№ 23082
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110138175 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „4М инвест“ ООД срещу Р. В.
П..
Ищецът твърди, че през м. юли 2023г. с ответника се уговорили последният да
извърши ремонтни дейности на покрив на обект, находящ се в
*************************. На 27.07.2023г. заплатил на ответника сума в размер от
4500 евро с левова равностойност от 8801,24лв., като ответникът обещал да извърши
ремонтните дейности. Страните постигнали съгласие отделно да подпишат и изричен
договор за извършване на дейностите, като уговорката им била същите да започнат
възможно най-скоро докато трае летния сезон. Въпреки многократно отправените
покани, не бил подписан договор, нито пък започнали ремонтните работи. В края на
м.08.2024г. ищецът изрично заявил на ответника, че иска връщане на платената сума,
който обеща да я върне, но по-късно спрял да си вдига телефона. Счита, че ответникът
се е обогатил неоснователно за негова сметка, тъй като нито има сключен договор,
нито изпълнени СМР.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 4500 евро, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, ЗЗД.
Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
По делото е представена разписка /л. 5/, която не е оспорена от ответника. В нея е
посочено, че на 27.07.2023г. подписаният Р. П. е получил сумата от 4500 евро като
аванс за обект ************* – покрив. Предвид че ответникът се сочи като неин
1
автор, съдът следва да приеме на основание чл. 180 ГПК, че изявлението за
получаване на сумата е направено именно от това лице. Същото следва да се тълкува и
като признание за причината за получаване на сумата – аванс за ремонт на покрив. Тъй
като тази разписка е представена от ищеца в производството, по арг. от чл. 77 ЗЗД
следва да се приеме, че именно той е платец на сумата. Може да се направи извод, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което
ищцовото дружестово е възложило на ответника извършването на ремонтни дейности,
за което ответникът се е съгласил и е получил авансово плащане от 4500 евро.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на
задълженията, както му е указано с доклада по чл. 146 ГПК. Същият не го е сторил,
поради което следва да се приеме, че по делото не е установено изпълнение на
задълженията му по ремонт на покрива. Депозираната искова молба, с която се иска
връщане на сумата, представлява изявление за разваляне на правоотношението,
доколкото се претендират последиците от неизпълнението. В съдебната практика -
Решение № 29/28.03.2012г. по гр. д. № 1144/2010г., ІV Г. О. на ВКС, Решение №
133/15.01.2018г. по гр. д. № 60339/2016г., ІІІ Г. О. на ВКС, Решение № 227/22.03.2019г.
по гр. д. № 896/2018г., ІІІ Г. О. на ВКС и др., е възприето, че искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД
е един. С него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в
негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на
какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както
когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него
основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил
даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата
случая даденото е без основание. Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице,
когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил
даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило
или е отпаднало. В случая, съдът намира, че основанието за получаване на сумата е
отпаднало с оглед неизпълнение на задълженията на ответника.
По изложените съображения, предявеният иск се явява основателен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, при този изход на спора право на присъждане на
сторените разноски има ищецът, който е доказал такива в общ размер от 1552,05лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. В. П., ЕГН: **********, с адрес:
****************************************, да заплати на „4М Инвест“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„Васил Стефанов“ №
58, Комплекс Галерия Витоша, ет. 2, ап. 18, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от
4500 евро, получена с разписка от 27.07.2023г. като аванс за ремонт на покрив на обект
*************, който не е осъществен, ведно със законната лихва от 25.06.2024г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1552,05лв. –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2