Решение по дело №211/2021 на Районен съд - Мадан

Номер на акта: 11
Дата: 24 януари 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия: Славчо Асенов Димитров
Дело: 20215430100211
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. гр.Мадан, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100211 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 108 ЗС.
Постъпила е искова молба от Ф. Х. К. с ЕГН **********, с. С., общ.М., ул.“*****” №
*, чрез пълномощника адв. И. Х. А., съдебен адрес гр.С., ул.„*****” ** ет. *, офис * против
Р. Х. К. с ЕГН ********** с.С., общ.М., ул.“******” № * за осъждането на ответника да
предаде на ищеца владението на държаната от него без основание част с площ 10 кв.м. от
прилежащото складово помещение под плочата към къщата на кота -2.80 със застроена
площ 72 кв.м, прилежащо към първи жилищен етаж от построената четириетажна жилищна
сграда в УПИ ******, в кв.10 по ЗРП на с. С., общ. М., застроен и незастроен с площ 739
кв.м., при граници на УПИ-то: на изток - улица, на запад - дере, на север УПИ V-58 в кв.10 и
на юг - УПИ ********* в кв. 10 и дере, който имот е образуван от поземлен имот пл. № 189,
застроен и незастроен с площ 1000 кв.м. по плана на с. С., общ. М. от *******г.
В исковата молба се твърди, че страните Ф. Х. К. и Р. Х. К. са братя, а Х. Р. К. и Х Х.
К.а са техни родители. Ищецът бил собственик на 3/4 идеални части от УПИ *******, в кв.
** по ЗРП на с. С., общ. М., застроен и незастроен с площ 739 кв.м., при граници на УПИ-то:
на изток - улица, на запад - дере, на север УПИ *******в кв.** и на юг - УПИ ****** в кв.**
и дере, който имот е образуван от поземлен имот пл.№ ***, застроен и незастроен с площ
1000 кв.м. по плана на с.С., общ.М. от ******* г., ведно с първи жилищен етаж от
построената в имота четириетажна жилищна сграда на кота -2.80, със застроена площ 120
кв.м., ведно с прилежащото към етажа складово помещение под плочата към къщата на кота
-2.80 със застроена площ 72 кв.м, съгласно Нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане и запазване право на ползване вписан в
1
Служба по вписванията гр.М. с дв.вх.рег.№ **** от ******г., вх.рег.№ ******, акт №
******* том * дело № *****/******г., партидна книга: том *******, стр. *******.
Останалата 1/4 идеална част от имота била собственост на баща му Х. Р. К.. В поземления
имот била построена от техните родители четириетажна жилищна сграда, в която живеели
техните родители, неговото семейство и семейството на брат му Р. Х. К.. Ищецът бил
собственик на три етажа от четириетажната жилищна сграда, а именно първи жилищен етаж
на кота -2.80, със застроена площ 120 кв.м., ведно с прилежащото към етажа складово
помещение под плочата към къщата на кота -2.80 със застроена площ 72 кв.м.; трети
жилищен етаж със застроена площ 120 кв.м. и четвърти жилищен етаж със застроена площ
120 кв.м.
Твърди се, че вторият жилищен етаж от четириетажната къща била собственост на
брат му Р. Х. К.. Ищецът и неговата съпруга полагали грижи, гледали и издържали неговите
родители, които живеели на първия етаж от жилищната сграда. Ответникът държал част с
площ от около 7 кв.м. от прилежащото към първи жилищен етаж на кота -2.80, със застроена
площ 120 кв.м, складово помещение под плочата към къщата -2.80 със застроена площ на
цялото помещение 72 кв.м. Ищецът бил придобил през 2017 г. срещу задължение за
издръжка и гледане първи жилищен етаж от сградата ведно с прилежащото складово
помещение от 72 кв.м., чрез прехвърляне от родителите му Х. Р. К. и Х. Х. К. а. Преди около
10 години с разрешението на баща му, когато той бил собственик на складовото помещение
ответникът преградил процесната част с площ от 7 кв.м. от помещението. В тази част той
слагал буркани със зимнина, картофи и други продукти. Останалата част от складовото
помещение използвали ищецът и баща му. От няколко години преграждането на
помещението от ответника затруднявало семейството на ищеца и родителите му да
използват пълноценно жилищния етаж и сградата. Нормалният изход към улицата бил през
посоченото складово помещение и по-конкретно през преградените и държани от ответника
7 кв.м. от помещението. С нотариална покана връчена на 18.05.2021г. ищецът поканил
ответника да освободи складовото помещение в срок до 30.05.2021г. И до сега ответникът
продължавал да държи заключено помещението. По изложените съображения моли за
уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Р. Х. К., чрез
пълномощника адв. М.О., с който взема становище за неоснователност на предявения иск.
Оспорва твърдението на ищеца, че последният е придобил собствеността на прилежащото
складово помещение под плочата към къщата на кота -2,80 със застроена площ 72 кв. м.,
прилежащо към първи жилищен етаж от построената четириетажна жилищна сграда в УПИ
*******, в кв.** по ЗРП на село С., община М.. Така нареченото прилежащо складово
помещение под плочата на къщата не представлявало самостоятелен обособен обект и не
можело да бъде обект на прехвърлителна сделка. То не представлявало строеж по смисъла
на ЗУТ, и не е изградено по одобрен архитектурен проект при спазване разпоредбите на
ЗУТ. Поради това цитираният от ищеца нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане и запазване право на ползване, в частта му, с която
2
е прехвърлено правото на собственост върху тази част от имота, бил нищожен поради
невъзможен предмет. Описаното в нотариалния акт складово помещение с площ 72 кв.м.,
част от което са процесните 10 кв.м. не притежавало белезите, придаващи статута на „обект“
по смисъла на §5 т.39 от ДР на ЗУТ, които да ги идентифицират по площ, граници и
самостоятелно функционално предназначение. То не било самостоятелен обект и не било
възможно да бъде предмет на сделка. Ето защо поради нищожността на прехвърлителната
сделка в тази й част ищецът не е станал собственик на тази част от поземления имот. Тези
72 кв.м. били част от поземления имот, от който ищецът притежава 3/4 идеални части, а
останалата 1/4 идеална част е собственост на бащата на ответника. Ответникът като
собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда бил носител на съответното на
собствеността му право на строеж върху мястото, което включва правото му на ползване
върху недвижимия имот, върху който е построена сградата, доколкото това било
необходимо за ползването на постройката по предназначение. Тези 72 кв.м. били част от
поземления имот и върху тях била изпълнена бетонова плоча, тъй като имота е бил с
денивелация спрямо пътното платно от източната страна на имота. Под плочата се намирал
подхода към входната врата за цялата жилищна сграда, от която той бил собственик на
втория етаж и ако се приемело, че процесните 72 кв.м. описани като складово помещение са
собственост на ищеца, то това би означавало, че достъпът до втория етаж е само и
единствено през личната собственост на ищеца. Моли за отхвърляне на иска, поради това,
че ищецът не е собственик на сградата. При условията на евентуалност прави възражение,
че бил придобил този обект чрез изтекла в негова полза придобивна давност чрез владение
на имота в продължение на 10 години. Помещението било построено през ******* година
като бащата на ответника му посочил къде да застрои складово помещение. Материалите за
построяването били купени с негови лични средства, а изграждането било направено от него
и баща му. От тогава ответникът и неговото семейство необезпокоявано, явно и открито
ползвали помещението за мазе. През миналата година ищецът устно му казал да освободи
помещението, но синът на ищеца и баща му се противопоставили, като казали на ответника
да продължава да го владее. При изповядването на сделката през 2017 г. страните били
запознати с фактическото състояние касаещо процесното помещение. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът установява от фактическа страна следното:
По делото е приет като доказателство нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане и запазване право на ползване от *******г.
вписан в Служба по вписванията гр.М. с дв.вх.рег.№ ****** от *********г., вх.рег.№
******, акт № ****** том * дело № *****/********г., партидна книга: том ******, стр.
*******, видно от който Х. Р. К. и Х. Х. К.а прехвърлили на ищеца собствеността върху 3/4
идеални части от УПИ ******, в кв. 10 по ЗРП на с. С., общ. М., застроен и незастроен с
площ 739 кв.м., при граници на УПИ-то: на изток - улица, на запад - дере, на север УПИ
****** в кв.10 и на юг - УПИ ******* в кв.** и дере, който имот е образуван от поземлен
3
имот пл.№ ***, застроен и незастроен с площ 1000 кв.м. по плана на с.С., общ.М. от *******
г., ведно с първи жилищен етаж от построената в имота четириетажна жилищна сграда на
кота -2.80, със застроена площ 120 кв.м., ведно с прилежащото към етажа складово
помещение под плочата към къщата на кота -2.80 със застроена площ 72 кв.м, съгласно
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
и запазване право на ползване вписан в Служба по вписванията гр.М. с дв.вх.рег.№ *******
от *******г., вх.рег.№ *****, акт № *** том * дело № ****/******г., партидна книга: том
****, стр. ********.
Представена е нотариална покана от Ф. Х. К. до Р. Х. К., с което последният е
поканен да освободи складовото помещение на първия етаж от къщата в срок до
30.05.2021г. Нотариалната покана е връчена на ответника на 18.05.2021г.
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том *,
рег. № ***, дело № **/***** г. от ******** г., видно от който Х. Р. К. и Х. Х. К.а
прехвърлили на ответника Р. Х. К. собствеността върху втори жилищен етаж от
четириетажна масивна жилищна сграда на кота 0.00 (нула) със застроена площ от 120 кв.м.,
представляващ обособено отделно жилище в сградата, построена в имот VI-59, в квартал 10
с площ 739 кв.м. по плана на с. С., одобрен със заповед № ***/****** г. на Кмета на община
– М., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото. Представено е удостоверение по чл. 202 от ЗУТ, съгласно което
обектът „Жилищна сграда“, построена в УПИ ***** в кв. 10 по ЗРП на с. С. представлява
особен обект по смисъла на чл. 202 от ЗУТ и се състои от четири дяла, както следва: първи
дял на кота - 2,80, втори дял на кота + 0,00, трети дял на кота + 2.80 и четвърти дял на кота
+5,60 г. По делото са приети като писмени доказателства Строително разрешение № ** от
******* г., удостоверение по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ № ***/******** г., както и копие на
част от архитектурния проект за построяване на сградата.
В о.с.з. от 03.11.2021 г. е разпитан по делото свидетелят Х. Р. К. – баща на ищеца и
ответника, който заяви пред съда, че бил купил процесното място и построил къщата.
Къщата била на 4 етажа, свидетелят живеел на първия етаж, на втория етаж, където бил
входа, живеел синът му Р. К., ответник в производството. Третия и четвъртия етаж били
собственост на сина му Ф.К. - ищец в производството. И към четирите етажа входът бил
един, който бил от улицата, но сега бил затворен от няколко месеца. В момента в къщата се
влизало от първия етаж, където живеел свидетелят. Имало стълба, както в блоковете и по
нея се излизало на последният етаж. Към къщата нямало други входове освен този на втория
етаж. От първия етаж имало изход към двора. Ответникът заключил помещение от около 7-8
кв.м. Това помещение се намирало на първия етаж под плочата. Това помещение свидетелят
използвал от началото за дърва и въглища. Впоследствие големият му син Фахри поискал
помещението, за да направи работилница. Свидетелят се съгласил и му предоставил
помещението. После малкият му син Р. го поискал, а свидетелят заявил да се разберат
двамата с брат му, тъй като свидетелят вече бил дал помещението. Вторият етаж бил на
нивото на улицата. Входът бил от втория етаж, а стълбището започвало от първия етаж.
4
Складовото помещение било с отделен вход. Не се минавало през първия етаж, за да се
стигне до складовото помещение. Още когато построили къщата, направили плочата, под
която била складовото помещение. Свидетелят казал на Р. да купи тухлите да изградят
преградата. Р. купил около 20 тухли, за да го загради мястото, а свидетелят го бил заградил.
От тогава минали 15-20 години, от тогава само Р. ползвал това помещение, и на него било
дадено.
По същото о.с.з. е разпитан свидетелят С. М. Д., която заяви пред съда, че е във
фактическо съпружеско съжителство с ответника Рамадан К., с когото живеели в с. С. от
****** г. Къщата била на четири етажа, те ползвали втория етаж, като влизали от основния
вход на първия етаж и от там стигали до етажа си. Складовото помещение било построено
около 2000-та година. Ответникът закупил материалите, а баща му на ответника заградил
това помещение, което свидетелката и ответникът използвали. Бащата на ответника
разрешил да построят този склад. Там си слагали буркани, картофи, зимнина. Държали го
заключен и никой друг нямал ключ и достъп до това помещение. Родителите на ответника
влизали, която била от страната на първия етаж. В къщата можело да се влезе и от нивото на
втория етаж, но входът бил затворен, защото постоянно преминавали хора по всяко време на
денонощието, вратите били метални – постоянно имало тряскане на вратите, там бил и
прозореца на кухнята на свидетелката.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещото лице инж. Д.С., от което се установява, че складовото помещение, със
застроена площ представлява пристройка към жилищната сграда, на ниво първи етаж,
покрита със стоманобетонова плоча, която на ниво втори етаж е тераса. Североизточната
стена била подпорна стена от към улицата, югозападната била стената на жилищната сграда,
югоизточната била зазидана с малък прозорец, тя била по тясна, северозападната опирала в
дърварник и от нея се осъществявал подходът към входа на жилищната сграда в момента.
Складовото помещение било разделено на две, посредством зид и врата, като югоизточната
част била изба с площ 10 кв.м., а останалата, северозападната част е покрит вход към
жилищната сграда. Складовото помещение било построено на ниво първи етаж. То не било
построено да обслужва определен етаж. Реално в момента обслужвало всички етажи, тъй
като подходът към входа на жилищната сграда в момента бил само през него. Заградената
югоизточна част в момента се ползвала като изба от една от страните. Имало разрешение за
строеж на подпорната стена. За плочата нямало разрешение за строеж, но имало
Удостоверение за търпимост. В о.с.з. вещото лице заявява, че помещението от 72 кв.м. не
можело да бъде самостоятелен обект, тъй като неговото предназначение било да играе
ролята на вход към жилищната сграда, за да се стигне до реалния вход на сградата. При
одобряването на проектите за сградата входът бил един, който се намирал на първия етаж и
от него се влизало в стълбищната клетка, която обслужвала всички етажи. Този вход бил
ползван в момента от всички. При направата на плочата върху складовото помещение, от
горната улица, която била от северозапад, без да се преодолява някаква височина, можело
директно да се стъпи на плочата и там имало още един вход, който бил оформен с метална
5
кабинка и който видимо бил ползван през годините, но в момента бил затворен. По проект
нямало вход на втория етаж от къщата.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи, без да има основание за това. От тази разпоредба следва, че при иск с
правно основание чл. 108 ЗС е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на вещта,
предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане на ответника и че
ответникът владее или държи вещта без основание.
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че ищецът е собственик на 3/4 идеални части от УПИ ****, в кв. ** по ЗРП на с. С., ведно с
първи жилищен етаж от построената в имота четириетажна жилищна сграда по силата на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и
запазване на право на ползване от 18.12.2017г., а ответникът от своя страна е собственик на
втория жилищен етаж от същата четириетажна жилищна сграда въз основа на договор за
дарение от *********г. В имота е построено складово помещение с площ от 72 кв.м., което
представлява пристройка към жилищната сграда на ниво първи етаж. Складовото
помещение е разделено на две, посредством зид и врата, като югоизточната част
представлява изба с площ 10 кв.м., върху която ответникът упражнявал фактическата власт
в период от около 20 години преди датата на предявяване на иска, и до настоящия момент.
Втората част от складовото помещение – северозападната, представлявала покрит подход
към входа на жилищната сграда.
Между страните е налице спор дали процесното избено помещение от 72 кв.м.,
представлява самостоятелен обект на правото на собственост. Съгласно параграф 5, т. 39 от
ДР на ЗУТ „обект” е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено
наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и
идентификатор по ЗКИР. От гледна точка обектите на правото на собственост параграф 1, т.
1 от ДР на ЗКИР определя „самостоятелния обект в сграда или в съоръжение на
техническата инфраструктура“ като обособена част от тази сграда или съоръжение, която е
обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. При тълкуване на
посочените разпоредби във връзка с чл. 39 ЗС се извеждат част от основните характеристики
на „самостоятелния обект” на правото на собственост - обособеността от останалите съседни
обособени обекти на собственост и функционалното му предназначение, възможността да се
използва самостоятелно, а не като принадлежност към друг съседен имот, който обслужва.
Изводът за статута на обекта зависи от установените по делото обстоятелства, с оглед
фактическите и юридически критерии за определяне характера и предназначението на
обекта. /в този см. Решение № **/*******г. по гр.д. № ******/******* г. на ВКС, II г.о./. С
оглед описаните критерии съдът намира, че процесното складово помещение не притежава
характеристиките на самостоятелен обект. Доколкото подходът към входа на жилищната
сграда бил единствено през складовото помещение, с оглед функционалното му
6
предназначение, същото не би могло да се използва самостоятелно. От материалите по
делото се установява, че на ниво втори етаж е имало и друг изграден вход за жилищната
сграда, но към момента бил затворен. Този вход обаче не фигурира в архитектурния проект
на сградата, поради което изграждането му е лишено от законно основание. Единствения
вход на жилищния сграда по проект е от първия етаж, който вход води до стълбищната
клетка в сградата, от която се стига до останалите етажи. Съобразно изготвеното по делото
заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно,
обективно и отговарящо в цялост на поставените задачи, единствения начин да се стигне до
входа на жилищната сграда е да се премине през процесното складово помещение, поради
което функционалното предназначение на складовото помещение е да обслужва всички
етажи. Съобразно изложеното процесното складово помещение служи за общо ползване от
съсобствениците, поради което същото представлява обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС,
а не прилежащо помещение обслужващо единствено първия етаж от къщата. Разпоредбата
на чл. 38 ЗС е императивна, което означава, че общите части възникват по силата на закона -
с факта на възникване на етажната собственост, при което не е необходимо изрично
волеизявление на собственика на отчуждавания индивидуален жилищен обект. Ето защо
сделката, обективирана в представения от ищеца нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и запазване право на ползване от
18.12.2017 г. има невъзможен предмет, в частта в която е прехвърлена собствеността върху
процесното избено помещение от 72 кв.м., като прилежащо към първия етаж от жилищната
сграда. В мотивите на Тълкувателно решение № 3/28.06.2016 г. по т.д. № 3/2014 г., ОСГК се
приема, че ако към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно
невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет. В настоящия случай се касае
за правна невъзможност, доколкото за разпореждането с процесното складово помещение е
налице непреодолима правна пречка, тъй като същото не представлява нито самостоятелен
обект на собственост, нито прилежащо помещение към първия етаж на жилищната сграда,
който първи етаж е предмет на договора от 18.12.2017 г. Общите части в режим на ЕС са
изключени от гражданския оборот и не могат да бъдат обект на разпоредителна сделка,
доколкото такава сделка е несъвместима с предназначението им - да обслужват отделни
етажи или части от етажи. Отчуждителят на индивидуалния жилищен обект не може по своя
воля да изключи определени общи части от общите части на сградата и да им придаде
характер на индивидуална собственост. Предвид частичната недействителност на договора
за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане от 18.12.2017 г. ищецът не е
придобил собствеността върху процесното складово помещение нито като самостоятелен
обект, нито като прилежаща част от първия етаж на процесната сграда, в какъвто смисъл са
изложените твърдения в исковата молба. Ето предявеният иск по чл. 108 от ЗС следва да
бъде отхвърлен като неоснователен с оглед посоченото от ищеца придобивно основание -
Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
******* г., обективиран в Нотариален акт вписан в Служба по вписванията гр.М. с
дв.вх.рег.№ *** от ****г., вх.рег.№ ***, акт № *** том * дело № ***/****г., партидна книга:
том ******, стр. ******
7
По отношение на въведеното от ответника възражение за придобиване на процесния
имот по давност, с оглед отхвърлянето на иска, същото не подлежи на разглеждане по
същество.
По арг. от чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски се дължат на ответната страна. Същите се
констатираха от съда в размер на 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, които
следва да се присъдят в тежест на ищеца.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. Х. К., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. М., ул.
“*******” № *, против Р. Х. К., ЕГН ********** с адрес: с. С., общ. М., ул. “*******” № *
иск с правно основание чл. 108 от ЗС иск за установяване на собствеността и предаване на
владението върху 10 кв.м. от складово помещение, находящо се под плочата на къщата на
кота – 2.80, със застроена площ 72 кв.м., прилежащо към първи жилищен етаж от
построената четириетажна жилищна сграда в УПИ ****, в кв.** по ЗРП на с. С., общ. М.,
застроен и незастроен с площ 739 кв.м., при граници на УПИ-то: на изток - улица, на запад -
дере, на север УПИ **** в кв.** и на юг - УПИ **** в кв. ** и дере, който имот е образуван
от поземлен имот пл. № ***, застроен и незастроен с площ 1000 кв.м. по плана на с. С., общ.
М. от ******г., придобито въз основа на Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от *********г., обективиран в Нотариален акт вписан в
Служба по вписванията гр.М. с дв.вх.рег.№ ******от *******г., вх. рег.№ ******* от
******г., акт № ****, том *, дело № ****/*****г, партидна книга: том *****, стр. *******.
ОСЪЖДА Ф. Х. К., ЕГН ********** с. С., общ.М., ул.“*****” № * да заплати на Р.
Х. К., ЕГН ********** с адрес: с.С., общ.М., ул.“******” № * сумата от 300 лева (триста
лева) деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС С. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
8