№ 900
гр. Варна , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100500657 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по депозирана въззивна жалба от Д. В. Д.,
ЕГН:********** против решение № 261743/18.12.2020 год постановено по гр.д. 12394/20
год по описа на ВРС, с което се :
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА по ЗЗДН, както следва: ЗАДЪЛЖАВА
Д. В. Д., ЕГН:********** с адрес: гр.Варна, ул.Елин Пелин, № 92, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо М. М. М., ЕГН **********, с адрес: с.
Страшимирово, общ. Белослав, обл. Варна, ул. „Св. Св. Кирил и 1Методий" № 2, на осн.
чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Д. В. Д., ЕГН:********** с адрес: гр.Варна, ул.Елин Пелин, №
92, ДА ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 200 метра М. М. М., ЕГН **********, жилището,
което същата обитава, с адрес: с. Страшимирово, общ. Белослав, обл. Варна, ул. „Св. Св.
Кирил и Методий" № 2, и мястото за социален отдих и контакти, а именно жилището на
родителите на М.К., което същата посещава ежедневно, находящо се в с.Страшимирово,
общ.Белослав, обл.Варна, ул. Ал. Стамболийски, № 8, за период от 12 /дванадесет/ месеца,
на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН:********** с адрес: гр.Варна, ул.Елин Пелин, № 92, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, ГЛОБА в размер на
500 /петстотин/ лева, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН. ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН:**********
с адрес: гр.Варна, ул.Елин Пелин, № 92, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС, държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН:********** с адрес: гр.Варна, ул.Елин Пелин, № 92, ДА
1
ЗАПЛАТИ на М. М. М., ЕГН **********, с адрес: с. Страшимирово, общ. Белослав, обл.
Варна, ул. „Св. Св. Кирил и Методий" № 2, сумата от 900 лв. /деветстотин лева/,
представляваща разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат
се подробни съображения във въззивната жалба. Претендира се отмяна на решението на ВРС
и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски
по делото.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който изразява становище
за неоснователност на депозирана въззивна жалба. Претендира разноски по делото.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие.
Образувано е по молба на М. М. М., ЕГН **********, с адрес: с. Страшимирово,
общ. Белослав, обл. Варна, ул. „Св. Св. Кирил и Методий" № 2, за налагане на мерки за
защита от Д. В. Д., ЕГН:********** с адрес: гр.Варна, ул.Елин Пелин, № 92.
В молбата се твърди, че страните са живели на съпружески начала и имат общо
дете. Както по време на съвместното съжителство, така и след това, ответникът проявявал
към молителката агресия.Твърди,че На 02.10.2020 година в 18.02 часа по телефона й
звъннал Д. В. Д., и и казал, че я чака пред дома й, за да му даде детето за режим на лични
контакти. Детето Д. било болно и тя му отказала.Слязла заедно с М.К., с който живее на
семейни начала, при ответника, който бил с вуйчо си Р.В. и майка му В.А..След кратки
пререкание по между им, Д. й казал да се махне и я блъснал в тялото, така че тя паднала на
земята на лявата си страна на таза. Усетила силна болка. Тъй като била бременна и с голям
корем се опитвала да се изправи, подпирайки се с дясната си ръка по бронята на автомобила,
до който била паднала. Докато ставала Д. я ударил с юмрук по дясната страна на лицето, от
което изпаднала в шок. М. опитал да й помогне, като избутал Д.. Д. започнал да бие М. с
юмруци по главата, с помощта на Р., който го държал. Тя успяла да стане и избутала Д..
Тогава В. я хванала за лявата ръка, а Д. й ударил няколко юмрука в главата. Тя паднала, а
той започнал да я рита в главата, гърба и корема. Тъй като се разкрещяла за помощ, те ги
оставили. Моли за постановяване на мерки за закрила по чл.5 ЗЗДН, както и за издаване на
заповед за незабавна защита със същите мерки.
Ответникът оспорва обстоятелствата, изложени в молбата и в
приложената декларация по чл.9 ал.З от ЗЗДН. Оспорва, че на 02.10.2020г. е извършвал
актове на домашно насилие спрямо молителката.Сочи, че отношенията между страните са
влошени по повод нежеланието на молителката да дава възможност на ответника да
осъществява контакт с общото им дете Д.. Твърди, че завежданите от молителката дела за
домашно насилие /вкл. преди завеждане на настоящото производство/ целят да ограничат
контакта на ответника с детето. При посещението в с. Страшимирово на 02.10.2020г.,
2
молителката е отказала контакт на ответника с детето, поради което той е позвънил на тел.
112 да поиска съдействие от органите на полицията, за да констатират, че му е била отказана
възможност за контакт с детето Ответникът бил в с. Страшимирово със своя вуйчо и майка
си и е стоял на улицата. Молителката сама е излязла от имота и се е нахвърлила към него.
Ответникът е получил телесни увреждания от действията на М. и лицето с което
съжителства - М.К., за което, е посетил спешен кабинет и съдебна медицина за което са му
издадени лист за преглед и медицинско удостоверение №111/2020г. По подаденият сигнал
полиция е посетила местопроизшествието и е заведена проверка в 04 РУ-при ОД-МВР-
Варна, пр. пр. №15935/2020г. по описа на РП-Варна.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Депозираната молба е допустима, съгл. чл. 7, ал. 1 от ЗЗДН. Молбата съдържа
предвидените в чл. 9 от ЗЗДН реквизити и е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от същия закон.
Придружена е от декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. Поради наличие на изискуемата между
страните връзка по чл.3 т. 1 от ЗЗНД, молбата за защита се явява допустима и съдът следва
да се произнесе по същество на същата.
Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
За доказване на твърдените в молбата посегателства е представената декларация
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която ЗЗДН придава особена доказателствена сила. Дори и без
наличие на други доказателства, декларацията има достатъчна доказателствена сила,
придадена от закона, която задължава съда да приеме, че актовете на домашно насилие са
осъществени. Само в случай, че са налице категорични доказателства в обратния смисъл /че
със сигурност не са осъществени актове на домашно насилие/, само тогава може да бъде
оборена доказателствената сила на декларацията. Тежестта на доказване – оборване на
доказателствената сила на декларацията, е на ответника.
В конкретния случай освен декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителят е
ангажирал и писмени и гласни доказателства.
От приложеното по делото медицинско удостоверение № 109/2020г., се
установява, че молителката има следните видими увреждания:
По кожата в областта на дясната скула, дясното слепоочие, клепачите на дясното
око към външния очен ъгъл се установява петнисто синкаво кръвонасядане, травматичен
оток на площ с диаметър около 6-7 см. По задната лява повърхност на гръдния кош и на
нивото на ребрената дъга се установява хоризонтално разположена ивичесто червеникаво
кръвонасядане с блед център и размери 5 см. на 1,5 см. По лява седалищна област личи
бледо синкаво кръвонасядане с диаметър 3,5 см. По предностраничната повърхност на
дясната мишница се установяват две окръглени бледи синкави кръвопасядания с диаметър
по около 10/12 мм.
Посочено е, че уврежданията са получени по общия механизъм на действие на
твърдите тъпи предмети. Обусловили са временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Механизмът на причиняването, макар и посочен в медицинското удостоверение,
3
не се доказва чрез него, а подлежи на доказване чрез други доказателствени средства.
Съдът дава вяра на показанията на св. М. К. К./ настоящ приятел на
молителката/,независимо,че същият би могъл да бъде заинтересован от изхода на процеса.
Настоящият състав отчита изострените отношения между ответника и свидетеля , въпреки
това счита, че показанията на същия са достоверни, логични и непротиворечиви и
съответстват на останалите доказателства по делото- показанията на разпитания по делото
свид. К.Н., представеното мед.удостоверение
Св. К.С.Н., кмет на с. Страшимирово, незаинтересован от изхода на процеса, не
е бил пряк очевидец на инцидента, но е видял изправянето на молителката от земята,а
когато отишъл до нея Мирела му обяснила, че са я блъснали на земята, първо майката на Д.,
после и Д.. Оплаквала се от болки в корема. След като дошла извиканата от ответника
полиция, на полицая пред свидетеля казала, че я боли и главата.
Въз основа на събраните по делото доказателства , включително и от
показанията на разпитаните по горе свидетели, съдът приема извода, че причинените
увреждания на молителката са осъществени по начина,описан от тези свидетели и което
съответства на представеното медицинско удостоверение.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите на ответника В. Д.А. /майка на
ответника/ и Р. Д.В. /вуйчо на ответника/. Същите потвърждават защитната версия на
ответника за липса на каквото и да е било поведение от страна на ответника, но не
кореспондират на останалия доказателствен материал по делото ,включително и на
издаденото на молителката медицинско съдебно удостоверение,от което се установява , че
молителката е имала две окръглени бледи синкави кръвонасядания с диаметър по около
10/12 мм по предностраничната повърхност на дясната мишница и в областта на дясната
скула, дясното слепоочие,клепачите на дясното око ,които не биха могли да се получат
вследствие падане , а биха могли да се получат единствено чрез удар .
Въз основа на изложеното и анализирайки събраните в хода на делото
доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, приложените писмени доказателства , а
така също и показанията на разпитаните по делото свидетели настоящият въззивен състав
намира, че по делото е установено по категоричен начин осъществяването на изложените в
молбата актове на домашно насилие под формата на физическо насилие спрямо нея. В тази
насока следва да се отбележи, че деянията, изразяващи се в проява на агресивно поведение,
са описани подробно в представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която има ясно и
конкретно съдържание относно това, че са осъществени актовете на домашно насилие, на
коя дата, от кое лице и в какво се състоят същите
Съдът намира, че за осъществения акт на домашно насилие няма значение дали
ответникът е бил предизвикан от молителя или не. Всеки е длъжен да се въздържа от
действия, както сочи и ВРС, които биха навредили на другия. В случай, че насилие е било
осъществявано от молителя, то ответникът е имал право да се защити по начин, че да не
нанесе вреди. Освен това, евентуално осъществено от молителя физическо насилие спрямо
въззивника не е предмет на настоящото съдебно производството, доколкото няма подадена
насрещна молба за защита по ЗЗДН въззивника.; отделно, същото не изключва
отговорността на въззивника /ответника/ за собствените му насилнически действия спрямо
молителката. Действията на молителя, дори и да са укорими и неправомерни, не отменят
укоримостта на поведението на ответника.
Съдът намира, че твърденията и доказателствата, че останалите участници в
4
инцидента също са получили увреждания, в следствие на инцидента, са неотносими към
предмета на доказване по настоящото дело. При защитата по гражданско-правен ред по
ЗЗДН всеки от участниците в един инцидент, получил вреди, може да получи защита, стига
да отговаря на изискванията на чл. 3 от ЗЗДН, доколкото всеки е длъжен да се въздържа от
насилие.
В настоящото производство предмет на разглеждане са само уврежданията на
молителката. Спорът е концентриран върху въпроса дали спрямо молителката е осъществен
акт на домашно насилие на посочената дата от ответната страна, съответен на изложеното в
депозираната от нея молба
Безспорно между страните по делото са налице конфликтни отношения.
Последните не могат да бъдат разрешени в рамките на производството за защита от
домашно насилие. Предмет на разглеждане в настоящото производство са само актове,
извършени в преклузивния срок по чл. 10 ЗЗДН, като всички събития, предхождащи или
последващи процесната дата ,както и др. действия , не са относими към предмета на делото
и не следва да бъдат обсъждани
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че
ответникът е осъществил твърдения акт на домашно насилие, попадащо в обхвата на
физическо насилие. Поради това молителката подлежи на защита по реда на ЗЗДН.
Подадената молба е основателна и следва да бъде уважена
Определените и наложени мерки по ЗЗДН в определения от
първоинстанционния съд срок са адекватни и съобразени с нуждата от защита. Те
съответстват на интензитета на упражненото физическо насилие. При определяне на
мерките са отчетени тежестта на конкретно извършените действия от страна на въззивника,
въздигнати от закона като противоправни- чл. 2 от ЗЗДН и квалифицирани като домашно
насилие, от една страна и приетите от съда мерки за закрила, като настоящата инстанция
преценява същите като адекватни за постигане целите на закона, но едновременно с това
не се стига до прекомерно ограничаване на правата на ответника.
В обобщение, поради съвпадащите изводи на двете инстанции, жалбата се явява
неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено,като правилно и
законосъобразно .
Съобразно изхода от спора пред настоящата въззивна инстанция въззивникът
следва да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски, които съдът
намалява,поради прекомерност и рипса на правна сложност, от 700 лв на 300 лв .
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261743/18.12.2020 год постановено по гр.д.
12394/20 год по описа на ВРС
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН:********** с адрес: гр.Варна, ул.Елин Пелин, №
92, ДА ЗАПЛАТИ на М. М. М., ЕГН **********, с адрес: с. Страшимирово, общ. Белослав,
обл. Варна, ул. „Св. Св. Кирил и Методий" № 2, сумата от 300 лв. , представляваща
разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на пред ВКС.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6