДЪТ ЗАПИТА подсъдимия С. разбира ли обвинението, признава
ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях
и доброволно ли е подписал споразумението.
ПОДС. С.:
Разбирам какво е обвинението срещу мен. Признавам се за виновен. Запознат съм
със съдържанието на споразумението. Разбирам какво наказание ми е наложено.
Съгласен съм със споразумението. Отказвам се от съдебно разглеждане на делото
по общия ред, запознат съм с последиците от това и доброволно подписвам
настоящото споразумение. Моля да одобрите споразумението така, както е
представено.
СЪДЪТ, като взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 382, ал. 6 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ВПИСВА в
протокола от съдебното заседание окончателното съдържание на споразумението,
постигнато между Окръжна прокуратура Бургас, защитника на подсъдимия – адв. Радева и подсъдимия С.С.,
а именно:
1. Подсъдимият
С.З.С. със снета по делото самоличност и с ЕГН **********, се признава за
ВИНОВЕН, в това, че на 10.03.2020 г. в с. П.,
общ, Поморие, обл. Бургас, от кръстопът в центъра на селото, отвлякъл В. Г. Г. с ЕГН **********,***– деяние, представляващо престъпление
по чл. 142, ал. 1 от НК,
2. Деянието е
извършено от С.З.С. виновно, при форма на вината – пряк умисъл.
3. Страните се
споразумяват, че за описаното престъпление, на основание чл. 142, ал. 1 от НК,
вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, на подсъдимия С.З.С., със снета по делото
самоличност и
с ЕГН **********, СE
НАЛАГА наказание „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, чието
изпълнение, на основание чл. 66 от НК, се отлага за изпитателен срок от 3 (три)
години, считано от одобряване на настоящото споразумение от съда.
4.
Подсъдимият С.З.С. със снета по делото самоличност и с ЕГН **********, се
признава за ВИНОВЕН и в това, че на 10.03.2020 год. в с. Я., общ. Руен, обл. Бургас, в къща находяща се в
северната част на селото, обитавана от подс. С. и съпругата му – св. М. С., принудил В. Г. Г., ЕГН: **********, да извърши нещо противно на волята
й - да се съблече гола и да претърпи нещо противно на волята ѝ – да бъде
снимана гола от подс. С. и от съпругата му – св. М.С., като употребил за това
заплашване – деяние, представляващо престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК.
5. Деянието е
извършено от С.З.С. виновно, при форма на вината пряк умисъл.
6. Страните се
споразумяват, че за описаното престъпление и на основание чл. 143, ал. 1 от НК,
вр. чл. 54 от НК, на подсъдимия С.З.С. със снета по делото самоличност и
с ЕГН **********, СE НАЛАГА наказание „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА
ГОДИНА, чието изпълнение, на основание чл. 66 от НК, се отлага за изпитателен
срок от 3 (три) години, считано от одобряване на настоящото споразумение от
съда.
7. Страните се
споразумяват, на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия С.З.С. със снета
по делото самоличност и с ЕГН ********** да се определи общо наказание, в
размер на най-тежкото от наказанията, наложени му с настоящото споразумение, а
именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение, на
основание чл. 66 от НК, се отлага за срок от
3 (три) години, считано от одобряване на настоящото споразумение от съда.
8. Страните се
споразумяват приложените като веществени доказателства един брой мобилен апарат
„Xiaomi“, модел „Redmi 4х“, IMEI 861187039762383, ведно със СИМ карта на
мобилен оператор „А1“ с № 8935901187016478178 и карта памет „Toshiba“, 2GB,
Micro CD, собственост на М.Г.С., да се върнат
на същата.
9. Страните се
споразумяват направените по делото разноски в размер общо на 125,22 (сто
двадесет и пет лв. и 22 ст.) лева, да се възложат в тежест на подсъдимия С.З.С.,
който следва да ги заплати на ОД на МВР Бургас по сметка BG 47STSA93003100001001
в Банка ДСК гр. Бургас.
