Решение по дело №1529/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Производството е образувано по жалбата на С.Д.С., ЕГН ********** против Решение № 769/19.05.2023 г. по АНД № 5184/2022 г. на РС-Варна, с което е потвърдено НП № 22-0436-000507/21.11.2022г. на Началник Сектор в ОДМВР Варна, 02 РУ Варна, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл. 183 ал. 5 т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6 т. 1 от ЗДвП и е осъден С.Д.С. да заплати на ОД на МВР – Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Жалбоподателят твърди, че въззивният съд е извършил съществено процесуално нарушение, тъй като в диспозитива на своя акт е посочил, че потвърждава НП за извършено нарушение на чл. 174 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е наложена административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, докато с обжалваното НП е наложена само глоба от 100 лева за нарушение на чл. 6 ал. 1 от ЗДвП. Друго съществено нарушение е, че в решението няма произнасяне по направените още с жалбата доказателствени искания, като в резултат на това се е стигнало до неизясняване на фактическите обстоятелства, от което е последвало нарушение на материалния закон, а именно установяване нарушение на чл. 6 ал. 1 от ЗДвП. Нарушение на решението е и липсата на мотиви относно възраженията в жалбата за нарушение на АНО в хода на административното производство. На последно място се твърди, че формално в решението е отказано приложение на чл. 28 от ЗАНН, без да се коментират както възраженията на жалбоподателя, така и наличието на предпоставките за прилагането му. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отменено НП или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на възнаграждение за адвокат за двете инстанции, които съгласно представен списък са 1060 лева.

Ответникът - Началник сектор в ОДМВР Варна, 02 РУ Варна, в писмени бележки оспорва жалбата и моли за оставяне в сила на решението на ВРС като правилно и законосъобразно, постановено при пълно съответствие между правното и фактическото описание на нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави искане при уважаване на касационната жалба, адвокатското възнаграждение да е в минимален размер.

Представителят на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационни основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по жалба от С.Д.С. срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-0436-000507/21.11.2022г. на Началник Сектор в ОДМВР Варна, 02 РУ Варна, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл. 183 ал. 5 т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6 т. 1 от ЗДвП.

За да потвърди процесното НП, РС - Варна приема от фактическа страна следното: На 30.10.2022г. около 15.15ч. въззивникът, управлявайки лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № **в гр. **преминал в права посока на червен сигнал на светофара, работещ в нормален режим, като извършил маневра „обратен завой“ в посока бул. „**“. Поведението му било установено от дежурен полицейски екип – М.Н. и Я.М.  , които се движели със служебен полицейски автомобил и се намирали на кръстовището на бул. „Осми Приморски полк“ и са възприели непосредствено нарушението. Впоследствие полицейските служители последвали нарушителя и го спрели. След установяване на самоличността му, съставили АУАН за нарушение на чл. 6 ал.1 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника.

По делото са разпитани като свидетели полицейските служители. Въз основа на събраните доказателства – представената административна преписка, съдът е приел, че НП е издадено от компетентен орган, че хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, описаното безспорно се установявало от показанията на свидетелите, които са възприели непосредствено нарушението. Приел е, че правилно е квалифицирано нарушението, че не са налице предпоставки за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касаело до формално нарушение, при осъществяването на което винаги се поставяли в опасност обществените отношения, свързани с безопасността на всички участници в движението по пътя.

Съдът не споделя наведеното в касационната основание твърдение за процесуално нарушение - наличието в диспозитива на обжалваното решение на текст, който не съответства на текста на наказателното постановление в частта на наложеното наказание. Посочен е правилно номерът на наказателното постановление, което е било предмет на обжалване пред въззивния съд, което е достатъчно да бъде посочено в диспозитива на съдебния акт. Погрешното изписване на санкцията не е съществено процесуално нарушение, доколкото е ясна волята на съда и правилно е посочено наказателното постановление, предмет на съдебното производство.

Обжалваното решение обаче е постановено при съществени процесуални нарушения. Съдът е приел, че е доказано извършване на административно нарушение, без да събере всички относими и поискани по делото доказателства. При възражение от страна на водача, че не е извършил вмененото му нарушение, което се е опитал да установи със събирането на исканите доказателства, е основание за повишена процесуална активност от страна на съда с цел обективно, всестранно и пълно установяване на фактическата обстановка досежно оспореното обстоятелство – поредността от три светофарни уредби и навлизането му на зелено още от първата до последната. Наказателно-процесуалният кодекс, приложим в производството по обжалване наказателни постановления пред районния съд по силата на чл. 84 от ЗАНН, вменява в задължение на решаващия съд да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина /чл. 13, ал. 1 от НПК/. Изпълнението на това задължение налага съдът да изясни всестранно и пълно всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Като не го е сторил, съдът не е изяснил всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, обуславящи неговият извод относно това дали е доказано извършеното нарушение и следва ли да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на С.. В съдебното производство съдът е длъжен да събира доказателства и служебно, когато това е необходимо за изясняването на фактическата обстановка, при която е извършено нарушението. Вероятността при събирането и преценката на всички относими в случая доказателства в тяхната съвкупност районният съд да достигне до различен правен извод, е достатъчно основание да се приеме допуснатото нарушение е съществено, което сочи наличието на отменително касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК.

Съдът не само не е направил опит да събере исканите доказателства – записи от видеокамерите намиращи се на светофарните уредби, както и записите от полицейския автомобил, но дори не е изложил мотиви за неуважаването на доказателствените искания. Съдът в съдебно заседание по недопустим начин е изчерпал съдебното дирене само с приемане на писмените доказателства и свидетелските показания на полицейските служители, присъствали на нарушението, без да ангажира и осигури по своя инициатива събиране на поисканите от жалбоподателя доказателства. С това е постановил решение в нарушение на съдопроизводствените правила, което следва да бъде отменено.

Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС - Варна, който при новото разглеждане следва да събере необходимите доказателства за изясняване на относимите към делото факти, вкл. да изиска видеозаписите от камерите на светофарните уредби в район на кръстовището на бул. „**“ и бул. „**“ от дата 30.10.2022г. за периода 17:00-17:45ч. от Община Варна, записите от видеокамерата в полицейския автомобил и аудио записа, направен по време на проверката.

По искането за разноските следва да се произнесе съдът при новото разглеждане, съгласно чл. 226 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл.222 ал. 2 т. 1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 769/19.05.2023 г. по АНД № 5184/2022 г. на РС-Варна и връща делото за ново произнасяне от друг състав, съобразно мотивите в настоящото решение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: