№ 14314
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110168008 по описа за 2023 година
Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.124 от ГПК.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с оветника Г. Т. Г. са в договорни отношения по
повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-
апартамент №10, находящ се в гр. /////. Твърди, че е изправна страна по договора, а
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и
доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда
на чл. 410 от ГПК ответникът е депозирал възражение, поради което е обоснован
правен интерес от исковете, с които се иска от съда да признае за установено, че
ответникът дължи сумата от 4012,53 лв.–главница, представляваща стойността на
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 год. за посочения по-
горе недвижим имот, сумата от 652,97 лв. – лихва за забава върху главницата за
периода от 15.09.2020 год. – 24.03.2023 год., сумата от 34,94 лева, дължима за услугата
дялово разпределение за периода от 01.02.2021 год. до 30.04.2022 год. и сумата от 5,36
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.10.2020 год. до 24.03.2023 год., ведно със законната лихва, считано от
07.04.2023 год. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда/ до изплащане на сумите. Претендира сторените
в производството разноски.
Ответникът-Г. Т. Г. не е депозирала отговор на исковата молба. На 04.06.2025 год.
е депозирала молба, към която е приложено споразумение от 16.05.2025 год. сключено
1
с ищеца, чийто предмет са процесните суми.
Третото лице помагач-„Нелбо“ АД не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е платил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. Ответникът не оспорва
качеството си на потребител на топлинна енергия, поради което съдът приема този
факт за установен.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в
един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.
Съгласно действащото законодателство - чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
Наредба №16-334 за топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
2
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай ответникът не оспорва исковете, като твърди, че е сключил
споразумение с ищеца за плащане на претендираните суми. Предвид изложеното
настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено по категоричен начин
потребената топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия
период, стойността на услугата за дялово разпределение, както и дължимите лихви, а
именно сумата от 4012,53 лева, представляваща стойността на потребена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 год. до 30.04.2022 год., сумата от 652,97 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 год. до 24.03.2023 год.,
сумата от 34,94 лева, представляваща дължима за дялово разпределение за периода от
01.02.2021 год. до 30.04.2022 год. и сумата от 5,36 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 год. до
24.03.2023 год.. В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
твърди, че по сключеното между страните споразумение са постъпили две плащания, с
които са погасени, както следва: с първото плащане на 16.05.2025 год.-в размер на
168,69 лева част от съдебните разноски, а с плащането на 18 юни, което е на същата
стойност, са погасени останалата част от съдебните разноски, както и част от
мораторната лихва. Заявява, че към настоящия момент остават неизплатени сумата от
4 047,47 лева, представляваща главница за топлинна енергия и дялово разпределение и
сумата от 581,46 лева представляваща остатък от мораторна лихва върху главница за
дялово разпределение и топлинна енергия.
По горните съображения и след като съобрази извършените плащания съдът
намира, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4012,53 лева, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 год. до 30.04.2022
год., сумата от 581,46 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020
год. до 24.03.2023 год., сумата от 34,94 лева, представляваща дължима за дялово
разпределение за периода от 01.02.2021 год. до 30.04.2022 год..
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 144,12 лева, представляваща разноските по
ч.гр.д. №18873/2023 год..
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ТС” ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. ////// против Г. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
///////, че Г. Т. Г., дължи на „ТС” ЕАД на основание чл. 415 ал.1 от ГПК сумата от
3
4012,53 лева /четири хиляди и дванадесет лева и петдесет и три стотинки/,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 год.
до 30.04.2022 год. за топлоснабдяван имот-апартамент №10, находящ се в гр. /////,
сумата от 581,46 лева /петстотин осемдесет и един лева и четиридесет и шест
стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 год. до 24.03.2023
год., като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 652,97 лева,
поради извършено в хода на производството плащане, сумата от 34,94 лева /тридесет и
четири лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща дължима за дялово
разпределение за периода от 01.02.2021 год. до 30.04.2022 год., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 07.04.2023 г. до окончателното и изплащане, като
отхвърля иска за сумата от 5,36 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.10.2020
год. до 24.03.2023 год., като неоснователен, поради извършено плащане в хода на
производството.
ОСЪЖДА Г. Т. Г., ЕГН ********** да заплати на „ТС” ЕАД на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 144,12 лева /сто четиридесет и четири лева и дванадесет
стотинки/, представляваща разноските по гр.д. №18873/2023 год. по описа на СРС, 75
с-в.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Нелбо” АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4