РЕШЕНИЕ
№ 7643
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110138770 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от (ФИРМА) против (ИМЕ) с искане да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1401,86 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот –
(АДРЕС) с абонатен номер ****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., с която сума
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законна лихва за
период от 12.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 291,24 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 01.07.2019 г. до
28.04.2022 г., сумата в размер на 7,39 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.09.2020 г., с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил, ведно със законна лихва за период от 12.05.2022 г. до
изплащане на вземането и сумата в размер на 1,87 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за период от 01.06.2019 г. до 28.04.2022 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № 16406/14.06.2022 г. по ч. гр. д. №
24767/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжникът е
подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът потребява топлинна енергия
за стопански нужди за процесния имот, но между страните не е сключен писмен договор за
продажба на топлинна енергия, съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ въпреки
отправената изрична покана от (ФИРМА) до Областната администрация. Процесуалният
1
представител на ищеца поддържа, че независимо от липсата на писмено съглашение за
процесния имот е доставена топлинна енергия, с цената на която собственикът на вещта
неоснователно се обогатил за сметка на топлопреносното предприятие. Предвид изложеното
е направено искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата сума
за предоставена услуга за дялово разпределение. В исковата молба са изложени твърдения,
че ищецът отправил писмена покана до ответника за заплащане на цената на доставената
топлинна енергия и стойността на услугата дялово разпределение, поради което (ИМЕ)
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Направено е искане сторените от
страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срокът по чл. 131 ГПК предявените искове са оспорени по основание и размер. В
депозирания отговор са развити съображения, че между страните по спора не съществува
валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия
в писмена форма. Ответникът чрез представителя си поддържа, че процесният имот за
исковия период е бил необитаем, поради което Областната администрация не е спестила за
сметка на ответника разходи за заплащане на топлинна енергия. При условията на
евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност. По изложените
съображения е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
При съобразяване на изложените в исковата молба фактически твърдения съдът
намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, чийто състав включва следните
елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на
което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца
и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и
обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на
друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Обедняването на едно лице
представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни
форми: 1/ намаляване на актИ. /изгубване или ограничаване на права/; 2/ увеличаване на
пасИ. – възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи
/включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно
облагодетелстване, като например: увеличаване на актИ. – придобИ.не или запазване на
права; намаляване на пасИ. – погасяване или намаляване на задължения; спестяване на
разходи.
В разглеждания казус на основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване обедняването си – количеството и цената на
доставената през исковия период топлинна енергия и услуга дялово разпределение,
обогатяването на ответника – че до имота на страната е доставено количество топлинна
енергия и е извършено дялово разпределение на енергията, както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването – че енергията и дяловото разпределение са доставяни
до имот на ответника при липса на валидно основание за имуществено разместване в
отношенията между страните.
2
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012 г. /, респективно §
1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г. /, потребител на енергия или природен газ за
стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди
се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови
нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл е и чл. 1,
ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, който
предвижда, че продажбата на топлинна енергия от (ФИРМА) на потребители на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.
Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите за битови и небитови нужди е в
съответствие и с целта на нормите на ДиректИ. 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и
за отмяна на ДиректИ. 2003/54/ЕО, съгласно която „битов клиент“ означава клиент, купуващ
електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или
професионални дейности /чл. 2, т. 10/, а „небитов клиент“ означава физическо или
юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и
включва производители и клиенти на едро /чл. 2, т. 11/. Следователно водещ критерий за
разделението между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва топлинна
енергия в даден обект, а не неговото предназначение. В този смисъл нуждите, за които се
ползва топлинна енергия в конкретен обект, обуславя и вида на правоотношението, което
може да възникне с топлопреносното предприятие по повод доставката на топлинна енергия,
т. е. не е възможно по отношение на този имот да възникне както правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, така и правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди. Така – Решение №
1858/11.04.2023 г. по в. гр. д. № 9929/2022 г. на Софийски градски съд, III – Б въззивен
състав и Решение № 5875/16.11.2023 г. по в. гр. д. № 6651/2023 г. на Софийски градски съд,
II – Б въззивен състав. С цитираните решения на въззивната инстанция е прието, че когато
доставяната в даден топлоснабден имот топлинна енергия не е ползвана във връзка с
осъщесвявана стопанска дейност, то между топлопреносното предприятие и собственика на
имота е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди, което съответно обуславя неоснователността на предявените
искове за обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 2 ЗЗД.
По делото не е спорно, че държавата притежава право на собственост върху
процесния недвижим имот съгласно Акт за частна държавна собственост № 02585 от 2001
година, представляващ апартамент в жилищна сграда в режим на етажна собственост, като
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗДС имотът се управлява от областния управител на област София.
Съгласно представено от ищеца писмо / лист 21/ от областния управител до
топлофикационното дружество, със Заповед № 1003/21.02.1978 г. на директора на Софийски
пощенски станции на основание чл. 3, ал. 18 от Закона за наемните отношения / отм./ и чл.
38 от Правилника за прилагането му в процесния ведомствен имот била настанена В.И.С.
Видно от писмото за ползването на ведомственото жилище между Областната
администрация и лицето В.И.С е сключено споразумение № РД-210-04 от 03.12.2007 г., с
което настаненото лице е поело задължение да заплаща дължимите суми за доставяни
комунални услуги и задължения към етажната собственост. Съгласно писмото със Заповед
№ РД-15-080/08.04.2014 г. на областния управител имотът е иззет от държането на В.И.С на
основание чл. 80 ЗДС. От изложеното следва, че процесният имот служи за задоволяване на
жилищни нужди, като по делото не са ангажирани никакви доказателства в процесния
3
период апартаментът да е ползван за стопанска дейност, респ. съдът съгласно разясненията
дадени по-горе от въззивната инстанция намира, че между топлопреносното предприятие и
собственика на имота в процесния период е съществувало облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, поради което предявеният иск
по чл. 59 ЗЗД се явява неоснователен.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че дори да се приеме, че
ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск по чл. 59 ЗЗД в
конкретния случай ищецът не е доказал наличието на имуществено разместване в
патрумониума на дружеството и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за
сметка на (ФИРМА). Хипотезата на ползване на топлинна енергия от небитов клиент при
липса сключен договор в изискуемата от закона писмена форма за валидността му и
незаплащането на нейната стойност обуславят имуществено разместване, по силата на което
клиентът се обогатява за сметка на топлофикационното дружество, спестявайки си разходи
за отопление, което е следвало да направи за заплащането на потребената топлинна енергия,
а дружеството обеднява като не получава цената на доставена услуга.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза,
което съдът цени като обективно и компететнтно дадено, се установява, че в процесния
период в имота е имало два броя радиатори без монтирани ИРРО и щранг-лира в банята без
техническа възможност за монтаж на уред, като за двата отчетни периода включени в
процесния е начислена служебно топлинна енергия на база инсталирана мощност. От
приетото заключение се установява, че за процесния период в имота не е бил монтиран
водомер за топла вода, като за двата отчетни периода включени в процесния количеството
топлинна енергия за БВГ е изчислено на база един брой потребител при служебно определен
разход от 140 л на денонощие. Служебното начисляване на суми за топлинна енергия
изключва пълното и главно доказване на реално доставеното количество топлинна енергия,
което е релевантно при претенция за неоснователно обогатяване, защото длъжникът дължи
на кредитора именно това, с което реално се е обогатил за негова сметка. Този извод се
основава на обстоятелството, че длъжникът реално се обогатява за сметка на кредитора,
единствено с количеството доставена до неговия имот топлинна енергия, което реално е
потребил. Противното би означавало самият кредитор да се обогати за сметка на длъжника,
като получи нещо повече от реално потребеното, освен това и доколкото служебното
начисляване на топлинна енергия има неустоечен характер на нормативно предвидена
неустойка – по отношение размера на начисляваната енергия, която неустойка се основава
на наличието на договорно отношение между страните, по силата на което потребителят на
топлинна енергия има задължение да монтира индивидуален разпределител на разход на
енергия за отоплителните тела и да осигури достъп до имота. С Решение №
265699/10.09.2021 г. по в. гр. д. № 5591/2020 г. по описа на СГС, II – Е и Решение №
19/03.01.2024 г. по в. гр. д. № 8933/2022 г. по описа на СГС, IV – Д въззивен състав е прието,
че възможността за остойностяване на доставената топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване на база 140 литра на денонощие за всеки един обитател в имота е
предвидена в хипотезата на валидно облигационно правоотношение между ищеца и
ответника, какъвто не е разглеждания случай доколкото ищецът претендира заплащане на
начислените суми на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Във връзка с претенцията за неоснователно обогатяване с предмет такса за дялово
разпределение следва да бъде посочено, че по делото не са ангажирани доказателства
ищецът да е заплатил процесните суми на фирмата за дялово разпределение, поради което
не може да се приеме нито, че ответникът се е обогатил със спестяване на такъв разход,
нито, че ищецът е обеднял с направата или с дължимостта му.
Предвид изложеното предявеният иск по чл. 59 ЗЗД се явява неоснователен, като при
неоснователност на претенцията за главница предявените искове за обезщетение за забава
4
също са неоснователни.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр. (АДРЕС), срещу (ИМЕ), БУЛСТАТ ****, с адрес в гр. (АДРЕС), обективно
кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
в размер на 1401,86 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот – (АДРЕС) с абонатен номер ****, за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца,
ведно със законна лихва за период от 12.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от
291,24 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
период от 01.07.2019 г. до 28.04.2022 г., сумата в размер на 7,39 лева, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.09.2020 г., с
която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законна лихва за период от
12.05.2022 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 1,87 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 01.06.2019 г. до
28.04.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 16406/14.06.2022 г. по ч. гр.
д. № 24767/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. (АДРЕС) в качеството на трето лице-помагач на
страната на ищеца.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 24767/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5