РЕШЕНИЕ
№
10.08.2021 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Добрич, гражданско
отделение, IV-ти
състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Христина
Христова, като разгледа докладваното
от
съдия Г. Пашалиев гражданско дело № 139 по описа на Районен съд Добрич за 2021
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и
сл. от ГПК.
Образувано
е по искова молба на Г.Н.Г. , с ЕГН **********,***,
срещу „***“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 10, с която се иска ответникът да бъде
осъден за заплати на ищеца следните суми:
1 )
4400, 00 лева, представляваща арендно плащане за стопанските 2018/2019 г. и
2019/2020 г., дължими по договор за аренда вписан в Служба по вписванията –
град Т., под № ***, том **, вх. рег. № ** от ** за имот № **, с площ от ***, с
идентификатор № *** по КККР, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на исковата молба - 21.01.2021 г. до окончателното плащане;
2 ) 1000,
00 лева, представляваща арендно плащане за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020
г., дължими по договор за аренда вписан в Служба по вписванията – град Т., под
№ **, том **, вх. рег. № ** от **., за имот № **, с площ от **, с идентификатор
№ ** по КККР, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
исковата молба - 21.01.2021 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че между страните са
сключени два договора за аренда на земеделска земя. На ** са
сключили първия договор, който е бил вписан в Служба по вписванията – град Т.,
под № ., том *, вх. рег. № ** от **. Уговорили се ответното дружество да ползва
имот № **, с площ от **, с идентификатор № ** по КККР, за срок от шест
стопански години. За ползването следвало да плаща на ищеца арендна цена в
размер не по-малко от 90 лева на декар и 50 % от субсидията за единица
обработваема площ по СЕПП за текущата година. Сочи се, че общо дължимото
арендно плащане възлиза на 100, 00 лева за декар, или на 2200, 00 лева за целия
имот.
Твърди се също, че на **. са сключили
втория договор, който е бил вписан в Служба по вписванията – град Т.., под № **,
том **, вх. рег. № ** от **. По това съглашение са се уговорили ответното
дружество да ползва имот №
**, с площ от **, с идентификатор № ** по КККР, за срок от шест стопански
години. Заявява, че арендната цена за ползването на земята е в размер не
по-малко от 90 лева на декар и 50 % от субсидията за единица обработваема площ
по СЕПП за текущата година. В тази връзка сочи, че общо дължимото арендно
плащане възлиза на 100, 00 лева за декар, или на 500, 00 лева за целия имот.
Ищецът заявява, че според клаузите на
договорите арендните суми трябва да се изплащат след реализация на продукцията,
но не по-късно от 31 декември на текущата година. На тази основа се излагат
твърдения, че ответникът не е платил арендните суми за стопанските 2018/2019 г.
и 2019/2020 г., дължими по двата договора. Иска ответникът да бъде осъден да му
заплати претендираните суми.
В съдебно заседание се представлява от
адвокат Р.Б., която поддържа исковата молба. Счита, че възражението за
настъпили форсмажорни обстоятелства не е доказано. Затова претенцията се дължи
в пълен размер.
Ответникът е подал отговор в
законоустановения срок. Твърди, че искът е частично основателен. В тази връзка
сочи, че за стопанската 2019/2020 г. дължи не повече от 40 лева за 1 декар по
всеки от договорите. Изтъква, че през посочената стопанска година земеделската
земя е пострадала от неблагоприятно климатично усложнение – суша. Счита, че е
налице непреодолима сила, поради което дължи частично изпълнение по договорите.
Допълва също, че е получил държавна помощ от Министерството на земеделието,
храните и горите поради установен спад в добива над 30 %. Предлага разсрочено
изпълнение на част от претендираните суми.
В съдебно заседание се представлява от
адвокат Д. М.. В хода на устните състезания пълномощникът защитава тезата за
настъпили форсмажорни обстоятелства. Поради проявлението им счита, че
претенциите следва да бъдат уважени, но частично.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск по чл. 8, ал. 1 от
ЗАЗ.
Ищецът носи тежестта да докаже наличието на валидно
облигационно правоотношение между него и ответника по двата договора за аренда.
Следва да установи, че е предоставил процесните имоти за ползване на
дружеството, срещу арендно плащане в размер на 100 лева на декар за стопанската
2018 г./2019 г. и 2019/2020 г., както и падежа на задължението за плащане по
двата договора.
Ответникът следва да установи, че е платил на ищеца
арендните суми за стопанските 2018 г./2019 г. и 2019/2020 г., дължими по
процесните договори.
Ответникът е противопоставил възражение с правно
основание по чл. 5, ал. 6 от Договорите за аренда, сключени между страните.
Във връзка с релевираното възражение в негова тежест е
да установи наличието на форсмажорни обстоятелства, настъпили през стопанската
2019/2020 г.; увреждане на посевите; причинно-следствената връзка между
форсмажорните обстоятелства и уврежданията на посевите; наличието на уговорка
между страните за изменение на арендната сума на 40 лева.
С доклада по делото е обявено за безспорно, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК,
че между страните са сключени два договора за аренда – първият, вписан в Служба по вписванията – град Т., под № **, том **, вх. рег. №
** от **., а вторият, вписан в Служба по вписванията – град Т., под № **, том **,
вх. рег. № ** от **., за имот № **, с площ от **, с идентификатор № ** по КККР.
За
безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено и предаването на земите на
ответника за ползване. Г.Г. е предал на „**“ ЕООД имот № **, с площ от **, с
идентификатор № ** по КККР и имот № **, с площ от **, с идентификатор № ** по
КККР, в изпълнение на задълженията си по двата договора.
За
безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено и обстоятелството, че ответникът се е задължил да
извършва арендно плащане в размер на 100 лева на декар за стопанските 2018
г./2019 г. и 2019/2020 г. по всеки от двата договора.
Падежът на претендираните ренти за стопанските 2018
г./2019 г. и 2019/2020 г. е настъпил. Това се установява от гл. III, чл. 5, ал. 2
от процесните договори, където е уговорено арендното плащане да се извършва
след реализация на продукцията, но не по-късно от 31 декември на текущата
стопанска година.
От своя страна ответникът не доказа възражението си по
чл. 5, ал. 6 от Договорите за аренда, сключени между страните.
В тази връзка са представена заповед № РД 09-792 от
06.10.2020 г. на министъра на земеделието и храните; заявление за предоставяне
на минимална помощ, съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013 г. на регистрираните по
Наредба № 3 от 1999 г. земеделски стопани, претърпели щети над 30 % спад в
добива в резултат от неблагоприятно климатично условие – суша през 2020 г.;
писмо на ответника, адресирано до арендодателите и наемодателите, с което
уведомяват, че поради настъпило неблагоприятно климатично събитие – суша през
2019 г./2020 г., дружеството е претърпяло щети, над 30 % от добива.
Заповедта на министъра е издадена за компенсиране на
щетите по земеделски култури, причинени от климатични събития, които могат да
бъдат приравнени на природно бедствие. Обявени са настъпили неблагоприятни
климатични събития в различни области, сред които и Добрич, като е
конкретизирано за кои култури.
По делото липсват доказателства, от които да се
установи процесните земи, предадени на ответника за ползване, с какви култури
са били засети. Поради тази причина не може да бъде направен извод дали
обявените неблагоприятни климатични събития касаят процесните имоти.
Освен това със заповедта се нарежда изплащане на
държавна помощ поради понесените от
земеделските производители щети. Няма доказателства обаче какви суми е получил
ответника. Пълното му компенсиране би означавало, че рентите трябва да бъдат
платени в пълен размер. Ответникът не е представил и доказателства писмото му
за намаляване размера на дължимата рента да е получено от ищеца. Съгласно чл. 5,
ал. 6 от Договорите за аренда, при форсмажорни обстоятелства, довели до пълно
или частично увреждане на посевите, страните уговарят други размери на
арендното плащане и други срокове за изпълнение. След като не е получено, то не
може да бъде прието, че страните двустранно са изменили размера на рентата. Неуспешно
проведеното доказване на възражението налага извода, че форсмажорни
обстоятелства не са настъпили - арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Ето
защо, претенциите на ищеца за сумата от 4400, 00 лева, представляваща арендно
плащане за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г., дължими по договор за
аренда вписан в Служба по вписванията – град Т., под № **, том **, вх. рег. № **
от **., и за сумата от 1000, 00 лева, представляваща арендно плащане за
стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г., дължими по договор за аренда вписан в
Служба по вписванията – град Т., под № **, том **, вх. рег. № ** от **., трябва
да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този
изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца се поражда
правото да му бъдат заплатени направените разноски в размер на 866, 00 лева
(държавна такса – 216, 00 лева и адвокатско възнаграждение – 650, 00 лева).
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОСЪЖДА „**“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 10, да заплати
на Г.Н.Г., с ЕГН **********,***, сумата от 4400, 00 лева, представляваща
арендно плащане за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г., дължима по договор
за аренда вписан в Служба по вписванията – град Т., под № **, том **, вх. рег.
№ ** от **., за имот № **, с площ от **, с идентификатор № ** по КККР, ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба -
21.01.2021 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „**“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 10, да заплати
на Г.Н.Г., с ЕГН **********,***, сумата от 1000, 00 лева, представляваща
арендно плащане за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г., дължима по договор
за аренда вписан в Служба по вписванията – град Т., под № **, том **, вх. рег.
№ ** от **., за имот № **, с площ от **, с идентификатор № ** по КККР, ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба -
21.01.2021 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 10, да заплати
на Г.Н.Г., с ЕГН **********,***, сумата от 866, 00 лева, представляваща
разноски по гр.д. № 139/2021 г. по описа на Районен съд Добрич.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Районен
съдия: