№ 16856
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110117795 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] против В. В. Л. и Т.Ф. С. кумулативно обективно и
субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане от
ответниците – при условията на разделна отговорност помежду им по ½ част от следните
суми: 1 202,78 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен №
[№], 111,54 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 22.03.2023 г.
върху главницата за доставена топлинна енергия; 36 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., 6,43
лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.11.2020 г. до 22.03.2022 г. върху
главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху
всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.04.2023 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответниците, в качеството им на собственици/вещни
ползватели на топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № [№], а с това и на
потребители – клиенти за битови нужди съгласно § 1. т.2а от ДР на Закона за енергетиката,
съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до
имота, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Посочва, че през процесния период е доставил до имота топлинна
енергия, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на
отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и
стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към
правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в
случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат
1
най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия
от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответниците, като клиенти на топлинна енергия, е
следвало да заплатят стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В. Л. и Т. С. не са погасили в срок дължимите суми в общ размер, както
следва: 1 202,78 лева – главница за доставена топлинна енергия; 111,54 лева – лихва за
забава върху задължението за цена на топлинна енергия; 36 лева – главница за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия и сумата от 6,43 лева- лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение. Твърди се, че всеки от ответниците отговаря за по ½
част от общите задължения. Ищцовото дружество намира за дължима и претендира и
законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане. С тези доводи обосновава правния си интерес от
търсената защита и отправя искане за уважаването им. Претендира разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците В. Л. и
Т. С. на 17.06.2023 г., като в законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
същите не са подали писмени отговори. По делото е депозиран отговор с вх. №
******/25.07.2023 г. от третото за процеса лице О.С., в качеството й на снаха на
ответниците, в който се посочва, че задължението по настоящото дело е заплатено изцяло в
полза на ищеца. Изразена е готовност за заплащане на присъденото в полза на дружеството
юрисконсултско възнаграждение, с искане същото да бъде определено в минимален размер.
Направено е искане да не бъдат допускани поисканите от ищеца експертизи. Към отговора е
приложено заверено копие от фискален бон от 25.07.2023 г., издаден от [фирма].
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
1). По исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването между него и
ответниците на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества, при което за тях – при съответните квоти, е възникнало насрещно
задължение за заплащане на цената в претендирания размер, че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение
от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са
погасили чрез плащане претендираните вземания.
2). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в
забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са
погасили чрез плащане претендираните вземания.
По делото не е е спорно наличието на всички обстоятелства, изграждащи фактическите
състави на процесните вземания за главница и лихва за забава, а именно, че през исковия
период месец май 2020 г. – месец април 2022 г. ответниците В. Л. и Т. С. са били
съсобственици на процесния недвижим имот с адрес: [адрес], за който при ищцовото
топлофикационно дружество е открита партида с абонатен № [№] и който през този период
е бил топлоснабден, като и, че през исковия период до имота е доставена топлинна енергия
от ищеца на твърдяната от него стойност.
За притежавани от ответниците права върху процесния недвижим имот и техния обем
2
свидетелстват и данните от приетия като писмено доказателство по делото договор за
покупко – продажба на недвижим имот от 15.07.2003 г., обективиран в Нотариален акт №
***, том I, рег. № *****, дело № 178/2003 г. по описа на нотариус С.С. с рег. № *** на НК и
с район на действие Районен съд – София, по силата на който В. Л. и Т. С. са закупили и
придобили собствеността върху недвижим имот – апартамент № 2, находящ се в град
[адрес], със застроена площ от 45,05 кв. м., заедно с избено помещение, с 2,23 % идеални
части от общите части на сградата и 2,23 % идеални части от правото на строеж върху
държавен недвижим имот. Изяснява се също, че със заявление – декларация с вх. №
139/13.01.2010 г. ответницата Т. С. е отправила искане до ищцовото дружество за откриване
на партида съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
[фирма] на потребителите в град София, за имот с адрес: [адрес] с абонатен № [№]. В
декларацията е отразено, че домакинството на декларатора се състои от двама членове,
както и, че в имота ще се ползва топлинна енергия за топла вода и за отопление.
По делото е представено и прието като писмено доказателство Удостоверение с изх. №
68-00-504/09.04.2021 г. от „Географска информационна система“ – София съгласно което
жилищна сграда с два входа, отразена с идентификатор 68134.613.189.2 в КККР, попадаща в
квартал 18 по плана на местност „бул. Ботевградско шосе – Рамка“ и находяща се на
територията на район Подуяне – Столична община, описвана с адрес: [адрес].
По делото е безспорно, че в хода на настоящото производство, образувано по искова
молба с вх. № 92758/04.04.2023 г. – на 25.07.2023 г. ответниците са заплати на каса в полза
на [фирма] сума в общ размер от 1 500,31 лева за погасяване на вземанията, предмет на
процесните искови претенции.
Посоченото обстоятелство е изрично признато и от ищеца с депозираната по
настоящото дело молба от 08.08.2023 г., както и от процесуалния му представил в
проведеното открито съдебно заседание на 09.10.2023 г.
Твърденията на страните се подкрепят от данните, следващи от представеното и прието
по делото заверено копие от фискален бон от 25.07.2023 г., установяващ заплащането в
полза на топлофикационното дружество на сумата от 1 500,31 лева, включваща следните
вземания: главница в размер от 1 238,78 лева; мораторна лихва в размер от 117,97 лева
съдебни разноски в размер от 99,55 лева и 44,01 лева законна лихва. В документа е отразено,
че се касае за плащане по съдебно дело с инсталация № [№].
Съдът, съобразявайки съвпадащите твърдения на двете страни в процеса и
съпоставяйки размера на процесните вземания – съответно главница в общ размер от 1
238,78 лева (1 202,78 лева за доставена топлинна енергия и 36 лева за дялово
разпределение), лихва за забава в общ размер от 117,97 лева (111,54 лева начислена върху
главницата за доставена топлинна енергия и 6,43 лева върху главницата за дялово
разпределение) и законна лихва за забава, начислена върху размера на главницата за период
от датата на подаване на исковата молба – 04.04.2023 г. до плащането на 25.07.2023 г., с този
на платените в полза на ищеца суми, намира, че процесните искови претенции следва да
бъдат отхвърлени изцяло поради погасяване чрез плащане в хода на процеса на
претендираните вземания.
По отговорността за разноски:
Съдът, съобразявайки, че към момента на завеждане на делото – 04.04.2023 г.
ответниците са били в забава в плащането, а ищецът - носител на неудовлетворени и
изискуеми парични вземания срещу тях, чиято дължимост същите са признали с
извършените плащания в хода на процеса и конкретно на 25.07.2023 г., счита, че с
поведението си ответната страна е станала повод за завеждане на делото, поради което и на
ищеца се следват поисканите от него разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, които няма данни да са били заплатени от ответниците. Съдът
определя същото в минимален размер от 100,00 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм.
3
ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния му представител, липсата на фактическа и правна сложност на делото,
приключило в рамките на едно открито съдебно заседание. Всеки от ответниците следва да
бъде осъден да заплати по ½ част от сумата или суча в размер от по 50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [адрес] против В. В. Л., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] и Т.Ф. С., с ЕГН:
********** и адрес: [адрес] осъдителни искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане от
ответниците – при условията на разделна отговорност помежду им, всеки по ½ част от
следните суми: 1 202,78 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с
абонатен № [№], 111,54 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до
22.03.2023 г. върху главницата за доставена топлинна енергия; 36 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2020 г. до
30.04.2022 г., 6,43 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.11.2020 г. до
22.03.2022 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 04.04.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. В. Л., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], ЕИК:
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], сумата от 50 лева., представляваща
разноски в исковото производство за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.Ф. С., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], ЕИК:
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], сумата от 50 лева, представляваща
разноски в исковото производство за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма] – [фирма].
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4