С П О Р А З У М
Е Л И С Е:
ПРОКУРОР: ЗАЩИТНИК:
(Росица Дапчева) (адв. Димитринка
Радева)
ПОДСЪДИМ:
(С.С.)
СЪДЪТ намира, че
постигнатото между страните споразумение съдържа съгласие по въпросите,
посочени в чл. 381, ал. 5 и ал. 8 от НПК, и е съобразено с разпоредбата на чл.
381, ал. 2 от НПК. Представеното в писмен вид споразумение по своето съдържание
не се отличава от вписаното в протокола от днешното съдебно заседание. С
престъплението не са причинени имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване, поради което и като прецени, че съдържанието на постигнатото
между страните споразумение не противоречи на закона и морала, на основание чл.
382, ал. 7 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ОДОБРЯВА
постигнатото между страните в днешното съдебно заседание споразумение за решаване
на настоящото дело.
Определението за
одобрение на споразумението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В условията на
чл. 309 от НПК, съдът се занима с въпросът относно мярката за неотклонение, наложена
на подс. С.З.С. по настоящото ДП № 83/2020 г. по описа на РУ – Поморие при ОД
на МВР – Бургас, пор. № 108/2020 по описа на Окръжна прокуратура Бургас.
СЪДЪТ прикани
страните да изложат становищата си по поставения въпрос.
ПРОКУРОРЪТ:
Представям доказателства, а именно постановление за привличане на подсъдимия С.
като обвиняем по досъдебно производство № 118/2020 г. на РУ – Поморие при ОД на
МВР – Бургас, от което е видно, че след като същият е бил привлечен по настоящото
дело като обвиняем и след като му е била наложена мярката за неотклонение „парична
гаранция“, той е извършил други престъпления, за които е бил привлечен като обвиняем
на 18.04.2020 г. по цитираното досъдебно производство № 118/2020 г. Представям
Ви и протоколно определение по ЧНД № 435/2020 г. по описа на Окръжен съд
Бургас, с което на подсъдимия С. е взета мярка за неотклонение по досъдебно
производство № 118/2020 г. Съобразявайки разпоредбата на чл. 66 от НПК, съгласно
която, когато обвиняем наруши взетата мярка за неотклонение, тя може да се
замени с по-тежка, както и предвид целта на мерките за неотклонение, а именно
една от целите е да не се извърши друго престъпление и като намирам, че въпреки
мярката за неотклонение „парична гаранция“ С. е нарушил същата, моля същата да
се отнеме в полза на държавата.
АДВ. РАДЕВА: Действително,
моят подзащитен е привлечен като обвиняем за извършването на цитираните от
прокурора престъпления по друго досъдебно производство по описа на район
Поморие. Аз обаче, считам, че по отношение на взетата по настоящото дело на
етапа на досъдебното производство мярка за неотклонение моят подзащитен не я е
нарушавал, тъй като до края на досъдебното производство се е явявал за извършване
на всички процесуални-следствени действия и по отношение на извършените впоследствие
две деяния, по отношение на него, както представи прокурорът, е била взета най-тежката
мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Именно при преценката на тази мярка
за неотклонение, съдът е отчел предходно взетата такава във вид на парична
гаранция в размер на 600 лева и това е мотивирало съдът да наложи най-тежката мярка
за неотклонение „Задържане под стража“. Т.е., два пъти едни и същи обстоятелства
са тълкувани във вреда на моя подзащитен, което смятам, че не следва да бъде
правено и в рамките на настоящото производство следва паричната гаранция следва
да бъде освободена.
ПОДС. С.:
Поддържам казаното от адвоката ми.
СЪДЪТ, по
искането на прокуратурата за прилагане на доказателства по делото
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА към
доказателствата по делото заверено копие от Постановление за привличане на
обвиняем от 18.04.2020 г. по ДП № 320 ЗМ-118/2020 г. по описа на РУ – Поморие
при ОД на МВР – Бургас, пор. № 166/2020 г. на Окръжна прокуратура – Бургас,
както и заверено копие от протокол от съдебно заседание, проведено на
21.04.2020 г. по ЧНД № 435/2020 г. на Окръжен съд – Бургас.
СЪДЪТ, след като
се запозна с материалите по делото и изслуша становищата на страните, прецени
искането на представителя на Окръжна прокуратура Бургас отнемане в полза на държавата
на паричната сума, внесена от подсъдимия С. като „Парична гаранция“ по
настоящото дело, за неоснователно тъй като противоречи на закона.
Целта на мярката
за неотклонение, чието постигане се търси с налагането на тази мярка за
процесуална принуда е посочена в чл. 57 от НПК – да се попречи на обвиняемото
лице да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в
изпълнение на влязлата в сила присъда. Следователно, мярка за неотклонение се
взема за конкретно наказателно производство и продължителността на действието й
се простира до приключване на наказателното производство с влязла в сила
присъда, но не по-рано от привеждане в изпълнение на наложеното с тази присъда
наказание.
В хипотезата на
съдебно производство, развиващо се по реда на глава ХХІХ от НПК, наказателното
производство приключва с одобряването на вписаното в съдебния протокол
споразумение между страните по делото, което одобряване става от съда чрез
определение по чл. 382, ал. 7 от НПК. Одобреното споразумение има характера на
влязла в сила присъда, доколкото чрез него със силата на присъда се уреждат
основните и принципни въпроси на наказателното производство – има ли
престъпление, извършено ли е от подсъдимия, извършено ли е виновно, следва ли
да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия, какво да бъде
наказанието и как да се изпълни. Одобреното споразумение има характеристиката и
на присъда, която е влязла в сила – по арг. на чл. 382, ал. 9 от НПК.
Следователно, действието на наложената мярка за неотклонение след одобряването
на споразумението, е допустимо само ако се налага привеждане в изпълнение на
наказанието, наложено с присъдата. В настоящия случай, доколкото наказанието, наложено
на подсъдимия е „лишаване от свобода“, но е отложено изпълнението му за
определен изпитателен срок, не се налага прокуратурата, като орган по
изпълнението на наказанията, да предприема конкретни процесуални действия по
привеждане на т.нар. условно наказание. Това е така, доколкото изпитателният
срок започва своето действие след влизане в сила на присъдата, с която е
постановен, а в конкретният случай, в производството по глава ХХІХ от НПК – с
одобряване на споразумението от съда, следователно отпада и необходимостта от
оставяне в сила на мярката за неотклонение. Такъв е и смисълът, вложен от
законодателя в разпоредбата на чл. 309, ал. 4 от НПК.
Що се отнася до
искането на прокурора за отнемане в полза на държавата на внесената от подсъдимия
гаранция, приложението на чл. 66 от НПК е допустимо само при висящо наказателно
производство, като приложението на чл. 66, ал. 2 от НПК е обвързано и с
изменение на мярката за неотклонение в по-тежка от „Парична гаранция“. Тук е
мястото да се посочи, че следва да се прави разграничение между съдебна фаза на
наказателното производство и съдебно производство, което може да обхваща и
извършването на процесуални действия и след приключването на наказателното
производство. В конкретният случай, рамките на съдебно производство по глава
ХХІХ от НПК, тази разпоредба не може да бъде приложена именно поради посоченото
по-горе обстоятелство – наказателното производство против подсъдимия е
приключило с влязъл в сила съдебен акт, имащ характеристиките на присъда,
поради което след този акт не може да се поставя въпросът дали подсъдимият е
нарушил наложена мярка за неотклонение.
Следва да се
посочи също, че за прокуратурата е съществувала процесуалната възможност, преди
внасянето на настоящото споразумение, да поиска от съда да измени мярката за
неотклонение на С. от „парична гаранция“ в по-тежка и да поиска отнемане на
внесената парична сума, ако е смятала, че с извършването на две нови престъпни
деяния, той фактически не е изпълнил наложената му мярка за неотклонение. Наред
с това, фактът на извършване на две нови деяния, инкриминирани от прокуратурата
като престъпни, е обусловил образуване на ново досъдебно производство, по което
обвиняемият е вече с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, т.е., взети
са били гаранции, че подсъдимият с поведението си няма да осуети
осъществяването на целите, посочени в чл. 57 от НПК.
Предвид
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ наложената
на подс. С.З.С., със снета по делото самоличност, мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 600 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Окръжна прокуратура Бургас за отнемане в полза на
държавата по реда на чл. 66, ал. 2 от
НПК на сумата от 600 лева, внесена от подс. С. като парична гаранция по
настоящото дело.
Определението за
мярката за неотклонение подлежи на обжалване или протест в петнадесетдневен срок
пред Апелативен съд Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В условията на
чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, съдът разгледа въпросът за веществените
доказателства, приложени по делото, които не са били обсъдени от страните с
оглед приложението на чл. 53 от НК, а именно: мобилен апарат „Huawei“, модел „Y6
2018“, IMEI 868687042796826, ведно със СИМ карта на мобилен оператор „МТел“ с №
8935901187005337955 и СИМ карта на мобилен оператор „Теленор“ с № 89359050100104548970
с калъф и протектор.
СЪДЪТ прикани
страните да изложат становищата си по приложението на чл. 53 от НК.
ПРОКУРОРЪТ: Предлагам
този мобилен апарат да се отнеме в полза на държавата.
АДВ. РАДЕВА:
Моля телефонът да бъде върнат, доколкото от материалите по делото е видно, че
снимките на инкриминираната дата са били осъществени приоритетно с мобилния телефон
на съпругата на подзащитния ми – свид. М.С.. Доколкото в специалната наказателна
част, касаеща едното деяние – по чл. 143, ал. 1 от НК, не е предвидено
отнемането, аз моля този мобилен телефон да бъде върнат на подзащитния ми.
РЕПЛИКА НА
ПРОКУРОРА: Приоритетно са били правени снимки с този телефон, но в крайна
сметка и с двата апарата са правени снимки, като за единия телефонен апарат се
споразумяхме да бъде върнат. С телефона на съпругата на подсъдимия са били
правени снимки на пострадалата, които след това са били прехвърлени на телефон „Huawei“,
но и с този телефон на подсъдимия също са били правени снимки. За това се
позовавам на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК.
СЪДЪТ, след като
се запозна с материалите по делото и изслуша страните, прецени, че следва да уважи
искането на Окръжна прокуратура Бургас за отнемане в полза на държавата на
посочените веществени доказателства. От доказателственият материал по делото се
установява, че въпросният мобилен телефон е собственост на подсъдимия С., като
с него са били правени снимки на пострадалата, т.е. чрез него подс. С. е осъществил
изпълнителното деяние на чл. 143, ал. 1 от НК, което обосновава и приложението
на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК – мобилният телефон е послужил на извършителя да
извърши престъплението.
Предвид изложеното,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТНЕМА В ПОЛЗА
НА ДЪРЖАВАТА мобилен апарат „Huawei“, модел „Y6 2018“, IMEI 868687042796826,
ведно със СИМ карта на мобилен оператор „МТел“ с № 8935901187005337955 и СИМ
карта на мобилен оператор „Теленор“ с № 89359050100104548970, както и калъф и
протектор.
Определението
относно веществените доказателства подлежи на обжалване или протест в седемдневен
срок от днес пред Апелативен съд Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЪТ, след като
прецени, че са изчерпани всички въпроси, подлежащи на решаване в настоящото
производство, на основание чл. 24, ал. 3 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НОХД № 684/2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
Протоколът е
изготвен в съдебно заседание.
Заседанието
приключи в 10:40 ч.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: