Решение по дело №17/2016 на Окръжен съд - Кюстендил

Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е

 

гр. Кюстендил, 29.06.2016 г.

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

 на шестнадесети юни

през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева

                                                                                                              Евгения Стамова

 

при секретаря В.Б.

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                          гр. д. № 17

по описа за 2016 г. на КОС, и за да се произнесе взе предвид:

 

 

              Адв. Н.Н. в качеството му на процесуален представител по пълномощие на В.К.Й. ***, адв. Н.Н. против решение № 475 / 23.10.2016 г. на Дупнишкия районен съд , постановено по гр. д. №  1073 / 2015 г. по описа на същия съд са отхвърлени предявените от въззивницата против „Медика” ООД със седалище и адрес на управление гр. Дупница, пл.”Свобода” № 1 обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване незаконността на уволнението на ищцата и отмяна като незаконосъобразна на заповед № 2/15.05.2015 г. на управителя на „Медика” ООД, иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на В.К.Й. на заеманата от нея преди уволнението длъжност „медицинска сестра” в „Медика””ООД, със седалище и адрес на управление гр. Дупница, пл.”Свобода” № 1 и иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. чл. 225, ал.1 от КТ за сумата от 3 490, 20 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа в резултат на незаконното й уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.07.2015 г. до окончателното й заплащане. Във въззивната жалба са изложени доводи за необоснованост на решението, поради несъответстващи изводи за законност на уволнението с надлежно установени факти и обстоятелства сочещи  допуснати процедурни нарушения според ищцата и нарушаване императивната разпоредба на чл. 333, ал.1, т. 3 от страна на работодателя с твърдението, че е имало предварителна яснота за заболяването от което ищцата страда.   Пространно е изложена фактическата обстановка по делото, като е акцентирано върху изложените  с и. м. основания за незаконност на уволнението. като формално основание за незаконност на уволнението се сочи и това, че в процесната заповед за уволнение липсват мотиви. Изложени са и доводи за незаконосъобразност на решението – несъобразяване на същото с установената задължителна съдебна практика, / конкретно посочени решения на ВКС/, с които е изясняван според разбирането на ищцата и въпроса как е класифицирано заболяването „епилепсия” според разделението на заболяванията на неврологични такива и психически. Сочи се, че решението е незаконосъобразно поради неправилното приложение на разпоредбата на чл. 328, ал.1, т. 3 от КТ с твърдението за липса на основанието, на което ищцата е уволнение – намаляване обема на работа касаещ осъществяваната от нея трудова функция , както и поради нарушение разпоредбата на чл. 329 от КТ касаеща извършване на подбор, който в случая се твърди, че е задължителен Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете. Претендира разноски по водене на делото.

            Въззиваемото „Медика” ООД със седалище и адрес на управление гр. Дупница, пл.”Свобода” № 1 против „Медика” ООД със седалище и адрес на управление гр. Дупница, пл.”Свобода” № 1 изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска решението на ДРС да бъде потвърдено.Претендира разноски по водене на делото.

            КОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства, включително и тези приети във възззивното производство и след преценка на обжалвания съдебен акт при условията на чл. 269 от ГПК, приема решението на ДРС за правилно и го потвърждава. Съображенията за това са следните:

            Фактическата обстановка е установена правилно въз основа на надлежно събрани в първоинстанционното производство доказателства, а и страните не спорят по нея предвид което не следва да бъде преповтаряна.

            Във въззивното производство е прието заключение на назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза изготвена от в. л. д-р Р.- специалист-психиатър и д-р Ч. – специалист-невролог. заключението на в.л. е категорично относно това, че регистрираното у ищцата през 2011 г. заболяване  с диагноза ”Епилепсия-прости парциални пристъпи с вторична генерализация” , съгласно международната класификация на болестите – 10 ревизия е неврологично заболяване, което се диагностицира, лекува и проследява от специалист –невролог. що се касае до наличието на психично заболяване, резултат от неврологичното, липсва всякаква медицинска документация в случая за регистрирани последици от боледуването и лечението, а и от извършения във връзка с изготвяне на експертизата психиатричен преглед не са налице симптоми, които да могат да бъдат квалифицирани като психично разстройство, касаещо Наредба № 5. От поясненията на в.л. по категоричен начин се установи, че епилепсията е неврологична диагноза която се поставя от невролог, който лекува, проследява и диспансеризира пациентите с такова заболяване. При психиатър попада единствено, ако заболяването протича толкова тежко, че има последици и по отношение на психичното функциониране, които при ищцата не са наблюдавани. При нея е наблюдаван един припадък, който е диагностициран като епилептичен, след което липсва диспансерно наблюдение, липсва дори документация за поддържаща терапия, респективно рецептурна книжка, по която да са изписвани медикаменти. Липсват и последици по отношение на психичното функциониране.

              С обжалваното решение предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, чл. 344, ал.1, т.2 и чл. 344, ал.1, т.3 във вр. чл. 225, ал.1 от КТ за сумата от 3 490, 20 лева са отхвърлени като неоснователни. Решението е обжалвано от ищцата.

            Въззивната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, а разгледана по същество се явява неоснователна.

            Предвид установената по делото фактическа обстановка, следва извод за неоснователност на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ, поради което същият правилно е отхвърлен с обжалваното решение.

             Работодателят е упражнил правото си на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т. 3 от КТ – поради намаляване на обема на работата в ответното ТД, в което се упражняват две медицински практики..

                                                                                  - 2 -

            Изводите на ДРС за наличие на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение – намаляване обема на работа, касаещо и осъществяваната от ищцата трудова функция на заеманата от нея длъжност „медицинска сестра”, за това, че ищцата не се ползва от закрила по реда на чл. 333, ал.1, т. 3 от КТ и за законност на уволнението поради това, че не е нарушена разпоредбата на чл. 329 от КТ се споделят като правилни изцяло от настоящата инстанция съобразно правомощията й по чл. 272 от ГПК.

            Доколкото се касае до трудов спор относно законността на уволнението доказателствената тежест е за работодателя и същият с надлежни доказателства следва да установи надлежното му извършване. 

            ДРС в съответствие с константната съдебна практика е разяснил подробно и правилно  същността на правното основание  визирано в разпоредбата на чл. 328, ал.1, т. 3 от КТ – намаляване на обема на работата, поради което настоящата инстанция не ги преповтаря.   

            Събраните по делото доказателства установяват обстоятелства сочещи реалното намаляване обема на работата и по-конкретно трайното намаляване обема на медицинските манипулации, което е отразено и представените по делото протоколи на ОС на ответното ТД, като е констатирано, че това датира от 2013 г.и 2014 г.Доколкото е засегнат обема на медицинските манипулации, които е следвало да се извършват в медицинските практики, то е несъмнено, че това рефлектира върху дейността осъществявана от средния медицински персонал, като  не е спорно, че в ТД е имало две щатни бройки и съответно са работели две медицински сестри към гореспоменатия период. В представените и неоспорени писмени доказателства - два протокола на ОС на ответното ТД са отразени данни за причините, поради които е намалял обема на извършваните медицински манипулации / предимно детски манипулации и имунизации/ - силно намалял брой на раждащи се на територията на община Дупница деца и същевременно трайно увеличен обем на отчетната дейност с изискване за издаване на голям брой документи по електронен път, както и обработване данните ца пациентите по електронен път. Отразени са данни за това, че  голям обем от тази отчетна дейност се извършва от двамата лекари упражняващи двете медицински практики, а не от работещите в ответното ТД две медицински сестри, както и, че двамата лекари са в състояние да осъществяват и медицинските манипулации, чийто обем не би затруднил същинската им работа, която обаче се затруднява от обема на отчетната дейност, поради което се налагат организационни промени и поемане на тази дейност от технически персонал.

Изложеното налага несъмнен извод за реално намален обем на работата  в ответното ТД, който е засегнал пряко и осъществяваните от ищцата трудови функции като медицинска сестра. .    

            Изложеното обуславя извод за наличие на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение между страните по чл. 328, ал.1, т. 3 от КТ Намаляването на обема на работата се отнася към конкретната дейност, реализирана чрез трудовата функция осъществявана на длъжността „медицинска сестра”, като е намаляла работата, изпълнявана от двете служителки с тази трудова функция. Категоричен е изводът за съществувата обективна връзка между намалението и необходимостта работодателят да реорганизира работния процес като премахне заетостта на среден медицински персонал в двете медицински практики и разпределяне на тази им дейност между двамата практикуващи в тях лекари, поради и което двете щатни бройки за длъжността „медицинска сестра” са съкратени, т.е. премахнати от щатното разписание. В този случай за работодателят не е било налице и задължение да извърши подбор, тъй като всички бройки за горепосочената длъжност са премахнати. Следователно неоснователни са и доводите за незаконност на уволнението, поради нарушаване разпоредбата на чл. 329 от КТ. Буди недоумение твърдението за създадена неяснота от мотивите на обжалвания съдебен акт  досежно преценката на работодателя за по-ниско ниво на изпълнение  на възложената й работа.Такава преценка не е извършвана и не е налице задължение за извършването й, тъй като работодателят не е бил длъжен да извършва подбор и не е извършвал подбор между двете лица заемащи двете щатни бройки за длъжността „медицинска сестра”. 

Не могат да бъдат споделени и доводите във въззивната жалба, че представените от ответника писмени доказателства установявали по-скоро едно преструктуриране на дружеството, съкращавайки една длъжност за сметка на друга, но не и намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, обема на стокооборота и др. Необходимостта от премахване на определени длъжности  създаван на друг  се налага по изложените по-горе причини свързани безусловно с намаления обем на медицинските манипулации и работа с пациенти. Предвид спецификата на осъществяваната дейност е не само неточно, но и невъзможно да се поставя въпрос за намаляване количеството на продукцията, обем на стокооборот и дру, характерни за производствени предприятия. Премахването на щатните длъжности на медицинските сестри е обусловено от намаления обем на работата осъществявана от тях.

Заповедта за уволнение е ясна като съдържание, съдържаща правното и фактическото основание за процесното уволнение, като липсата на подробни мотиви не е порок на съдържанието, а не е налице нормативно установено изискване в този смисъл. 

            Основният спорен между страните въпрос е ползва ли се ищцата от закрилата по чл. 333, ал.1, т. 3 от КТ, поради това, че има регистрирана епилепсия и по-конкретно е поставена диагноза . ”Епилепсия-прости парциални пристъпи с вторична генерализация”.

            Преди уволнението на ищцата за ответното ТД – неин работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ не е имало задължение да иска предварително разрешение от инспекцията по труда, нито да взема мнение на ТЕЛК.  Това е така, тъй като ищцата не попада в нито една от изброените категории лица в чл. 333, ал.1, т. 1 – 6 от КТ. Твърдението на ищцата, позовавайки се на задължителна съдебна практика установена с решение по чл. 290 от ГПК е, че задължението на работодателя да иска мнение от ТЕЛК по реда на чл. 333, ал. 2 от КТ е безусловно, що се касае до болестта епилепсия.

            Посочената законова разпоредба е с кратко, но пределно ясно съдържание и визира задължение на работодателя да вземе мнението на ТЕЛК преди уволнение, само в случаите по т. 2 и 3 на ал. 1 или това са случаите, когато съответният работник или служител попада в някоя от тези категории лица – трудоустроени или такива боледуващи от някоя от болестите визирани в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ. Ищцата не боледува от посочените в чл. 1, т.1 - 6 от наредбата болести и по-конкретно по т. 5 – психично заболяване. Регистрираното при нея заболяване е епилепсия с горепосочената точна диагноза, като това заболяване е неврологично, а не психическо. От закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 се ползват лица боледуващи от психично заболяване, а не от неврологично. За това към кой вид заболявания – неврологично или психично спада епилепсията в медицината няма колебания и неясноти. За това, че заболяването е неврологично, а не психично е наясно и самата ищца, предвид изричните изявления в този смисъл, както в първоинстанционното, така и във въззивното производство. Въпреки това, предвид

                                                                                - 3 -

изявленията й в този смисъл и едновременно с това твърдението, че ТЕЛК следвало да прецени проявната форма на заболяването, във въззивното производство е назначена комплексна съдебно-медицинска експертиза.  От нея безспорно установено е, че у ищцата няма никакви усложнения на заболяването, за да се налага преценка дали тези му прояви следва да се определят като психични увреди.   Самата ищца не твърди, че страда от болест визирана в горепосочената наредба и това е така, тъй като ищцата е достатъчно информирана за заболяването си. Според задължителната съдебна практика, когато е спорен въпросът за наличие на болест по наредбата следва да се решава предварително, а не в съдебното производство. В процесния казус този въпрос е предварително изяснен и не е неясен, още повече, че законният представител на ответното ТД е общопрактикуващ лекар и с медицински познания за подобна преценка, което е добре известно за ищцата. Спазването на установени с императивни разпоредби процедури е задължително при наличие на определени предпоставки и не следва да се превръща в самоцел. 

            В обобщение следва да се посочи, че в случая не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал. 2 от КТ, тъй като доколкото ищцата не попада  в категорията работници и служители по т. 2 и  на ал. 1, то за работодателя не е имало задължение да взема мнение на ТЕЛК. 

            Предвид изложеното процесното уволнение е законно, поради което правилно е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ

            Неоснователността на първия иск обуславя неоснователността и на останалите два иска по чл. 344, ал.1,т. 2 от КТ и по чл. 344, ал.1,т. 3 във вр. чл. 225, ал.1 от КТ и правилно са отхвърлени като неоснователни.

            Решението на ДРС е правилно  изследва да бъде потвърдено.

            Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивницата не се дължат разноски по водене на делото във въззивното производство. На въззиваемото ТД се дължат разноски в размер на 160 лева сторени пред настоящата инстанция за възнаграждения на в. л.

            Водим от горното, КОС

 

Р       Е       Ш       И  :

 

        

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 475 / 23.10.2016 г. на Дупнишкия районен съд , постановено по гр. д. №  1073 / 2015 г. по описа на същия съд.

            ОСЪЖДА В.К.Й. ***, адв. Н.Н. да заплати на „Медика” ООД със седалище и адрес на управление гр. Дупница, пл.”Свобода” № 1 сумата от 160 лева разноски по водене на делото във въззивното производство.

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от  посочения ден на обявяването му съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК.

 

 

                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: