Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.10.2021
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На шестнадесети
септември две
хиляди двадесет и първа година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 3429
по описа за 2020 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл.
„ ХVІІІ-та” от
ГПК вр. чл.
422 вр. чл. 415 ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова
молба подадена от „Б.П. П. Ф.” С.А., Ф.,
рег. № *****, чрез
„Б. П. П. Ф.” С.А., клон Б., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ж.к.
„М.” 4, Б.п. С., сгр. **, с която
се претендира
да бъде прието
за установено по отношение на Н.Х.Р., ЕГН ********** ***, че съществува
присъденото с издадена по ч.гр.д. № 17675/2019г. на ВРС
заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 4662,68 лева – главница по договор за потребителски кредит № P.-****/****г., с настъпила предсрочна изискуемост на задължението на
05.03.2019г., 286,08 лева мораторна лихва за забава за периода 05.03.2019г. –
11.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране
на заявлението в съда – 29.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението,
като в условието на евентуалност се предявява осъдителен иск за същото вземане.
В
исковата молба се сочи, че на
08.03.2017г между
страните бил сключен Договор за потребителски кредит, съгласно който ищецът
предоставил на ответника сума в размер на 6000 /шест хиляди лева/ лв. Била сключена и застраховка на
кредитополучателя към „К. О. З.“ КЧТ и „К. Ж.“ КЧТ, като
застрахователната премия била
1612.80 лв. /хиляда шестстотин и дванадесет лева и 80 стотинки/. Съобразно
чл. 3 от договора за заем, ответникът се задължил
да погаси заема на 48 месечни вноски по 276.50 лв.,
включващи оскъпяване съгласно годишния процент на разходите - 45.34% и годишен
лихвен процент - 35.75%, и разсрочената застрахователна премия. Длъжникът Н.Х.Р.
е преустановила плащането на вноските по договора,
като към тази дата е погасила 21
месечни вноски. На основание чл. 5 от договора, вследствие
на неплащането на две последоватени вноски, остатъкът от кредита е бил обявен за
предсрочно изискуем съгласно
условията по чл.9, за което длъжникът е бил
уведомен по пощата. За събиране на вземането си ищеца депозирал
заявление по чл. 410 ГПК, което било уважено, като по ч.гр.д.
№ 17675/2019г. на ВРС е
издадена заповед за изпълнение. Поради липсата на редовно връчване на
заповедта, на заявителя било указано да предяви иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 47
ал. 5 ГПК. В условието на евентуалност от приета от съда липса на предсрочна
изискуемост се предявява осъдителен иск за същото вземане. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения
ответник,
като излага твърдение за неоснователност. Налице
са неравноправни клаузи и такива противоречащи на законови норми, поради което
договорът е нищожен. Договорът за кредит е написан с нечетящ се шрифт и
противоречи на чл. 5, ал. 4 от Закон за кредита, (Изм. и доп. ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.) „Информацията
по ал. 1, 2, 3, 9 и 13, както и общите условия се предоставят на потребителя
безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на информацията и на общите условя се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт- не по-малък от 12." Определения лихвен процент в размер
на 35.75 % не е съобразен с изискванията на т. 6 от Допълнителните разпоредби от
закона, (изм. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014г.) "Референтен лихвен
процент" е лихвеният процент, използван като основа за изчисляване на
приложимия към договора за потребителски кредит променлив лихвен процент по
кредита. Той представлява пазарен индекс LIBOR, EURIBOR, SOFIBOR и/или индикатори, публикувани от Българската народна банка и/или Националния
статистически институт, или комбинация от тях."
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. 17675/2019г. на ВРС се установява, че в полза на „Б. П. П. Ф.” С.А., Ф., рег. № ***** е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н.Х.Р.,
ЕГН **********.
От писмените доказателства - кредитно досие вкл. оригинали на договор за потребителски
кредит, погасителен план, сертификат за застраховка с
общи условия, удостоверение
за банкова сметка, ***; копие от
покана за доброволно изпълнение, се установява, че: На
08.03.2017г. между „Б. П. П. Ф.” С.А., Ф. и Н.Х.Р. бил сключен Договор за потребителски кредит, съгласно който ищецът предоставил
на ответника сума в размер на
6000 /шест хиляди лева/ лв.
Чрез заемодателя като
посредник била
сключена и застраховка на кредитополучателя към „К.О. З.“ КЧТ и „К. Ж.“ КЧТ, като застрахователната
премия била 1612.80 /хиляда
шестстотин и дванадесет лева и 80 стотинки/ лв.
Съобразно чл.
3 от договора за заем, заемателят се задължил да
погаси заема на 48 месечни вноски
по 276.50
лв., включващи оскъпяване
съгласно годишния процент на разходите
- 45.34% и годишен лихвен процент - 35.75%, и разсрочената застрахователна премия.
Според заключението на приетата Съдебносчетоводна
експретиза, се установява, че на 09.03.2017г. Н.Х.Р. е получила по банкова сметка ***. Олихвяването по процесния договор
за заем е извършвано с фиксиран лихвен процент в размер на 34,75. ГПР по
процесния договор е 45,34%, като ако в месечната погасителна вноска се включи и
стойността на застраховката, размерът му би бил 57,68%.
Според заключението на приетата Съдебнотехническа
експретиза, се установява, че шрифтът, с който са отпечатани страниците на
представения по делото в оригинал договор за заем и ОУ към него е с размер 12
от пакет шрифтове на Microsoft Word.
Въз основа на така
установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, за вземане произтичащо от чл. 79 ал.1 ЗЗД вр.
чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, а евентуалният
осъдителен иск - 79 ал.1 ЗЗД вр.
чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Искът по чл.
422 вр. чл. 415 ГПК е допустим, тъй като е подаден в срок вследствие на
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното производство и има
за предмет вземането посочено в заповедта по чл. 410 ГПК. Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването
на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това право.
Предвид горепосочените материалноправни норми, на които
се основават
вземанията
присъдени
със заповедта и по предявения осъдителен иск, уважаването им е обусловено
от установено от ищеца при
условията на пълно и главно доказване наличие на валидна договорна
връзка между страните по силата
на договор за потребителски кредит, по която
е изправна страна, от която е възникнало
задължение на ответника за заплащане
на претендираните суми; обявяване на предсрочната изискуемост на процесния потребителски кредит, вкл. получаване от длъжника на волеизявлението
на кредитора, че счита кредита
за предсрочно изискуем, респ. ответникът следва
да установи обстоятелството, че е върнал заетата сума
по договора за кредит или, че
задължението за връщането й
е погасено по друг правнорелевантен способ.
Съдът намира, че процесният договор попада в хипотезата на чл. 9 ал. 1 от ЗПК,
тъй като не е сред изключенията посочени в чл. 4 от с.з. /в редакция към датата
на сключването му - ДВ, бр. 35 от 2014г. и ДВ, бр. 59 от 2016 г. /. Същевременно посоченият в ТР предмет на търговската дейност на
заемодателя – юридическо лице по см. на чл. 9 ал. 4 от ЗПК е „отпускане на
заеми”, а заемателят – физическо лице е потребител по см. на чл. 9 ал. 3 ЗПК,
доколкото при сключването на договор за потребителски
кредит е действал
извън рамките на своята професионална
или търговска дейност.
От ответника са въведени твърдения за
противоречието на договора с императивни норми на ЗПК и ЗЗП, за съответствието
с които съдът следва да следи и служебно.
В
тази насока ВРС, въз основа на
заключенията на приетите по делото експеритизи,
които кредитира като пълни, обективни и обосновани, намира, че договорът не
противоречи на императивните норми на чл. 5 ал. 4, чл. 10 ал.
1, нито на §1 т. 6 от ДР или чл. 19 ал. 4 на ЗПК , регламентиращи съдържанието и допустимите лихвен процент и ГПР. Използваният в договора шрифт е с размер 12, а уговорения лихвен
процент не е референтен, а фиксиран и не налице извършвана в него промяна по
време на договора.
Според чл. 19 ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Според императивната норма на чл.
19 ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите
по потребителските кредити, не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с остановление на
Министерския съвет на Република България. С чл. единствен,
ал.1 от Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения (Обн.,
ДВ, бр. 106 от 23.12.2014г.),
се определя годишния размер на законната лихва
за просрочени парични задължения в размер на основния
лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процентни пункта. От публичния сайт на БНБ е видно,
че за 2017-та година ОЛП е нула. Според обсъдената експретиза,
уговорения и приложен на практика
ГПР по договора е 45,34%, което е по-малко от максимално допустимите 50%.
По
делото се установи, че заемателят е получил уговорената с него сума от 6000 лева. Не се спори, че от страна на
заемателя липсват плащания по договора след 21-ва вноска по погасителния план.
Според съда в случая не е налице надлежно
обявена предсрочна изискуемост. От ищеца е представено единствено писмо
адресирано до кредитополучателя, за което няма данни да е било изпратено, а още
по-малко получено. Този въпрос обаче е ирелевантен за настоящия казус, тъй като към момента на
приключване на съдебното дирене, всички вноски по кредита са с настъпил падеж,
което означава, че те се дължат, респ. установителния
иск за установяването на този факт е основателен.
Предвид уважаването на главния иск,
съдът не дължи произнасяне по евентуалния.
На
основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски,
които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване
– вносни бележки за държавни
такси и възнаграждение
на вещо
лице са в общ размер от 626,79 лева. Съдът определя на основание чл. 78
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в
размер на 100лв. Следва да му се присъдят и разноските във заповедното
производство, на стойност 188,23 лв.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл.
415 ГПК в отношенията между страните „Б. П. П. Ф.” С.А., Ф.,
рег. № *****, чрез
„Б. П. П. Ф.” С.А., клон Б., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ж.к. „М.” *, Б. П.
С. сгр. 14 и
Н.Х.Р., ЕГН **********
***, че
съществува паричното вземане присъденото с издадена по ч.гр.д. № 17675/2019г. на ВРС
заповед по чл. 410 ГПК за сумите от:
4662,68
лева – главница по договор за потребителски кредит № P.-*****/***г. с настъпил краен падеж в хода на процеса; 286,08
лева мораторна лихва за забава за периода
05.03.2019г. – 11.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от депозиране на заявлението в съда – 29.10.2019г. до окончателно изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК Н.Х.Р., ЕГН ********** да заплати на „Б. П. П. Ф.”
С.А., Ф., рег. № *****, чрез „Б. П. П. Ф.” С.А., клон Б., ЕИК *****, сумата от 726,79 лева – разноски в настоящото производство и 188,23 лева – разноски по ч.гр.д.
№ 17675/2019г .
на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: