РЕШЕНИЕ
№ 7898
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110162318 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Д. К. против „фирма” ЕООД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 3484.28 евро, представляваща главница по
договор за банков кредит от (дата)г. и анекс № */(дата)г., сумата от 260.38 евро,
представляваща договорна лихва за периода 05.08.2013г. до 03.04.2014г., сумата от 118.15
евро, представляваща наказателна лихва за периода 05.09.2013г. до 29.04.2014г., както и
сумата от 517.10 лв. разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №
23720/2014г. на СРС, 65 с-в, на основание изтекла погасителна давност. Представя
доказателства, прави доказателствени искания. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, с който признава предявените
искове. Моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.
В проведеното по делото съдебно заседание ищцата прави искане за постановяване
на решение при признание на иска.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 237 от ГПК, поради което следва да бъде постановено решение, с което
предявените искове да бъдат уважени.
Предявеният иск е допустим, валидно е направено признание на иска,
представляващо по същество процесуално действие от страна на ответника, с което същият
се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; признава, че правното
твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение.
Признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на
чл. 237, ал. 3 от ГПК, нито в другите, предвидени в закона изключения.
Съдът намира, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на
делото, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ответника следва да се възложат
1
и направените по настоящето дело разноски.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „фирма“ ЕООД, ЕИК (номер),
със седалище и адрес на управление (град), (адрес), че Д. Д. К., ЕГН **********, с адрес:
(село), (адрес), не дължи на „фирма“ ЕООД, по предявените искове с правно основание чл.
439 ГПК сумата от 3484.28 евро, представляваща главница по договор за банков кредит от
(дата)г. и анекс № */(дата)г., сумата от 260.38 евро, представляваща договорна лихва за
периода 05.08.2013г. до 03.04.2014г., сумата от 118.15 евро, представляваща наказателна
лихва за периода 05.09.2013г. до 29.04.2014г., както и сумата от 517.10 лв. разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 23720/2014г. на СРС, 65 с-в.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление
(град), (адрес) да заплати на Д. Д. К., ЕГН **********, с адрес: (село), (адрес), на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1222.59 лв., представляваща направените по настоящето дело
разноски.
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2