РЕШЕНИЕ
№ 3702
гр. Варна, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110115870 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от ЗК „Л. И.““ АД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: * против Ф. Т. Ф., ЕГН **********, с адрес: *, при условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване специални облигационни осъдителни
искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК вр. 500, ал. 1, т.
3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата
в размер на 135.00 лева, представляваща регресно вземане на застрахователя, включващо
платено на 28.05.2019 г. по сключен Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ –
Застрахователна полица № *, валидна от 06.04.2018 г. до 05.04.2019 г. от застрахователя ЗК
„Л. И.” АД в полза на пострадалия собственик на лек автомобил марка „М.“, модел „*“, рег.
* – В. У., обезщетение в размер на 125.00 лева при ПТП, причинено на 28.03.2019 г., в *, по
вина на Ф. Т. Ф. при управление на МПС марка „О.“, модел „З.“ № *, собственост на Ф. Ф.,
за което е съставен Протокол за ПТП № 1707670/09.04.2019 г. и във връзка с което е
образувана щета № **, както и ликвидационни разноски в размер на 10.00 лева и сумата в
размер на 41.14 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 28.08.2019
г. до 28.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение в съда – 28.07.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК е отхвърлено с Определение № 10506 по ч. гр. д. № 9733 по описа на РС-Варна за
2023 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 28.03.2019 г., около 15:45 ч., в *, водачът на
л.а. марка „О.“, модел „З.“ с рег. № *, управляван от Ф. Т. Ф., блъснал спрелия л.а. марка
„М.“, модел „*“ с рег. № *, собственост на В. Г. У., като след това напуснал
местопроизшествието. За настъпилото ПТП е издаден Протокол за ПТП с № 1707670 от
09.04.2019 г., като в хода на разследването е установено, че водачът Ф. Ф. е напуснал
местопроизшествието преди да дойдат органите на МВР. Сочи се, че е издадено писмо с рег.
№ 819000-25621/ 17.05.2019 г. от ОД на МВР – В., в което е посочено, че спрямо виновното
лице причинило ПТП на 28.03.2019 г. е съставен акт № 245134. Посочва се още, че съгласно
1
подаденото уведомление за настъпило застрахователно събитие от В. У., неговият л.а. е бил
паркиран, когато водачът на МПС с рег. № * го е блъснал и напуснал местопроизшествието,
въпреки че в колата е имало пътник. Поддържа се, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие за автомобил с рег. № *, собственост на Ф. Ф. е била налице
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ищцовото
дружество със срок на валидност от 06.04.2018 г. до 05.04.2019 г.
Сочи се, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие при ищцовото
дружество е образувана щета с № **, като при извършване на оглед на лекия автомобил с
рег. № * са констатирани увреждания по задната броня и в съответствие с установените по
вид и размер щети е определено застрахователно обезщетение в размер на 125,00 лева.
Твърди се, че определеното обезщетение е изплатено на собственика на увреденото МПС с
платежно нареждане № ********* от 28.05.2019 г., с което е възникнало и правото на регрес
срещу виновния водач. Поддържа се, че ответникът е поканен с писмо с изх. № L-
2271/25.07.2019 г. да възстанови на ищцовото дружество изплатеното застрахователно
обезщетение, което е получил на 27.07.2019 г., като към настоящия момент не е възстановил
изплатеното застрахователно обезщетение.
За удовлетворяването на горепосочените вземания ищецът е подал заявление по чл.
410 от ГПК, в резултат на което е образувано ч. гр. д. № 9733 по описа за 2023 г. на РС-
Варна. Издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е
отхвърлено с Определение № 10506 по ч.гр.д. 9733 по описа на РС-Варна за 2023 г.
Към настоящия момент се твърди, че вземанията не са погасени.
По същество се моли съдът да уважи предявения осъдителен иск.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, чрез особен
представител, с който отговор не оспорва допустимостта на предявените искове, но твърди,
че същите са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение.
Ответникът оспорва протокола за ПТП в частта му, в която се констатира датата на
ПТП, тъй като се твърди, че ПТП е настъпило на 28.03.2019 г., а протоколът е съставен на
09.04.2019 г., както и че е напуснал мястото на ПТП. Поддържа се в писмения отговор, че в
процесния протокол за ПТП като водач на л. а. марка „О.“, модел „З.“ с рег. № * е посочено
трето за спора лице – Н. Ф. Ф., а не ответникът. Оспорва регресните права на ищеца.
По същество се моли съдът да остави без уважение предявения осъдителен иск.
В хода на о.с.з. ищецът с молба от 27.09.2024 г. поддържа предявените искове.
Ответникът чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител
поддържа писмения отговор. В депозираните писмени бележки доразвива своите доводи за
неоснователност на предявения иск.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 9733 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 20-
ти съдебен състав, че съдът с определение № 10506 от 31.08.2023 г. е отхвърлил изцяло
заявлението на ищеца срещу ответника с вх. № 56908 от 28.07.2023 г.
Видно е от представеното свидетелство за регистрация част II /л.11/, че л. а. Марка
„М.“, модел „*“, рег. № * е собственост на лицето В. Г. У..
Видно е от ангажираната полица на л. 7, че за л. а. марка „О.“, модел „З.“, рег. № *, е
сключена полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ № *, валидна от 06.04.2018 г. до 05.04.2019 г. при ищцовото дружество.
Не се спори по делото, че процесното ПТП, с участието на застрахованото МПС, е
настъпило по време на действие на полицата, а именно на 28.03.2019 г. в гр. Варна, който
факт се установява и от приложения протокол за ПТП № 1707670, от който се констатира
още, че механизмът на ПТП съответства на описания в исковата молба.
2
Видно е от приобщеното наказателно постановление № 19-0819-001422/03.05.2019 г.,
че след ПТП водачът на застрахованото МПС е напуснал мястото на събитието, като на
последния е наложено и административно наказание „глоба“. От цитираното НП се
констатира още и механизма на ПТП, който е съответен на описания в исковата молба.
Горепосоченото наказателно постановление е атакувано по съдебен ред, като с влязло
в законна сила решение № 484/08.04.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 2859 по описа за 2019
г. на РС-Варна, НО, 13-ти съдебен състав, наказателното постановление е потвърдено, в
частта, в която му е наложено наказание, за това че е напуснал мястото на ПТП след
инцидента.
Видно е от приобщеното уведомление за настъпило застрахователно събитие на л. 7,
опис на претенцията на л. 10 и доклад по щета, че пред ищеца в резултат на събитието е
заведена щета № **, като на 28.05.2019 г. ищецът е изплатил сумата от 125.00 лева на
увреденото лице В. Г. У., представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени на л.
а. марка „М.“, модел „*“, рег. № *, който факт се констатира от ангажираното на л. 13
банково бордеро.
До ответника на е изпратена регресна покана за възстановяване на заплатената сума,
ведно с ликвидационните разходи /л. 14/, която му е връчена на 27.07.2019 г. /л. 15/.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свид. В. Г. У., от
които се констатира, че свидетелят е спрял своя лек автомобил пред СГКК, тъй като имал
служебна работа в службата. Дъщеря му била останала в колата. След около две минути
дъщеря му звъннала по телефона и му съобщила, че някой, който е управлявал такси, е
ударил колата, след което е избягал, но тя му била снимала регистрационния номер. От
регистъра на такситата в О. В. установили кой е собственика на автомобила и кой е
управлявал същия. След това са посетили КАТ и там бил съставен констативния протокол за
ПТП. Свид. У. сочи, че е завел щета пред ищеца, който му бил платил и съответното
обезщетение за претърпените вреди по автомобила му.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи.
В чл. 500 от КЗ е уредено регресно право на застрахователя да получи от виновния
водач платеното обезщетение заедно с лихвите и разноските, при наличие на някоя от
изчерпателно изброените хипотези в т. 1-5 на ал. 1 от цитирания законов текст. От
фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил
спорното регресно право, основавайки го на обстоятелството, че виновният водач е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина, като в този случай тежестта на
доказване носи виновния водач – арг. от чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника, ищецът следва да установи по
несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните елементи от фактическия състав на предявения иск: 1./ наличието на валидно
застрахователно правоотношение, учредено между виновния водач-ответник и
застрахователя-ищец; 2./ настъпването на процесното застрахователно събитие по време на
действие на договора за застраховка „ГО на автомобилистите“; 3./ всички елементи от
обективната и субективна страна на деликта – 3.1./ деяние /действие или бездействие/; 3.2./
противоправност на деянието; 3.3./ вредоносния резултат; 3.4./ причинната връзка между
вредите и противоправното деяние; 4./ размера на претендираните вреди; 5./ плащането на
обезщетенията на увредените лица, както и следва да докаже, че 6./ делинквентът е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, включително за съпричиняване, а при установяване на
горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.
3
В конкретния случай по несъмнен начин се установи по делото, че лекият автомобил
марка „О.“, модел „З.“ с peг. № *, управляван от ответника, е застрахован по застраховка „ГО
на автомобилистите" при ищцовото застрахователно дружество, което обуславя извода за
учредяване на застрахователно правоотношение между страните.
Установи се по делото, че в срока на действие на сключения помежду им договор за
застраховка, с участието на процесния автомобил на 28.03.2019 г. е реализирано пътно-
транспортно произшествие в гр. В. по описания в исковата молба механизъм, като за
доказване механизма на ПТП по делото освен процесния протокол е приобщено още
административно наказателната преписка и гласни доказателства чрез разпита на свид. У.,
които съдът кредитира като последователни, логични, взаимнодопълващи се и във връзка с
останалите доказателства. Видно от същите, механизмът на настъпване на
застрахователното събитие от 28.03.2019 г. е съответен на описания в протокола за ПТП.
Предвид изложеното, по несъмнен начин е установено по делото, че на 28.03.2019 г. в
гр. В., около 15:45 часа, ответникът като водач на „О. З.“, рег. № *, движейки се по ул. „*“ в
посока бул. „*“ срещу проектантска организация блъска паркирания от дясната му страна л.
а. „М. 3“ рег. № *, след което напуска мястото на ПТП, без да установи последиците от ПТП,
които се състоят в причинени щети по л. а. „М. 3“.
С гореописаното деяние делинквентът е нарушил установения правов ред в
държавата - в частност правилата за поведение, обективирани в разпоредбата на чл. 123, ал.
1 от ЗДвП, което обуславя и неговата противоправност, като елемент от обективната страна
на деликта.
Причинната връзка между противоправното деяние и настъпилите имуществени
вреди се констатира по несъмнен начин от показанията на свид. У. и приобщената
административнонаказателна преписка.
Вината в обективното гражданско право се предполага до доказване на противното –
арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като въведената от законодателя оборима презумпция размества
тежестта на доказване. В конкретния случай ответникът не е ангажирал никакви
доказателстве досежно невиновността си. За пълнота следва да се посочи, че по делото от
представениото НП по категоричен начин се доказа и субективния елемент от фактическия
състав на иска.
Не е спорно, че ищецът на 28.05.2019 г. е заплатил на собственика на МПС сумата в
размер от 125.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на
претърпени загуби, формирано от възстановителната стойност на МПС.
Доказани са в тяхната кумулативност всички елементи на фактическия състав на
отговорността на делинквента по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, като липсват данни дължимата
сума по обезщетението, предмет на иска, да е заплатена изцяло на суброгиралия се
застраховател. В полза на последния следва да се присъдят и ликвидационните разходи
сторени във връзка с определяне на изплатените обезщетения, чийто общ размер възлиза на
10.00.
Крайният извод на съда е за основателност на предявения иск за присъждане на
сумата в общ размер от 135.00 лева. Основателността на главното вземане обуславя
дължимостта на произтичащото от него акцесорно вземане за обезщетение за забава
съизмеримо със законната лихва, за чийто размер няма спор, че възлиза на 41.14 лева,
начислена за периода от 28.08.2019 г. до 28.08.2022 г.
По сторените съдебно-деловодни разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в полза
на ищеца следва да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски
съразмерно с уважената част от иска, чийто общ размер възлиза на 600.00 лева, формирана
както следва: 100.00 лева – държавна такса; 400.00 лева – депозит за особен представител и
100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК вр. 500, ал. 1, т. 3
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, Ф. Т. Ф., ЕГН ********** да заплати в полза на ЗК „Л. И.““ АД, ЕИК
* сумата в размер на 135.00 лева, представляваща регресно вземане на застрахователя,
включващо платено на 28.05.2019 г. по сключен Договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ – Застрахователна полица № *, валидна от 06.04.2018 г. до 05.04.2019 г. от
застрахователя ЗК „Л. И.” АД в полза на пострадалия собственик на лек автомобил марка
„М.“, модел „*“, рег. * – В. У., обезщетение в размер на 125.00 лева при ПТП, причинено на
28.03.2019 г., в *, по вина на Ф. Т. Ф. при управление на МПС марка „О.“, модел „З.“ № *,
собственост на Ф. Ф., за което е съставен Протокол за ПТП № 1707670/09.04.2019 г. и във
връзка с което е образувана щета № **, както и ликвидационни разноски в размер на 10.00
лева, както и сумата в размер на 41.14 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 28.08.2019 г. до 28.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение в съда – 28.07.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми издаването на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК е отхвърлено с Определение № 10506 по ч. гр. д. №
9733 по описа на РС-Варна за 2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2023 г. на ОСГТК на
ВКС, Ф. Т. Ф., ЕГН ********** да заплати в полза на ЗК „Л. И.““ АД, ЕИК * сумата в общ
размер от 600.00 лева, формирана както следва: 100.00 лева – държавна такса; 400.00 лева –
депозит за особен представител и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5