№ 143
гр. София , 13.04.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Частно гражданско
дело № 20201110144349 по описа за 2020 година
В срока за възражение срещу издадените на 06.11.2020г. Заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 44349/2020г. на СРС, 176
състав, длъжникът фирма (със старо наименование фирма) е направил искане за спиране на
принудителното изпълнение на заповедта на основание чл.420, ал.2 ГПК. Твърди, че са
налице писмени доказателства, че от вземането по заповедта е било погасено изцяло преди
образуване на изпълнителното дело.
Искането е направено в срока по чл.420, ал.2 ГПК и следва да бъде разгледано по същество.
Съгласно чл.420, ал.2 ГПК, когато в срока за възражение е направено искане за спиране,
подкрепено с писмени доказателства, съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го
спре и без да е необходимо обезпечение.
В подкрепа на искането си длъжникът представя копие от Трудов договор № 2 от
03.04.2017г., Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 10/01.05.2020г.,
Заповед № 27/01.04.2020г., Платежен фиш на Я. Д. Р., вносни бележки от 04.08.2020 на
стойност от 20 лв, от 08.09.2020г. на стойност от 20 лева и от 15.09.2020г. на стойност от
9901,13 лева за изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. При това
положение съдът приема, че длъжникът е представил писмени доказателства в подкрепа на
тезата си, че част от дълга е погасен, които са достатъчни за да бъде мотивиран изводът за
спиране на принудителното изпълнение. Всички факти относими към основанието на
предявеното от заявителя вземане по протокол за извършена проверка на Дирекция
Инспекция по труда – София град с изх. № ПР 2013595/19.06.2020г, ще бъдат разгледани по
същество в двустранното и спорно исково производство по реда на чл.422, ал.1 ГПК, където
всяка от страните ще следва при условията на пълно и главно доказване да докаже фактите,
на които основава твърденията си. Въз основа на събраните доказателства, съдът ще
формира своя краен акт по същество, относно съществуването на вземането. В
производството по чл.420, ал.2 ГПК не се провежда доказване и съдът не формира извод по
1
същество на спора, а прави преценка единствено на база представените от длъжника
документи, налице ли са основания за спиране на принудителното изпълнение, до
решаването на спора по същество.
В настоящото производство тези основания са налице, поради което принудителното
изпълнение на Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 44349/2020г. на СРС, 176 състав, следва да бъде спряно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл.420, ал.2 ГПК принудителното изпълнение на Заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№
44349/2020г. на СРС, 176 състав, въз основа на които е образувано изп. дело №
20217900400353 на ЧСИ Р.М., до приключване на производството с влязъл в сила съдебен
акт.
Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред СГС, в
едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2