№ 760
гр. София, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110209976 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от АТ. ВЛ. Б., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № 21-4332-010665/28.05.2021 г., издадено от
Г.В.Б. –началник група при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 185 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в
сила от 01.09.1999 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20,00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника, както и за некоректно приложение на
материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания
санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, явява се лично, като поддържа жалбата и изложените в нея
подробни съображения. В допълнение са представени писмени бележки.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото
1
закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в
нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
695122/05.05.2021 г., съставен от Д. В. Г. – мл. автоконтрольор при ОПП-
СДВР и в присъствието на свидетеля Ж.Й.Й. - очевидец е констатирано, че на
05.05.2021 г. около 12:10 часа в гр. София по бул. „Ботевградско шосе“, с
посока на движение от ул. „Челопешко шосе“ към Околовръстен път,
жалбоподателят Б. управлява товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. №
№№№№, собственост на търговско дружество „ХХХХ“ ЕООД, като при
извършената проверка на пътен възел със Северна скоростна тангента е
установено, че превозното средство е без задна регистрационна табела.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1
ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен на Б..
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 21-4332-010665/28.05.2021 г. от Г.В.Б. –
началник група при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 185 ЗДвП, при
цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на
жалбоподателя Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
20,00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Препис от НП е връчен лично на въззивника на 27.06.2021 г., като
2
жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е
депозирана в законоустановения 7-дневен срок чрез наказващия орган на
28.06.2021 г., видно от отбелязването в съпроводителното писмо.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от представените писмени доказателства за назначаване, съответно
оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика са очертани времето, мястото, механизма на твърдяното
нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в
обективната действителност, а това мотивира извод, че възраженията на
жалбоподателя в очертаната насока са несъстоятелни.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на
3
твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо
са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника АТ. ВЛ.
Б. е ангажирана, като на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
По делото е доказано по несъмнен начин, че от обективна страна на
05.05.2021 г. около 12:10 часа в гр. София по бул. „Ботевградско шосе“, с
посока на движение от ул. „Челопешко шосе“ към Околовръстен път,
жалбоподателят Б. управлява товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. №
№№№№, без поставена задна регистрационна табела.
Правилно е прието от административните органи, че тези
фактически положения поначало се субсумират под разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 ЗДвП, която поставя императивно изискване по пътищата, отворени за
обществено ползване, да се движат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. За неизпълнението на визираното
правно задължение е приложима общата санкционна норма на чл. 185 ЗДвП, а
не специалната такава по чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП, доколкото в нея е
предвидена отговорност в случаите на управление на моторно превозно
средство, на което табелите с регистрационния номер са налични, но не са
поставени на определените за това места. Ето защо, възраженията на
жалбоподателя в очертаната насока не се споделят от този съдебен състав,
като за непълнота е необходимо да се отбележи, че е неприложима и
санкционната норма на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, в която се съдържа по-тежка
санкция при управление на регистрирано моторно превозно средство, но без
табели с регистрационен номер, имайки предвид, че в конкретиката на
4
настоящия казус предната табела е била налична и поставена на определеното
за това място.
Независимо от изложеното обаче извън полезрението на
актосъставителя и наказващия орган е останало обстоятелството, че освен от
обективна страна, за да е налице съставомерност по възприетата
материалноправна квалификация, деянието следва да изпълва и корелативно
необходимата субективна страна на нарушението. Съгласно чл. 6 ЗАНН
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно
и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред, а видно от чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН деянието, обявено
за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи.
В аспекта на изложените принципни положения, органите на
изпълнителната власт не са ангажирали доказателства, че въззивникът е
съзнавал вменените му фактически обстоятелства и въпреки това е искал или
допускал извършването на нарушението, респективно, че е възнамерявал да
го предотврати, а още по-малко такива, че макар да не ги е съзнавал е бил
длъжен и е могъл да предвиди тяхното съществуване в обективната
действителност. В тази връзка не е изключена с категоричност възможността
регистрационната табела да е паднала по време на управление на превозното
средство, в която хипотеза ще е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15
НК, тъй като не би могло да се изисква от водача предвиждането на подобни
събития, граничещо със свръхестествени способности, каквито
преобладаващата част от гражданите не притежават.
Българската правна система не позволява обективното вменяване
на отговорност, доколкото съдът вече имаше възможността да отбележи, че
всяко административно нарушение следва да е извършено виновно, а в
процесния случай отсъства изискуемата субективна страна на вмененото
административно нарушение, ведно с нейните интелектуални и волеви
параметри.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, макар така протеклата фаза на административнонаказателното
5
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание да не е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, то отговорността на жалбоподателя е
ангажирана при некоректно приложение на материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 21-4332-
010665/28.05.2021 г., издадено от Г.В.Б. –началник група при ОПП-СДВР, с
което на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП, обн. в
ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в сила от 01.09.1999 г./, на жалбоподателя АТ.
ВЛ. Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20,00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като
неправилно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6