№ 444
гр. Стара Загора, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20245530202932 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 24-1228-003569 от
04.09.2024 година на Началник група в ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна
полиция Стара Загора, оправомощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021
година/, с което на Т. П. Д., ЕГН **********, са наложени две отделни
административни наказания – „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева, за
нарушение по чл.6, т.1, във връзка с чл.185 от Закона за движението по
пътищата и „глоба“ в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за нарушение по чл.
37, ал.1, във връзка с чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 от Закона за движението по
пътищата.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде
отменено изцяло.
Въззиваемият в постъпило по делото писмено становище счита, че
наказателното постановление е законосъобразно и моли същото да бъде
потвърдено.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства,
1
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На Т. П. Д. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 1251549 от 26.07.2024 година за това, че на 26.07.2024 година в
15.37 часа в град Стара Загора на улица „***“, по данни на свидетели,
очевидци 1. К. А. В. и 2. С. Ю. С., в град Стара Загора, по улица „***“, южно
от кръгово кръстовище с бул. „******“, в посока север-юг е управлявал лек
автомобил * с рег. № *, собственост на Младен Тончев Д., като водачът
извършва маневра, завой наляво в посока изток, към паркинг прилежащ на
булевард „******“ №2, като: 1. Не съобразява поведението си с пътна
маркировка М2 и 2. При извършване на маневрата не пропуска насрещно
движещ се в посока юг-север, лек автомобил * с рег. № *, като го принуждава
да спре за да избегне удар. Фактическата обстановка е възприета от
актосъставителя като две отделни административни нарушения – по чл. 6, т.1
от Закона за движение по пътищата и по чл. 37, ал.1 от Закона за движение по
пътищата. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН, жалбоподателят е направил писмени
възражения по съставения АУАН, в които твърди, че не е извършил описаните
в акта административни нарушения.
Въз основа на този акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което
нарушенията са описани и квалифицирани така, както са в акта. На Т. Д. са
наложени две отделни административни наказания - на основание чл.185 от
Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 лева и на основание чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева.
В хода на съдебното производство, за изясняване на обстоятелства
по делото са събрани и гласни доказателства
При съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства – писмени и гласни, съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:
По нарушението по чл. 6, т.1 от Закона за движение по пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от Закона за движение по
пътищата, участниците в движението следва да съобразяват своето поведение
с пътната маркировка. В този случай, в чл. 185, доколкото за това нарушение
2
не е предвидено друго наказание – нарушителят се наказва с административно
наказание глоба в абсолютно определен размер на 20,00 лева.
На първо място следва да се посочи, че по безспорен начин се
установява, че на процесната дата, в посочения час Т. Д. е управлявал лекият
автомобил * с регистрационен номер *. Този извод следва, както от събраните
по делото свидетелски показания, така и от самите твърдения на
жалбоподателя. От страна на последния не са ангажирани твърдения, нито от
събраните доказателства по делото се установява, че на 26.07.2024 година в
15.37 часа посоченият лек автомобил да се е управлявал от друго лице. Ето
защо съдът приема, че административно-наказателната отговорност е
ангажирана спрямо точни субект.
От приложения по делото CD-диск с приложен към него
видеозапис: 26.07.2024 г. 15_34_59 (UTC+03_00) се установи и осъществяване
на изпълнителното деяние от страна на водача на горепосочения автомобил
„*“. Установи се действителното извършване на описаната в АУАН и НП
маневра – завой наляво, при движение на МПС * в посока север-юг, към
паркинг зона, находяща се на административен адрес: град. Стара Загора. бул.
„******“ №2. Съдът намира за общоизвестен фактът, че на описаното място,
южно от кръгово кръстовище на бул. „******“ и ул. „***“, източната и
западната пътни ленти на ул. „***“ са разделени с пътна маркировка М2
/двойна непрексъсната линия/. Съгласно чл. 63, ал.1, т.2 от ППЗДвП на
пътните превозни средства е забранено да застъпват и пресичат последната.
Така съдът намира за установено изпълнителното деяние, като елемент от
нарушението по чл. 6, т.1 от Закона за движение по пътищата. Налице е и
субективният елемент от нарушението, като формата на вина в конкретния
случай е умисъл. При тези обстоятелства, съдът намери за доказани всички
елементи от фактическия състав на разглежданото административно
нарушение. Доколкото липсва предвидено друго наказание по отношение на
конкретното нарушение е приложима разпоредбата на чл. 185 от Закона за
движението по пътищата, съгласно което наказанието при извършване на
такова нарушение е „глоба“ в абсолютно определен размер на 20,00 лева,
поради което анализът на последното се явява безпредметен.
По нарушението по чл. 37, ал.1 от Закона за движение по
пътищата:
3
Съгласно чл. 37, ал.1 от Закона за движение по пътищата при
завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства, а предвид чл. 179, ал.1, т.5 който не спазва правилата за
предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е
създадена непосредствена опасност за движението се наказва с
административно наказание „глоба“ в размер на 150,00 лева.
В конкретния случай, съдът намери, че от страна на
жалбоподателя, на процесната дата, чрез гореописаната маневра е било
осъществено изпълнителното деяние и на това административно нарушение.
От приложен към него видеозапис: 26.07.2024 г. 15_34_59 (UTC+03_00) и
показанията на свидетеля К. А. В. – непосредствен очевидец на нарушението,
се установява, че предимството на управляваното от него МПС – лек
автомобил „* **“ с рег, № * е било отнето, чрез извършения от лекия
автомобил „*“ с рег. № * ляв завой. При така извършеното нарушение на чл.
37, ал.1 от ЗДвП е създадена непосредствена опасност за движението. Като се
вземе предвид разпоредбата на § 6, т.74 от Закона за движение по пътищата –
опасност за движението по пътищата представлява състояние на системата
човек - превозно средство - път - среда, при което е налице обоснована,
непосредствена вероятност за възникването на пътнотранспортни
произшествия. Именно такова състояние е било предизвикано при действията
от страна на жалбоподателя. От доказателствата по делото се установи, че
само реакцията на водача на лекия автомобил „* **“ – свидетеля В. е била
причина за избягване на ПТП, при извършване на конкретната маневра. Ето
защо съдът счита, че от страна на жалбоподателя е било осъществено
изпълнителното деяние и на това нарушение. Деянието е извършено при
форма на вината – умисъл. Съдът намери, че и по отношение на това
нарушение е наложено законоустановеното административно наказание,
предвидено в ЗДвП, а именно „глоба“ в размер на 150,00 лева.
При изготвяне на административно-наказателната преписка не са
допуснати процесуални нарушения, наказателното постановление е съставено
от компетентен орган, подробно е описано мястото на извършване на
нарушението, фактологията по установяването му, като правилно е
определена административно наказателната отговорност за него.
Следователно съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.57 от ЗАНН
4
при реализиране на административно-наказателната отговорност.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя по
отношение на квалификацията на административните нарушения. Както се
установи, с едно деяние жалбоподателят е осъществил фактическия състав на
две административни нарушения. Същите не се намират в отношение на
поглъщане, а в такова на съвкупност. Доколкото, обаче,
административнонаказателното правоприлагане и в частност Закона за
административните нарушения и наказания не познават понятието „идеална
съвкупност“, относимо към НК, по отношение разглежданото деяние се явява
приложима разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, съгласно която когато с едно
деяние са извършени няколко административни нарушения, наложените
наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Ето защо съдът
намира, че отговорността на жалбоподателя е правилно ангажирана,
съответно правилно са определени съответните административни наказания.
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания
случай действително виновно са извършени нарушения по чл.6, т.1 от Закона
за движение по пътищата и чл. 37, ал.1 от Закона за движение по пътищата .
С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и предвид искането направено от страна
на процесуалния представител на въззиваемия, на основание чл. 63д, ал.1
ЗАНН, следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на ОД на МВР Стара
Загора сумата в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1228-003569
от 04.09.2024 година на Началник група в ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна
полиция Стара Загора, оправомощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021
година/, с което на Т. П. Д., ЕГН **********, са наложени две отделни
административни наказания – „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева, за
нарушение по чл.6, т.1, във връзка с чл.185 от Закона за движението по
5
пътищата и „глоба“ в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за нарушение по чл.
37, ал.1, във връзка с чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 от Закона за движението по
пътищата, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Т. П. Д., ЕГН ********** да заплати на Областна
дирекция на МВР Стара Загора сумата в размер на 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6