Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1817
гр. Пловдив,
27.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и осми септември
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Дичев административно
дело № 1486 по описа на съда за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
Н.И.Ф., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-78/10.05.2017 г. на директора
на ТП на НОИ – гр. П., с което е оставена без уважение жалба срещу Разпореждане
№ **********/ Протокол № 2140-15-215/22.03.2017 г. на Ръководителя на
„Пенсионното осигуряване“ („ПО“) при ТП на НОИ - П. Жалбоподателят счита, че решението
на директора на ТП на НОИ гр. П. и потвърденото с него разпореждане на ръководителя
на “ПО” при ТП на НОИ гр. П.са постановени при неизяснена фактическа обстановка
и в нарушение на материалния закон. В този смисъл се иска отмяна на цитираните
актове.
Ответникът
по жалбата – директор
на ТП на НОИ гр. П., чрез процесуалния
си представител юриск.в., е на становище, че жалбата е неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Подробни съображения в тази насока са изложени в представеното
по делото становище. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, поради което е допустима.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
Със
заявление вх. № 2113-15-3346/25.11.2015 г. Н.И.Ф. е поискал отпускане на лична
пенсия за ОСВ, като към него е приложил пълномощно, банкова сметка, ***. удостоверения
обр. УП 2, УП 3 и УП 13, писмо № М-ОА-1185-ДОК-251/17.06.2014 г., трудова
книжка № 315/22.02.1977 г., осигурителна книжка от 06.01.1994 г. и военна
книжка № 064233/11.10.1974 г.
С
разпореждане № **********/протокол № 2140-15-3346/25.11.2015 г. на ръководителя
на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – П., на основание § 4 ал.1 от ПЗР на
КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ)
на Н.И.Ф..
В указания
срок за обжалване на посоченото разпореждане, Ф. е поискал изменение на същото
по реда на чл.99 от КСО с жалба вх. № 1012-15-215/15.08.2016 г. Във връзка с
жалбата, директорът на ТП на НОИ – П., с писмо изх. № 1012-15-215#1от 24.08.2016 г. е указал на Ф., че за
удостоверяване на осигурителния стаж е необходимо в 3-дневен срок да се
представят оригиналните документи, съгласно чл.1 ал.1 от НПОС. Със заявлението
е представена трудова книжка № 315/22.02.197 7г. с оформен осигурителен стаж за
периода от 01.04.1994 г. – 11.06.1997 г. на длъжност „шофьор“ в „**“ ЕООД и от
12.06.1997 г. – 01.01.2000 г. като „шофьор“ в „** – **“ АД, като са направени
вписвания за тонаж на автомобила, които не са заверени по надлежния ред от
длъжностно лице и не е направено предложение за категоризиране на труда. Към
заявлението е представен УП 3 № 7/04.02.2013 г., издаден от „**“ ЕООД за
осигурителен стаж от 01.04.1994 г. – 11.06.1997 г. с продължителност 03 г. 02
м. 11 дни на длъжност „шофьор на товарен автомобил над 12 тона“, като е
направено предложение за зачитане на осигурителния стаж от втора категория по
т.53 А от ПКТК /отм./ Представен е и УП 2 № 8/04.02.2013 г., издаден от „**“
ЕООД с осигурителне доход за посочения период. Представен е също УП 3 №
13/08.02.2013 г., издаден от „**“ ЕООД за осигурителен стаж от 24.06.1997 г. – 31.12.1999
г. с продължителност 02 г. 06 м. 07 дни на длъжност „шофьор на товарен
автомобил над 12 тона“.Направено е предложение за зачитане на осигурителен стаж
от втора категория по т.53 от ПКТП /отм./ и са анулирани данните по трудова
книжка № 315/22.02.1977 г. Представен е също УП 2 № 14/08.02.2013 г., издаден
от „** – **“ АД с осигурителния доход за посочения период. Установено е, че в
трудова книжка осигурителния стаж в „** – **“ АД от 24.06.1997 г., а в
регистъра на осигурените лица началната дата е от 12.06.1997 г. , а в регистъра
на осигурените лица липсват данни за определени месеци, за част от периода има
данни за осигуряване по условията на трета категория труд и за друга част – по
условията на втора категория труд.
Във
връзка с представените документи, от отдел „КПК“ при ТП на НОИ – П. е извършена
проверка с оглед установяване през посочените периоди дали Ф. е работил в тези
дружества, на каква длъжност, какъв е вида и товароподемността на управлявания
автомобил, дали образците УП съответстват на разплащателните ведомости и
правомерно ли са издадени, подписани ли са от служителите на фирмите.
Резултатите от проверката са обективирани в КП № 5-15-*********/08.07.2016 г.,
като е установено, че „**“ ЕООД – П. е заличен търговец, считано от 21.10.2010
г. и разплащателните ведомости за заплати са предадени в „Обединен осигурителен
архив“ при ТП на НОИ – П., но липсват предадени документи за периода м.11. –
м.12.1996 г. и от м.01 до м.05.1997 г. От осъществения контакт с бившия
управител на „**“ ЕООД е установено, че не разполага с разплащателни ведомости
за заплати и проверяваните удостоверения с изх. №№ 7/04.02.2013 г.,
8/04.02.2013 г., 13/08.02.2013 г. и 14/08.02.2013 г. не са издавани и подписвани
от управителите на „**“ ЕООД – П. и „** – **“ АД.
При
това положение, за Н.Ф. е прието, че осигурителният стаж от 01.04.1994 г. –
11.06.1997 г. на длъжност „шофьор“ в „**“ ЕООД и от 12.06.1997 г. – 01.01.2000
г. като шофьор в „** – **“ АД се зачита от трета категория по трудова книжка и
по данните в регистъра на осигурените лица.
С
Решение № 2153-15-235/15.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ – П.
разпореждането, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание § 4ал.1 от ПЗР на КСО е отменено и преписката е
върната на съответния орган с указания да се извърши допълнителни проверка,
която да установи какви са първичните документи, предадени за съхранение, в
какво звено, подразделение фигурира лицето, има ли данни за е управлявал
автомобил над 12 тона и за кои периоди, какви са длъжностите на останалите
служители в съответното подразделение, след което, административният орган да
се произнесе отново по категорията на положения стаж за периода от 12.06.1997
г. – 01.01.2000 г.
След
извършена отново проверка, при която са събраните допълнителни документи, както
от лицето, така и от осигурителите, с Разпореждане № ********** за отпускане
(изненяне) на пенсия/Протокол № 2140-15-150/22.03.2017 г. на ръководител „ПО“
при ТП на НОИ – П. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст при условията на §4 ал.1 от ПЗР на КСО с мотива, че както у
осигурителите и техните правоприемници, така и в архива на ТП на НОИ липсват документи
– заповеди, трудови характеристики и други, свързани с трудовата дейност, в
разплащателните ведомости липсва информация за товароподемността и вида на
управлявания автомобил, като крайният извод е, че липсват доказателства трудът
да е от втора категория по т.53 от ПКТК /отм./ Прието е, че осигурителният стаж
от 06.12.1976 г. – 22.06.1982 г. в завод за подова керамика – Михайловград е
оформен в трудова книжка № 315/22.02.1077 г. с неправилна продължителност,
по-голяма от календарната. Установено е, от представеният от лицето обр. УП13 №
М-ОА-805-831/05.06.2013 г., издаден от сектор „Осигурителен архив“ – М., по
данни от разплащателните ведомости, положеният стаж от 06.12.1976 г. – 22.06.1982
г. възлиза на 05 г. 00 м. 29 дни от втора категория.
В резултат на извършената допълнителна проверка, от отдел „ООА“
при ТП на НОИ – П. е издадено удостоверение № 2175-12-253 г., с което се
установява, че за периода м.06.1997 г. – м.06.1999 г., осигурител „М.“ – П.
няма данни за лицето; за периода м.07.1999 г. – м.12.1999 г. този осигурител не
е предал документи, удостоверяващи стаж и доход; за периода м.06.1997 – м.06.1997
г., осигурител „** – **“ АД – П., мелница Л., няма данни за лицето; за периода м.07.1997 – м.08.1997 г.,
осигурител „** **“ АД – П., лицето
фигурира като име във ведомост“Брутна сума за получаване“, без вписана
длъжност; за периода м.09.1997 г. – м.09.1997 г., осигурител „** **“ АД – П.,
мелница Л., няма данни за отдел и звено, в което е работило лицето, длъжността
„шофьор“ е установена от разчетно-платежна ведомост тип „фиш“; за периода
м.10.1997 г. – м.09.1998 г., осигурител „** **“ АД – П., мелница Л. няма данни
за лицето; за периода м.10.1998 г. – м.12.1999 г., осигурител „** **“ АД – П.,
мелница Л., лицето е работило в звено „012“ на длъжност „шофьор“. В тази връзка
е установено, че в това звено фигурират работници с длъжности: „ръководител
звено“, „заварчик“, „автомонтьор“ и „фадромист“.
Въз
основа на установеното на Н.Ф. е зачетен осигурителен стаж, придобит в периода
от 04.10.1974 г. до 24.11.2015 г. включително, както следва: 1. Осигурителен
стаж от втора категория - 13 г. 07
м. 00 дни: от 06.12.1976 г. –
22.06.1982 г. с продължителност 05 г. 00 м. 29 дни, положен на длъжност
„Булдозерист, багерист“ в „Д.“ АД – М.; от 20.10.1982 г. до 05.11.1984 г. с
продължителност 02 г. 00 м. 15 дни, положен на длъжност „машинист на фадрома“ в
„ОПУ“ – П.; от 06.02.1986 г. до 18.07.1991 г. с продължителност 05 г. 05 м. 12
дни, положен на длъжност „шофьор над 12 тона“ във „Ф.“ АД – П.; от 05.08.1991
г. до 30.09.1991 г. с продължителност 00 г. 01 м.25 дни, положен на длъжност
„шофьор над 12 тона“ във „Ф. АД – П.; от 04.10.1991 г. до 25.11.1991 г., с
продължителност 00 г. 01 м. 21 дни, положен на длъжност „шофьор над 12 тона“
във „Ф.“ АД – П.; от 05.12.1991 г. до
23.08.1992 г., с продължителност 00 г. 08 м.18 дни, положен на длъжност „шофьор
над 12 тона“ във „Ф.“ АД – П.; 2. Осигурителен стаж от трета категория - 22 г. 07 м. 09 дни. На основание чл.104 от КСО, общ стаж,
превърнат в трета категория – 39 г. 07 м. 02 дни.
При така установеното е отказано отпускането на лична пенсия
за ОСВ на Ф., на основание чл.68 ал.1 и 2 от КСО (редакция до 01.01.2006 г.),
тъй като лицето не е навършило изискуемата се възраст от 63 г. 08 м.
Решаващият орган, поради липсата на други представени доказателства,
изцяло е възприел мотивите на
ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ и с Решение № 2153-15-78/10.05.2017 г. е
оставил без уважение жалба вх. № 1012-15-73/12.04.2017 г. срещу по-горе
цитираното разпореждане. Подробно е посочил защо претенцията на жалбоподателя
по отношение продължителността на зачетения стаж от 06.12.1976 г. до 22.06.1982
г. е неоснователна.
В хода на съдебното производство към делото са приобщени
справки за прекратени осигурители без правоприемник с предадени разплащателни
ведомости от процесните осигурители, справка от регионална база КАТ – П. за ПС,
настояща и бивша собственост на „**“ ЕООД и документи от сектор „Осигурителен
архив“ при ТП на НОИ – гр. М..
При така установеното от фактическа страна съдът формира
следните правни изводи:
Оспореният административен акт – решението
на директора на ТП на НОИ гр. П., е постановен от материално компетентен
орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно
производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл.98 ал.1
т.1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ. Съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че
фактическите констатации на органите на НОИ са истинни, а направените въз
основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е
спазена целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на
процесния такъв.
Противоположните
становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до
правилното приложение на материалния закон
и се концентрират във въпроса, налице ли са предпоставките на § 4 ал.1 от
ПЗР на КСО за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
от страна на жалбоподателя и, по-конкретно, като каква категория и с каква
продължителност следва да бъде зачетен, положеният от същия труд, на длъжността
“шофьор” през периода 06.12.1976 г. до 22.06.1982 г., за който Ф. претендира
втора категория труд.
По силата на чл.53а от
отменения ПКТП и чл.2 т.25 от действащата Наредба за категоризиране на труда
при пенсиониране (НКТП), трудът на шофьорите на товарни автомобили с
товароподемност 12 и повече тона при пенсиониране се зачита от втора категория.
И двете разпоредби намират приложение в случаите, когато лицето е полагало труд
изключително като шофьор на посочените товарни автомобили през не по-малко от
половината пълно дневно законоустановено работно време (арг. от чл. 355, ал. 2
от Кодекса на труда).
На първо място, в разглеждания
случай безспорно се установи, че трудът, положен през периода 06.12.1976 г. –
22.06.1982 г. е от втора категория, предвид приложената по делото трудова
книжка № 315/22.02.1977 г. и УП 13 № М-ОА-805-831/05.06.2013 г., който възлиза
на 05 г. 00 м. 29 дни. Посочено е, че е налице грешка при първоначалното изчисляване
на календарните дни от процесните години, поради което е неоснователно
твърдението на жалбоподателя, че се касае до продължителност 05 г. 06 м. 17
дни. Не може да се приеме, че жалбоподателят е ощетен с 05 м. 18 дни, тъй като
видно от приложеното по делото Удостоверение № М-ОА-8015-831/05.06.2013 г. се
установява, че отработеното време от втора категория в „Д.“АД – М. е 05 г. 00
м. 29 дни, и това е така, тъй като са отчетени реално отработените дни календарните
дни за всяка една съответна година, вкл. и високосни такива (изключват се
дните, в които работникът или служителят е в платен годишен отпуск или в отпуск
поради временна неработоспособност), поради което и е отстранена грешката,
сочена от органа. Именно въз основа на тези документи е прието за безспорно установено,
че жалбоподателят е изпълнявал длъжността „булдозерист” и „багерист“, които
длъжности, съгласно чл.40 от ПКТП /отм./ са от втора категория.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя в насока твърдян положен труд като шофьор в „**ЕООД
– П. за периода 01.04.1994 г. до 11.06.1997 г. и като шофьор в „** – **“ АД – П.
за периода 24.06.1997 – 31.12.199 г., тъй като не се обори констатацията на
административния орган, че удостоверения
изх. №№ 7/04.02.2013 г., 8/04.02.2013 г., 13/08.02.2013 г. и
14/08.02.2013 г. не са издавани и подписвани от управителите на „**“ ЕООД – П.
и „** – **“ АД. Така осигурителният стаж на Ф. за периода от 01.04.1994 г. до
11.06.1997 г. на длъжност „шофьор“ в „**“ ЕООД е зачетен от трета категория по
трудова книжка и по данните в регистъра на осигурените лица.
Отделно от това, от
представените с писмо УРИ 103000-24367/18.07.2017 г. на началник сектор „Пътна
полиция“ справки за ПС бивша и настояща собственост на „**“ ЕООД се установява,
че сочените от Ф. товарни автомобили „Шкода“ с рег. №№ 32 40 и 26 04, не
фигурират в тях.
Не са оборени и констатациите
на административния орган за липсата на данни за Н.Ф. по отношение периода м.06.1997
г. – м.12.1999 г. Безспорно е установено, че осигурителят „М.“ ЕООД, като
правоприемник на „**“ ЕООД – П. и „** **“ АД – П., мелница Л., не са предали
заповеди, свързани с трудовата дейност в архивохранилището на ТП на НОИ. Предвид на това, правилно е установено, че
осигурителният стаж от 12.06.1997 г. – 31.12.1999 г. като „шофьор“ в „** **“ АД
– П. се зачита като такъв от трета категория, поради липсата на данни в
разплащателните ведомости относно товароподемността и вида на управлявания
автомобил.
В тази връзка е необходимо да
се съобрази, че в хода на съдебното производството не се ангажираха никакви
доказателства за надлежно оформени вписвания в трудовата книжка за тонаж на автомобила;
липсват такива и по отношение направено предложение за категоризиране на труда
на жалбоподателя за процесния период от
12.06.1994 – 11.06.1997 г. и 12.06.1997 г. – м.12.1998 г. от втора категория.
За последно сочения период липсват каквито и да е документи, предоставени от
осигурителите „М.“ ЕООД – П. и „** **“ АД – П., мелница Л., както и, че
предоставените такива – разчетно платежна ведомост тип „фиш“ е недостатъчна, за
да се обоснове зачитане на осигурителен стаж от втора категория. Липсват и
данни за определени месеци; за част от периода има данни за осигуряване при
условията на трета категория, а за друга част – при условията на втора
категория, поради което данните от регистъра на осигурените лица не могат да
послужат за категоричен извод, че целият труд е положен при условията на втора
категория труд, още повече, внесените осигурителни вноски за категория,
различна от трета, не обвързват осигурителния орган, който сам извършва
преценка за това обстоятелство.
На следващо място опитът на
жалбоподателя да докаже, че е управлявал товарен автомобил над 12 тона в „**“
ЕООД – П. през процесните периоди, също не доведе до конкретен резултат. Макар и да е представена справка за
наличието на товарни автомобили от този клас у осигурителя „**“ ЕООД – П.,
липсва информация за лицата, които са ги управлявали, още по-малко пък е
налична такава за Н.Ф..
Съгласно §4 ал.1 от ПЗР на КСО
право на пенсия за ОСВ през 2015 г. мъжете придобита при навършена възраст 57
г. и 8 м., ако имат осигурителен стаж 15 г. при условията от втора категория и
сбор от осигурителен стаж и възраст – не по-малък от 100.
Съгласно чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО, право на пенсия за ОСВ през 2015 г. за мъжете се придобива при навършена
възраст 63 г. 08 м. и общ осигурителен стаж от трета категория по чл.104 от КСО
– 38 г.
Към датата на подаване на
заявлението – 25.11.2015 г. Н.И.Ф. е бил на възраст 59 г. 02 м. 17 дни, и има установен:
13 г. 07 м. осигурителен стаж от втора категория, 22 г. 07 м. 09 дни – при
трета категория, или общ стаж, превърнат към трета категория на основание
чл.104 от КСО – 39 г 07 м. 02 дни, предвид на което административният орган
правилно е приел, че липсват основания за отпускане на лична пенсия за ОСВ на
сочените от жалбоподателя аргументи.
Приобщените в хода на административното
производство доказателства, както и тези, събрани в настоящото съдебно
административно производство, налагат несъмнения извод, че по отношение на установения
размер на осигурителния стаж, няма
причина да не се приеме, че процесуалните действия на осигурителните органи в
хода на развилото се административно производството, са осъществени съобразно
изискванията на закона. Релевантните факти и обстоятелства са възприети и
възпроизведени от органите на НОИ в издадените от тях административни актове
(разпореждания и решения), съотнесени са спрямо останалите констатации,
направени в административното производство и въз основа на това е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на
жалбоподателя. Доказателства, които да подложат на съмнение така направените
констатации и основаните на тях правни изводи, не се ангажираха в хода на
настоящото производство.
При това положение, съдът
намира, че категорията труд за процесните периоди следва да бъде зачетена, така
както е определена от административния орган въз основа на всички събрани по
преписката и делото доказателства. В този смисъл изискванията на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на
Кодекса за социално осигуряване (в приложимата редакция към датата
на подаване на заявлението) не са изпълнени по отношение на жалбоподателя,
поради което, правилно на същия е отказано отпускането на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Изложените до тук съображения, обосновават крайния
извод за законосъобразност на оспорения административен акт. При това положение
жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.
При посочения изход на спора, на
основание чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, на Териториално
поделение на НОИ - гр. П., се дължи възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита, в размер на 100 лв.
Предвид горното и на основание чл.172
ал.2 от АПК, Административен съд - П., ІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Н.И.Ф., ЕГН **********,***,
против Решение № 2153-15-78/10.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ – гр. П., с
което е оставена без уважение жалба на Ф. срещу Разпореждане № **********/
Протокол № 2140-15-215/22.03.2017 г. на Ръководителя на „Пенсионното
осигуряване“ („ПО“) при ТП на НОИ - П..
ОСЪЖДА Н.И.Ф.,
ЕГН **********,***, да заплати на Териториално поделение на НОИ - гр. П., сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Р България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: