№ 358
гр. Варна , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Т.а
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20203100503428 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по ВЖ вх.№279666/06.11.2020г., подадена от КНМ
ГРУП ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.Д.Я. срещу решение №260867/26.10.2020г.,
постановено по ГД №17329/2019г. на ВРС, 50 състав. В жалбата се излага, че постановеното
от ВРС решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон.
В жалбата изрично се подчертава, че се излагат единствено отменителни основания
по отношение на обжалвания съдебен акт като същевременно се препраща към всички
твърдения и доводи в искова и допълнителна молба на ищеца КНМ ГРУП ЕООД.
На първо място се подчертава, че дължимата парична сума е родово определена вещ,
която с оглед характера си винаги подлежи на връщане без оглед наличие или не на парична
сума в този размер у ответника. Съдът неправилно приел, че е неприложим съставът на
чл.40 ЗЗД спрямо тристранното споразумение, тъй като не било налице увреждане на
упълномощителя от обективна страна. Положението на последния останало непроменено.
Поддържа се довод, че подписвайки договори за цесия ищецът вече е произвел данъчен
ефект, който се декларира и заплаща в полза на бюджета. Прави се довод, че качеството на
ищеца на търговец изисква същият да обезпечи разходите за дейността си както и печалбата
си, поради което не може да се счита, че интересите на упълномощителя не са увредени,
съотв. не може да се приеме, че правното и икономическо състояние на ищеца след
тристранното споразумение, са останали непроменени. Поддържа се, че с тристранно
споразумение е уговорена пасивна новация по едно още неизискуемо вземане срещу реално
получена парична сума, което представлява уговорка за плащане преди падежа. Тази
уговорка препятства упълномощителя да оперира със заплатената цесионна цена до
настъпване изискуемостта по предходно подписания договор за цесия с цедент – абоната на
енергийното дружество. Прави се довод, че такава уговорка уврежда упълномощителя под
1
формата на пропусната полза. Мотивите на съда в обратна насока са неправилни. Сочи, че
ищецът е освободен от доказване на вредите при осуетяване изпълнението на парично
задължение и същите се презюмират в размера по чл.86 ЗЗД. /цит.съд.решение
№156/18.12.2017г. по т.дело №449/2017г. на ВКС/. Въззивникът моли за отмяна на
решението на ВРС и постановяване на ново решение за уважаване на предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна К. Д. Т.,
ЕГН **********, Варна, със становище за нейната неоснователност. Поддържа, че
уважаване на претенцията би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Изводите на
съда са правилни и кореспондират на събраните доказателства. Счита, че правилно е
отхвърлено възражението на ищеца за недействителност на тристранното споразумение
поради договаряне във вреда на представлявания /не е налице фактическия състав на чл.40
ЗЗД/. Не е налице увреждане на КНМ Груп ЕООД, тъй като въз основа на споразумението е
постигнато заместване в дълг на КНМ Груп от Интейк ЕООД, съотв. последното е
задължено да заплати на първоначалния цедент А.А. сумата от 908.77 лева, дължима
поначало от КНМ Груп въз основа договора за цесия от 12.09.2014г. Твърди се, че КНМ
Груп не е правило разходи по делата и е заместено поради новацията в правоотношението.
Поддържа се, че доказване на пропусната полза не е проведено от ищеца. Поддържа, че със
споразумението се постига новация в правоотношението чрез встъпване в дълг на Интейк
спрямо физическите лица –цеденти като задълженията на КНМ се погасяват спрямо
последните. Тристранното споразумение не е безвъзмездна сделка. Твърди, че не се
установява и субективният елемент от състава на чл.40 ЗЗД като се поддържа, че
подписалата споразумението от 23.10.2014г. за Интейк ЕООД Т.Д., няма родствена връзка с
адв.Т.. Няма доказателства, че Т.Д. е договаряла във вреда на КНМ Груп ЕООД като е
съзнавала това, тъй като цената на цесията е останала същата. /1835.49 лева/ Дори и
условията по сделката да са неизгодни, то съгласно закона и качеството на страните на
търговци, това не води до нееквивалентност на престациите и недействителност на
договора. /чл.297 ТЗ/
Въззиваемят поддържа, че неоснователно в жалбата се излага, че сумата от 908.77
лева била получена от К. Т. – напротив, твърди се, както е отразено и в договора, че цената е
получена от цедента КНМ Груп, а не лично от К. Т.. Поддържа се, че К. Т. е отчел
процесната сума по тристранното споразумение на Интейк ЕООД. В тази част,
споразумението има силата на разписка за връщане на паричната сума от Т. на Интейк. /ако
се приеме недействителност на споразумението, то не засяга тази част от същото, имаща
характер на разписка/
Въззиваемата страна счита за недопустимо уважаване на иска на изложените
основания, тъй като това би допуснало неоснователно обогатяване на ищеца, който ще
получи два пъти една и съща сума – от пълномощника на основание чл.284 ЗЗД и от
др.страна по договор, обявен за нищожен – на основание чл.34 ЗЗД. Поддържа, че адв.Т. има
представителна власт както да сключи договора, така и за по-малкото - да го изменя.
Позовава се на липсата на оспорване подписа на П.К. в представеното пълномощно. Твърди,
че с представеното споразумение положението на упълномощителя не се влошава, а се
запазва. Твърди, че липсва нееквивалентност на престациите. Не на последно място,
въззиваемата страна поддържа, че недоказано е останало основанието на вземането на
ищеца поради недоказване на договор за поръчка. Твърди се, че в практиката винаги е
подчертавана разликата между едностранната упълномощителна сделка и двустранния
мандат. /цитиран обилна казуистика на ВОС/
Прави се възражение за обсъждане на протокола от с.з. по ГД №12008/2019г. на 9
състав на ВРС като недопустимо. Недопустимо е ценен като доказателство преписа от
решение по ВТД №1020/2019г. на ВОС, ТО. Отделно от това се поддържа, че тези
2
протоколи са и неотносими като писмено доказателство, тъй като касаят друг договор за
цесия.
Поддържа се прието в производството възражение за прихващане като се претендира,
при достигане на съда до извод за основателност на исковете, да отхвърли същите поради
основателност на насрещното защитно средство на ответника.
Моли за отхвърляне на жалбата, а в условие на евентуалност – произнасяне по
възражението за прихващане на ответника. Претендира се адв.възнаграждение по реда на
чл.38, т.3 ЗА. Прави искане за разглеждане на спора от въззивния съд в отсъствие на
страната; евентуално възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на насрещната
страна съгласно чл.78, ал.5 ГПК.
В съдебно заседание пред въззивния съд, въззивникът се представлява от управителя
П.К., лично, който поддържа жалбата на изложените основания.
Въззиваемата страна, представлявана от адв.Г., оспорва жалбата и поддържа
възражението за прихващане съобразно уточняваща молба вх.№26479/21.12.2020г.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че спорът е образуван въз основа искова
молба на „КНМ Груп“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
срещу К. Д. Т., ЕГН **********, по която ищецът претендира да бъде осъден ответникът да
му заплати сумата от 908,77лв., представляваща получена от ответника в качеството му на
пълномощник по сключен договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. между цедента
„КНМ Груп“ ЕООД и цесионера „Интейк“ ЕООД, която сума е неотчетена от ответника.
В исковата молба се твърди, че на 12.09.2014г. бил сключен договор за цесия между
цесионер „КНМ Груп“ЕООД и цедент А.С.А., с който ищецът е придобил вземане от Енерго
про Продажби АД, в размер от 1008,77лв., представляваща платена без основание стойност
на ел. енергия по фактура №**********/31.01.2011г. С последващ договор от 23.10.2014г.,
ищецът, чрез ответника като негов пълномощник, прехвърлил същото вземане на
„Интейк“ЕООД с договор за цесия, за цена от 908,77лв., която била заплатена в брой на
пълномощника К. Т.. Твърди се, че през 2016г. „Интейк“ЕООД предявило иск срещу
„Енерго – Про Продажби“ АД за заплащане на сумата от 1008,77лв., за което било
образувано ГД №1894/2016г. на ВРС. С решение от 26.05.2016г. искът бил уважен. Излага,
че ответникът е бил упълномощен да сключи договор за цесия, като е бил длъжен незабавно
да отчете получените средства, което не е сторено до предявяване на иска. Твърди се, че
ответникът не е отчел получената цена по цесията в размер на 908.77 лева. Моли се за
уважаване на предявения иск.
С молба от 14.05.2020г. ищеццът релевира възражение за нищожност на
тристранното споразумение от 23.10.2014г., на основание чл.26 от ЗЗД, поради
противоречие със закона и добрите нрави както и възражение за недействителност поради
договаряне във вреда на представлявания, на основание чл. 40 от ЗЗД. По възражението за
прихващане изразява становище за неоснователност. В съдебно заседание, страната е
направила допълнително изявление, че подписаното споразумение уврежда интересите на
дружество, за което обстоятелство са знаели страните по него. Противопоставя се на
твърденията, че уговорената пасивна новация не води до неизгодни финансови последици за
ищеца. Сочи, че управителят на дружеството не е бил наясно с постигнатото споразумение.
Намира, че със сключване на тристранното споразумение се ликвидира интереса на ищеца,
вредата се съизмерява с върнатата цена по цесията. По възражението за прихващане
изразява становище за неоснователност като твърди, че не е налице обедняване на
ответника.
3
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
К. Т., с който се оспорва иска. Оспорва се ответникът да е получил от „Интейк“ ЕООД
процесната сума. Сочи, че в договора е записано, че сумата е платена на цедента, а не на
пълномощника. Възразява се, че по силата на допълнително споразумение от 23.10.2014г.
към договора за цесия от същата дата, ответникът е върнал обратно на „Интейк“ЕООД
сумата, предмет на иска. Поддържа, че пълномощникът е разполагал с представителна власт
и да изменя договора за цесия. Въвежда твърдение, че допълнителното тристранно
споразумение било сключено поради липса на представителна власт на Д.А., записана като
управител на „Интейк“ЕООД. „Интейк“ ЕООД заместило в дълг „КНМ Груп“ ЕООД по
отношение на задължението към първоначалния цедент А.А.. К. Т. върнал получената от
„КНМ Груп“ ЕООД по първоначалния договор за цесия парична сума. „КНМ Груп“ ЕООД
било в невъзможност да заплати задължението си по договора за цесия с първата страна
А.А., поради което приело третата страна „Интейк“ ЕООД да го замени като длъжник и да
заплати на първата страна сумата, като в замяна се задължава да прехвърли безвъзмездно
вземането си от „Енерго Про Продажби“АД. А.А., чрез адв.Т., се съгласил да получи сумата
от „Интейк“ЕООД. „Интейк“ ЕООД поело задължението към А.А., като приело вземането от
„Енерго – Про Продажби“ АД да му бъде прехвърлено от „КНМ Груп“ ЕООД безвъзмездно,
като заявило, че ще заведе и финансира съдебно дело. Поради това, ответникът твърди, че
Адв. Т. е върнал сумата от 908,77лв. на „Интейк“ЕООД, респективно няма какво да бъде
предадено като отчет по твърдяната поръчка.
Отделно ответникът поддържа, че е върнал сумата, предмет на иска, на
първоначалния цедент. Поддържа освен това, че липсват наведени твърдения кога е сключен
договорът за поръчка, в каква форма, какъв е срокът за връщане на сумата. Оспорва
съществуването на такъв договор между страните. В условията на евентуалност, въвежда
възражения за прихващане със сумата от 908,77лв., заплатена от него към първоначалния
цедент по договора за цесия от 12.09.2014г. На второ място, претендира прихващане със
заплатените по ИД №2380/2018 г. по описа на ЧСИ Л. Станев такси, а на трето място –
заплатените от адв.Т. държавни такси, депозити за експертизи и свидетели по
конкретизирани в молба от 23.01.2020г., дела, до размера от 920 лева. Заявява отказ от
въведено основание за прихващането – разноски за изп.дела. Моли се за отхвърляне на
предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд намира докладваната жалба за редовна и производството по нея
допустимо. Жалбата е подадена от надлежна страна, чрез редовно упълномощен
процесуален представител /с представено пълномощно по делото/, в преклузивния срок и
при наличие на интерес от обжалването в съответната част от съдебния акт. На
изискванията за редовност отговаря и постъпилия отговор на ВЖ. Пред въззивния съд се
поддържа възражението за прихващане, прието за разглеждане от първата инстанция,
съобразно уточняваща молба от 21.12.2020г. /л.29 по възз.дело/
Съдът намира, че в жалбите не се съдържат обосновани оплаквания за допуснати от
първата инстанция процесуални нарушения. Коментиране преценката на съда по събраните
доказателства представлява оплакване за неправилност на решението, което попада в
предмета на въззивното производство по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. При тази преценка
съдът заключава, че обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, допустимо е като постановено при наличие на
4
положителни и липса на отрицателни процесуални предпоставки.
По отношение правилността на съдебното решение, съобразно чл.269, ал.1, изр.второ
от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които се изразяват
в твърдения за неправилност и противоречие с материалния закон. Решението се обжалва
изцяло.
Въз основа на събраните доказателства се формират следните фактически
констатации:
С решение №2079/26.05.2016г., постановено по ГД №1894/2016г. на ВРС , което
дело е приложено към настоящото, трето лице Енерго про Продажби АД е осъдено да
заплати на Интейк ЕООД, представлявано от Р.К.М., сумата от 999.99 лева, представляващи
цедирано вземане по силата на договор за цесия, сключен между цесионер Интейк и цедент
КНМ Варна ООД, включващо сума по корекция на потребена, неотчетена и незаплатена
стойност на ел.енергия по деб.известие от 31.01.2011г., в размер на 1008.77 лева, корекция
на сметка за периода от 29.04.2010г. до 31.08.2010г. /128 дни/ за обект в с.Яким Груево
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на иска на 19.02.2016г. до
окончателното изплащане на сумата като ответникът е осъден за заплати и сторените
разноски.
С договор за цесия от 12.09.2014г. А.С.А. от с.Яким Груево, представлявана от
пълномощника адв.К. Т., е прехвърлил на КНМ Груп ЕООД, вземането си от Енерго про
Продажби АД, в размер на 1008.77 лева – дължима на основание чл.55 ЗЗД като платена без
основание коригирана потребена ел.енергия, за цена от 908.77 лева, за която е поето
задължение да бъде заплатена на цедента в 6 месечен срок от подписване на цесията на
12.09.14г. По приобщеното гр.дело е приложено пълномощно от А.А. за адв.Кр.Т., което
включва както правни, така и фактически действия, вкл. разпореждане с всички вземания на
цедента от цесионера както намери за добре, а така също и уведомяване на длъжниците за
цесията. /в случая е приложено и уведомление до длъжника Енерго про Продажби АД/
Приложен е договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г., сключен между
цедента КНМ Груп ЕООД, представляван от управителя П.К., чрез пълномощника адв.Кр.Т.,
в полза на цесионера Интейк ЕООД, представлявано от управителя Д.А., за вземане на
сумата от 1008.77 лева, представляващи платената без основание по цитираното по-горе
пълномощно, корекция на сметка към Енерго Про Продажби АД. Вземането е придобито от
Интейк ЕООД срещу насрещна парична престация в размер на 908.77 лева, платени изцяло
и в брой в момента на подписване на договора. В тази част договорът удостоверява
плащането на цената на цесията от 908.77 лева от Интейк на КНМ Груп и служи като
разписка за получаване на сумата. От приобщеното пълномощно на л.13 по ГД 1894/2016г.
на ВРС, се установява, че при подписване на цесията, адв.Кр.Т. е действал като
пълномощник на КНМ Груп ЕООД с широки правомощия, включващи процесуално
представителство, правни и фактически действия, вкл. разпореждане с вземания по свободно
усмотрение на пълномощника, подписване, събиране на вземания, преупълномощаване и
договаряне сам със себе си. Длъжникът по вземането, предмет на цесията Енерго про
Продажби, е уведомен и за тази цесия.
Предмет на предявения по ГД №17329/2019г. на ВРС иск е именно сумата от 908.77
лева, дължима от цесионера Интейк по договора от 23.10.2014г., на цедента КНМ Груп,
представляван от адв.Кр.Т.. Твърди се, че пълномощникът на ищеца КНМ Груп не е отчел
получената в изпълнение на договора за цесия, сума от 908.77 лева, в касата на дружеството.
С отговора на исковата молба ответникът К. Т. представя Споразумение от
5
23.10.2014г., подписано между А.А., КНМ Груп ЕООД, представлявано от управителя П.К.,
чрез пълномощника Кр.Т. и Интейк ЕООД, представлявано от управителя Т.Д., за уреждане
на взаимоотношенията въз основа на договорите за цесия. Със споразумението страните по
него са постигнали съгласие, че цената за прехвърляне на вземането, предмет на договора за
цесия от 12.09.2014г. в размер на 908,77лв., не е заплатена, тъй като не е настъпил падежът
по договора. В споразумението е посочено, че към датата на подписването му, “КНМ
Груп“ ЕООД е в невъзможност да заплати посочената цена, както и да води искове, против
главния длъжник “Енерго-Про Продажби“ АД, поради което е постигнато съгласие
“Интейк“ЕООД да замени “КНМ Груп“ЕООД като длъжник към физическото лице и да му
заплати цената по първоначалната цесия. В замяна “КНМ Груп“ЕООД се задължава да
прехвърли в полза на “Интейк“ЕООД безвъзмездно вземането, получено по договора за
цесия с физическото лице. В споразумението е отразено, че при сключването на договора за
цесия от 23.10.2014г. между юридическите лица, представителят на “КНМ Груп“ ЕООД
Диана Т.а А., е действала без представителна власт. Отразено е, че К. Т., в качеството си на
пълномощник на “КНМ Груп“ ЕООД, връща на “Интейк“ЕООД, получената сума от
908,77лв. и споразумението служи като разписка за извършеното плащане.
Видно от приобщената разписка от 02.11.2016г./на л.26/, разписана от пълномощник
на А.С.А. – А.А., сумата, присъдена по ГД №1894/2016г. на ВРС е получена от цедента, от
страна на адвокат Т. като са потвърдени и извършените от последния действия по делото.
Представени са по делото покани от КНМ Груп ЕООД до адв. К. Т., с която се иска
предаване на оригинали или преписи от 297 договора за прехвърляне на вземания от
23.10.2014 г.
Пред районния съд са изслушани показанията на свидетеля Г.К., от които се
установява, че същата е работила в адвокатската кантора на адв.Т. в периода от 2014г. до
2017г. като адвокатски сътрудник. Споделя, че управителите на дружеството „Интейк“
ЕООД са познати на адв.Т., като управителя Т.Д. е сестра на негов близък приятел, а Д.А. е
била адвокатски сътрудник в кантората му. Сочи, че нейната трудова дейност в кантората се
изразявала в съставяне на уведомления за прехвърляне на вземания от „КНМ Груп“ ЕООД
на „Интейк“ ЕООД, като при съставянето им не е присъствал управителя на „КНМ
Груп“ЕООД. Свидетелката споделя, че не е присъствала на разговори между К. Т. и Д.А.
или Т.Д. или Т. да нарежда на последната да подписва документи. Не знае за сключване на
тристранни споразумения. Не познава и лицето А.А..
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.284, ал. 2 от ЗЗД.
За уважаването му съдът намира, че в тежест на ищеца е да установи сключването на
договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. между цедента „КНМ Груп“ЕООД и
цесионера „Интейк“ЕООД, качеството на ответника на пълномощник на цедента КНМ Груп
по сделката, по която последният чрез пълномощника си е получил сумата от 908,77лв. като
цена по цесията, със задължение да я предаде на упълномощителя си - ищеца.
Съдът намира тези обстоятелства за установени по делото. Не се спори относно
подписване на договора за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г., сключен между КНМ
Груп като цедент и Интейк, като цесионер. От цитираното по-горе пълномощно /на л.23 по
делото/ се установява, че К. Т. е бил упълномощен от цедента КНМ Груп ЕООД за
извършване на широк кръг правни и фактически действия от името и за сметка на
упълномощителя, вкл. разпореждане по свободна воля на упълномощеното лице, с
6
вземанията на упълномощителя. Тъй като в договора е обективирано изявление на страните
за придаване характер на разписка, то съдът намира, че се удостоверява получаване на
сумата от цедента КНМ Груп, чрез пълномощника по договора – адв.Т..
От приложения договор за цесия, сключен преди цитирания, на 12.09.2014г. се
установява, че цедентът КНМ Груп, е станал титуляр на вземането на А.А. от Енерго про
Продажби по ГД №1894/2016г. на ВРС, срещу цена от 908.77 лева, чийто падеж е бил
отложен до 12.03.2015г. По тази цесия, адв.Т. е бил пълномощник на първоначалния цедент
А.А., видно от приложено пълномощно на л.21 по делото. Съгласно това пълномощно,
адв.Т. е могъл да се разпорежда свободно с вземанията на лицето както намери за добре.
Към датата на подписване на последващата цесия от 23.10.2014г., не е бил настъпил
падежът за плащане от КНМ Груп цената по първата цесия спрямо А.А., което съответства и
на уговорките по споразумението.
По отношение правния ефект на подписаното пълномощно и възраженията на
ответника за липса на договор за поръчка, който да вменява задължение на доверителя да
отчете полученото по сделката, съдът се придържа към съдебната практика, обобщена в
решение по к.т.дело №901/2016г. на Първо т.о. на ВКС. Съгласно същото, с казуалната част
на решение №225/от м.01.2013г., постановено по ТД №903/2011г. на II ТО на ВКС е прието,
че когато въз основа на дадено пълномощно се изтегли сума от банковата сметка на
упълномощителя, последиците от това правно действие се считат възникнали направо за
него, но за пълномощника, доколкото друго не се установява относно вътрешните им
отношения, възниква с получаване на сумата задължение да отчете /предаде/ на
упълномощителя полученото от негово име и за негова сметка – чл.284, ал.2 ЗЗД.
Отношенията на страните във връзка с упълномощителната сделка се уреждат от правилата,
регламентиращи договора за поръчка. Подобни разрешения са дадени и в решения по ГД
№2362/2008г. на Второ ГО, ВКС, по ГД №3889/2014г. на IV ГО на ВКС. Настоящият състав
възприема даденото от ВКС разрешение, че ако пълномощникът в кръга на учредената му
представителна власт извърши правното действие, за което е упълномощен, в частност
изтегли определена сума от банкова сметка на упълномощителя, доколкото не се установя
друго за вътрешните отношения между страните, може да се приеме, че е налице договор
за поръчка между тях, като довереникът дължи отчет по нея. Изрично правомощие за
разпореждане с вземания на ищеца КНМ Груп се съдържа в пълномощното на адв.Кр.Т.,
което сочи и на правомощие за прехвърляне на тези вземания другиму /съгл. дедуктивния
принцип от общо към частно, по-голямо към по-малко/.
Както се подчертава в цитираната съдебна практика, по акумулирания в
пълномощното мандат се дължи отчетна сделка ако няма други уговорки между страните.
В тази връзка съдът цени приложеното по делото с отговора на исковата молба
Споразумение към договора за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. /на л.24/, чиято
автентичност не е оспорена от ищеца. Въпреки въведените с допълнителна молба
възражения срещу действителността на този документ, въззивният съд ги намира за
неоснователни. Възраженията касаят недействителност на споразумението поради
нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на закона, в частност поради нееквивалентност
на насрещните престации. Съдът намира, че не се установява такъв порок на
споразумението, който да води до нищожността му на посочените основания. Не се
установява и второто възражение на ищеца - за договаряне във вреда на представлявания
съгласно чл.40 ЗЗД.
Хипотезата на чл.40 ЗЗД предпоставя осъществяване на два правопораждащи факта:
договор, сключен във вреда на упълномощителя и споразумяване между пълномощника и
третото лице във вреда на представлявания. Преценката дали договорът е сключен във вреда
на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса
7
на представлявания и мотивите на представителя да го сключи. Увреждането на интереса на
представлявания може да има различни проявни форми, в т.ч. договор, сключен при
неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка или когато
имуществото на упълномощителя е неоправдано обременено или когато предоставените на
упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му
власт. Успоредно с увреждането следва да е налице и второто условие - споразумяване
между упълномощителя и третото лице във вреда на представлявания. В чл.40 ЗЗД не се
предполага недобросъвестност на третото лице, поради което упълномощителят, позоваващ
се на тази недобросъвестност, следва да я установи. В производството по иска за
прогласяване недействителност на увреждащата сделка, ищецът упълномощител следва да
установи намерението за увреждане на пълномощника и третото лице. Преценката за това
намерение се извършва въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които е
сключен договорът с третото лице.
В случая ищецът не сочи каква вреда именно е понесъл представлявания от
действията на пълномощника адв.Т.. Уговарянето безвъзмездност на определена престация
не сочи безусловно на увреждане на представлявания. Споразумението не удостоверява
разместване на имуществени права, а единствено води до промяна на задълженото по
първоначалната цесия лице – като вместо КНМ Груп, цената по цесията от 12.09.2014г. се
дължи от Интейк ЕООД. Реалната промяна във взаимоотношенията на страните е
единствено промяна в задълженото лице спрямо А.А., при съгласие на последната.
Обстоятелството, че едно лице, сега ответник, е представлявало по споразумението две от
страните, не води само по себе си до липса на волеизявление, тъй като от приложените
пълномощни е очевидно възлагане на пълномощника да договаря сам със себе си.
Подписвайки споразумението ответникът Т. е действал изцяло в кръга на делегираните му
права по чл.36 ЗЗД.
Ако вредата представлява вид пропусната полза, то същата трябва да има характер на
реалност и сигурност. Печалбата, която би могъл да извлече ищецът от цесиите, подлежи на
доказване. Тя би имала характер на пропусната полза само в случай, че получаването от
страна на кредитора е сигурно. Доказването на тези релевантни факти, наред с установяване
на фактическото положение, което би било налице, ако вредоносното действие не би било
настъпило, е в тежест на ищеца, който твърди, че е пропуснал да реализира доход от
извършените цесии и по този начин да увеличи имуществото си.
С ТР № 5/2014 г по тълкувателно дело № 5/2014 г на ОСГТК на ВКС е прието, че за
да се защити упълномощителя от възможна злоупотреба с доверие от страна на
пълномощника, и закриляйки същевременно интересите на третото добросъвестно лице,
което е договаряло с пълномощника, законодателят е установил, недействителността по
чл.40 ЗЗД. Фактическият състав, пораждащ недействителността по чл.40 ЗЗД се състои от
два елемента: обективен - договорът да е във вреда на представлявания, което се преценява
към датата на сключването му и субективен елемент - споразумяване между представителя и
насрещната страна за увреждане на представлявания. Не е необходимо да е налице изричен
сговор между тях да увредят представлявания, а е необходимо установяване знание и у
двамата, че сключения договор обективно уврежда представлявания като тази
недобросъвестност не се предполага, а подлежи на доказване. Преценката за наличието й
също се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, към
момента на сключване на договора. Увреждането на представлявания и
недобросъвестността на представителя и на насрещната страна по договора са релевантни за
недействителността по чл.40 ЗЗД и тя ще намери приложение, само когато договорът е
сключен в рамките на представителната власт, както е в настоящия случай.
Съдът намира, че по делото не се установява от ищеца, че при подписване на
8
споразумението от 23.10.2014г. пълномощникът Т. и Интейк ЕООД са действали в сговор да
увредят КНМ Груп. Уговарянето на безвъзмездност на престацията за ищеца е ирелевантно
за тази преценка при наличие на заместването му като задължено лице по друг договор за
цесия – този от 12.09.2014г., сключен с А.А.. КНМ не е извършвало плащане към
първоначалния цедент, а е прехвърлило отложено плащане върху друг субект при съответно
заявен отказ от възмездността на цесията от 23.10.2014г. Или, въз основа на споразумението
не се установява промяна в правното положение на ищеца. Той се лишава от едно
възнаграждение по цесията, но се освобождава от друго синалагматично задължение по
първоначалната цесия, при това в идентичен размер.
Сигурността в увеличаване имуществото на ищеца с цената по извършените цесии не
може да се предполага, а подлежи на доказване. В тази връзка, изслушания по делото
свидетел /по искане на ищеца/ Г.К., не установява нищо различно от безспорните
обстоятелства по делото. Отношенията между страните са сложни, продължителни и
комплицирани като ответникът Т. очевидно, дали пряко или косвено, е упражнявал контрол
и върху двете дружества – страни по цесията. При действията си същият не се е отклонил от
предоставената му представителна власт. Освен обективният елемент, съдът намира, че не
се установява и намерението на договарящите за увреждане на представлявания КНМ Груп.
Преценката за тези обстоятелства се прави към момента на сключване на договора, а
ангажираните от ищеца доказателства касаят последващ период 2018г., към който момент
отношенията между страните/вкл. между представляван и пълномощник/ очевидно са
претърпели промяна. Приложените по делото протоколи от заседания по други дела между
страните, не могат да служат като доказателство по спора, доколкото обективират
свидетелски показания, несъбрани по предвидения в ГПК ред.
При съвкупен анализ на всички доказателства, не се установяват както обективния
елемент на увреждането, така и намерението на договарящите във вреда на
представлявания.
Със споразумението, подписано на датата на цесията 23.10.2014г., се удостоверява
предаване от адв.Т., на Интейк ЕООД, на сумата от 908.77 лева, предмет на предявения
осъдителен иск. Вътрешните отношения между Интейк, КНМ Груп и ответника както и
съгласието им да бъде прехвърлено безвъзмездно едно вземане, не влияят на
действителността на споразумението. До този извод съдът достига с оглед въведените
изявления и на двете страни както и свидетелските показания и служебно известното на
съда обстоятелства за водени десетки дела и сложните взаимоотношения между страните, в
голяма степен почиващи единствено и само на доверие и взаимен интерес по водените дела
срещу обществени доставчици. При наличие на уговорка за безвъзмездност на цесията от
23.10.2014г. както и при изрична уговорка и разписка за връщане платеното по цесията в
размер на 908.77 лева, от адв.Т. на Интейк ЕООД, искът за отчитане на същата сума на КНМ
Груп, се явява неоснователен.
Поради достигане до идентичен на първоинстанционния съд извод по спора,
решението му следва да бъде потвърдено.
Разноски се следват в полза на въззиваемата страна в размер на 300 лева, които
следва да бъдат заплатени на пълномощника по делото на основание чл.38, т.3 ЗАдв.
Представени са в тази връзка както договор с изрична уговорка за предоставяне на
безплатна правна помощ на колега, така и списък на разноските.
Воден от горното, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260867/26.10.2020г., постановено по ГД №17329/2019г.
на ВРС, 50 състав.
ОСЪЖДА „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София, ж.к. „Люлин“8,
ул.Търново, срещу бл.817, да заплати на адвокат П. Ч. Г., ЕГН**********, гр.Варна, у****,
сумата от 300 лева (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена във въззивното производство безплатна адвокатска помощ, на основание
чл.38, ал. 1, т. 3 от ЗА вр. чл.78. ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10