№ 5935
гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Златка Чолева
Членове:Красимир Мазгалов
Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело
№ 20241100501280 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №17866/01.11.2023г., постановено по гр.дело №60548/2021г. по описа на
СРС, ГО, 54 с-в, е отхвърлен предявения от „ДЗИ- Общо застраховане“ЕАД с ЕИК:*******
против ЗК„Лев инс“АД с ЕИК:******* иск с правно основание чл.411 КЗ за сумата от 505,62
лева- регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „Мерцедес С200“ с
ДК№******* вследствие на ПТП от 11.05.2021г., настъпило по вина на водача на лек
автомобил „Опел Вектра“ с ДК№*******, чиято отговорност е застрахована по сключен с
ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
22.10.2021г. до окончателно изплащане. Ищецът е осъден да заплати на ответника 550 лева
разноски в първоинстанционното производство.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца „ДЗИ- Общо застраховане“ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че по делото е
установено наличието на валидни застраховки „Каско" и „Гражданска отговорност", както и
настъпването на застрахователно събитие, причинно-следствена връзка между вредите и
последното, размера на вредите и извършването на плащане на застрахователно
обезщетение от ищеца по образуваната щета. Твърди, че изводът на първостепенния съд за
настъпване на процесното ПТП само по вина на водача на застрахования при ищеца
1
автомобил „Мерцедес" е неправилен и необоснован. Водачът на този лек автомобил се
движел по ул.„Бранислав Велешки" и на кръстовището с ул.„Съединение" спрял на знак
„СТОП". След като се уверил, че пътят е свободен и може да се включи в движението
безпрепятствено, предприел маневра завой наляво за навлизане по ул.„Съединение". В
момента, в който тази маневра била почти завършена, водачът на лек автомобил „Опел",
който се движел по ул.„Съединение" с превишена за пътния участък скорост, без да съобрази
маневрата на водача на „Мерцедес"-а и да изчака кръстовището да се освободи, реализирал
по негова вина удар в задната част на л.а.„Мерцедес" и станал причина за настъпване на
процесното ПТП. Това обстоятелство било потвърдено и от самия водача на автомобила.
Първостепенният съд не обсъдил и не се съобразил с изготвените заключения на вещото
лице по САТЕ, според които в случай, че водачът на л.а.„Опел" се е движел в рамките на
въведеното ограничение на скоростта от 30 км/ч, а не с 50 км/ч, както е заявил свидетелят Д.,
траекториите на двете превозните средства не биха се пресекли и удар между тях не би
настъпил. Водачът Д. можел и да предотврати настъпването на ПТП чрез своевременно
задействане на спирачната уредба и при движение с въведеното ограничение на скоростта.
Твърди, че дори да се приеме, че водачът на л.а.„Мерцедес" с поведението си е допринесъл
за настъпване на ПТП, този принос е минимален и не изключва отговорността на водача на
застрахования при ответника автомобил. Ето защо моли решението на СРС да бъде
отменено, а предявените искове- уважени изцяло. Алтернативно моли при установено
съпричиняване искът да бъде уважен в съответствие със същото. Претендира направените
по делото разноски.
Ответникът по жалбата и в производството пред първата инстанция ЗК„Лев инс“АД, в
подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Излага
подробни съображения в унисон с мотивите на първостепенния съд. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:
Претенцията на ищеца се основава на разпоредбата на чл.411, ал.1 ГПК, съгласно която
в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
2
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. В изр.2 на същата разпоредба е посочено, че
застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност".
В случая между страните не се спори, а и от представените по делото писмени и гласни
доказателства се установява съществуването на застрахователни правоотношения от една
страна между ищеца и собственика на лекия автомобил „Мерцедес“ и от друга- между
ответника и собственика на лекия автомобил „Опел“. Безспорно е също така самото
настъпване на процесното ПТП, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение
в посочения в исковата молба размер по имуществената застраховка. От заключенията на
допуснатите основна и допълнителна САТЕ се установяват настъпилите вреди и техния
размер, както и причинно- следствената им връзка с процесното ПТП.
Единственият спорен въпрос по делото е точният механизъм на настъпване на
процесното ПТП. Следва да се отбележи, че в тежест на ищеца е да установи с позволените
от закона доказателствени средства, че застрахователното събитие е настъпило по вина на
водача на лекия автомобил „Опел“, или съответно- че е налице съпричиняване на вредите от
последния. В тази връзка настоящият състав споделя решаващите изводи на първостепенния
съд, че такова пълно и главно доказване в случая не е проведено чрез събраните по делото
писмени и гласни доказателства, и заключенията на САТЕ.
Верността на отразените в представените по делото с исковата молба двустранен
протокол за ПТП и уведомление за настъпване на застрахователно събитие факти и
обстоятелства- че лекият автомобил „Опел Вектра“ е ударил в задната лява част попътно
движещия се пред него лек автомобил „Мерцедес С200“ при извършване на маневра
„изпреварване“, е изрично и своевременно оспорена от ответника. От показанията на
разпитания в качеството на свидетел водач на лекия автомобил „Мерцедес“ се установява, че
той е загубил всякакъв спомен относно механизма на настъпване на процесното ПТП.
Обратно- от показанията на водача на лекия автомобил „Опел“ се установява подробно и
безпротиворечиво този механизъм: произшествието е настъпило в светлата част на деня в
гр.Пловдив, на Т- образно кръстовище до магазин за мебели „Идея“, като управляваният от
него лек автомобил „Опел“ се движел по бул.„Съединение“ при наличие на знак Б3- „път с
предимство“, а движещият се по другата улица лек автомобил „Мерцедес“ не спрял на знак
Б2- „Стоп“ и извършвайки ляв завой по бул.„Съединение“ засякъл лекия автомобил „Опел“,
при което настъпил удар между предната част на последния и задната лява част на лек
автомобил „Мерцедес“. Достоверността на тези показания, освен че не е оспорена от
страните, се потвърждава и от заключенията на допуснатите основна и допълнителна САТЕ,
и от представената по делото схема на организацията на движението към датата на ПТП.
Предвид гореизложеното безспорно се установява извършено от водача на лекия
автомобил „Мерцедес“ нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП- на кръстовище, на което единият
от пътищата е сигнализиран като път е предимство, водачите на пътни превозни средства от
3
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по
пътя с предимство. От друга страна липсват категорични доказателства, от които да се
установи, че водачът на лекия автомобил „Опел“ е превишил разрешената за този пътен
участък скорост. Тук за прецизност следва да се отбележи, че на мястото на процесното ПТП
и в посоката на движение на лекия автомобил „Опел“ по бул“Съединение“ ограничението на
скоростта е 40 км/час, а не 30 км/час както се твърди във въззивната жалба /л.110 от
първоинстанционното дело/. При това положение е ирелевантно обсъждането на въпроса
дали и при каква скорост ударът е бил предотвратим за водача на движещия се по пътя с
предимство лек автомобил.
По така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното решение- потвърдено като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по
жалбата следва да бъде присъдено възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на
100 лева, което настоящият състав намира за съобразено с ниската фактическа и правна
сложност на спора.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №17866/01.11.2023г., постановено по гр.дело
№60548/2021г. по описа на СРС, ГО, 54 с-в.
ОСЪЖДА „ДЗИ- Общо застраховане“ЕАД с ЕИК:******* да заплати на ЗК„Лев
инс“АД с ЕИК:******* сумата от 100лв. (сто лева)- възнаграждение за защита от
юрисконсулт във въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4