Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021г.,
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично
заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия Даниела Недева адм. дело № 2243
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка
с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба от „Ламезон 77“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. Ю.С.№**, представлявано от Д.В.К., против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 282-ФК/29.09.2020 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, с която е разпоредено запечатване
на търговски обект-фризьорски
салон „Ламезон Хеър“, находящ се в гр. Варна, ул. „* ** **“ № **, стопанисван от „Ламезон 77“ ЕООД и забрана
достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл.186 ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата
се релевират доводи за незаконосъобразност на издадената заповед, поради
допуснати нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на
материалния закон и в несъответствие с целта на закона, с оглед на което се
претендира нейната отмяна и присъждане на сторените по делото разноски.
Жалбоподателят
сочи, че не са изложени мотиви, защо при първо нарушение неиздаден касов бон едва за 64 лв., е направен
извод, че размерът на срока за запечатване на обекта е за посочения срок, като
не е направено и разграничение,
за тежестта на кое от двете нарушения е това, това за неиздаването на фискален бон за 64 лв. или
за различието в касовата наличност. Твърди се, че служителите в обекта няма да имат
достъп, съответно не биха могли да променят организацията си на работа, по
какъвто и да било начин, а биха могли единствено и само да бездействат и да
генерират финансови загуби за работодателя си.
Излагат се
съображения, че развивания бизнес е изцяло семеен и с приходите от него се
издържа и изхранва едно семейство и изпълнението на наложената ЗНПАМ №
282-ФК/29.09.2020г. и забрана за достъп до обекта в срок от 14 дни, ще нанесе
големи финансови загуби. В обекта
работят 2 работника и тези лица ще бъдат засегнати от тази мярка, която ще
попречи на правото им да извършват своя трудова дейност, с който да се издържат
семействата им, като се има предвид, че това са единствените доходи които се
реализират.
Счита, че запечатването
на обекта ще се отрази неблагоприятно на репутацията на търговския обект и
отлив на клиенти, до намаляване на приходите и невъзможността да погасява в
срок публично-правните си задължения и да изплаща възнагражденията на персонала.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се представлява. С писмена
молба с.д.№509/13.01.2021г. поддържа жалбата. По съществото на спора счита, че непосочването
на фактическите основания за издаване на обжалваната мярка, както и по
отношение срока й представлява съществено нарушение на административно
производствените правила. Нарушението е преустановено преди издаването на
заповедта за налагането й, поради това, приложената мярка не може да осъществи
функциите, предвидени в чл. 22 ЗАНН.
По изложените в
жалбата и молба
с.д.№509/13.01.2021г. съображения, отправя искане процесния
административен акт да бъде отменен с присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответната
страна – Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и релевира доводи за нейната неоснователност. Поддържа изложените съображения в писмени
бележки с.д.№12917/20.10.2020г. Отправя искане за отхвърляне на жалбата и
оставяне в сила на процесната заповед с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, при преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 28.09.2020г. била
извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС -
фризьорски салон „Ламезон Хеър“, находящ се в гр. Варна, ул. * ** **, №19,
стопанисван от дружеството жалбоподател, при която било констатирано, че преди
легитимация на проверяващите органи по приходите била извършена контролна
покупка на терапия за коса със сешоар „POLOER MIX“ на
стойност от 15.00лв. за терапията за коса, 20 лева за сешоар и 1 / един/ брой
олио на Loreal “Mythic Оil“ на стойност от 29,00 лева,
всичко на обща стойност от 64,00лв. Покупката била заплатена в брой от
проверяващата-Й.Д.Т. на В.С.С.- фризьор с две банкноти от 50.00лв. и върнато
ресто от една банкнота от 20.00лв., една банкнота от 10,00 лева, една банкнота
от 5,00лева и една монета от 1,00лв. За извършената покупка не бил издаден
фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ, нито
касова бележка от кочан. Установена била положителна касова разлика в размер на
64.00лв. За резултатите от проверката бил съставен на основание чл.110, ал.4,
във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК - Протокол за извършена проверка № сер.АА-
0360378/28.09.2020год. Приобщени били 1 бр.опис на паричните средства в обекта,
1бр. декларация от лице, работещо по трудово, гражданско правоотношение и един
брой дневен отчет от 28.09.2020г.
При така установените в хода на проверката
факти било прието, че търговецът, не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални
касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство ELTRADE ВІ KL вер. 1.0, с peг. 4318734 от
31.07.2020г., с ИН на ФУ ED333285 и с ИН ФП
4433328, с което извършил нарушение на
разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба №Н-18/06г. на МФ във вр. с чл. 118 от ЗДДС. Административният орган посочил, че съгласно ал.3 на чл.25 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ фискалната касова бележка по ал.1 се издава при
извършване на плащането, като лицата по чл.3 от Наредба № Н-18 /13.12.2006г. на
МФ са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка. Посочил като нарушена разпоредбата чл.25,
ал.1 във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка
с чл.118,ал.1 от ЗЗДС, поради което на
основание чл.186, ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС, чл.186 ал.3 ЗДДС и чл.187 от ЗДДС със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 282-ФК/29.09.2020 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП наложил ПАМ запечатване на
търговския обект стопанисван от дружеството и забрана достъпа до
него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
В заповедта са изложени мотиви, че при
определяне на продължителността на мярката са съобразени следните
обстоятелства: местонахождението на търговския обект в гр. Варна, на главна улица, със
значителен поток от хора, вида на обекта - фризьорски салон и стойността на
неотчетената продажба от контролната покупка от 28.09.2020г. на стойност от
64,00 лева.
Прието е,
че с нарушението се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който
осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация,
както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти.
Издаването на касова бележка, правилното отчитане на ФУ, наличието на
регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в
търговския обект издавани от или във връзка с ФУ, както и предаването на данни
по чл. 118 от ЗДЦС са нормативно установени задължения на субектите,
стопанисващи и /или управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват
при съответните предпоставки с цел бъде възможно извършването на текущ и
последващ контрол от органите по приходите.
Нарушението
е прието, че показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална
дисциплина, организацията в търговския обект, няма за цел спазването на
данъчното законодателство.
За така
установеното нарушение бил съставен АУАН №F573360/02.10.2020г. От приобщените
по делото доказателства се установява, че било издадено и НП
№54717-F573360/11.11.2020г. влязло в законна сила на 28.11.2020г., както и, че
по молба на дружеството жалбоподател, след заплащане на наложената имуществена
санкция с Постановление №551925-F573360/17.12.2020г. на началника на отдел
„Оперативни дейности” Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП на основание
чл.187 ал.4 ЗДДС било прекратено изпълнението на наложената ПАМ запечатване на търговския обект и забрана на
достъпа до него считано от датата на издаване на постановлението.
По делото
е приобщена Заповед №ЗЦУ- 928/05.07.2018 г. на главния секретар на НАП, Заповед
№ЗЦУ- 1148/25.08.2020г. и Заповед № ЗЦУ -1157/27.08.2020г. на изпълнителния
директор на НАП.
При така изложената фактическа обстановка съдът като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във
връзка с чл. 146 от АПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е предявена пред
надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е
налице правен интерес от обжалването,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 във
вр. с ал. 1 от ЗДДС,
принудителната административна мярка "запечатване на обект" се
прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Предвид горното прилагането на принудителната административна
мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е възложено в компетентността на "органа
по приходите или оправомощено от него
лице", в която връзка със Заповед № ЗЦУ-1148
от 25.08.2020г., както и Заповед № ЗЦУ-928/05.07.2018
г. на главен секретар на НАП тези правомощия са възложени на началник на Отдел
"Оперативни дейности" в Главна Дирекция "Фискален Контрол"
при ЦУ на НАП. Следователно обжалваната Заповед за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС № 282-ФК/29.09.2020 г. е издадена от
материално компетентен административен орган –Началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в рамките на
предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено
е както правното основание за упражненото от Началник отдел "Оперативни
дейности" – Варна в ЦУ на НАП правомощие, така и релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на материалноправна предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. В обстоятелствена част на заповедта е описано
фактическото основание за осъщественото публично право на налагане на
ограничителната административна мярка, с обосноваване от фактическа и правна
страна на констатираното нарушение, датата и мястото на неговото извършване,
като са изложени отделни мотиви за продължителността на срока на мярката.
Предвид горното съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за
постановяване на мотивиран административен акт.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила в хода на проведеното административно производство.
Съдебният контрол за материална законосъобразност
на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените
от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се подвеждат в посочената като правно основание за
неговото издаване норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни
последици.
В случая на дружеството е наложена принудителна
административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а"
от ЗДДС, според която норма принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при
прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се
забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези
обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лице. Следователно юридически факт, пораждащ правомощието
на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС да наложи ПАМ запечатване на обект
/кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС -
забрана на достъпа до обекта/, е неспазването на реда или начина за издаване на
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Юридически факт, пораждащ
правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна
мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС „запечатване на обект“ е
неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В
съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ
документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от
Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с
изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод
или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Доказателствени средства за правно релевантните факти на извършването на
продажбата, получаване на плащането и момента му и липсата на издаден фискален
бон са протоколът за проверка от 28.09.2020 г. и разпечатката от ФУ, в която
отсъства регистрирана продажба на стойност 64.00 лева. Задължението на лицето
по чл. 3 от Наредба № Н-18 за издаване на фискалната бележка възниква при
извършване на плащането /чл. 25, ал. 3 от Наредбата в ред. от ДВ бр. 111 от
2013 г./. Едновременно с получаване на плащането това лице предоставя на
клиента издадената фискална бележка. Отрицателният факт на неиздаване на
бележката се установява от ПИП и от разпечатката. Посочените
обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, и са удостоверени в Протокол за
извършена проверка сер.АА- 0360378/28.09.2020г., който е съставен по
установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им и
се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по
приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК. В случая
от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната
в обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно, че на 28.09.2020г.
при извършена контролна покупка на
терапия за коса със сешоар „POLOER MIX“ на
стойност от 15.00лв.за терапията за коса, 20лева за сешоар и 1 /един/ брой олио
на Loreal “Mythic Оil“ на стойност от
29,00лева, всичко на обща стойност от 64,00лв. заплатена в брой от
проверяващата-Й.Д.Т. на В.С.С.- фризьор с две банкноти от 50.00лв. и върнато
ресто от една банкнота от 20.00лв., една банкнота от 10,00лева, една банкнота
от 5,00лева и една монета от 1,00лв. не е бил издаден фискален касов бон от
въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ, нито касова бележка от кочан.
Въз основа на посочената по-горе
нормативна регламентация следва извода, за осъществен фактическия състав
на законово предвиденото материалноправно основание за прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал.
1, т. 1, б "а" от ЗДДС, доколкото дружеството жалбоподател не е спазило
реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за продажба.
При установено нарушение от вида на процесното,
административен орган е длъжен да наложи принудителната административна мярка
"запечатване на търговския обект", за обекта, в който е осъществена
противоправната деятелност – т. е. органът действа в условията на обвързана
компетентност. Законът не регламентира възможност за всеки конкретен случай
органът да извършва преценка дали при наличие на нормативно установените
фактически предпоставки да наложи или не мярката по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
Приложимият специален закон /ЗДДС/, не регламентира възможност при отстраняване
на установеното нарушение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, да не се
издава заповед по чл. 186, ал. 3 във
вр. с чл. 186, ал.
1 от ЗДДС за налагане на ПАМ. Преустановяването /отстраняването/ на
нарушението, съставляващо предвидена в закона материалноправна предпоставка за
прилагане на ПАМ, не заличава нито факта на извършването на това нарушение,
нито обуславя извод за отпаднало материалноправно основание за налагане на
ограничителната мярка, нито изключва възникването и съществуването на
правопораждащия фактически състав за упражняване на административното
правомощие за постановяване на заповед за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 3 във
вр. с чл. 186, ал.
1 от ЗДДС. Своевременното преустановяване /отстраняване/ на нарушението
представлява обстоятелство, което би могло да има значение при определяне
продължителността на срока на налаганата ПАМ, но е ирелевантно за наличието на
предпоставките за прилагането на законово предвидената по вид и съдържание,
следваща се за това нарушение принудителна административна мярка. В този смисъл
неоснователно е възражението на жалбоподателя, че тъй като констатираното
нарушение е било отстранено /преустановено/ към датата на издаване на
оспорената заповед, е липсвало основание за прилагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС, кумулативно с нея и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Доколкото законът не обвързва налагането на ПАМ с настъпването респ. с
възможното настъпване на вреди за фиска и съответно наличието на вредоносен
резултат не е нито елемент от състава на процесното нарушение, нито
представлява законова регламентирана материалноправна предпоставка за
прилагането на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Предвид
така установените по делото факти съдът намира, че административният орган
обосновано е приел, че допуснатото в проверения търговски обект на
жалбоподателя нарушение на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ във вр. с чл. 118 от ЗДДС, съставлява основание за издаване на заповед по чл. 186, ал. 3 във
вр. с ал. 1, т. 1,
б. "а" от ЗДДС и в условията на обвързана компетентност е
приложил със ЗНПАМ принудителна административна мярка запечатване на търговския
обект, кумулативно с нея и при същите предпоставки и по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за
забрана на достъпа до обекта.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, принудителната
административна мярка запечатване на обект се налага за срок до 30 дни. В
случая наложена на дружеството жалбоподател с оспорената заповед принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект- фризьорски салон и
забрана за достъп до него, на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е за
срок от 14 дни. Съдът приема, че при определяне на срока на наложената ПАМ, не
е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК -
продължителността на налагането на мярката е в разумно съотношение на
пропорционалност между охраняваните с прилагането на принудителна
административна мярка обществени отношения, касаещи данъчното облагане и
засегнатите интереси на дружеството. При определянето продължителността на
срока на мярката решаващият административен орган е взел предвид от една страна
тежестта на извършеното нарушение на реда и начина за издаване на фискални
касови бонове за реализираните продажби, при съобразяване, че това нарушение
има за последица неотчитане на продажби, което не позволява да се установи
фактически реализирания оборот. Отчетени са местоположението и търговската площ
на обекта, както и вида и характера осъществяваната търговска дейност,
обуславящи възможност за реализиране на високи търговски обороти, които биха
могли да бъдат засегнати от посочените по-горе последици на констатираното
нарушение във връзка с тяхното отчитане, както и описаните в справка облагаеми
обороти за последните 12 месеца.
