№ 150
гр. С., 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20232230201515 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на „Агронара“ ООД,
представлявано от управителя С.Н.Н. против НП №20- 2300209/09.10.2023г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда“- С., с което на основание
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложено наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл.62,
ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. Моли да бъде отменено обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован се представлява от
редовно упълномощен процесуален представител, който счита наказателното
постановление за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и
своевременно призован се представлява от упълномощен процесуален
представител, който моли съда да потвърди наказателното постановление
като законосъобразно.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 14.09.2023г. във времето от 13,30 до 15,55 часа била извършена
проверка от инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“- С. по спазване
изискванията на трудовото законодателство на търговско дружество
1
„Агронара“ ООД. Проверката била извършена на място с обект на контрол:
База на „Агронара“ ООД- Пазар за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. С.,
ул. „Банско шосе“ №1. Проверката установила, че лицето Б. А. Д. предоставя
работна сила в посочения обект. Той работел на сортировъчната машина и
поради тази причина негова колежка Л. Х. е попълнила декларация. Тя му е
четяла въпросите от декларацията, а Б. Д. е отговарял като тя е записвала
отговорите. В тази декларация е посочено самоличност, длъжност,
предприятието за което работи, вида на извършваната работа, работно време,
отбелязал, че има сключен граждански договор, трудовото възнаграждение,
което получава на ден и почивен ден.
На проверяваното дружество „Агронара“ ООД била изпратена от
Дирекция „Инспекция по труда“- С. призовка по чл.45, ал.1 от АПК, с която
му било указано да се яви на 18.09.2023г. в 14,00 часа в Дирекцията и да
представи документи, свързани с осъществявания контрол. На 18.09.2023г.
представляващ търговското дружество жалбоподател се явил в Дирекция
„Инспекция по труда“- С., но не представил сключен граждански договор
между лицето Б. А. Д. и „Агронара“ ОО Д. Впоследствие в последното
съдебно заседание е представен граждански договор №13 от 07.09.2023г.
Служител от Дирекция „Инспекция по труда“- С., св. Т. Д. приел, че е
извършено нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ и за
това нарушение съставил на 20.09.2023г. на търговското дружество
жалбоподател акт за установяване на административно нарушение.
Свидетели по съставянето на акта станали колегите му, свидетелите В. З. и С.
Ж.. При предявяването на акта за установяване на административно
нарушение на 20.09.2023г. представляващият дружеството жалбоподател не
вписал възражения.
На 27.09.2023г. търговското дружество жалбоподател входирало
писмено възражение до директора на Дирекция „Инспекция по труда“-С., в
което било изразено несъгласие с описаната фактическа обстановка по време
на проверката. Оспорило констатацията на административнонаказващия
орган, че е налице трудово правоотношение, тъй като в случая между
дружеството жалбоподател и лицето бил сключен граждански договор, който
представлявал договор за постигане на определен резултат- извършване на
почистване, сортиране и пакетиране на 5000 килограма грозде без семки.
2
Дружеството заявило, че извършеното деяние не съставлява административно
нарушение по смисъла на чл.414, ал.3 от КТ, което не може да му бъде
вменено във вина, поради което поискало да бъде прекратено образуваното
административнонаказателно производство.
Във връзка с така изложеното във възражението била извършена
проверка като били депозирани писмени становища до директора на
Дирекция „Инспекция по труда“- С. от служители в Дирекция „Инспекция по
труда“- С., според които възражението било изцяло неоснователно, поради
което следвало да бъде оставено без уважение, тъй като нарушението било
доказано по категоричен начин от приложените към акта за установяване на
административно нарушение писмени доказателства.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение, впоследствие директорът на Дирекция „Инспекция по труда“-С.
издал обжалваното наказателно постановление като наложил на търговското
дружество жалбоподател на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 (хиляда
и петстотин) лева.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от
лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е
неоснователна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели изцяло, тъй
като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към
предмета на делото.
Съдът кредитира писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
дружеството жалбоподател „Агронара“ ООД е извършило описаното в акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
административно нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ. Безспорно се
установи от приложените по делото доказателства, че при извършена
проверка на 14.09.2023г. и на 18.09.2023г. от Дирекция „Инспекция по
труда“- С. по спазване изискванията на трудовото законодателство с обект на
3
контрол База на „Агронара“ ООД- Пазар за плодове и зеленчуци, находящ се
в гр. С., ул. „Банско шосе“ №1 е констатирано, че лицето Б. А. Д. престира
работна сила като „общ работник“ с работно време от 12,00 часа до 17,00 часа
като получава трудово възнаграждение в размер на 50 лева на ден.
С императивната разпоредба на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда е
вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена
форма с работника преди постъпването му на работа. За да е осъществен
състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на търговеца е
необходимо наличие на трудово правоотношение, което се характеризира с
определени особености: работно време, работно място, характер на
извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение, за което
правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма.
Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя, че в настоящия случай не е налице трудово
правоотношение, тъй като същото е уредило отношенията си с лицето Б. А. Д.
посредством граждански договор за изработка. Няма спор по делото, че към
момента на проверката между дружеството жалбоподател и въпросното лице,
работещо при него е бил сключен от 07.09.2023г. граждански договор.
Спорът по делото е дали отношенията, възникнали относно процесния
договор са по същество трудови и респективно страните е следвало да ги
уредят с трудов договор. При преценка на договорите не се взема предвид
наименованието, а същността им. Същността на този договор не е като
граждански.
Според съдебната практика по силата на трудовия договор едно
физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид
работа при определен работен режим, заплащане, работно време и пр., а
предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, за
изработване на готов продукт или произведение, също свързани с полагане на
труд, но при пълна самостоятелност, до получаване на крайния резултат,
предмет на облигационния договор. При договора за изработка изпълнителят
е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата, а при
трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работодателя и
зависим от него. В конкретния случай е безспорно, че лицето Б. А. Д. е
заварен при проверката в обекта на дружеството да работи на машина за
4
пакетиране на грозде и че при изпълнение на тази работа той не е действал
самостоятелно и без контрола на работодателя, а напротив, работата е
извършвана и от останалите работници. Видно от приложената по делото
декларация от 14.09.2023г., попълнена от неговата колежка Л. Х. той посочва,
работното си време от 12,00 часа до 17,00 часа, длъжността която заема „Общ
работник“, почивния ден „Неделя“. В подкрепа на тези обстоятелства са и
свидетелските показания на свидетелите С. Ж. и В. З., които потвърждават, че
при проверката на която са присъствали декларацията е попълнена от Л. Х.,
която е попълнила в декларацията отговорите на въпросите от декларацията,
прочела е записаното и след това самия работник е отбелязал, че е запознат
със съдържанието й и се е подписал. Уговореното работно място и
договореното трудово възнаграждение като елементи на едно трудово
правоотношение се потвърждават от попълнената декларация на Б. А. Д..
Обстоятелството, че Б. А. Д. е отбелязал в посочената декларация, че
има сключен граждански договор не води до извод, че отношенията между
него и дружеството не е следвало да бъдат трудови. Обстоятелството, че
между страните е имало подписан документ, който е наименуван „граждански
договор“ и че съгласно приложената и приета по делото справка за изплатени
през годината доходи на лицето по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ също не води до
горния извод, а до това че трудовото правоотношение е прикрито с
граждански договор.
При преценката на договорите не се взема предвид наименованието, а
същността на договора. Безспорно и доказано е обстоятелството, че лицето Б.
А. Д. е престирало своята работна сила. Този извод не се оборва от
представения граждански договор. Напротив, анализът на събраните по
делото доказателства води до извода, че по своя характер и белези тези
договорни отношения съставляват трудови като с тях е уговорена престация
на работна сила, (а не на обществен продукт) срещу възнаграждение, налице е
определено работно време и място, поради което са налице онези белези,
които характеризират правоотношението като трудово, а не като
облигационно. Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено
гражданско, договорно правоотношение.
Съдът счита, че е следвало да бъде сключен трудов договор с Б. А. Д.,
тъй като дейността му представлява дейност, която изисква сключване на
5
трудово правоотношение, поради което правилно
административнонаказващият орган е санкционирал търговското дружество
жалбоподател „Агронара“ ООД за извършеното от него нарушение по чл.62,
ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Съдът счита, че неизпълнението на трудовото законодателство по
отношение на сключването на трудов договор в предвидената форма и ред не
може да се квалифицира по чл. 28, от ЗАНН като маловажен случай. В
настоящия случай не е налице по- ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този
вид- работник е установен без наличието на сключен трудов договор, с което
се нарушават, не само неговите трудови права, но и осигурителните такива
като лицето през този период следва за своя сметка да заплати вноските за
обществено осигуряване, но и здравни такива. Освен това видно от
материалите по делото при извършените проверки на дружеството са били
установени и други служители, които са били без сключени трудови
договори.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са
допуснати процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на
наказателното постановление. Наложената „Имуществена санкция“ е
правилно определена от наказващия орган и с нея ще се постигнат целите на
генералната и специалната превенция. Ето защо съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да го
потвърди.
С оглед правилата на процеса и при направено искане от въззиваемата
страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лева, определен по реда на чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ предвид обстоятелството, че
делото се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо
жалбоподателят „Агронара“ ООД следва да се осъди да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“- С. сума в размер на 120 (сто и двадесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от изложените съображения, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №20- 2300209/09.10.2023г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“- С., с което на „Агронара“ ООД с ЕИК
*********, представлявано от управителя С.Н.Н. с ЕГН ********** на
основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева
за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от същия кодекс като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Агронара“ ООД с ЕИК *********, представлявано от
управителя С.Н.Н. с ЕГН ********** да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“- гр. С. направените по делото разноски в размер на 120 (сто и
двадесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7