№ 353
гр. К., 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20245510100743 по описа за 2024 година
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с правно
основание чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс СК/.
В исковата молба ищецът заявява, че с ответницата сключили брак на
*** год. в гр.К., който бил първи за двамата. По време на брака си имА.
родено едно дете: Д., роден на *** г. Сочи, че до раздялата им през месец ***
г. живели заедно в дома на родителите му на ул. „О.“ *** в гр. К.. Твърди, че
от *** г. не живее заедно със съпругата си. Тя заминала да живее при майка
си, като малко след това е заживяла с друг мъж. Детето е останало при ищеца.
Заявява, че до раздялата им се стигнало няколко месеца след раждането на
детето, след като не са могли да преодолеят проблеми в отношенията си от
най-различен характер, както и създалото се напрежение и отчуждение между
тях. Сочи, че от *** г. до настоящия момент не са се виждА. и чувА. с
ответницата, тя не е потърсила детето им и не се е поинтересувала за него.
Заявява, че ответницата живее в Х. и е възпрепятствана да присъства лично в
съдебно заседание, но е запозната със съдържанието на исковата молба,
подписала е декларация и е упълномощила адвокат. Счита, че бракът им е
дълбоко и непоправимо разстроен, изчерпан от съдържание, вреден за
семейството им и за детето им, поради което моли съда да постанови
решение, с което да го прекрати без да се произнася по въпроса за вината,
както и: -да му предостави за отглеждане и възпитание роденото по време на
брака им дете - Д., роден на *** г.; -да осъди ответницата да заплаща месечна
издръжка за Д. в размер на 235 лева, считано от влизане на решението по
настоящото дело в сила до настъпване на основания за нейното изменение
или прекратяване; -да му се предостави за ползване семейното жилище в гр.
К., ул. „О.“ ***, което е собственост на родителите му. - да определи режим
на лични контакта на детето с майка му, а именно: всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 09,00 ч. в събота до 18,30 ч. в неделя - с преспиване,
1
двадесет дни през лятото, когато отпуските на съпрузите не съвпадат, всяка
четна година от 10,00 ч. на 24-ти декември до 18,00 часа на 27-ми декември с
преспиване; всяка нечетна година от 10,00 ч. на 31-ви декември до 18,00 часа
на 1-ви януари с преспиване; всяка нечетна 2 година на великденските
празници от 10,00 ч. на първия ден до 18,00 ч. на следващия ден с
преспиване; всяка година на рождения ден на детето на 31-ви октомври от
10,00 ч. до 15,30 ч. Ищецът няма претенции относно фамилното име на
съпругата, както и претенции за парични вземания и издръжки от съпругата
му спрямо него. В съдебно заседание ищеца Б. Д. Б. се явява лично и моли
съда да уважи предявения иск.
В срока по чл. 131 от ГПК съдът е постъпил писмен отговор от
ответницата чрез адв. К. М., с който заявява, че счита подадената молба за
допустима и основателна. Ответницата е подписала нотариално заверена
декларация, тъй като живее в Х. и не може да се яви в съдебно заседание. Не
отрича, че с ищеца са съпрузи от *** г. и от брака си имат 2 роден 4-годишен
син Д., както и че няколко месеца след раждането на сина им започнА. да се
проявяват проблеми от различен характер между тях, водещи до отчуждение
и напрежение в отношенията им. През месец *** г. решили да се разделят и
ответницата заживяла при майка си. До настоящия момент 4 години не са се
чувА. или виждА.. Не желаят да заздравяват брачните си отношения и желаят
бракът им да бъде прекратен, без да се разглежда въпросът за вината. Не
възразява упражняването на родителските права върху детето Д. да се
предостави на ищеца, като местоживеенето му бъде на адреса му: гр. К., ул.
„О.“ ***. Запозната е с размера на месечната издръжка, която следва да
заплаща в размер на 235,00 лева. Не възразява режимът на личните
отношения между нея и детето Д. да се осъществяват както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 ч. в събота до 18,30 ч. в
неделя - с преспиване, двадесет дни през лятото, когато отпуските на
съпрузите не съвпадат, всяка четна година от 10,00 ч. на 24-ти декември до
18,00 часа на 27-ми декември с преспиване; всяка нечетна година от 10,00 ч.
на 31-ви декември до 18,00 часа на 1-ви януари с преспиване; всяка нечетна
година на великденските празници от 10,00 ч. на първия ден до 18,00 ч. на
следващия ден с преспиване; всяка година на рождения ден на детето на 31-ви
октомври от 10,00 ч. до 15,30 ч. След прекратяване на брака Р. Н. Б., ЕГН
**********, желае да носи предбрачното си фамилно име А.. Не възразява
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. К., ул. „О.“ ***, да бъде
предоставено на съпруга Б. Д. Б.. Няма претенции за парични вземания и
издръжки от съпруга си. В съдебно заседание адвокат К. М. в качеството му
на пълномощник на ответницата моли съда де прекрати брака като дълбоко и
непоправимо разстроен. Заявява, че доверителката му не претендира за
упражняване на родителските права спрямо непълнолетното дете. От името
на доверителката си заявява, че същата желае да носи предбрачното си
фамилно име А..
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представеното по делото удостоверение за сключен
граждански брак, страните са сключили граждански брак на *** г. в град К.,
за което е съставен акт за граждански брак № *** от същата дата /лист 4/.
Страните са родители на малолетното дете Д. Б.ов Д., роден на *** г.,
2
видно от удостоверение за раждане издадено, въз основа на акт за раждане
№*** от *** г., издадено от община К..
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите М.И.Т. и Т.И. Б..
От показанията на свидетелката Т. се установява, че познава Р.. „Беше
съпруга на Б.“. Сочи, че страните имА. едно дете. В момента Р. била в
чужбина. Заминала за чужбина след като се „оставили“ с Б. през ***г.
Твърди, че след като се оженили през *** страните заживели в град К.. „След
като се роди детето им нещо не им провървя живота“. Р. оставила детето на
шест месеца и отишла при майка си. След един месец заминала с приятеля си
в чужбина. Б. гледал детето с помощта на майка си. Р. рядко си идвала в Б. и
не желаела да се вижда с детето. Казала й „Ако искат да го дават в дом да го
гледат, на мен не ми трябва дете“.
Свидетелката Б. твърди, че страните сключили брак през ***г. В
началото отношенията им били много добре. Проблемите започнА., когато се
родило детето след 6-7 месеца. „Преди 4 години и няколко месеца се
разделиха“. Оттогава Р. не е търсил нито Б., нито детето. Р. била в чужбина,
но не е пращала пари и подаръци на детето. Идвала си в Б. рядко и за малко
време, но не правила опити да се види с детето. В момента за детето се
грижели Б. и майка му.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, тъй като същите са
безпротиваречиви, логични, взаимнодопълващи се и се подкрепят от
останА.я събран по делото доказателствен материал.
Преценени съвкупно фактите, които установяват разпитаните по делото
свидетели и становищата на страните дават възможност на съда да приеме за
установено, че бракът между страните в съществуващия му вид е изпразнен
от необходимото според закона и добрите нрави съдържание.
Съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен по следните съображения:
Съгласно чл. 14 от СК, отношенията между съпрузите се изграждат на
основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство. Съпрузите не са могли да адаптират характерите си и
вижданията си за брака, което е довело до неразбирателство. Различията в
приоритетите и във виждането за задълженията на семейството, които
различия се дължат на възпитанието, нравите, личностовите особености са
довели до разногласия между страните. Между тях няма любов, доверие,
взаимно уважение и загриженост един към друг. Създадената семейна
атмосфера не е случайно или временно явление, продиктувано от обикновени,
временни и преходни недоразумения. Тя е проявление на установилото се
между съпрузите отчуждение и непоносимост. Съпрузите не са в състояние
чрез взаимно разбирателство и общи усилия да осигурят благополучието на
семейството си. Нещо повече, те не желаят да постигнат това, защото
поведението на ищеца и на ответницата е трайно установено. Разстройството
на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за
неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуващата
фактическа раздяла, която е задълбочила отчуждението между съпрузите.
Двамата отдавна са престанА. да полагат усилия за запазването на брака, при
което може да се направи извод, че той съществува само формално, което не е
в ничий интерес. Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е
3
невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо
разстроен.
Съгласно чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася относно
вината за разстройството на брака, тъй като никой от съпрузите не е поискал
това.
Съгласно чл. 322, ал.2, изр.2 от ГПК с иска за развод задължително се
предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, като съгласно чл.
59, ал.2 от СК, дори и да не са предявени тези искове, при липсата на
споразумение между съпрузите, съдът служебно постановява при кого от
родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на
родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права,
както и режима на личните отношения между децата и родителите и
издръжката на децата.
Между страните по делото няма спор, кой от двамата родители следва
да упражнява родителските права спрямо детето Д. Б.ов Д., **********, но
единственият критерий, който е основание за възлагане на родителските
права, е интересът на децата. Той винаги е конкретен и съдът е длъжен да го
установи като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които
засягат физическото, психическото и нравственото развитие на децата, респ.
създаването на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите
им /ПП 1/1974г./. В случая, за да направи тази преценка съдът взе предвид
установеното по делото от писмените доказателства и от данните съдържащи
се в социалния доклад. От социалния доклад се установява, че основните
грижи за детето Д. от раздялата на родителите му са поети от неговия баща,
като той успява да осигури базисните му потребности, подходяща среда за
растеж и развитие. Предоставен е добър стандарт на живот и подходящи
жилищни условия. Жилището в което живее бащата с детето представлява
къща, състояща се от две стаи и салон. За Д. има осигурено достатъчно
жизнено пространство и необходимите за ежедневието му облекло, вещи и
консумативи. Разполага със свое легло и място за съхранение на вещите си,
както и играчки съобразно възрастта. При възпитанието отглеждането на
детето бащата разполага с подкрепата на близкия си роднински кръг в лицето
на родителите си и настоящата си съжителка. От раздялата на родителите
майката на детето не е осъществявала контакти с детето и роднините по
майчина линия не се включват в издръжката му. Посочено е, че
психоемоционалното развитие на детето е в норма. Д. посещава детска
градина „С.: в град К.. Добре социА.зиран е, както с децата от неговата група
в детската градина, така и с децата от квартала, в който живее. Установено е,
че детето има изградена емоционална връзка с баща си, като не се наблюдава
такава с майката. От проведеното социална проучване е установено, че
майката е прекъснала взаимоотношенията си с Д. и не изявява желание за
срещи.
По въпроса за издръжката и режима на свиждане:
Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършели пълнолетие деца независимо дА. са трудоспособни и дА. могат
да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя в
зависимост от нуждите децата и от възможностите на родителите и съгласно
чл.142, ал.2 от СК, предвиждащ размера на минималната издръжка на едно
4
дете. Според чл. 142, ал.1 от СК "размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето,
което я дължи", но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от една
четвърт от минималната работна заплата (чл. 142, ал.2 от СК).
Възможностите на родителя, който няма да упражнява родителските права и
при когото няма да живеят децата, да дава издръжки е предпоставка за
размера на издръжката (чл. 142, ал.1 от СК). Размерът на минималната
работна залата е 933 лева т.е. минималният размер на издръжката за едно дете
е 233.25 лева.
По правната си същност издръжката представлява задължение за
доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето
защо нуждата на децата от издръжка следва да се ограничат до обикновените
условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта,
който са поддържА. до момента или който искат да поддържат.
По делото няма доказателства за доходите и имущественото състояние
на майката, поради което за неин доход следва да се приеме минималната
работна за страната /933 лева/. От необходимите средства за издръжката като
се вземе предвид възрастта и нуждите на детето, доходите на родителите и
нормата на чл.142, ал.2 от СК съдът намира, че ответницата следва да заплати
на детето Д. издръжка в размер на 235 лева до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване. Издръжката се заплаща ежемесечно,
като при забавено плащане се дължи законна лихва - арг. чл.146, ал.1 от СК.
При това положение съдът следва да определи и мерки на лични
отношения на ответницата с детето. Безспорно е, че за правилното и
хармонично развитие на детето, то следва да осъществява лични контакти със
своята майка. В конкретния случай съдът намира, че след като детето се
отглежда от бащата, респ. родителските права върху него се упражняват от
него, майката следва да има възможност да го вижда и да контактува с
него. Съдът счита, че с оглед установяване на емоционалната връзка между
майката и детето следва да бъде определен режим на лични контакти, който
да се осъществява както следва : всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 9.00 часа в събота до 18.30 часа в неделя с преспиване; двадесет
дни през лятото, което време не съвпада с плетения годишен отпуск на
бащата; всяка четна година от 10.00 часа на 24 декември до 18.00 часа на 27
декември с преспиване; всяка нечетна година от 10.00 часа на 31 декември до
18.00 часа на 01 януари с преспиване; всяка нечетна година на Великденските
празници от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на следващия ден с
преспиване; всяка година на рождения ден на детето на 31 октомври от 10.00
часа до 15.30 часа.
По въпроса за семейното жилище.
Семейното жилище находящо се в град К., улица „О.“ *** следва да
бъде предоставено на съпруга Б. Д. Б., което жилище е собственост на трети
лица.
По въпроса за фамилното име.
Съгласно чл. 53 от СК след развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди този брак т.е. съдът дължи произнасяне единствено
по заявено желание на съпругът/съпругата/, приел фамилното име на другия
съпруг. Ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака,
не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той
5
запазва брачното си фамилно име. / Решение № 245/17.05.2012 г. по гр.д.№
1058/2011 г. на ВКС, IV г. о., постановено по чл. 290 от ГПК/. По изложените
съображения след прекратяването на брака съпругата ще носи предбрачното
си фамилно име А..
Съгласно разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по
брачните дела са възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг.
Когато няма вина или недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са
виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях,
както са ги направили. По изложените по – горе съображения разноските
остават за страните така като са ги направили.
Страните следва да заплатят дължимата държавна такса поравно при
решаване на делото.
Следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в
размер на 50.00 лева, платима по равно от страните.
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Б. Д. Б., ЕГН **********, с
адрес град К., улица „О.“ *** и Р. Н. Б., ЕГН **********, с адрес град К.,
улица „О.“ ***, сключен с акт за граждански брак № ***/*** г. в град К., като
дълбоко и непоправимо разстроен.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето Д. Б.ов Д., ЕГН **********, на бащата Б. Д. Б., ЕГН **********, с
адрес град К., улица „О.“ ***, като определя местоживеенето на детето при
бащата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката Р. Н. Б., ЕГН
**********, с адрес град К., улица „О.“ ***, с детето Д. Б.ов Д., ЕГН
**********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
9.00 часа в събота до 18.30 часа в неделя с преспиване; двадесет дни през
лятото, което време не съвпада с плетения годишен отпуск на бащата; всяка
четна година от 10.00 часа на 24 декември до 18.00 часа на 27 декември с
преспиване; всяка нечетна година от 10.00 часа на 31 декември до 18.00 часа
на 01 януари с преспиване; всяка нечетна година на Великденските празници
от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на следващия ден с преспиване;
всяка година на рождения ден на детето на 31 октомври от 10.00 часа до 15.30
часа.
ОСЪЖДА Р. Н. Б., ЕГН **********, с адрес град К., улица „О.“ ***, да
заплаща на малолетното си дете Д. Б.ов Д., ЕГН **********, чрез неговия
баща и законен представител Б. Д. Б., ЕГН **********, с адрес град К., улица
„О.“ ***, ежемесечна издръжка в размер на 235 лева, считано от датата на
влизане на решението в сила до настъпване на основания за изменяне или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
6
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в град
К., улица „О.“ *** на съпруга Б. Д. Б., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Р. Н. Б., ЕГН
**********, с адрес град К., улица „О.“ ***, да носи предбрачното си
фамилно име А..
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Р. Н. Б., ЕГН **********, с адрес град К., улица „О.“ *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
К., сумата от 338.40 лева, представляваща държавна такса върху присъдения
размер на издръжката.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА Б. Д. Б., ЕГН **********, с адрес град К., улица „О.“ ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
К., сумата от 25.00 лева представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА Р. Н. Б., ЕГН **********, с адрес град К., улица „О.“ ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
К., сумата от 25.00 лева представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред Окръжен съд - С..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7