В този
смисъл съдът приема, че продължителността на срока на наложената ПАМ е определена
при съобразяване на охраняваните с прилаганата принудителна административна
мярка обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на
стоки в търговските обекти и респ. с фискалните интереси на държавата, която
защита е в законово очертаните рамки - съобразно целите на закона, без да се
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. Ето защо правилна, законосъобразна, съответна
на целите по чл. 22 от ЗАНН и на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК е
преценката на административния орган, че за осигуряване защитата на обществения
интерес и спазването от задълженото лице на фискалната дисциплина и
законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в търговски обект, прилагането на ограничението следва да бъде за
срок от 14 дни. Оспореният административен акт се явява постановен при правилно
приложение на материалния закон, като прилагането по отношение на дружеството
на обжалваната ПАМ, освен че е фактически, правно и доказателствено обосновано
от наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за
налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, се
основава и на необходимост от прилагане на мяркат за постигане на предвидената
в закона цел.
В съответствие с чл. 25, ал. 3 от
Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е
този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да
го предаде на клиента. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и
достъпа да търговския обект, то очевидно с налагането на мерките не се цели
преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или
възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение,
тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския
обект – издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. Затова и от
целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС
е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни
нарушения. Издаването на утежняващия административен акт на деня следващ
установяване на нарушението е съвместимо с превантивната функция на мерките, не
е проява на превратно упражняване на властнически правомощия и не обуславя
порок на заповедта от категорията на тези по чл. 146, т. 5 АПК. В съответствие
с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта не е следвало да се въздържи от издаването
му.
Вредите за адресата от
административния акт са присъщите на въведеното с ПАМ ограничение в правната му
сфера, т.е. с тях той е съответен, а не противоречащ на целите на закона.
Липсва обусловеност на налагането
на ПАМ от осъществяването на административнонаказателна отговорност по
отношение на адресата на мярката – чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Ако елементите от
фактическия състав, пораждащ правомощието за налагане на ПАМ са и част от
състав на административнонаказателна отговорност, то плащането на санкцията в
осъществяването на тази отговорност е по хипотеза юридически факт, който следва
във времето налагането на ПАМ по арг. от чл. 187, ал. 4 ЗДДС и е с
правопрекратяващо действие за изпълнението на мярката и не влияе върху
законосъобразността на ЗПАМ по арг. от чл. 142, ал. 1 и ал. 2 АПК.
Нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда
прекратяване на мярката от органа, който я е наложил, при заплащане на
наложената за нарушението глоба или имуществена санкция. Осъществяваната от
съда проверка относно законосъобразността на ПАМ съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК се извършва към момента
на налагането й, в самостоятелно производство. Плащането на санкцията е
свързано с административнонаказателното производство и изпълнението, а не с
обжалването пред съда на ПАМ. Няма пречка прекратяване действието на ПАМ
да бъде направено преди да бъде разрешен въпросът относно нейната
законосъобразност, както е в настоящия случай. Предпоставките, при които се
произнася административния орган в двата случая са различни. От съдържанието
на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС е видно, че
прилагането на нормата поставя като условие само заплащането на наложената
санкция.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваната
заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма;
при спазване на административнопроизводствените правила; постановена в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, и съобразяване с целта
на закона е законосъобразна, поради което жалбата се явява неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора, искането на ответника за
присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя
следва да бъде възложено заплащането на юрисконсултско възнаграждение,
определено в размер на 100 лв., съгласно чл.143 ал.3 АПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от ЗПП.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно
от АПК, Административен съд-Варна
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ламезон 77“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. Ю.С.№**, представлявано от Д.В.К., против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 282-ФК/29.09.2020 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Ламезон 77“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. Ю.С.№**,
представлявано от Д.В.К. да заплати на Националната агенция за приходите –
София сумата в размер от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: